Глава 8.

Елементи на термодинамиката

Съвременната физична термодинамика изучава закономерностите на

топлинната форма на движение на материята в макроскопичните системи и
свързаните с тях физични явления. Термодинамиката изучава само
термодинамични равновесни системи и бавни процеси, които могат да се
разглеждат като практически равновесни състояния, непрекъснато следващи едно
след друго. Основен метод на термодинамиката се явява термодинамичния метод.
При него не се отчита техния вътрешен, атомно-молекулен строеж и характера на
движение на частиците. Макросистемите се разглеждат като непрекъснати среди,
които характеризира с макроскопични параметри, които могат за се измерят
експериментално. Изучават се различните превръщания на енергията, условията на
тези превръщания и съотношението между отделните видове енергии.
8.1. Основни понятия и определения в термодинамиката.
Термодинамична система представлява съвкупност от макроскопични обекти
(тела и полета), между които става обмен на енергия във формата на работа и
топлина както вътре в системата, така и с външни спрямо нея тела и полета.
Термодинамични параметри- съвкупност от физични величини,
характеризиращи свойствата на термодинамичната система. Обикновено тава са
температурата Т, обема V и налягането р.
Термодинамично равновесие- състояние на термодинамичната система, която
при постоянни външни условия се характеризира с постоянни във времето
параметри и отсъствие на макроскопични стационарни потоци.
Термодинамичен процес се нарича всяко изменение на състоянието.
Равновесен процес е този, при който системата преминава много бавно непрекъснат
ред от близки термодинамични състояния. Реалните процеси в природата винаги
протичат с крайна скорост и затова са неравновесни.
Кръгов процес (цикъл) се нарича термодинамичен процес, в резултат на който
системата се връща в изходно положение.
Съвкупност от независими вътрешни и външни параметри задава състоянието
на системата. Величините, които еднозначно се определят от състоянието на
системата се наричат функции на състоянието.
Равновесните състояния на физически еднородна система и извършваната от
нея равновесни процеси може да се изобразяват графически с помощта на точки и
линии в правоъгълна координатна система (например pV координати). Равновесните
състояния са отделните точки, а графиката на равновесния процес е

95
линия, съединяваща тези точки.
8.2. Постулати на термодинамиката. Като макроскопична теория
термодинамиката се основава на два постулата и четири основни закона, които са
обобщение на опита.
Първи постулат. За всяка изолирана система, (която не обменя енергия и
вещество с околната среда) съществува състояние на термодинамично равновесие,
в което тя достига с течение на времето и не може да излезе сама от него.
В статистическата физика се доказва, че от всички възможни състояния най-
вероятното е равновесното, защото има най-голяма хаотичност в движението и
положението на частиците. Вероятността системата самостоятелно да премина в
друго, по-подредено състояние е много малка.
Втори постулат. Равновесните вътрешните параметри на една
термодинамична система са функции на външните параметри и температурата. Чрез
втория постулат се въвежда величината температура, която характеризира
състоянието на вътрешното движение в една равновесна система. Температурата е
мярка за интензивността на топлинното движение. Тя е вътрешен параметър, който
има една и съща стойност за всички части на една равновесна система. Останалите
вътрешни параметри зависят от температурата и от външните параметри.
8.2.1. Нулев принцип (закон) на термодинамиката. За равновесните системи е
характерно свойството за транзитивност: ако системи А и В поотделно са в
топлинно равновесие със системата С, те ще се намират в топлинно равновесие и
по между си, Фиг. 8.1. Системите се намират в топлинно равновесие, ако не
пренасят топлина (например, чрез проводимост или радиация) по между си.
Температурите са еднакви за всички системи, намиращи се по между си в топлинно
равновесие.

Фиг.8.1. Нулев принцип на термодинамиката

96
 8.2.2. Пълна и вътрешна енергия на система. Пълната енергия на една
система е равна на кинетичната енергия на движението на системата, Еk, на
потенциалното енергия на системата, определена от външно потенциално полe

(гравитационно, електрическо), E външна

p и вътрешната енергия U, зависеща само от

вътрешното състояние на системата:

(8.1) E  E k  E външна
p U.

По-нататък че бъдат разглеждани системи, които са макроскопично неподвижни

и не са подложени на действието на външно поле. За такива системи стойността на
пълната и вътрешната енергия съвпадат.
Вътрешната енергия на системата е енергията, която зависи само от
термодинамичното състояние на системата. В себе си тя включва пълната
кинетична енергия на топлинно движение на молекулите на тялото, потенциалната
енергия на взаимодействие между тях и вътрешномолекулната енергия на
отделната частица (енергия на електроните и ядрото).
Вътрешната енергия е еднозначна функция на състоянието. Във всяко
състояние системата притежава точно определена стойност на вътрешната енергия,
като това не зависи как системата е достигнала в това състояние. Това означава, че
изменението на енергията ΔU при преход от състояние 1 в състояние 2 не зависи от
процеса и е равно на U  U 2  U1 . Ако една термодинамична система се намира в
състояние U1 и след редица преминавания се върне отново в същото състояние
(U2=U1), изменението на вътрешната енергия е ΔU=0.
За проста система съгласно втория постулат U=U(V,T), където V е единствен
външен параметър.
8.4. Работа. Съществуват два начина за обмен на енергия между
термодинамична система и заобикаляща я среда. Първият начин е чрез извършване
на механична работа, при която външните
параметри се променят (за проста система се
променя единствения външен параметър-
обема). Другият начин е предаване на
количество енергия чрез топлообмен при
топлинен контакт на системата с друго тяло,

имащо различна температура. Фиг.8.2. Работа на

Да разгледаме газ, който се намира в термодинамична система
цилиндър с бутало и действа на

97
буталото със сила F  pS , където S е площта на буталото, p е налягането на газа-

фиг.8.2.
(8.4) A  Fdx  pSdx  p.dV ,
където dV=Sdx е изменението на обема на газа.
Когато обемът на системата нараства, ΔV>0 и газът извършва положителна
работа, δА>0. Когато обемът се свива, ΔV<0, извършената от газа работа е
отрицателна, δА<0. Съгласно третият принцип на механиката, термодинамичната
система и околната среда взаимодействат. Следователно, външните сили също
извършват работа А , която е винаги равна по големина и противоположна по знак
с работата А , извършена от системата: А =- А . По този начин при
разширяване на обема външните сили извършват отрицателна работа, А  0 , а
при свиване на обема работата на
външните сили е положителна, А  0 .
За да се намери работата,
извършена при преминаването на
термодинамичната система чрез
равновесен процес от т.1 до т.2, трябва
да се намери площта на фигурата,
ограничена от кривата между точките 1
и 2 и оста x (затъмнената част на
фиг.8.3.). Математичната интерпретация Фиг.8.2
Фиг.11.2
Фиг.8.3. Графическо представяне на
е: извършената работа
2 2
(8.5) A   A   pdV .
1 1
Движението на системата от т.1 до т.2 може да стане по различни пътища. Това
означава, че получената фигура ще има различна площ. Следователно работата А
зависи не само от началното и крайно състояние, но и от процеса (пътя), чрез който
се извършва преходът. За разлика от вътрешната енергия работата не е функция на
състоянието. Тя не характеризира състоянието на термодинамичната система, а
процеса, чрез който се извършва прехода.
8.5. Количество топлина. Енергията, която една термодинамична система
отдава или приема от околната среда чрез топлообмен се нарича количество
топлина. Топлообменът се извършва между тела с различни температури. При този
процес тялото с по-висока температура отдава количества топлина Q на тяло с

98
по-ниска температура. Вътрешната енергия на тялото, отдаващо топлина намалява,
а тялото, получаващо количество топлина, увеличава вътрешната си енергия. При
топлообмен не се извършва работа. В този случай има само обмен на енергия
между молекулите на двете тела, като намалява енергията на молекулите на по-
нагрятото тяло и се увеличава тази на по-студеното тяло.
Количеството топлина, подобно на работата има размерност енергия и в SI се
измерва в J (джаул).
8.6. Първи принцип на термодинамиката.По своята същност първият принцип
на термодинамиката изразява закона за запазване на енергията в
термодинамичните системи. Може да се дефинира по следния начин: количеството
топлина, съобщавана на система, се
изразходва за изменението на вътрешната
енергия на системата и за извършване на
работа от системата срещу външните сили,
фиг. 8.4.:

(8.6) Q  dU  A .
Фиг.8.4. Първи принцип на
термодинамиката
Различните записи на малките
изменения на количеството топлина,работа и вътрешна енергия ( Q , A и dU )

показват дълбоките физически различия на тези величини. Величината U е

еднозначна функция на състоянието и dU представлява пълен диференциал.
Величините Q и А не са еднозначни функции на състоянието и Q и А не са

пълен диференциал.
Ако заместим с A  p.dV , то първия закон на термодинамиката има вид:
(8.7) Q  dU  pdV .
Aко към термодинамичната система се привежда топлина, δQ>0, aко δQ<0, от
системата се отвежда топлина.
Първият закон на термодинамиката изключва възможността на вечен двигател
(перпетуум мобиле) от първи род. Не може да се създаде топлинен двигател, който
да работи само за сметка на вътрешната
енергия на системата, без да получава енергия
отвън.
8.7. Кръгов процес (цикъл).Кръгов процес
(цикъл) се нарича последователност от
термодинамични процеси, в резултат на

99 Фиг.8.4,а. Кръгов процес

които системата се връща в изходното си състояние. Тъй като началното и крайно
състояние на системата съвпадат (U1=U2), то изменение на вътрешната енергия е
нула, U  U 2  U1  0 . В този случай съгласно (8.7) можем да запишем:

(8.8) Q=A,
т.е. полученото количество топлина е равно на работата, която е извършила
системата. Графически на pV диаграмата работата А е равна на площта на
фигурата, заградена от графиката на цикъла-фиг.8.4,а.
Всяка машина, работеща по затворен цикъл, може да извърши работа само ако
получи енергия (количество топлина) отвън. Не е възможен вечен двигател
(перпетум мобиле) от първи род , т.е. периодично действаща машина, която да
извършва работа, без да получава енергия от околната среда.
8.8. Топлинни капацитети. Адиабатен процес. Топлинен капацитет на телата
е физическа величина, числено равна на отношението на количеството топлина Q ,

погълната от тялото и съответното изменение на температурата в разглеждания

термодинамичен процес:
Q
(8.9) C*  .
dT
Топлинният капацитет зависи от масата, химическия състав и вида на процеса.
За еднородни тела се въвежда понятието специфичен топлинен капацитет
(топлинен капацитет на 1 маса от веществото):

C* Q
(8.10) c  .
m mdT
Моларен топлинен капацитет е топлинния капацитет на 1 mol вещество:
M Q
(8.11) C  Mc  ,
m dT
където М е моларната маса на веществото. От (8.11):
m
(8.12) Q  C dT .
M
С отчитане на (8.12) първият закон на термодинамиката (8.7) може да се във
вида:
m
(8.13) C dT  dU  pdV
M
За 1mol първия закон на термодинамиката може да се запише във вида:
(8.13.а) CdT  dU m  pdVm .
Термодинамични процеси, при които един от параметрите (p,V,T) на

100
термодинамичната система е постоянен, се нарича изопроцес.
Определената по този начин топлинен капацитет не се явява еднозначна
характеристика на телата. Съгласно първият закон на термодинамиката
изменението на вътрешната енергия зависи не само от полученото количество
топлина, но и от извършената работа. Ето защо за газообразните вещества
топлинните капацитети зависят и от характера на термодинамическите процеси.
Обикновено се разглеждат две значения на топлоемкост на газовете: CV- моларен

топлинен капацитет при постоянен обем и CP- моларен топлинен капацитет при
постоянен обем.
8.8.1. Топлинни капацитети при постоянен обем (изохорен процес). В този
случай dV=0, dA  pdV  0 - газът не извършва работа и dU=δQ. Цялото количество

топлина отива за изменение на вътрешната енергия:

m
(8.14) dU  Cv dT; ,
M
където Cv e моларна топлоемкост в изохорен процес.
Ще отбележим, че уравнение (8.14) е в сила и за останалите изопроцеси.
В тесен температурен интервал Cv ≈const. За 1 mol:
dU m  Q  C v dT;
(8.15) dU m .
Cv 
dT
За близки температури:
m
(8.16) U12  U 2  U1  CV  T2  T1  ;
M
m
(8.17) Q12  Cv  T2  T1  .
M
В реалните газове потенциалната енергия на взаимодействие на молекулите се
променя при изменение на обема, защото се променя разстоянието между тях. По
този начин се променя и вътрешната енергия. Това следва от втория постулат: за
проста система само с един външен параметър (обема V) вътрешната енергия е
функция на обема и температурата т.е. U=U(V,T). За идеалният газ вътрешната
енергия е функция само на кинетичната енергия топлинното движение на
молекулите и по този начин не зависи непосредствено от обема на газа т.е. U=U(T).
Формули (8.14), (8.16) и (8.17) са справедливи за всеки процес на изменение на
състоянието на идеалния газ. В реалните газове това не е в сила, защото
вътрешната им енергия зависи и от температурата на газа, и от обема.
За идеален едноатомен газ пълната вътрешна енергия е равна на пълната

101
кинетична енергия на всички молекули (съгласно модела за идеален газ, &7.3, не се
отчита взаимодействието на молекулите и те нямат потенциална енергия). За един
mol газ, съгласно (7.18.а)
3 3
(8.17.а) Ек,m  RТ  U m или dU m  RdТ
2 2
Съгласно (8.15) и (8.17.а)
3
(8.17.б) Cv  R
2
За всички едноатомни газове величината C v е постоянна величина. За газове с

по-сложна молекула, с по-висока степен на свобода е изпълнено равенството:

i
(8.17.в) Cv  R ,
2
Където i е броят на степените на свобода.
8.8.2. Изобарен процес.Процес, който протича при постоянно налягане, се
нарича изобарен.
В този случай работата при разширение на обема от V1 до V2 е равно на:

V2 V2
(8.18) A  A   p.dV  p  V2  V1  .
V1 V1

Съгласно уравнението на Клапейрон-Менделеев за двете изобарни състояния:

m m mR
pV1  RT1, pV2  RT2 . Следователно: V2  V1   T2  T1  . За работата от
M M M p
(8.18) получаваме:
m
(8.19) A R  T2  T1  .
M
При изобарен процес с маса m:
m
(8.20) Q  CpdT .
M
Ако температурният интервал T  T2  T1 е достатъчно тесен и   const

съобщеното количество топлина е:

m
(8.21) Q1 2  Cp  T2  T1  .
M
За един mol газ :
(8.22)

102
 Q mol A mol  dU mol p.dVmol dU mol R.dT
Cp       CV
dT dT dT dT dT
Cp  R  C v .
Формула (8.22) се нарича уравнение на Майер. В (8.22) е използвана формула
(8.15). От уравнението на Клапейрон-Менделеев за 1 mol газ (7.7) при p=const
следва, че p.dVmol  R.dT , което е използвано в (8.22).

От (8.22) следва, че Cp  C v , защото при изобарното разширение газът

извършва работа, за да преодолее постоянното външно налягане.

8.8.3. Изотермен процес. Процес, който протича при постоянна температура, се
нарича изотермен. Това са процесите на кипене, топене, кондензация и др. За
идеалният газ при T=const се изпълнява закона на Бойл-Мариот p.V=const.
Вътрешната енергия при изотермния процес за идеалния газ не се променя, dU=0 и
съгласно (8.14):
m
(8.23) dU  Cv dT  0 .
M
Цялото количество топлина, съобщено на газа, се изразходва за извършване на
работа против външните сили:
V2 V2
m dV m V
(8.24) Q12  A12   pdV  RT
M   RT ln 2 .
V M V1
V1 V1

В (8.24) е използвано уравнението на Клапейрон-Менделеев (7.6), като от него

m 1
налягането p e заместено с израза: p  .RT. . Топлинният капацитет при
M V
изотермен процес е СТ = ∞. Ако V2>V1,то газът изотермно се разширява Към него се
повежда топлина. Q1-2>0 и той извършва положителна работа- А1-2>0. При изотермно
свиване положителна работа А   0 извършват външните сили, като от газа се
отнема топлина, Q<0.
8.8.4. Адиабатен процес.Адиабатен процес е термодинамичен процес, при
който системата не обменя топлина с външната среда, δQ=0. На практика адиабатен
процес се осъществява при достатъчно бързо разширение или свиване на газа. По
този начин за кратко време обмененото количество топлина с околната среда е
малко по сравнение с извършената работа.
Съгласно (8.05) :
Q  dU  A  0
(8.25)
A  dU.
Системата извършва работа за сметка на намаляване на вътрешната

103
енергия. За идеален газ съгласно (8.14):
m
(8.26) A   Cv dT .
M
Ако газът се разширява, A  pdV  0 и dT<0-произтича охлаждане на газа. При

свиване A  pdV  0 , dT>0 и газът се нагрява. Топлоемкостта при адиабатен

Q
процес е Cад   0, защото dQ=0, dT≠0.
dT
За адиабатен процес зависимостта между параметрите на състоянието (p,V,T)
се изразява чрез уравнението на Поасон:

(8.27) p.V   const,

Cp
където   се нарича показател на адиабата или коефициент на Поасон. С
Cv
помощта на уравнението на Клапейрон-Менделеев уравнението на Поасон може да
се запише във вида:
1

(8.28) p.T  const;
V.T 1  const.
При графичното представяне
адиабатата е показана с линия,
която спада по-бърза от изотермата-
фиг.8.5. Причината за това е, че при
адиабатно свиване налягането расте
Фиг.8.5. Изопроцеси на една pV диаграма
по-бърза, тъй като е свързано с
намаление на обема и увеличение на температурата. При изотермното свиване
температурата е постоянна, увеличаването на налягането става за сметка на
нарастването на обема.

Таблица 8.1. Топлинни величини

Изопроцеси dU δQ δA C
Изохорен m m 0 dU m
dU  Cv dT; Q  Cv dT; Cv 
M M dT
Изобарен m m A  p  V2  V1 
dU  Cv dT; Q  CpdT
M M
m Cp  R  Cv
A R  T2  T1 
M

104
 Изотермен 0 m V m V СТ = ∞
Q RT ln 2 . A RT ln 2 .
M V1 M V1
Адиабатен m 0 m Cад  0
dU  Cv dT; A   Cv dT;
M M

В Таблица 8.1 са дадени всички топлинни величини, разглеждани в 8.8.4.

8.9.1. Топлинна машина. Коефициент на полезно действие.
Топлинната машина е периодично действащо
устройство, което преобразува околната топлина в
работа-фиг.8.6. Тя представлява топлинен резервоар с
висока температура Т1 (нагревател). За един цикъл
работното тяло получава количество топлина Q1 от
нагревателя, извършва полезна механична работа и
отдава количество топлина Q2 на охладителя. Когато
направи един цикъл, работното тяло се връща в изходно
положение, като вътрешната енергия достига
първоначалната стойност.
Съгласно първият принцип на
Фиг.8.6. Топлинна машина
термодинамиката механичната работа е:
Q  U  A  A,  U  0 ,
(8.29)
A  Q1  Q2 .
Под коефициент на полезно действие η (кпд) на топлинна машина се нарича
отношението на полезната механична работа А към полученото количество топлина
Q1:
A Q
(8.30)  1 2 .
Q1 Q1
8.9.2. Хладилна машина.
Обратният цикъл на топлинния двигател се
използува в хладилните машини, принципното
действие е показано на Фиг.8.7. От тяло с по-ниска
температура Т2 се отнема количество топлина Q2
през топлинна помпа и на тяло с по-висока
температура Т1 се отдава топлинна енергия Q1.
След това системата се връща в първоначално
положение. Този кръгов процес може да се

105 Фиг.8.7. Хладилна машина

извърши само чрез извършване на работа върху системата от външни сили. Без
извършване на такава външна работа не може да се придава топлина от по-
студеното към по-топло тяло. Този факт стои във втория принцип на
термодинамиката.
8.9.3. Работа при кръгов процес.
Съгласно § 8.7 цикълът, извършван от идеалния газ може да се раздели на две
части: разширение (1-2) и
свиване (2-1). Работата,
извършена от газа при
разширение е положителна
(площта на фигурата
1а2V2V11), dA>0-фиг.8.8.
Работата по свиване –
Фиг.11.6
Фиг.8.6
отрицателна (площта на Фиг.8.8. Работа при кръгов процес.
фигурата 2в1V1V22). Ако цикълът
протича в положителна посока (обратна на часовниковата стрелка), той се нарича

прав и като цяло извършва положителна работа, A   p.dV  0 . Ако цикъла

протича в посока обратна на часовниковата стрелка, той е обратен и извършва

отрицателна работа. Правият цикъл се използува при топлинните машини за
извършване на работа за сметка на получената от вън топлина. Обратният цикъл се
използва при хладилните машини. При тях за сметка на извършена работа отвън се
прехвърля топлинна енергия от по-студеното към по-топлото тяло.
8.9.4. Цикъл на Карно.
Особено място в термодинамиката
заема кръговия процес, съставен от два
равновесни изотермни процеса и два
равновесни адиабатни процеса. Топлинната
машина, работеща с този идеализиран
цикъл, за първи път качествено е
разгледана през 1824 г от C. Карно. За това, в
негова чест, цикълът е наречен цикъл на
Карно, а самата машина- машина на Карно.
Топлинната машина на Карно е цилиндър с
 m
бутало, съдържащ      молове Фиг. 8.9,а. Прав цикъл на Карно
 M

106
газ. Отначало цилиндъра се привежда в контакт с нагревател с температура Т1 и
изотермно се разширява при същата температура Т1 от състояние 1 до състояние 2-
фиг.8.9,а,б. Всички процеси са равновесни. Топлинният контакт се прекъсва, газът

Фиг. 8.9,б. Прав цикъл на Карно

продължава да се разширява адиабатно, като неговата температура намалява (2-3).

Адиабатният процес се прекратява, когато температурата на газа се изравни с тази
на охладителя Т2. (т.3 от pV диаграмата). После цилиндъра се поставя в топлинен
контакт с охладителя и следва процес на изотермно свиване, докато стигне
до състояние 4, което лежи на една и съща адиабата с първоначалното състояние
1. Накрая цилиндъра се маха от охладителя и се свива адиабатно до връщането в
първоначално състояние 1. Работата, която се извършва, е A  Q1  Q 2 .

Да определим кпд на машината на Карно.

Т2
(8.32)   1 .
Т1
8.9.4. Теореми на Карно.
1) КПД на топлинната машина, работеща по цикъла на Карно, не зависи от вида
на работното вещество. Определя се само от температурата на нагревателя и
охладителя (8.32);
2) Сред всички възможни топлинни машини, които работят при дадени

107
температури на нагревателя и охладителя, най-голям коефициент на полезно
действие има машината на Карно.
Цикълът на Карно е идеализиран. Няма реална топлинна машина, която да
работи по този цикъл. Цикълът на Карно задава горната граница на кпд на
топлинните машини.
8.10. Втори принцип на термодинамиката- дефиниции. Както вече бе казано,
първия принцип на термодинамиката не показва посоката на протичане на
процесите. Например, не се изключва построяване на двигател, извършващ работа
за сметка на охлаждане на топлинен източник (за сметка на вътрешната енергия на
световния океан). Такъв двигател се нарича вечен двигател от втори род..
Съществуват няколко еквивалентни помежду си определения на втория
принцип на термодинамиката:
1)Дефиниция на Клаузиус (1850): невъзможен е процес, единствен резултат на
който се явява предаване на топлина от студеното към горещото тяло;
2) Дефиниция на Томпсон (1851): невъзможен е процес, единствен резултат на
който е извършване на работа за сметка на охлаждането.
От (8.32) се вижда, че кпд може да е максимален, т.е. равен на единица само
когато Т 2  0 , но това на практика е невъзможно. Цикълът на Карно позволява да се

даден друга формулировка на втория принцип на термодинамиката: не е възможно

да се построи периодично действаща машина, която да превръща изцяло
топлинната енергия в механична работа. От (8.32) също така се вижда, че за да
работи топлинната машина е необходимо Т1  Т 2 . Ако Т1  Т 2 , кпд става нула. От
това следва още една формулировка на втория принцип на термодинамиката: не е
възможно построяване на топлинна машина без охладител (винаги Т1  Т 2 ).

Вторият принцип на термодинамиката отразява коренните различия между

механичните и топлинни процеси. Извършената механична работа върху едно тяло
може изцяло да се превърне топлина, но погълнатата от него топлина не може да
се превърне изцяло в работа.

108