Задача 1

Да се определят геометрическите параметри на цилиндричен подемен

електромагнит (Фиг. 1), който при междина  = 1.10-4 m, генерира електромагнитна сила
на привличане на котвата от F = 800N. Ток в намотката I = 1A, режим на работа –
продължителен.

Фиг. 1. Електромагнит за постоянно напрежение и ток

1-котва; 2 – ядро; 3 – бедро; 4 – фланец; 5 - намотка
Решение:

Приема се, че полето в работната междина е равномерно. При равни сечения на:
бедро и ядро, електромагнитната силата се изразява от формулата на Максуел:
B2δ . S C
F=
μO (1)
където:
π . d 2C
Sc =
сечение на ядрото 4 [m2]; (2)
−7
магнитна проницаемост във вакуум μO=4 . π . 10 [H/m]
За конкретния случай индукцията в работната междина B = 1T, тогава:
 √ √
F . μO 800 . 4 . 3 ,14 . 10−7
d C =2 =2 ==3 , 6 . 10−2 [m ]
( πB2δ ) ( 3 ,14 . 1 , 0 )
2
(3)
За определяне на останалите размери на магнитопровода е необходимо да се знаят
размерите на бобината, която при определен режим на работа определя необходимото
магнитодвижещо напрежение на намотката
Iw = (Iw)Σ + Σ(Iw)ст (4)

( Iw ) Ф 2B . S δ 2B . δ −4 ¿
δ δ C δ 2. 1 ,0 .1 .10
δ ∑ ¿= = = = =160 A ¿
G μ S μ −7
δ∑ ¿ O C O 4 .3 , 14. 10
(5)

Въвежда се коефициент kп=1,21,5, който приблизително отчита намаляването на

МДН в стоманата и паразитните междини. Получава се Iw  kп (Iw)Σ.
Приема се за случая kп=1,25, при което Iw = 1,25.160 = 200 A.
От където се определя : I=1A, w=200 навивки.
За продължителен режим на работа, плътността на тока j=I/q=(24).106 A/m2, където:
q = d2/4. При j = 2,5.106 A/m2 за диаметъра на проводника се получава:

4I
d=
√ √
=
4 .1
( π . j) π . 2, 5 .10 6
=0 , 71 .10−3 m
(6)
Избор на проводник от табл. 1: ПЭВ-1: d = 0,74.10 m; d1=0,8.10-3m; f0 = 0,673.
-3

Площ на прозореца на намотката:

π . d 21 . w π (0 , 8 .10−3 )2 . 200
Q0 = = =1 , 5. 10−4 m2
4.f0 (4 . 0 , 673 ) (7)
Q0=lk*hk
Обичайно за разглежданите електромагнити lk/hk = 35.
Избира се hнам=0,6.10-2 m, lнам = 2,5.10-2 m.

Останалите размери на магнитопровода се определят:

D1=dc+2hнам=(3,6+1,2).10-2=4,8.10-2m;
SкорпусSC (BкорпусBC) – приемаме, че полето е плоскопаралелно;

D2 =√ d 2c +D21 =10−2 √(3 ,6 )2 +(4 ,8 )2 =6.10−2 m (8)

Като се приеме, че сечението на котвата е равно на сечението на сърдечника, т.е.
Sкотва = SC = .aкD1 = .aк(dC+2hн), D1=dC+2hH

където: Dср = (dС+D1)/2 = (dC+dC+2hk)/2 = dC + hk

Дебелината на котвата се определя от:
 π . d 2c ( 3 , 6 .10−2 )2
ак= = =0 ,77 . 10−2 m
[ 4 . π . ( d c +hk ) ] [ 4 . ( 3 , 6+ 0 ,6 ) . 10−2 ]
(9)
При разглеждания електромагнит работната междина е малка, потокът на
разсейване е незначителен, поради което дебелината на фланеца аФ може да се вземе равен
или незначително по-голям от този на котвата. Избира се аФ=0,8.10-2 m (приема се, че
коефициента е приблизително равен на 1,04).

Отговор:
dC = 3,6.10-2 m;
D2 = 6,0.10-2 m;
hH = 0,6.10-2 m;
lH = 2,5.10-2 m;
ak = 0,77.10-2 m;
аФ = 0,8.10-2 m;

Табл. 1
 Задания
№ Име и специалност Задание
1 Кирил от ЕТЕТ, F=550N; I=0,5A
2 Гьокан от ЕТЕТ, Мартин ВЕИ F=620N; I=0,6A
3 Георги Иванов ЕТЕТ, Ивайло F=730N; I=0,7A
ВЕИ
4 Боян от ЕТЕТ, Стефан ВЕИ F=840N; I=0,8A
5 Георги Зурлаков ЕТЕТ F=860N; I=0,9A
6 Мирослав ВЕИ F=860N; I=1,1A
7 Димитър ЕТЕТ, Ивайло ВЕИ F=870N; I=1,2A
8 F=500N; I=0,4A
9 F=420N; I=0,2A
10 F=330N; I=0,15A
11 Владислав и Стамо от ВЕИ F=880N; I=1,3A

Задача 2
Да се намери сумарната проводимост GΣ на работната въздушна междина
показана на ФИГ. 2. Проводимостта dGΣ/d в началното положение =нач=2,5.10-3m.
 Да се определи
електромагнитната сила (без
отчитане на съпротивлението на
стоманата) при магнитодвижещо
напрежение генерирано от бобината
Iw=1000A. Геометрическите
размери на електромагнита са:

dшл = 2,4.10-2 m;
dC = 1,6.10-2 m;
aя = 0,6.10-2 m;
aосн = 1.10-2 m;
bя = bосн =2,4.10-2 m;
h = 3,6.10-2 m;
hшл = 0,3.10-2 m;
l = 5.10-2 m;

ФИГ. 2.

Решение:

Сумарната проводимост за двете работни междини:

 [ ]
2
4.3,14.10−7 3,14. (2,4.10−2) −2
−2 0,3.10 .2,4.10
−2
G G .G G ¿= −3
+0,58.2,4.10 + −3 −2
=
δ ∑ ¿= δ δ δ
= =
2 4.2,5.10 0,22.2,5.10 +0,4.0,3.10
(G δ+G δ ) 2
¿2.3,14.10 .(18,1.10−2+1,38.10−2+3,96.10−2 )=1,47.10−7 H
−7

където проводимостта на работната междина е:

Gδ =μ 0
[ π . d 2шл
(4 δ )
+ 0 ,58 . d шл +
h шл . d шл
( 0 , 22δ +0 , 4 . hш ) ]
Производната на проводимостта:

dG δΣ
dδ
=−
2 4 δ2 [
μ0 π . d 2шл hшл . d шл . 0 , 22
+
( 0 ,22 δ+0 , 4 . h ш)
2
=
]
[ ]
−2 2
4 .3 , 14 . 10−7 3 ,14 .(2, 4 .10 ) 0 , 3 .10−2 . 2 , 4 . 10−2
− + =−4 , 8 .10−5 H /m.
4 .(2 , 3 .10−3 )2
( )
2 2
0 , 4 . 0 ,3 . 10−2
0 ,22 . 2 ,5 .10−3 +
0 ,22

За определяне на електромагнитните сили се използва формула:

1 dG
F e=− ( Iw )2δ| δΣ |
2 dδ

Без отчитане на съпротивлението на стоманата (Iw) = (Iw):

Fe.нач = 0,5.10002.4,8.10-5 = 24.

Отговор:

GΣ = 1,47.10-7H;
dGδ
Σ
dδ = -4,8.10-5H/m;
Fe.нач = 24N.
 Задача 3
Да се определи потока Ф в работната междина  = 1.10-3m. на електромагнита от
ФИГ. 2, при отчитане на насищането на стоманата и разсейването.
Проводимостта на разсейването gS = 2,7.10-6 H/m, сумарната проводимост на
работните междини G = 32,3.10-8H. Материал на магнитопровода – стомана 10; Iw =
1000A. Размерите на магнитопровода са според задача 2.
Решение:
Дължината на сърдечника l се разделя на две части: l1 = l2 = 0,5l. Стойността на
потока без отчитане на насищането в стоманата и разсейването:
Ф’ = (Iw).G = 1000. 32,2 . 10-8 = 3,23.10-4 Wb
Задава се произволен поток – първо приближение: Ф < Ф’. Приема се Ф =
2,3.10-4Wb, при което:
( Iw ) Ф −4 ¿
δ 2 ,3 .10
δ ∑ ¿= = =710[ A ] ¿
G −8 )
δ∑ ¿ (32 ,3 .10

Индукцията в котвата:
Фδ 2 ,3 . 10− 4
B я= = =1, 6 [T ]
Sя 1, 44 .10−4
Където Sя = аяbя.
По крива 2 фиг. 3, се намира Hя = 27.102 A/m
(Iw)я=Няlя= 27 . 102 . 4,2 . 10-2 = 113А, където lя = h+aя.
Индукцията в полюсния накрайник на сърдечника:
Фδ 2 , 3. 10−4
Bшл= = =0 , 4 [T ]
S шл (5 , 95 .10−4 )
напрегнатост и н.с.:
Н шл=1 , 66 . 102 [ A /m ] (Iw)шл = 1,66.102.0,3.10-2 = 0,5 [A]
ФИГ. 3

ФИГ. 3
Разликата на магнитните потенциали между точки 1 – 1’:
UM11’ = (Iw) + (Iw)я + 2.(Iw)шл = 710 + 113 + 1 = 824 А

Поток на разсейване:
ФS1 = UM11’ .gS.l1 = 824 . 2,7.10-6 . 2,5 . 10-2=2,87 Wb;

Поток на първи участък:

Ф1=Ф+ФS1 = 2,3 . 10-4 + 0,57 . 10-4=2,87 . 10-4 Wb

Индукция в сърдечника:
ВС1=Ф1/SC = 2,87 . 10-4 / 2 . 10-4 = 1,43 T

Напрегнатост и н.с.:
НС1 = 10 . 102 А/m
(Iw)C1 = HC1.L1 = 10 . 102 . 2,5 . 10-2 = 25A

между точки 2–2’:

UM22’ = UM11’ + 2 . (Iw)С1 – 2 . (Iw)/4 = 824 + 2 . 25 – 2 . 1000 / 4 = 374А

Поток на разсейване:
ФS2 = UM22’.gS.l2 = 347 . 2,7 . 10-6 . 2,5 . 10-2= 0,25 . 10-4 Wb;

Поток на втори участък:

Ф2 = Ф1 + ФS2 = (2,87 + 0,25) . 10-4 = 3,12 . 10-4 Wb

Индукция в сърдечника:
ВС2=Ф2/SC = 3,12 . 10-4 / 2 . 10-4 = 1,56 T

Напрегнатост и н.с. :
НС2 = 20.102 А/m.
(Iw)C2 = 20 . 102 . 2,5 . 10-2 = 50A.

Ф2 3 , 12. 10−4
Восн = = =1 , 29[T ] 2
S ОCН 2 , 4 .10−4 ; H осн =6 . 10 [ A /m ]

(Iw)осн = 6.102 . 4,6 . 10-2 = 27,6 [A];

(Iw) = (Iw) + (Iw)Я + 2 . (Iw)шл + 2 . (Iw)С1 + 2 . (Iw)С2 + (Iw)ОСН =

710 + 113 + 2 . 0,5 + 2 . 25 + 2 . 50 + 27,6 = 1002 [A].

Приетия поток Ф съответства (Iw) = 1002 A  Iw. Ако се получи разлика е

необходимо да се зададе второ приближение до получаване на равенство.
Отговор:

Ф = 2,3. 10-4 Wb