Глава 7.

Увод в молекулната физика

7.1. Подходи за изследване в молекулната физика и термодинамика. В

класическата механика се изучава движението и взаимодействието на макротела,
без да се интересуваме от техния вътрешен строеж. Абсолютно твърдото тяло се
представя като система от материални точки, твърдо свързани по между си.
Предмет на изучаване в молекулната физика и термодинамика са обекти, които
се състоят от огромен брой елементи и се наричат статистически системи. Поради
огромния им брой, движението на всеки атом или молекула, неговата траектория и
скорост не може да бъде да бъде предмет на изучаване с методите на класическата
механика. Информацията трябва да има обобщен характер и да се отнася не за
отделна частица, а за големи съвкупности от частици. Физическите свойства на
макросистемите, състоящи се от огромен частици, се изучава с два, взаимно
допълващи се методи- статистически и термодинамичен. В молекулната физика се
използва статистическия метод. При него се изследват осреднените скорости и
енергии на градивните частици. Той е основан нa теорията на вероятностите и
математическата статистика. Статистическият метод е основан на това, че
свойствата на макроскопичната система се определя от свойствата на частиците,
особеностите на тяхното движение и осреднените значения на динамическите им
характеристики- скорост, енергия и др. Макроповедението на системата се определя
от микроповедението на огромния брой частици, които я съставят.
При термодинамическият метод не се интересуваме от вътрешният строеж и
характера на движение на отделните частици в макросистемата. Чрез този метод се
изучават различните превръщания на енергията, които се осъществяват в дадена
макросистема като цяло. Съотношенията между различните видове енергии
позволява да се изучат физическите свойства на изследваната система при най-
разнообразни процеса, в които системите участват. Всички получени закони и
постулати са основани на експерименталните изследвания. Термодинамичният
метод има по-широко приложение от молекулно-кинетичната теория. Негов
недостатък е, че не дава информация за микроскопичнния строеж на веществото, а
само установява зависимости между макроскопичните свойства на веществата.
Независимо, че се използват различни метода в изследването на
макросистемите, молекулната физика и термодинамика взаимно се допълват и
образуват единно цяло.

84
 7.2. Основни понятия и определения в молекулната физика. Молекулната
физика е раздел от физиката, изучаваща строежа, свойствата и агрегатните
състояния на веществата, изхождайки от техния молекулно- кинетичен строеж, a
топлинните явления – като резултат от вътрешното движение и взаимодействие на
съставните частици на телата.
Основните предположения на молекулно- кинетичната теория за строежа на
веществата са:
1) Всички вещества имат дискретен строеж и са изградени от малки частици -
атоми, молекули, йони;
2) Атомите, молекулите и йоните се намират в състояние на непрекъснато
хаотично движение;
3) Между градивните частици на веществото съществуват сили на
взаимодействие- привличане и отблъскване, които се наричат междумолекулни
сили. Тези сили имат електричен произход.
Задачата на молекулната физика е да обясни мaкроскопичните признаци,
свойства и явления, които се измерват или наблюдават експериментално (например
налягане, температура, топлопроводност, промяна на агрегатното състояние и др.)
като сумарен резултат от вътрешното движение и взаимодействие на молекулите.
7.3. Основни макроскопични параметри.За най-простите системи от газове
състоянието обикновено се описва от три величини- налягане, обем и температура.
Ще разгледаме накратко всеки един от тези параметъра.
7.3.1. Температура.Понятието температура са въвежда като количествена
мярка за степен на нагретост на телата. Нашите усещания позволяват
качествено да се различат степента на нагретост на телата -студено, топло, горещо
и др. Количествената мярка за степента на нагретост на телата не може да се
основава на субективни(чувствени) възприятия. В основата на количественото
определяне на температурата и построяване на точни температурни скали трябва
да се използуват обективни физични явления и факти, свободни от субективността
на чувствените възприятия. Понятието температура се въвежда чрез понятието
термодинамично равновесие. Когато една затворена (без външно влияние) система
достигне до състояние с непроменящи се във времето параметри, тя се намира в
термодинамично равновесие. Температурата във всички части на такава система е
една и съща. Температурата е физична величина, характеризираща състоянието
на термодинамично равновесие на макроскопична система. Тя е мярка за
интензивността на топлинното движение на частиците (молекули, атоми),

85
образуващи системата. В това се състои молекулно-кинетичното тълкуване на
понятието температура-средната кинетична енергия на топлинното движение на
частиците е правопропорционално на термодинамичната температура на системата.
Като израз на топлинното движение на частиците температурата не може да
бъде измерена непосредствено Опитът показва, че на практика почти всички
свойства на телата се изменят с температурата-обем, налягане, електрично
съпротивление, термоелектродвижещо напрежение и др. За количествено
определяне на температурата е необходимо да се установи температурна скала.
Това е система от правила, с помощта на която всяка температура може да бъде
охарактеризирана с определено число. Приборът, предназначен за измерване на
температурата се нарича термометър. Основна част в болшинство от
термометрите е термометричното тяло, което се привежда в топлинен контакт с
тялото, температурата на което трябва да измерим. Физичната величина, служеща
за индикатор на температурата се нарича термометрична величина. Например в
течните термометри термометричното тяло се явява течност (спирт, живак и др.), а
термометричната величина е обемът.
За градуиране на термометрите се избират реперни точки. При тези точки
физическите процеси протичат при неизменни и добре възпроизводими
температури. Най-често това са температурите на топене, кипене или други фазови
преходи. Обикновено се избират две реперни точки, на които се присвояват
определени стойности, а интервалът между тях се разделя на равни части.
Отчитаната по този начин температура се нарича емпирична, а съответната
температурна скала-емпирична температурна скала.
Основен недостатък на емпиричните скали е зависимостта на термометричната
величина от свойствата на термометричното тяло. Два термометъра, построени на
основата на спирт и живак, ще показват еднакво само в реперните точки, а в
останалите точки ще има различие в отчитаната температура. Недостатък на
емпиричните скали е нелинейната зависимост на термометричното вещество от
температурата. За измерване на температурата се използват две основни скали:
Международна стоградусова температурна скала и Международна практична
температурна скала( МПТС-68)
Международната стоградусова температурна скала е създадена през 1742 г.
от шведския физик Целзий и е най-разпространената в света. Температурата се

измерва в градуси Целзий ( 0 С ) и най-често се бележи с t. За реперни точки са

86
прието температурата на топене на леда ( 0 0 С ) и температурата на кипене на

водата ( 100 0 С ) при нормално налягане р0=101325 Ра (една атмосфера).

Международна практична температурна скала( МПТС-68) първоначално е

въведена през 1927 г., а последната и промяна е от 1968 г. Тя е основана на набор
от 12 реперни точки. Температурата се измерва в Келвини (К), най-често се бележи с
Т и се нарича термодинамична температура. В тази термодинамична скала

температурата на замръзване на водата е 273,15 К. По този начин 10 С  1K =1.

Връзката между температурите на международна стоградусова температурна скала

и международна практична температурна скала (МПТС-68) е T[K]  t[ 0 C]  273,15 .

7.3.2. Налягане.Като макроскопичен параметър налягането може да се
F
дефинира като нормална сила, действаща на единица повърхнина : P  s . В
S
1N
система SI единица за налягане е Паскал (Ра) , 1Pa  .
1m 2
7.3.3. Обем.
Освен понятието обем, във физиката се използва и понятието специфичен

V m3
обем. Това е обемът на единица маса: vсп  , , където V е общия обем на
m kg
тялото. Ако тялото е хомогенно, неговият общ обем е пропорционален на
специфичния обем: V  m.v сп . По тази причина за хомогенни вещества

макроскопичните им свойства се характеризират с общия им обем. В система SI

обемът се измерва в кубични метри [m3].
7.5. Основни закони на идеалния газ. Идеалният газ е опростен теоретичен
модел на газ, при който отговаря на следните условия:
А) Разстоянията между молекулите е много пъти по-голямо от техните размери.
По този начин размерите на молекулите могат да се пренебрегнат и те могат да се
считат за материални точки;
Б) Силите на взаимодействието между тях (потенциалната енергия на
взаимодействие) може да се пренебрегне, а се отчитат само еластичните удари
между частиците.
В) Ударите на частиците със стените на съда са само еластични;
Г) Между молекулите на газа не се извършва химическо взаимодействие;

87
 Д) Движението на всяка една молекула се подчинява на класическите закони на
динамиката на Нютон.
Този модел може успешно да се използува при изучаване на реални газове при
нормални условия (например кислород, хелий или въздух), а също така при ниски
налягания и високи температури, където свойствата им са близки до идеалния газ.
Състоянието на идеалният газ се характеризира с три макроскопически
параметъра- Р- налягане, V- обем и Т- температура. Опитно, преди появата на
молекулно-кинетичната теория, са били установени редица закони, определящи
поведението на идеалния газ.
7.5.1. Закон на Бойл-Мариот (изотермен
закон). Установен е експериментален път
независимо един от друг от Робърт Бойл през
1662 г. и Едмонт Мариот през 1676 г. За дадена
маса на газа при постоянна температура
произведението от налягането на газа и неговия
обем е постоянна величина:
(7.1) p.V  const Фиг.7.2. Изотермен процес
при T  const, m  const.

Кривите, показващи зависимостта между р и V при Т=const представляват

хиперболи и се наричат изотерми, а процесът – изотермен – фиг.7.2.
7.5.2. Закон на Гей-Люсак (изобарен закон). Открит е от Жозеф Луи Гей-Люсак
през 1802 г. При постоянно налягане и маса на газа отношението между обема и
температурата на газа е постоянна величина, Фиг.7.3:
V
(7.2)  const
T
при p  const, m  const . Процесът се нарича
изобарен.
7.5.3. Закон на Шарл (изохорен закон).
Експериментално е установен от Жак Шарл през
1787 г. При постоянен обем и маса на газа
отношението между налягането и температурата на Фиг.7.3. Изобарен процес
газа е постоянна величина, Фиг.7.4:
p
(7.3)  const
T
при V  const, m  const . Процесът се нарича изохорен.

88
 7.5.4. Закон на Авогадро. Открит е от Амадео Авогадро през 1811 г. В равни
обеми V газ при еднаква температура Т и налягане р се съдържат еднакъв брой
молекули, независимо от химическия състав на
газа. Този закон се изпълнява абсолютно точно за
идеалния газ, а за реалните газове при нормални
условия е приблизително верен. В система SI
единицата за количество вещество е mol.
Съгласно определението, един mol е
количеството вещество на система, съдържащо
толкова структурни елемента (атоми,молекули,
йони), колкото атома се съдържат в 0.012 kg от Фиг.7.4. Изохорен процес
изотопа на въглерод 12С. Броят на структурните
елементи в един мол се нарича число на Авогадро NA. Опитно е установено, че
NA=6,022.1023 mol-1.
Посредством единицата mol може да се даде друга формулировка на закона на
Авогадро: Един mol от всяко вещество в газово състояние при температура Т и
налягане р при условие, че газът може да се приеме за идеален, заема постоянен
обем. При нормални условия (p0=101325 Pa и T0=273,15 K) моларния обем на всички
идеални газове е Vм=22,413.10-3 m3/mol.
7.5.5. Закон на Далтон. Открит е от английският физики химик Джон Далтон
през 1801 г. В смес от газове, които химически не реагират между себе си, всяка
една компонента има поведение независимо от другите газове, т.е. съхранява
своите физически свойства независимо от това с колко други газове е смесена. Като
следствие от този закон е закона за парциалните налягания. Налягането на смес от
идеални газове е равно на сумата от парциалните налягания на влизащите в нея
газове:
n
(7.5) p  p1  p 2  ...  p n   pi ,
i 1
където р1, р2,..., рn са парциалните налягания . Това са наляганията, които биха
имали отделните газове, ако по единично биха заемали същия обем при същата
температура.

Фиг. 7.5. Към закона

на Далтон

89
 Реалните газове значително се отклоняват от закона на Далтон.
7.5.6. Уравнение на Клапейрон-Менделеев. До този момент състоянието на
всеки газ с маса m се описва с три величини-обем V, налягане р и температура Т.
Между тези величини има определена връзка, която се нарича уравнение на
състоянието и в общ вид са записва във вида f(p,V,T)=0, където всяка от
променливите е функция на останалите две. За произволно количество идеален газ
уравнението на състоянието се записва във вида:
m
(7.6) pV  RT ,
M
където m е масата на газа, а М е моларната маса на 1 mol газ, R-универсална
газова константа.
Уравнението (7.6) за първи път е открито през 1834 г от френския физик Беноа
Пол Емил Клапейрон. През 1874 г. руския физик и химик Дмитрий Менделеев на
основата на уравнението на Клапейрон и обединявайки го със закона на Авогадро,
извежда уравнението на състоянието на 1 mol газ, което има вид:
(7.7) pVm  RT ,
където Vm е моларния обем, заеман от 1 mol газ.
Уравнение (7.6) и (7.7) се нарича уравнение за състоянието на идеалния газ.
Често се използува и друга формулировка на това уравнение. От (7.7)
RT kN A T
(7.8) p   nkT ,
Vm Vm
където n е концентрацията на молекулите (числото в единица обем), а k е
константата на Болцман.
От уравнение (7.8) следва, че при еднакви температури и налягане всички
газове съдържат еднакво количество молекули. Числото на молекулите в 1 m3 при
p0
нормални условия се нарича число на Лошмид, N A   2,68.1025 m 3 .
kT0
7.6. Основно уравнение на молекулно- кинетичната теория на идеалния газ.
Да разгледаме едноатомен идеален газ. Предполагаме, че молекулите се движат
хаотично, броят на взаимните удари между тях са малко в сравнение с броя удари
със стените на съда, като последните са абсолютно еластични.

90
 1 2
(7.13) p  nm0 vкв .
3
Уравнение (7.13) се нарича основно уравнение на молекулно-кинетичната
теория на идеалния газ. То свързва един макропоказател на молекулната физика-
налягането със средната квадратична скорост на молекулите. По този начин се
демонстрира статистическия подход на молекулната физика при изучаване на голям
брой частици: Макроповедението на системата се определя от микроповедението на
огромния брой частици, които я съставят.
Тогава, за средната кинетична енергия на постъпателното движение на една
молекула на газа получаваме:
2
m v 3
(7.18) Е к0  0 кв  кТ .
2 2
За един mol газ :
3
(7.18.а) Ек,m  RТ
2
По този начин термодинамичната температура се явява мярка за средната
кинетична енергия на постъпателното движение на молекулите на идеалния газ и
уравнение (7.18) разкрива молекулно-кинетичното тълкуване на понятието
температура.

91