ПРОМЕНЛИВОТОКОВИ ЕЛЕКТРОЗАДВИЖВАНИЯ

АСИНХРОННИ ЕЛЕКТРОЗАДВИЖВАНИЯ
Асинхронният електродвигател се състои от статор чрез който създава
въртящо се магнитно поле и ротор
Ъгловата честота на захранващото напрежение се изчислява по формулата:
  2f , където f  50 Hz - честотата на захранващото напрежение.
Синхронната ъглова честота на асинхронната машина се определя по
формулата:
2 f 1
0  ; (4.1)
p
Където: pе броя чифтове полюси;
f1 -честотата на захранване на статорната намотка.
Честотата на въртящото магнитно поле на статора се изчислява по форму-
лата:
60 f 1
n0  , (4.2)
p
т.е. при f1=50Гц синхронната честота на въртене може да бъде 3000,
1500, 1000, 750, 600... Об/мин в зависимост от конструкцията на машината.
Процеси при  = 0
При захранване на статорната намотка с напрежение U 1 , в статорната

намотка се навежда ЕДН Е 1 (фиг. 4.2,а,б), което се изчислява по формула-

та:
E1  4,44f1w1kоб , (4.3)

Където w – броя намотки; боб – коефициент зависещ от намотката.

 а) б) в)
фиг. 4.2. Идеализиран модел на асинхронно електрозадвижване при  = 0
(а), векторна диаграмна (б) и крива на намагнитване (в)

Магнитният поток може да се изчисли приблизително по формулата:

U1 U
  1. (4.4)
4 ,44 f 1w1k об f1
Токът в статорната намотка по фиг. 4.2,б се определя само от намаг-
нитвания ток:
I1  I10  I 

Процеси под товар

При натоварване на вала на двигателя на асинхронната машина
   0 ; и тази разлика се нарича хлъзгане
0  
s . (4.5)
0
ЕДН-то на ротора се различава от статорното ЕДН и тази разлика мо-
же да се изрази чрез формулата
Е 2 =E1s; (4.6)
Забел.: по нататък с щрих се отбелязва „приведена” роторна величина към
статора.
Честотата на роторното ЕДН се дава чрез формулата:
f2=f1s (4.7)
Приведеният роторен ток е:
 E 2
I 2 
( R 2 ) 2  ( 2f 2 L 2 ) 2
След преобразувания се получава:
U1
I 2  , (4.8)
( R2 2 2
)  ( X 2 )
s

където X 2  2f 2 L2 - индуктивното съпротивление на ротора.

' '

Една от схемите по които се изчисляват процесите в асинхронната

машина се нарича Т-образна схема на заместване на АД, показана на фиг.
4.3.

Фиг. 4.3. Т-образна схема заместване на фазата на АД

Механични характеристики. Енергетични режими

За да се намери израза за механичната характеристика се използва Г-

образната схема на заместване на АД показана на фиг. 4.4,а.
 а) б)
Рис. 4.4. Г-образна схема на заместване (а) и характеристики на АД (б)
Активната мощност на вала на двигателя е:

P2  3( I 2 ) 2 R2
От своя страна:
P2  M , се получава:

3( I 2 )2 R2
M .
0s

Ако се замести израза I2 от (4.8) и се търси екстремукът на функцията

М=f(s) се получава формула на Клос:
2M к ( 1  asк )
Mк  , (4.10)
s  sк  2as
sк s к

където а=R1/R2:

3U 2
Mк 
 
; (4.11)
2 0 R1  R12 2
 ( X 1  X 2 )

R2
sк  . (4.12)
R12  ( X 1  X 2 )2

За опростени математични пресмятания се приема а = 0, т.е. се пре-

небрегва активното съпротивление на статора.
 Тогава формулата на Клос придобива следния вид:
2 Mк
M ; (4.10,a)
s  sк
sк s
2
M к  3U1
(20 X к ) ; (4.11,a)

R2
sk  (4.12,а)
Xк ,

където:Хк = Х1+Х2’ е индуктивното съпротивление на машината.

В уравнението (4.10,а) при s << sк може да се пренебрегне първия
член в знаменателя и се получава израз за механична характеристика на
работния участък:
2M к s
M  . (4.13)
sк
Асинхронното електрозадвижване може да работи в 4-те квадранта
фиг. 4.5.

Фиг. 4.5. Режими на работа на асинхронното електрозадвижване

Рекуперативно спиране (р.с.) е когато двигателя се върти със скорост

0.
Спиране с противовключване (с. пв) –осъществява се при смяната на
местата на две от фазите на статора - фиг. 4.6.
 фиг. 4.6. Реверс на асинхронния двигател

Динамично спиране, може да се осъществи по два начина:

1 начин: При поставяне на вала на двигателя на непосилен товар
2 начин: При поддаване към две от фазите на статора постоянен ток
Iп. Постоянният ток образува неподвижно в пространството поле. въртене-
то на ротора в неговата намотка се създава променливо ЕДН, а постоянни-
ят ток създава неподвижно поле. Сумирайки създаденото магнитно поле в
статора, резултантното поле създава спирачен момент за ротора.
В режим на динамично спиране статорното поле създава неподвижно
хлъзгане, което се записва като:

s
0
и формулите за механичната характеристика (4.10,а) - (4.12,а) се записват
като:
2M k
M , (4.14)
s  sk
sk s
2
3I екв X 2
Mk  , (4.15)
20 ( X   X 2 )

R2
sk  . (4.16)
X   X 2
 2
където I екв  I• при свързване на статорната намотка в звезда
3

2
и I екв  I• при свързване на статорната намотка в триъгълник;
3

Номинални данни

На табелата на асинхронният двигател са дадени линейните напреже-

ния на двигателя при свързване на статорните намотки в звезда или триъ-
U1 I 1
гълник U н , токовете , честотата f1н, мощността на вала Рн, чес-
I 1
тота на въртене nн. КПД  н , cos н .
При двигателите с накъсо съединен ротор се дават по каталозите още:
I1п
кратност на пусковия ток k I  ,
I1н
Mп
кратност на пусковия момент k м  ,
Mн
Mк
кратност на критическия момент   .
Mн
При двигателите с навит (фазен) ротор се дават
Е2н –фазното едн между пръстените при неподвижен ротор
I2н.-номинален роторен ток.
По каталожните данни може да се построят естествените механични и
електромеханични характеристики като се използват няколко опорни точ-
ки показани на фиг.4.7.
 а) б)
фиг. 4.7. Построяването на естествените характеристики на асинхронния
двигател с нс. ротор

Точка 1 (   0 , M  0, I1  I пх  0,35I1’ ) получава се от реда n0=3000, 1500,

n0
1000, 750, 600 об/мин като най-близката до nн;  0  .
30
Точка 2 - номинална.
Pн
За точка 3 (    к , M  M к ) трябва да се пресметнат M н  ,
н
M к  M н и sк по формули (4.10) или (4.10,а), поставяйки в тези уравнения
0   н
Mн и sн  .
0

Точка 4 ( = 0, М = Мп, I1 = I1п) се изчислява по паспортните данни.

В някои двигатели с накъсо съединен ротор с цел да се подобри пус-
ковия момент се дава тъй наречената „седлови момент”Мсед – фиг. 4.7,а.
По паспортните данни се получават сведения за съответните двигате-
ли. Например:
sн=0,01-0,05;
kI = 5-7;
kМ = 1,3-1,6;
  18
,  3,0 .
От тези дтеля има неблагоприятни характеристики: малък пусков мо-
мент, голям пусков ток и малки възможности за регулиране.

Двигатели с накъсо съединен ротор- регулиране на координатите.

Честотно регулиране.

От (4.1) следва, че  0 е пропорционална на честотата f1 и не зависи от

други величини. От друга страна имайки f1, се изменя амплитудата на нап-
режението
U1 U1’
  const .
f1 f1’

При увеличение честотата над номиналната при U1=U1н, магнитният

поток ще намалява.
Ако се пренебрегне R1 и се приеме, че E1U1, то критичния момент е
U1
също пропорционален , тъй като критичното хлъзгане sк е обратно про-
f1

порционално на f1.
Механичните характеристики при честотното регулиране при пред-
положението, че E1=U1 са показани на фиг. 4.8,б.
При двигатели с малка мощност влиянието на статорното съпротив-
ление на механичните характеристики са показани с пунктир.
 а) б) в)
Рис. 4.8. Схема честотно регулируемо електрозадвижване (а), механични
характеристики (б)

Оценка на честотното регулиране на скоростта

U
1. Регулирането е двузонно - надолу ( 1  const ) и нагоре
f1
(U1=U1н, f1>f1н) от основната скорост.
2. Диапазонът на регулиране при отворена структура е (8-10):1.
Стабилността на скоростта е голяма.
3. Регулирането е плавно.
4. Икономичен начин за регулиране
5. Гъвкавост на управлението при затворени структури.

Параметрично регулиране
Един от начините за параметрично регулиране е като се изменя захранва-
щото напрежение при постоянна честота фиг. 4.9,а.
 а) б)
фиг. 4.9. Схема (а) и механични характеристики на асинхронното електро-
задвижване с параметрично регулиране (б)

От (4.11,а) следва, че критичния момент при този вид регулиране ще

намалява пропорционално на U12, а критичното хлъзгане от (4.12,а) остава
неизменно - плътните линии на фиг. 4.9,б.
В затворената по скорост схема, която е показана с пунктир на
фиг.4.9,а се получават характеристиките показани на 4.9,б с пунктир.
Оценка на параметричното регулиране:
1. Регулирането е едноконно, т.е. надолу от номиналното напрежение
2. Диапазонът на регулиране на затворената структура е (3-4):1; ста-
билността на скоростта е удовлетворителна
3. Има добра плавност на регулиране.
4. Допустимото натоварване се намалява с намаляването на скорост-
та.
5. Този начин на регулиране е неефикасен за продължителен режим
на работа.
6. Преобразувателят на напрежение ПН е просто устройство и 3 до 4
пъти по-ефективно от честотния преобразувател.
 Освен тези начини съществуват и други начини за регулиране на ско-
ростта на АД с накъсо съединен ротор, като превключване на броя чифто-
ве полюси.

4.5. Двигатели с навит ротор. Регулиране на координатите

Принципната схема на АД с навит ротор е показана на фиг. 4.10,а.

а) б) в) г)
Рис. 4.10. Асинхронен двигател с навит ротор (а), схема (б) и характерис-
тики (в) и (г) реостатно регулиране
Реостатно регулиране.
Реостатното регулиране става като във всяка фаза на ротора се вклю-
чат еднакви резистори със съпротивление Rд – фиг. 4.10,б. Общото актив-
но съпротивление във фазата на ротора става R2 = Rр + Rд. Изкуствените
характеристики са показани на фиг. 4.10,в,г. Граничните стойности на ро-
торния ток I2 гран и критичния момент Мк се пресмятат по (4.8) и (4.11),
като не се изменя sк в пресметнато по (4.12):
s к .и R р  R д R р  R д
  . (4.18)
s к .е R р Rр

Оценка на реостатното регулиране

1. Реостатното регулиране е еднозонно.
 2. Диапазон на регулиране (2-3):1, стабилността на скоростта
малка.
3. Регулирането е стъпаловидно. Този ефект частично се избягва
като роторния ток се изправя с изправител и изглаждащ реак-
тор.
4. От енергетична точка реостатното регулиране е неефективно.
Загубите в роторната верига при M = const са пропорционални
на хлъзгането:
P2  P1s ,
а разпределението на тези загуби се определя от (4.18). разсейваната мощ-
Rр
ност е Pр  P1 s , а в допълнителните загуби в резисторите се из-
R р  Rд

Pд
числява по Pд  P1 s .
R р  Rд

5. Капиталните разходи са малки.

Каскадни схеми
Вентилен каскад
Идеята за вентилен каскад е показана на фиг. 4.11,а.
ЕДН на ДПТ Е трябва да има посока противоположно на изправеното
ЕДН на ротора Еd. Тогава
Id=(Ed-E)/Rе,
където Rе е еквивалентното активно съпротивление на изправителя и кот-
вата на двигателя.
 а)

б) в) г)
фиг. 4.11. Схема (а), характеристики (б) и (в) и енергийна диаграма (г) на
вентилния каскад

Тъй като Ed=kE1s, а Е1  U1 = const, то при някакво хлъзгане s, опре-

делено от големината на ЕДН на ДПТ Е (фиг. 4.11,б), токът Id = 0, а следо-
вателно, I2 = 0, и машина М1 не развива момент. При s>s тока започва да
нараства и предизвиква нарастване на момента (фиг. 4.11,в). Мощността
P  P1s  E d I d  M  0 се връща в мрежата (фиг. 4.11,г).
Изменяйки възбудителният ток на машината М2, а следователно го-
лемината на ЕДН Е, се изменя хлъзгането, при което нараства тока Id и
следователно се регулира скоростта. (фиг. 4.11,в).
Понякога вместо две допълнителни машини се използва статичен
преобразувател-инвертор.
 Каскадните схеми се използват при големи и много големи мощности
с малък диапазон на регулиране - (1,1-1,2):1.

Електрозадвижване с машина с двойно захранване.

Ако в роторната верига се включи честотен преобразувател се полу-
чава електрозадвижване с машина с двойно захранване (фиг. 4.12,а).

а) б)
фиг. 4.12. Схема (а) и характеристики (б) машина с двойно захранване
Тъй като при преобразованието на енергията полетата трябва да са
неподвижни едно спрямо друго, са валидни следните съотношения на ско-
ростите и честотите:
10   20   ; (4.19)
f1 = f2 + f, (4.20)
където  10 ,  20 са ъгловите скорости полето на статора и полето на рото-
ра;
f1, f2 – статорните и роторните честоти на напрежението;
f – честотата съответстваща на ъгловата скорост на ротора.
От (4.19) и (4.20) следват богати възможности за управление на ско-
ростта на ротора  :
-Ако се фиксира f1, т.е.  10 , и се управлява f 2 ( 20 ) , може да се получат
всякакви f и  , теоретически с неограничен диапазон (фиг. 4.12,б);
 - с знак “-” за f2 и  20 е означено поредността на фазите което съот-
ветства на посоката на полето.
Ако честотата f2 се задава независимо от  , механичните характерис-
тики са хоризонтални линии (фиг. 4.12,б) и задвижването работи като със
синхронна машина. Изменяйки момента на натоварването се изменя ъгъла
 между осите на полетата на статора и ротора, т.е. задвижването работи
като “магнитна пружина”. Максималният момент Мmax определя макси-
малната магнитна връзка между статора и ротора. При превишаване на на-
товарващия момент над допустимия се нарушава условието от (4.19),
“магнитната пружина” се „къса”, полетата престават да бъдат неподвижни
едно спрямо друго, двигателят или не развива среден момент или спира
при реактивен момент Мс, или се от активно натоварване (момент) Мс; ко-
ето е авариен режим.
Възможно е и друго изпълнение на системата, при която честотата f2

може да се свърже със скоростта на ротора. В този случай характеристики-

те ще приличат на характеристиките на постояннотоковите двигатели. Ще
имат наклон, който може да се счита за хлъзгане. От вида на схемата може
да се сформира всякакъв вид характеристики.
В тази схема съществуват различен вид енергетични режими. Те се
определят от съотношението на честотите f1 и f2 , от относителната посока
на въртене на полето и посоката на съпротивителния момент. На фиг.
4.12,б е показана диаграма илюстрираща режимите на една от характерис-
тиките при положение, че загубите се пренебрегват.
4.6. Синхронен двигател. Други видове електрозадвижвания

Статорът на синхронната машина прилича на статора на асинхронна-

та и се използва за създаване на въртящо се магнитно поле. Роторът е из-
пълнен като явнополюсен или неявнополюсен електромагнит, захранващ
се през пръстени и четки от постояннотоков източник, или от постоянни
магнити. Магнитът се „увлича” от полето, движи се синхронно с него,
свързан с „магнитна пружина”, работейки в двигателен режим или изпре-
варвайки го в спирачен режим на ъгъл  , зависещ от електромагнитния
момент.
Фазата на неявнополюсната синхрона машина може да се представи
със заместваща схема показана на фиг. 4.13,а. В тази заместваща схема е
пренебрегнато активното съпротивление на намотките. Синусоидалното
захранващо напрежение U се уравновесява частично от ЕДН Е, създадено
в неподвижната намотка от въртящ се магнит-ротор и индуктивното съп-
ротивление Xs . Векторната диаграма на СМ е показана на фиг. 4.13,б.
 а) б) в)

г) д)
Рис. 4.13. Схема на заместване (а), векторна диаграма (б) и характеристики
(в), (г) и (д) на синхронната машина

За синхронната машина много важен е ъгълът  между U и E или,

който отразява степента на разтегнатост на „магнитната пружина”.

Основните съотношения между електричните и механичните величи-
ни се намират като се използва формулата:
Pэм  P  3UI cos   M  0 (4.21)
и векторната диаграма показана на фиг. 4.13,б, от която следва:
U cos   E cos(    ) .
От триъгълника АВС се определя
cos(    )  AB / AC  U sin / IX S ,
т.е. получава се
sin 
U cos   EU ,
IX S
и окончателно се намира
Pэм 3UE
M   sin   M max sin  . (4.22)
 0  0X s
По такъв начин електромагнитния момент на синхронната машина за-
виси от . При малки  може да се приеме, че:
М  сем . (4.22,а)
Максималният момент M max при постоянно напрежение и честота е
пропорционален на ЕДН, т.е. на възбудителния ток. За СД Мmax/Мн = 2 -
2,5.
Ако синхронната машина има явнополюсен ротор, то към момента,
определен по (4.22) се добавя още една реактивна съставка пропорционал-
на на sin 2 (показана пунктир на рис. 4.13,в). Общият вид моментната
характеристика на синхронната машина е показан на фиг. 4.13,в с пункти-
рана линия, а механичната характеристика е показана на фиг. 4.13,г.
Синхронната машина има характерна зависимост на статорния ток I
функция на възбудителния ток Iв – тъй наречените V-образни криви (фиг.
4.13,д).
Вентилно индукторна машина
Действието на вентилно индукторната машина се базира на притяга-
не на феромагнитно тяло към възбуден електромагнит-индуктор. ВИМ
(фиг. 4.14) се състои от n-полюсен статора с намотки и m-полюснен паси-
вен ротор, n  m. Електронният комутатор К включва при сигнал от датчи-
ка за положение Д намотката (фазата) към захранващия източник изправи-
теля В, или батерия. Във възбудената фаза А-Х (фиг. 4.14) два полюса на
ротора са „притеглени” към съответните полюси на статора. При изключ-
ване на А-Х и включване към захранващия източник на фаза B-Y, т.е. при
преместване на полето по часовниковата стрелка, най-близките полюси на
ротора отново се „притеглят” към възбудената фаза и ротор се завърта на
някакъв ъгъл против часовниковата стрелка. Бързото превключване на К
води до непрекъснато въртене със скорост, която се определя от честотата
на превключване. Моментът съответстващ на всяка скорост ще влияе как-
то на тока протичащ по фазовите намотки, така и на ъглите на включване и
изключване на фазите.

Фиг. 4.14. Схема на ВИМ

Технически реализации. Приложения

Рационалният начин за регулиране на скоростта на АД с накъсо съе-
динен ротор и СД е честотното регулиране.
Принципната схема на преобразувател на честота (ПЧ) е показана на
фиг. 4.15:
Елементите на схемата са:
В е неуправляем изправител;
LC-филтър;
 И-автономен инвертор на напрежение с широтно-импулсен модула-
тор (ШИМ);
АД-асинхронен двигател
Управлението на инвертора се осъществява чрез блок за управление
БУ.

Фиг. 4.15. Типова схема на честотен преобразувател

Идеята за реализация на автономен инвертор на напрежението (АИН)

е показана на фиг. 4.16,а за проста еднофазна схема с четири идеални клю-
ча 1, 2, 3, 4 и активен товар R.
При комутацията по двойките ключовете 1,2 - 3,4 - 1,2 и т.н. през пе-
риод от време Т/2 (фиг. 4.16,б) между точките а и б се получава променли-
1
во напрежение uab с правоъгълна форма и честота f  . При активен то-
T
вар тока повтаря формата на напрежението. Ако се изменя комутационния
период Т/2, може да се промени честотата в произволни граници.
 а)

б)
фиг. 4.16. Еднофазен, натоварен с активно съпротивление (а), диаграма на
работата (б)

При активно-индуктивен товар при комутацията на „ключовете”

трябва да се вземат допълнително мерки, тъй като при отваряне на ключа
di
се получават големи пикове на пренапрежения e  L .
dt
Схема, която предпазва от пренапреженията е показана на фиг. 4.17,а.
Диодите D1 - D4 образуват с кондензатора С контури за обмен на енергия.
Комутацията на ключовете не се отличава от показаната на фиг. 4.16, но
токът във всеки полупериод сменя посоката си, като обхожда контура по-
казан на фиг. 4.17,б. Лесно се вижда, че формата на напрежението и тока
са съществено различни и токът по влияние на индуктивния характер на
товара изостава от напрежението.

а)

б)
фиг. 4.17. Еднофазен инвертор с R – L товар (а) и диаграма на работа (б)

Трифазен аналог на еднофазната схема е схемата показана на фиг.

4.18,а с шест ключа 1, 2, 3, 4, 5, 6.
Като начало се разглежда идеалния случай, при свързване на товара в
звезда и натоварването да е изцяло активен. Нека U = 1 и RА=RВ=RС=R=1.
 а) б)
фиг. 4.18. Схема на трифазния инвертор (а) и
диаграма на комутацията (б)

Нека разделим всеки период на входното напрежения на шест интер-

вала I - VI и ключовете комутират в началото на всеки интервал по реда на
номерата показани на фиг. 4.18,а. Като резултат се получава диаграмата на
комутация показана на фиг. 4.18,б.
Вижда се, че съпротивлението в интервала I между “+” и “-” е
1/2+1=3/2; общият ток е 1:3/2=2/3, тогава фазните напрежения на I интер-
вала са: UAI = 1/3, UBI = -2/3 и UCI = 1/3. Ако се изобрази векторно тези съ-
отношения, се получава диаграмата показана на фиг. 4.19,б: резултантният
вектор е равен на 1, и има посока по оста на фаза В.
 Фиг 4.19. Диаграма на токовете (а) и напреженията (б) в интервала I

Интервал II. Тук точка А е свързана с “+”, а точки В и С “-” - схемата

на фиг. 4.20,а. Фазните напрежения са: UAII = 2/3, UBII = -1/3 и UCII = -1/3.
Векторната диаграма е показана на фиг. 4.20,б. Резултантният вектор, е
равен на 1, но изместен по посока на часовниковата стрелка на 60.

а) б)
фиг. 4.20. Диаграма на токовете (а) и напреженията (б) в интервала II

Повтаряйки разсъжденията за останалите интервали, се получава ди-

аграмата на фазните напрежения показани на фиг. 4.21,а и векторната ди-
аграма на фиг. 4.21,б.
Понякога вместо комутация на 180 се използва комутация на 120.
Товарът може да е свързан както в звезда, така и в триъгълник.
 При активно-индуктивен товар е в сила разгледания еднофазен вари-
ант с добавяне на диоди, които шунтират ключовете и кондензатор, участ-
ващ в процеса на прехвърляне на запасената в индуктивностите енергия на
всеки такт на работа на схемата.

а) б)
фиг. 4.21. Диаграма на фазните напрежения

Изложеният принцип на преобразуване на постоялото напрежение в

променливо се използва при работата на управляеми ключове в различни
модификации и варианти при съвременните честотни преобразуватели. В
частност той се използва при автономните токови инвертори, когато на
входа на инвертора е включен реактор, индуктивността на който е доста-
тъчна за поддържането на тока на товара и е практически неизменна в
продължение на целия полупериод. По такъв начин в АИТ се задава мо-
ментната стойност на тока и задвижването се захранва от източник на ток.
Обикновено товара се шунтира с кондензатор за-да се създадат нормални
условия за работа на тиристорите (IGBT-транзисторите) при работа с ак-
тивно-индукривен товар.
 Управляемите ключове преобразуват постоялото напрежение в m -
фазно променливо напрежение с нужната честота, но остава проблема
свързан с управлението на амплитудата на променливото напрежение.
Принципно има няколко възможности за решаване на този въпрос.
Първата възможност е като се използва връзката на захранващото
напрежение с управляемия изправител. Тази връзка се използва в АИТ и
АИН.
Втората възможност е като се изменя дължината на импулса във всеки
полупериод.
Третата възможност е широчино-импулсна модулация ШИМ.
Схема на еднофазен ШИМ с чисто активен товар е показана на фиг.
4.16,а.
За да се изменят амплитудата и формата на напрежението, всеки пе-
риод Т се разделя на n равни части (интервали) с продължителност на все-
T
ки интервал   . Ключовете 1,2 комутират на всеки положителен ин-
n
тервал на полупериода, а ключовете 3,4 на всеки отрицателен полупериод,
както е показано на фиг. 4.22,а.
На всеки интервал i върху товара се прилага не пълното напрежение,
а само част от него Uiср, което е:
U  t i1 U  t i1
U iср    U i .
t i1  t i2 

а) б)
Рис. 4.22. ШИМ в интервал (а) и при половин период (б)
 t i1
Изменяйки ширината на импулса  i  , се управлява средния интервал

на напрежението Uiср, т.е. се формира напрежение с нужната форма, както
е показано на фиг. 4.22,б. С увеличаване на n се намалява  и стъпаловид-
ната крива се доближава със зададената плавно.
На фиг. 4.23 е показана експериментална осцилограма на еднофазен
ПЧ-АД.

Фиг. 4.23. Експериментална осцилограма на напрежението и тока в ПЧ с

ШИМ

Типична схема трифазен тиристорен регулатор на напрежението

ТПН, е показана на фиг. 4.25,а.
 а) б)
фиг. 4.25. Тиристорен регулатор на напрежението