1

1. съвкупност от взаимодействащи си структури и процеси, обединени за

изпълнение на обща функция, различна от функциите на отделните компоненти.
2. • Организъм • Функционална система • Орган • Тъкан • Клетка
3. Измененията в състоянието на компонентите. • Измененията в структурата
(връзките) на системата. • Измененията на изходните сигнали, предавани навън
от системата
4. Сложност, Степен на детерминираност, Ниво на организация
5. източник на инфо, предавател, източник на шум, получател, дестинация
6. средата, в която се разпространяват сигналите
7. звукова вълна – въздух ,светлинна вълна – оптично влакно
8. произволни стойности в даден диапазон
9. концентрация на инсулин в кръвта
10. деформация на сигналите поради смущения в системата за връзка
11. – способността на система да натрупва информация, която след време може да
се използва.
12. Един бит е информацията за настъпване на едното от две равновероятни
събития. – Пример: хвърляне на монета
13. упр орг, обект на упр, системи за връзка
14. предават информация между управляващия орган и обекта на управление
15. 1-упр орг; 2-права връзка; 3-обратна връзка; 4-обект на управление;
16. Отделянето на инсулин в кръвта при повишено ниво на кръвната глюкоза; •
Отделянето на стомашен сок при хранене.
17. Ако температурата се повиши: – Повишава се топлоотделянето – разширяват се
кръвоносните съдове, увеличава се потоотделянето и др. – Намалява се
топлопроизводството – по-малко движения, ограничено хранене и др. • Ако
температурата се понижи: – Намалява се топлоотделянето – Увеличава се
топлопроизводството
18. минимална площ на регулиране
2
1. Самоорганизацията, • информационните процеси, • процесите на управление,
в биологичните системи.
2. Големия брой компоненти; • Сложните и преплетени обратни връзки; •
Трудното разделяне на управляващия орган от обекта на управление.
3. • големия брой на компонентите в биологичните системи • големия брой
връзки между компонентите • силни външни влияния
4. • Субклетъчно ниво • Клетъчно ниво • Тъканно ниво • Ниво на органите и
системите • Ниво на организмите • Ниво на биологичните видове •
Биосферно ниво
5. Самоорганизацията е свойството на биологичните системи да: • запазват
индивидуалността си при непрекъсната обмяна на вещества и енергия с
околната среда; • се активират при дразнене и после да възстановяват
изходното си състояние; • се възпроизвеждат (размножават).
6. • Усилват жизнени процеси • Осигуряват адаптация – бързо отдалечаване от
изходното състояние и преминаване към ново стационарно състояние
7. • При разграждане на храната възникват продукти от преработката на
белтъци • Продуктите възбуждат жлезите и усилват секрецията на стомашен
сок • Усилва се разграждането на храната и се увеличават продуктите от
белтъци и т.н.
 8. • Сърдечната недостатъчност намалява кръвоснабдяването на миокарда •
Намалява съкратителната способност на сърцето • Намалява
кръвоснабдяването на миокарда • Намалява съкратителната способност на
сърцето и т.н.
9. Трябва да е непрекъснато поради сложността на системите, Има активен
характер – способност да се реагира на външни въздействия
10. низше, средно, висше
11. химическа,ендокринна(хормонална), вегетативна НС, ЦНС;
12. централизирано дистанционно оперативно управление едновременно на
няколко обекта за поддържане на хомеостазата
13. Рецептор • Превръща дразненето във възбуждане Аферентен неврон • Канал
за обратна връзка Нервен (интегративен) център • Управляващ орган
Еферентен неврон • Канал за права връзка Ефектор • Изпълнителен
(управлявян) орган
14. умозрителен или материален обект, възпроизвеждащ в определена степен
дадено явление, процес, система с изследователска цел
15. метод за изследване на явления, процеси, системи чрез построяване и
изучаване на техни модели
16. Аналитично описание на процеси и функции в биосистемите, –
Разпространение на нервен импулс в двигателен нерв в норма и патология. –
Регулиране нивото на кръвната захар и др.
17. Материални обекти, които реализират процеси и функции, наподобяващи
процеси и функции в биосистемите • Примери: – електричен модел на
възбудима мембрана – механичен модел на стъпалото на човека при
повдигане на пръсти.
18. Опитни животни за възпроизвеждане в лабораторни условия на определени
състояния на човешкия организъм, • Примери: – изследване на инфекциозни
процеси – изучаване на злокачествени образувания – изпитване действието
на лекарства и др
3
1. Моделиране на патологии на елементи, органи и системи. —Разработване на
методи за подбор на най-важната информация. Моделиране на екстремални
условия на работа на организма
2. Диагностика на патологични състояния (вкл. динамични). —Решаващи
правила за диагностика. Терапия – намиране на оптимална лечебна
процедура.
3. Максимален интерес представлява информацията за състояние, което
наймного се отклонява от нормата
4. Данни, съобщени от пациента. • Данни, получени с уреди и апарати
(електрокардиографи, ехографи, електроенцефалографи, клинични
лабораторни изследвания, PET/CT, MRI и др.).
5. диагностичен контур
6. 1-лекар(управляващ); 2-права връзка; 3-пациент(управляван); 4-обратна
връзка;
7. - точността на диагнозата и лечебния план - ефикасността на лечебните
средства - формата и изразеността на заболяването - индивидуалните
особености.
8. 1-план за изследвания; 2-лекар; 3-пациент; 4-диагноза; 5-план за лечение;
 9. Възможна, при ясни и надеждни диагностичен и лечебен алгоритми. • Важна,
защото с развитието на технологиите количеството данни непрекъснато се
увеличава.
10. • Генериране списък най-вероятни диагнози, съвместими със симптомите. •
Определяне на следващи диагностични изследвания – диференциална
диагностика. • Генериране на възможни препоръки за лечение. • Изчисления
за количествено тълкуване на резултати от сложни диагностични процедури.
• Съставяне на статистични таблици за връзка симптоми–диагнози–лечение. •
Обработка на анамнезата и архивиране на данни за пациента. • Издаване на
текущи справки за нови медикаменти, препарати, методи, апаратура.
4
1. Изучаване на закономерностите на превръщанията на енергията при преноса
й под формата на топлина и работа между телата
2. общите закономерности на енергетичните превръщания в биологичните
системи
3. изградено от огромен брой атоми или молекули
4. обем, налягане, температура, енергия и др.
5. равновесно ТД състояние
6. равновесен ТД процес
7. Параметър на термодинамичната система, промените на който не зависят от
пътя на прехода, а само от началното и крайното й състояние
8. Количеството топлина δQ, което се предава на термодинамична система, се
изразходва за увеличаване на вътрешната й енергия dU и за извършване на
работа δA от системата върху външни тела: δQ = dU + δA
9. δQ = dU + p.dV = dU ; Q е термодинамичен потенциал, (вътрешната енергия
U), постоянен обем (dV = 0);
5
1. системата може да се върне в изходно състояние, като мине през всички
междинни състояния, а в околната среда няма остатъчни изменения
2. Топлината не може да преминава от постудено към по-горещо тяло, като
това е единственият резултат от процеса
3. процес, при който системата се връща в изходно състояние по друг път.
4. Системата пренася топлина от горещо към студено тяло и извършва работа
(топлинна машина)
5. Системата пренася топлина от студено към горещо тяло и над нея се
извършва работа (хладилна машина)
6. Не е възможен кръгов процес, чийто единствен резултат е превръщането на
топлина в работа при охлаждане на едно тяло.
7. Отношение между извършената работа A и полученото количество топлина
Q1
8. неподредеността на системата
9. увеличаване на безпорядъка в системата
10. G = H – TS ; За процес при постоянно налягане p и температура T
извършената от системата работа намалява свободната енергия на Гибс
6
1. причината за протичане на процеса
2. скоростта на промяна на величина, характеризираща процеса
3. произведението на обобщената сила и обобщения поток
4. N = XJ ;N – мощност на процеса X – обобщена сила J – обобщен поток
 5. Всяка неравновесна система може да се раздели на достатъчно малки по обем
подсистеми, които да са в термодинамично равновесие
6. Дисипативната функция е мярка за загубата (дисипацията) на свободна
енергия за единица време, т.е. за загубата на мощност
7. Ако потокът Jk на процеса k зависи и от силата на процеса n, то и потокът Jn
на процеса n зависи от силата на процеса k със същия коефициент на
пропорционалност
8. В стационарно състояние и при неизменни външни условия локалната
скорост на нарастване на ентропията в отворена система се стреми към
минимум
9. Ако отворена система се отклони от стационарното състояние в резултат на
външно въздействие, в нея възникват сили, изменящи процесите докато: —
локалната скорост на нарастване на ентропията достигне минимум —
системата премине в състояние с най-малка дисипация на енергия
10. – свойството на организмите да реагират на отклонения от стационарното
състояние с процеси, връщащи ги обратно към това състояние
11. В стационарно състояние далече от равновесието при неизменни потоци
скоростта на нарастване на ентропията е минимална
12. критична стойност на параметър, при която Δσ < 0 и системата преминава в
ново стационарно състояние
7
1. Процеси, които протичат в биологичните системи при поглъщане на кванти
светлина
2. В една квантова система (атом) не може да има два електрона с еднакви
стойности на всичките им квантови числа
3. електроните заемат такива енергетични състояния, че пълната енергия на
атома да е минимална
4. всички останали състояния (с по-голяма енергия от основното)
5. може да заема само някоя от разрешените дискретни стойности
6. Негативни: фототоксични фотоалергични; Позитивни (напр. зрение)
7. Енергетични – натрупва се енергия Пример: фотосинтеза • Информационни –
получава се информация за околната среда Пример: зрение, фототаксис и др.
• Биосинтетични – синтезират се важни за живота вещества Пример: синтез
на витамин D
8. • Мутационни – предизвикват мутации в ДНК • Патофизиологични –
синтезират се токсини, увреждащи клетката (организма) • Летални – водят до
гибел
9. • Поглъщане на квант светлина • Вътремолекулни процеси на пренос на
енергията • Междумолекулен пренос на енергията на възбуденото състояние
• Първични фотохимични продукти (възбудени молекули, радикали и др.)
10. възбудената молекула взаимодейства с други молекули и им предава по
безизлъчвателен път (топлинно разсейване) част от запасената или цялата
запасена в нея енергия
11. • Възбудената молекула взаимодейства с други молекули • Превръща се в
радикал, йон или йонрадикал • Първични редуктори (окислители) –
образувалите се радикали или йонрадикали
12. • Тъмнинни превръщания на първичните фотохимични продукти,
завършващи с образуване на стабилни продукти • Биохимични реакции с
тези продукти • Общофизиологична реакция на организма на действието на
светлината
8
1. Квант светлина (фотон) се поглъща, ако енергията му E точно съвпада с
разликата между енергиите на две състояния на атома (молекулата)
2. Интензитетът на светлината намалява експоненциално с дебелината на слоя x
и концентрацията c на поглъщащото вещество
3. логаритъм от отношението на интензитета на падащата и преминалата
светлина
4. поглъщането се характеризира с отделни линии, дължащи се на електронни
преходи
5. характеризират се с групи много близко разположени линии
6. Загуба на енергия чрез излъчване с разрешен преход
7. Загуба на енергия чрез излъчване със забранен преход
8. • Индуктивно-резонансен • Обменно-резонансен • Екситонен • Транспорт на
електрон
9. • Донорът да луминесцира • Спектърът на луминесценция на донора да се
припокрива със спектъра на поглъщане на акцептора • Разстоянието между
двете молекули да е (4...8) nm
10. • Може да протича на относително големи разстояния • Съпровожда се с
изменение на равновесната конфигурация на молекулата поради промяната
на заряда • С малка енергия може да доведе до промяна на конформацията, а
оттам и химичното сродство на белтъците
11. • имат излишна енергия – лесно преодоляват активационните бариери при
химични реакции • имат променена форма на електронните облаци и
отслабени химични връзки • триплетните състояния допълнително усилват
реакционната способност
12. • Фотолуминесценция – светлина; • Електролуминесценция – електричен ток;
• Биолуминесценция – химични реакции; • Рентгенолуминесценция –
рентгенови лъчи;
13. Съдържа фотони с по-голяма енергия от възбуждащата светлина, Възниква
във вече възбудени молекули
14. светене, дължащо се на ферментативно окисляване в организма на особени
вещества (луциферини)
15. дължи се на неензимно окисляване на липидите в биологични обекти
16. Интензитетът на свръхслабото светене е пропорционален на скоростта на
рекомбинация на свободните радикали
17. При нарастване на злокачествени образувания в тях се натрупват
антиоксиданти – светенето на кръвния серум намалява
9
1. Интензитет I на облъчващата светлина, Дължина на вълната на светлината,
Време на въздействие t
2. Спектър на действие-Зависимостта на ефективността от дължината на
вълната при постоянен интензитет
3. Броят неувредени частици N намалява експоненциално с увеличаване на
дозата D
4. Обратима реакция, при която се свързват две еднакви или различни азотни
бази
5. Необратима реакция на присъединяване на вода към пиримидиновия пръстен
(предимно при урацил и цитозин)
6. Молекулата на ДНК преминава на второто триплетно ниво и е способна на
специфични фотохимични реакции, липсващи при еднофотонно поглъщане
 7. • Образуване на свободни радикали с несдвоен електрон при атома на сярата
• Разкъсване на дисулфидната връзка • Инактивация чрез промяна на
конформацията на белтъка
8. при облъчване с УВ светлина от зона A (315…380 nm) лекуват псориаза
9. фотоприсъединяване към белтък и образуване на алерген, който
сенсибилизира T-лимфоцити или макрофаги
10. • Поглъщайки светлина преминават в триплетно състояние и взаимодействат
с молекулен кислород • Кислородът преминава във възбудено синглетно
състояние и много силно окислява липиди, белтъци и др.
11. еритема и едем
12. • Болните трябва да се намират на изкуствена жълта светлина • Приема се β-
каротин, способен да инактивира синглетен кислород
13. защото билирубинът се разрушава от синя светлина
14. • Характерно при вируси и едноклетъчни организми, животински и
растителни клетки; УВ лъчи се използват за стерилизация
15. Зависи от концентрацията на кислород и от температурата в момента на
облъчване
10
1. • Естествени • Изкуствени • Сенки • Нативни • Модифицирани
2. Бариерни: —Отделят клетката от околната среда —Разделят я на множество
пространства с различни функции Метаболитни – висока скорост и
ефективност поради голямата площ Основа за векторната (насочена)
организация на сложни биопроцеси
3. • Със специфични функции • Молекулна маса от 10 000 до 1 000 000 •
Частично или напълно потопени в липидите
4. • Свободна – самостоятелна подвижна фаза • Захваната – заобиколена от
липидите подвижна фаза, която трудно се обменя с околната вода • Свързана
– неподвижни молекули от хидратните обвивки около полярните части на
липидите и белтъците
5. —висока степен на подреденост —достатъчна подвижност
6. • Периферни белтъци са разположени върху липидния слой или отчасти са
потопени в него • Интегрални белтъци – пронизват изцяло бислоя
7. • Съдържа повече фосфолипиди и холестерол • Веригите на мастните
киселини са понаситени
8. • Непрекъснати промени на конформацията и топлинно движение на
молекулите. • Постоянно обновяване на молекулния състав чрез разграждане
и биогенеза
9. • Оформя се на границата вода-въздух от един слой липиди • Използва се за
изследване на: —Измененията на състоянието на липидите при промяна на
температурата —Влияние на химическата модификация или на заряда на
главата върху заеманата площ и др. —Влияние на лекарствени препарати
10. • И двете повърхности контактуват с вода • Използва се за изследване на: —
Електрическото съпротивление —Възникването на повърхностен електричен
потенциал —Механизма на действие на антибиотици
11. • Изучаване на структурата и организацията на липиден бислой (много са
близки с мембраните на митохондриите и ендоплазматичния ретикулум) •
Изследване проницаемостта на липидния бислой за различни вещества
11
1. —разсейване на Rö-лъчи: 11 nm —електронна микроскопия: 7 nm
2. 7nm
3. • Проницаеми за вода и неутрални липофилни вещества • Слабо проницаеми
за полярни (хидрофилни) вещества • Лошо проницаеми за заредени
молекули, вкл. малки йони
4. Проявяват едновременно хидрофилни и хидрофобни свойства
5. • Подреждат се така, че енергията да е минимална: —полярните главички –
към водата ;—хидрофобните опашки – към въздуха или една към друга;
6. устойчиво състояние, получавано в определен температурен интервал и
характеризиращо се с течливост и анизотропност
7. Състоянията се различават по плътност на опаковката и по дебелина на
бислоя; Разликите се дължат на промени в конформациите на опашките;
8. Сегментни движения -Нагъване, усукване и трептене на част от веригата
около ос, перпендикулярна на бислоя; Въртеливи движения- Молекулата
като цяло се върти около ос, перпендикулярна на бислоя;
9. 10 на -7 s в кристален бислой; 10 на -9 s в течнокристален бислой
10. • Преминаване на молекула от едната полумембрана в другата
(трансверзално движение, флип-флоп) • Характеризира се с времето за
обръщане на половината молекули (за еритроцитни мембрани ~ 30 минути)
11. • Функции • Разположение в мембраната • Химична природа • Свойства
12. • Предимно глобуларна молекула с маса до 1 000 000 • Формата е различна и
определя разположението на белтъците в мембраната • Повечето белтъци се
разполагат само в едната полумембрана