a . cosφ a . ( 1−e2 ) .

sinφ
Правоъгълни координати: x= ; y=
√1−e 2 . sin2 φ √ 1−e 2 . sin2 φ
a . ( 1−e 2 )
Радиус на кривината: M =
(1−e 2 . sin2 φ)3/ 2

a
Нормално сечение: N= 2 2 1/ 2
(1−e . sin φ)

Среден радиус на кривината: ρ=√ M . N

a . ( 1−e 2 ) . arc 1 ' π

' '
Дължина на дъга 1’ от меридиана: ∆ 1 m=Marc 1 = arc 1' =
(1−e 2 . sin 2 φ)3 /2 10800

' a . cosφ . arc 1 '

Дължина на дъга 1’ от паралела: ∆ 1 r= 2 2 1 /2
(1−e . sin φ)

Определяне на параметрите на ортодромията: λ 0 , K 0 , D, K H

cosD=sin φ1 . sin φ2 +cos φ 1 . cos φ 2 . cos ∆ λ ;
D=60.arcos (sin φ1 .sin φ2+ cos φ1 . cos φ2 . cos ∆ λ);
λ −λ λ −λ
tg . 2 1 . sin ⁡(φ1 +φ2 ) tg . 2 1 . sin ( φ1 + φ2 )
2 => 2 ;
tg ( λcp + λ0 )= λ 0=λ cp−( )
sin ∆ φ sin ∆ φ
λ1 + λ 2
λ cp= ;
2
sin ( λ1−λ 0 )
K 0=artg( );
tg φ1
sin K 0
sin K i= ; tg φi=sin ( λ 1−λ 0 ) . cotg K 0;
cos φi

Определяне на курса К на локсодромията минаващ през 2 точки:

10800 φ
M чi=
π (( 2 ))
. ln tg 45+ i −23,01358. sin φi; или може да се намери чрез линеийна

интерполацич от таблицата за меридианните части.

∆ φ=φ 2−φ1 ;
∆ λ=λ 2−λ1; N
PMч = Мч2 – Мч1;
∆λ
tgK = ;
Р Мч IV I
S=∆ φ . secK ;

E
W

III II

S
 ∆λ + + - -

РМч + - - +

К 180o-|K| 180o+K 360o-|K|

Далечина на видимост: D=2,08.( √ e+ √ h);

Изчисляване координатите на точката на пристигане, генералния курс и генералното

плаване, ако корабът е тръгнал от точка с координати φ i и λ i, плавал е на променлив
курс и на всички преходи е отчитал дрейф и снос от течение:
V .t
S= ; П ъ α =ИК + α ;
60
∆ φ=S . cosП ъ α ;
∆ ω=S . sinП ъ α ;
След като намерим ∆ φ и ∆ ω за всички курсове ги събираме: ∑ ∆ φ и ∑ ∆ ω
∆ λ=∆ ω . sec φср ;
φ 2=φ1 +∆ φ;
λ 2=λ1 +∆ λ ;
Δωген Δωген
tg K ген= => K ген =artg като намерим K ген преминаваме в кръгова система.
Δφ ген Δφген
∆ φ'
Sген = ;
cos K ген
Метод на най-малките квадрати: Определяне на най-вероятното място на кораба при
допълнителни линии на положението и влияние на случайни грешки.
a 1 ∆ φ ± b1 ∆ ω ± l=V 1 |:g1
a 2 ∆ φ± b2 ∆ ω ± l=V 2 |:g2
a 3 ∆ φ± b 3 ∆ ω ±l=V 3 |:g3
Градиент на положението: g= √ a2i + b2i
След като разделимна със съответния градиента на положението съответната линия ги
получаваме в нормален вид, след което пристъпваме към метода на най-малките
квадрати.
[ paa ] ∆ φ+ [ pab ] ∆ ω−[ pal ] =0
[ pba ] ∆ φ+ [ pbb ] ∆ ω−[ pbl ] =0

[ paa ] = p1 a21+ p 2 a 22+ p3 a23 ;

[ pab ] =[ pba ] = p1 a1 b 1+ p2 a2 b2 + p3 a3 b3;
[ pbb ] = p1 b21 + p 2 b 22+ p 3 b 23;
[ pal ] =p 1 a1 l 1+ p 2 a 2 l 2+ p 3 a3 l 3;
[ pbl ] =p 1 b1 l 1+ p 2 b 2 l 2+ p 3 b 3 l 3;

[ pal ] [ pbb ]− [ pbl ][ pab ] [ pbl ][ paa ]− [ pal ][ pab ]

∆ φ= 2 ;
∆ ω= 2 ;
[ paa ][ pbb ] −[ pab ] [ paa ][ pbb ] −[ pab ]
φ 2=φ1 +∆ φ;
λ 2=λ1 +∆ λ ;
∆ω φ1 +φ 2
∆ ω=∆ λ . cos φср => ∆ λ= φ =
cos φ ср ср
2
Oпределяне на най-вероятното място на кораба при допълнителни линии на
положението и действие на повтаряща се грешка.(в случея с три линии)
( n1−n 2 )( sin τ 2−sin τ 3 ) −( n 2−n3 ) ( sin τ 1 −sin τ 2 )
∆ φ= ;
( cos τ 1−cos τ 2 )( sin τ 2−sin τ 3 ) −( sin τ 1−sin τ 2 ) ( cos τ 2−cos τ 3 )
( n 2−n3 ) ( cos τ 1−cos τ 2 )−( n 1−n2 ) ( cos τ 2−cos τ 3 )
∆ ω= ;
( cos τ 1−cos τ 2 )( sin τ 2−sin τ 3 )−( sin τ 1−sin τ 2 ) ( cos τ 2−cos τ 3 )

Средноквадратична кръгова грешка по два пеленга:

1
M кр = √ m 2лп +m 2лп −2. K . m лп .m лп .cos ∆ τ ;
sin ∆ τ 1 2 1 2

m 57,3
лп =¿
m
¿;
пi gi = ; τ i =П i−90 ° ; ∆ τ=τ 2−τ 1=∆ П ;
i
g i Di

Два пеленга:
m 2П 2 2
M кр =
57,3. sin ∆ П
√ D 1 + D 2−2. K . D 1 . D 2 . cos ∆ П ;
Две дистанции:
1
m 2 +m 2D −2. K . m D .m D .cos ∆ П ;
sin ∆ П √ D
M кр = 1 2 1 2

Дистанция и пеленг:
M кр =√ ¿ ¿;

Елиптична грешка по три дистанции:

g=1;
m i=0.008 D ;

m 1
№ Di[nm] Пi mi pi = 2 τ 'i
лп=¿
g
¿
m лп2 τ i =П i ± 180 ° τ 'i =П i+ 90 ° pi cos 2 τ 'i pi sin 2 τ 'i

[ p ] =∑ pi; [ p x ]=∑ p i cos 2 τ 'i; [ p y ]=∑ p i sin 2 τ 'i;

[ py]
tg 2T = гледат се знаците на [ p y ] и [ p x ] за да определим в кой квадрант сме;
[ px ]
2 2 [ p ]+[ p ] [ p ] −[ p ]
[ p ] =√ [ p x ] + [ p y ] ; Pmax = ; Pmin = ;
2 2
 1 1
a= ; b= ;
√ Pmin √ Pmax
Елиптична грешка по три пеленга:
57,3
gi = ;
Di

m 1
№ Di[cab] Пi mп . D i pi = 2 τ 'i
лп=¿
57,3
¿
m лп2 τ i =П i ± 90 ° τ 'i =П i+ 90 ° pi cos 2 τ 'i pi sin 2 τ 'i

[ p ] =∑ pi; [ p x ]=∑ p i cos 2 τ 'i; [ p y ]=∑ p i sin 2 τ 'i;

[ py]
tg 2T = гледат се знаците на [ p y ] и [ p x ] за да определим в кой квадрант сме;
[ px ]
2 2 [ p ]+[ p ] [ p ] −[ p ]
[ p ] =√ [ p x ] + [ p y ] ; Pmax = ; Pmin = ;
2 2
1 1
a= ; b= ;
√ Pmin √ Pmax

Изчисляване на най-вероятната стойност и средноквадратичната грешка на разтояние

по средноаритметичните стойности и средноквадратичните грешки на няколко серии
измервания:

№ Di[cab] mi[cab] pi=

1
pi . D i D p=
∑ pi . D i ν p =D i−D p pi . ν 2p
m2i ∑ pi i i

∑ pi . ν 2p ;i

∑ p i . ν2p
m =p
√ ( n−1)
;
i

Аналитично счисление:
При дадени координати на 2 точки,Т1 , V, OЛ1 , търсим ИК, КК или ККЖ , S, T2 , OЛ2 , РОЛ:
∆ φ=φ 2−φ1 ;
∆ λ=λ 2−λ1;
PMч = Мч2 - Мч1
∆λ
∆ λ=tgK . Р М ч => K=arctg обръщаме внимание на знаците пред ∆ λ и Р М ч за да
Р Мч
определим в кой квадрант се намираме!
∆φ 1
∆ φ=cosK . S => S=∆ φ . secK = ; secK=
cosK cosK
V . Δt ' s
S= => Δt '= .60;
60 v
 Sл ΔЛ%
S л =РОЛ . К л => РОЛ= К л =1+
Кл 100
T 2=T 1 + Δ t ' ;

При дадени координати на 1 точка ИК, S л,ОЛ1 , V, T1 , търсим φ 2, λ 2, T2 , OЛ2 , РОЛ:

∆ φ=cosK . S л ;
φ 2=φ1 +∆ φ;
PMч = Мч2 - Мч1
∆ λ=tgK . Р М ч;
λ 2=λ1 +∆ λ ;
ΔЛ%
S л =РОЛ . К л; К л =1+
100
V . Δt ' s
S= = РОЛ => Δ t '= .60;
60 v
T 2=T 1 + Δ t ' ;

При даден ИК да намерим КК От КК да намерим ИК

МК=ИК – d; КК+δ=МК;
Влизаме в таблицата на щурмана за да МК+d=ИК;
намерим δ ' ∆ МК =d + δ;
КК’=МК-δ ' след което пак влизаме в
таблицата на щурмана сполученич КК’ за
да намерим δ
КК=МК-δ;
∆ МК =d + δ;