ХИДРОТЕРМОТЕРАПИЯ

Под водолечение обикновено се разбира външното прилагане на водата

за профилактика и лечение. Действащите фактори при него са термичният, механичният и химичният.
Основният действащ фактор е топлинното дразнене, затова редица автори говорят за «хидротермотерапия»,
като разглеждат тези два раздела на физикалната терапия обединени.
Фактори за въздействие при водолечението. I. Термични дразнения (основни въпроси на
терморегулацията). Водата е удобна среда за оказване на контактни термични дразнения поради
особеностите на нейните физически качества— топлинен капацитет и топлопроводност. Специфичният
топлинен капацитет (количеството топлина в джаули(J),необходимо за повишаване температурата на 1 g
вещество с 1 оC, J/kg.1 оC на водата е 4,184 и е по-голям от този на всички друга вещества. Това позволява
със сравнително неголеми количества вода да се оперира с относително големи количества топлина. Водата
притежава най-голям топлинен капацитет от всички ингредиенти на жи вия организъм. Специфичният
топлинен капацитет на тъканите е в зависимост от тяхното съдържание на вода. Хиперемията води до
увеличено съдържание на вода, респ. до увеличаване на топлинния капацитет.
Специфичната топлопроводност (количеството топлина, което за 1 s повишава температурата с оC на
разстояние 1 cm/W/m.l °C ) на водата е около 125—850 пъти по-лоша от тази на металите и около 25 пъти по-
добра от тази на въздуха. Умерената топлопроводност на водата позволява удобно да се дозира дадено
термично повишава дразнене. Увеличеното съдържание а увеличеното на вода съдържание в тъканите на
(при хиперемия) повишава топлопроводността, а увеличеното съдържание на мазнини и особено на въздух я
намалява. При вана с температура на водата 38 °C кожата на различните участъци на тялото показва
различна специфична топлопроводност, която при промяна на температурата на помещението също се
променя.
При разлика в температурите между две тела възниква топлинен поток, плътността който се
измерва във W/m2 . Спадането на температурата по пътя на топлинния поток се нарича
температурен градиент (C°)m2 . Топлинният поток се измерва по формулата на Фурие:
топлинен поток=температурен градиент Х топлопроводност.
От отношенията на тези физически величини следва, че количеството топлика, което
постъпва в тялото на човека, например от гореща вана, може да бъде увеличено или чрез
повишаване на температурния градиент (разликата между температурите на тялото и
топлоносителя), или чрез увеличаване на топлопроводността на тъканите (повишено съдържание
в тях на вода вследствие на прилив на кръв и лимфа).
Преди всичко силата на термичния ефект зависи от температурата на водата. Например в една открита
топла вана водата има неравномерна температура (фиг. 61). При еднакви физиологични условия термичният
ефект се определя от температурата на прилягащия към кожната повърхност воден слой която се нарича
ефективна температура (фиг. 62). При движение на водата прилягащият воден слой се променя в
зависимост от скоростта на това движение, от което зависи и термичният ефект. Термичното действие на
водата
Фиг.
61.

211
Скорост на охлаждане на ваната без пациент (по Й. Ипсер) а—
пелоидна вана; б — водна вана на дъното; в — водна вана на дълбочина 5
cm от повърхността; г — водна вана при интензивно размесване; д —
пелоидна вана при разбъркване

Фиг. 62. Отношение между ефективната температура при повърхността на тялото н температурата на водната
и пелоидната вана (по Й. Ипсер)
вляво — ефективната температура; вдясно — температурата на пелоидната вана; кривата А — температурата
на водната вана

се влияе и от нейните физико-химически свойства по пътя на променяне на кръвообращението в кожата,

респ. нейната топлопроводност. С изменяне на концентрацията на солите и газовия състав във ваната се
променя топлинният обмен между тялото и водата.
При термично действие върху кожата прякото проникване на топлина е незначително поради слабата
топлопроводност става главно на тъканите. Действието на термичните дразнения върху организма става
главно по нервнорефлекторен път. Най-напред те се възприемат от кожните терморецептори. Колбите на
Краузе възприемат промените на температурата по посока на нейното понижение, а телцата на Руфини — по
посока на нейното повишение.
Всички импулси на терморецепторите се предават по аферентните пътища чрез сетивните нерви в
задните рога на гръбначния мозък.
Освен чрез периферните нервни импулси центърът на терморегулацията може да се дразни и по
хоморален път.
Индиферентна температура е тази, при която не се получава усещане нито за топло, нито за студено.
Тя зависи от топлопроводността на топлоносителя и за водата е най-често между 34 — 36 °C (табл. 10).
Човешкият организъм е хомеотермен. Всяко термично дразнене привежда в движение съответни звена
от терморегулационната система, която поддържа изо-

Парафин 55 въздух 20
Вода 34 въглероден двуокис 14
Въглекисела вана 32,5

212
метрията, необходима за осигуряване жизнената дейност на клетъчните биоколоиди.
Смята се, че при топлокръвните организми хомеотермни са само вътрешните области на
тялото (т. нар. ядро). Те се обкръжават от т. нар. пойкило

Фиг. 63. Пойкилотермна «обвивка» и хомеотермно «ядро» на организма. Граница между

«обвивката» и «ядрото» (по Й. Ипсер)
— — — в състояние на терморегулационен покой;
. . . .при пребиваване в студена среда

Фиг. 64. Парадоксално понижение на температурата на «ядрото» в гореща вана в зависимост от

топлинния дефицит на «обвивката» (по Й. Ипсер)
температура, измерена орално във вана 41 °C след отстраняване на топлинния дефицит с
предварителна вана 37 °C – – – в състояние на терморегуационен покой; – . . – . . –
след предварително охлаждане във вана 28 °C с продължителност 10—15 min; –.–.–при
по-силно охлаждане във вана 25—22°C

термна обвивка, в състава на която влизат всички повърхностни слоеве на тялото на

дълбочина около 2,5 сm, когато организмът е в терморегулационен покой и почти изцяло
крайниците, когато се намират в студена среда, което представлява почти 50 % от масата
на тялото (фиг. 63). Тази обвивка е своеобразен изолиращ слой и буфер (1), смекчаващ
резките те температурни дразнения, идващи от външната среда. Нейната изолираща
способност зависи от дебелината ѝ и от способността ѝ за предаване на топлина, което
пък зависи от кръвоснабдяването ѝ. Кръвта е основен топлопреносител и топлопредавател
в организма (34). Крайниците са голям «резервоар на топлина» (1), важни «ефект-

213
Фиг. 65. Схема на принципните различия на отдаване топлина от повърхността на тялото, на водата и
въздуха при практически индиферентни топлинни условия –– по Hensel (цит. по А. Дайски)

тори на физическата терморегулация». При студово дразнене се понижава на кожната температура

вследствие на свиване на съдовете, като поради намаление на топлоотдаването се повишава
температурата на ядрото. По противоположен начин се изменя температурата на ядрото при
преминаване от студено към горещо. С тези взаимоотношения може да бъдат обяснени
«парадоксалното» понижение температурата на ядрото в началото при приемане на гореща вана (фиг.
64), както и също такова «парадоксално» повишение на същата температура след завършване на
ваната. При хладни вани — 30 о C, се получават обратни съотношения между ядро и периферия.

Терморегулацията е сложен процес с основен регулатор нервната система и цял ред ефекторни
механизми. Най-напред се включва физическата терморегулация (филогенетично по-млада).
Отдаването на топлина от организма става в малка степен чрез дихателните пътища — от 5—10 до 20
—22 % , а главно за сметка на кожата — 70—80 % . Последният процес може да се усили до 90 % и да
се намали до 70 % чрез усилване или отслабване на кожното кръвообращение. Тук вземат участие
процесите на излъчване (радиация), топлопроводност (кондукция), конвекция и изпарение (за сметка
на perspiratio insensibjlis (1) (фиг. 65). Когато при по-голямо топлинно натоварване те не могат да се
справят с топлинното уравновесяване на организма, тогава се включва най-мощният механизъм на
физическата терморегулация — изпотяването.
При по-продължителни и интензивни термични въздействия започва все по-отчетливо да се
проявява химическата терморегулация.
Освен от безусловни дразнители (студ и топлина) терморегулацията може да бъде повлияна и от
условнорефлекторни връзки (1).
II: Механични въздействия. Всяко тяло, потопено във вода, е подложено на въздействието на
хидростатичното налягане. В зависимост от дълбочината на потапянето и големината на потопената
телесна повърхност се получава допълнителен натиск от 25.10 3 —147.10 3 кРа (2, 3). Обиколката на
гръдния кош може да се намали с 1—3,5 cm, а тази на корема –– с 2 –– 6,5 cm (3).
Действието на хидростатичното налягане се изразява в един лек, но равномерно разпределен масаж
по посока на лимфния и венозния оток от цялата периферия (3).
Повишава се налягането в корема, диафрагмата се повдига нагоре, улеснява се венозният отток на
черния дроб, повишава се интраторакалното налягане, инспириумът се затруднява, а се улеснява
експириумът, дишането се учестява, виталният капацитет се намалява, дишането се компенсира чрез
резервния въздух.

Изтласкването на кръвта към вътрешните органи («централна автотрансфузия») изисква особено

внимание при потапяне във водата, което трябва да става бавно. При излизане от ваната, когато се
елиминира хидростатичното налягане и кръвта наново се връща в периферията («периферна
автотрансфузуя»), при един намален съдов тонус също трябва да се внимава за избягване на колапсни
явления: да се излиза от водата постепенно, да се почива половин час след ваната и пр.

Друго механично въздействие е подемната сила на водата (закон на Ар химед). Изчислено е, че

тялото на човек с телесна маса 70 kg, потопен във водна вана, тежи около 3,4 kg (10, 34) или заедно с
главата — около 7 kg. Това позволява на болните с намалена мускулна сила при заболявания на
нервномускулния и
опорно-двигателния
апарат да провеждат
подводна лечебна
гимнастика , при
силно облекчено
положение.

214
 При водолечението се прилагат и преки механични дразнения. В някои случаи те се дозират с
помощта на манометър, например при душ Шарко, под воден душов масаж и др., а в други случаи се
прилага свободно степенуване на дразненето, например при подводния четков масаж, обтриването и
др.

3. Химически дразнения. Понякога при редица водолечебни процедури се прибавя и химическо

дразнене, което усилва и дори може да видоизмени първоначалната реакция, предизвикана от другите
два фактора. Степента на химическото дразнене зависи преди всичко от проницаемостта на кожата.

Някои разделят проницаемостта на кожната бариера на два на вида: кожата: 1. Транскорнеален път.

Осъществява проникването на мастноразтворими вещества чрез трансепидермална дифузия

(чрез str. corneum космените фоликули и мастните жлези, евент. каналчетата на потните
жлези, когато не е включена потната секреция). Степента на резорбция зависи от
големината на кожната повърхност и времето на експозиция. 2. Трансгландуларен път.
Осъществява проникването на вода и водоразтворими вещества чрез изходните каналчета
на потните жлези, чийто секрет извършва постъпателни (в момента на потоотделянето) и
възвратни (в момента на потискане секрецията) движения. Именно при обратното движение
става всмукване на остатъчна пот, при което може да се увлекат и вода, и воден разтвор,
които да бъдат резорбирани от епителните клетки на каналчетата на потните жлези.
Най-после чрез кожата могат да се отделят във вода редица соли, метаболити и дори
високомолекулярни вещества, чиято дифузия зависи от бариерните функции на stratum
conjunctivum. Освен резорбцията между кожата и водата става йонен обмен –– Щербак (цит.
по З), който променя йонната кожата конюнктура на кожата, стимулира собствените ѝ
функции, а същевременно променя нервно-вегетативния статус на организма.
Физиологично действие върху различни органи и системи.
1. Кожа. Преди всичко кожата е механична бариера. Голяма роля в това отношение играе не само
роговият слой, но и подкожният мастен слой както като амортисьор, който само отслабва силата на
механичните въздействия към вътрешните органи, така и като топлоизолатор 1. На кожата заедно с
мускулите приписват също значението на депо, което регулира съдържанието на

При разлика в температурата от 18,2 °C за една минута късче кожа с дебелина 2 mm пропуска
1

0,01039 Ј, а същата кожа плюс мастен слой 2 mm при същите условия пропуска 2 пъти по-малко —
0,00515 Ј (26).
вода в организма1 . Кожното кръвно русло може да побере до ⅓ от циркулиращата кръв. Една от най-
важните функции на кожата е тази на комплексен анализатор на външната среда. Освен
терморецептори в нея са заложени още рецептори за допир, за натиск, за болка.
Кожата е основният ефекторен орган на физическата терморегулация, най-мощният механизъм на
която е изпотяването. Потните жлези са средно около 100/ cm² различно за различните части на
кожата. Те имат само симпатикусова инервация, но техните постганглионерни неврони са
холинергнчни. Възбуждането на самите потни желези по-малко влияе за възникване на
потоотделянето, отколкото за неговата интензивност. При местни топлинни процедури се наблюдава
локално изпотяване на кожата (напр. при парафинова апликация). Смята се, че то е резултат на
прякото действие на топлината върху потните жлези, усилено и по механизма на аксонрефлекса. При
общи топлинни процедури, както и при местни процедури с по-голяма дозировка настъпва общо
изпотяване. Натрупването на топлина повишава възбудимостта на центъра на потоотделянето
отначало рефлексно, а след това и поради повишаване температурата на самия център. Термичното
потоотделяне се отключва след определен летен период и нараства постепенно по интензивност по
време на процедурата, като склонността към изпотяване се повишава по време на процедурата, като
склонността към изпотяване се повишава по време на лечебния курс. Самото извеждане на потта има

215
пулсиращ характер и става синхронно на различните участъци на кожата, което потвърждава нервната
регулация на процеса.
Отделянето с потта на значителни количества вода и NaCl може да окаже благоприятно влияние
върху метаболизма при някои случаи (оbesitas), но при склонност към хлоропения се налага голямо
внимание. С потта се отделят също: други соли (К, Са, Mg, фосфати, сулфати, Ј, Br, Hg, Ag, Cu, Fe);
ендои екзотоксини и лекарства; метаболити (от белтъчната обмяна — аминокиселини, пикочна
киселина, урея, амоняк; от въглехидратната обмяна — глюкоза, млечна и пирогроздена киселина и
др.).
Кожата има бактерицидни свойства, които се свързват с
киселата реакция на потта — pH=4,5 (2), съдържанието на
лизоцим в секрета на кожните жлези и др. Тази
бактерицидност се увеличава под влияние на лечение с вани,
най-изразен ефект са дали въглекисело-сероводородните, по-
слаб — сероводородните и най-слаб — пресните вани.
Под влияние на дразненията при водолечението в кожата
могат да се активират протеолитичните ензимни системи (6),
което води до освобождаване на високовазоактивни вещества.
Всички тези биологично активни вещества, някои от които
са медиатори на нервните синапси, променят нервно
рефлексната активност, откъдето местното действие се
превръща в общо (6). В кожата те се освобождават от т. нар.
мастоцити, които функционално са извънредно лабилни и при
това търпят редица морфологични промени (5, 6). В
мастоцитите на кожата се получават промени, които са най-
изразени при сероводородните, по-слабо — при въглекиселите, и най-слабо — при пресните топли
вани — 38 °C (5), съответстващи на степента на кожната хиперемия, която се получава при трите вида
вани.
2. Сърдечно-съдова система. Едни от най-характерните реакции при водолечението са тези от
страна на сърдечно-съдовата система. Кожните съдове реагират бързо с разширение или свиване на
различните дразнения: термични, механични, химични, болкови, ендогенни, психични и др.
Установено е,че освен по рефлексен път термичното дразнене действа непосредствено върху гладката
мускулатура на съдовата стена. Редица автори приемат за доказани както парасимпатикусови, така и
симпатикусови вазодилататори, като и двете групи са холинергични. Вазодилататорен контрол се
проявява главно при големите периферни артерии. По степента на намаление калибъра на съдовете
както парасимпатикусови, така и симпатикусови вазодилататори, като и двете групи са холинергични.
На намаление калибъра на съдовете по посока на капилярите все повече намалява както влиянето на
симпатикусовите вазоконстриктори, така и на парасимпатикусовите вазодилататори, като при най-
малките съдове базалният тонус се осигурява вероятно от миогенната активност на съдовата стена, а
вазодилатацията се осъществява с пряко действие върху съдовата стена (хистамин, ацетилхолин и др.)
(фиг. 66). Допуска се възможността за получаване на вазодилатация и по пътя на рефлекса.
Кожната съдова реакция (наречена водолечебна реакция) е извънредно характерна: тя се следи
лесно, паралелна е с другите реакции на организма, по нея може да се съди за общия ефект на дадена
водолечебна процедура. При хладни и студени дразнения се получава вазоконстрикция (кожата
анализира, усеща се студ).Скоро след това настъпва ІІ рефлексна фаза на вазодилатация, израз на
активна хипермия (тонусът на съдовата стена е запазен, кръвният ток е ускорен, кожата е зачервена,
усеща се приятна топлина, получава се чувство на свежест и бодрост. Освен дилатацията на
функциониращите съдове се отварят нови капиляри, тъканите се «капиляризират» ,съдовият
пермеабилитет се повишава. Ако студовото дразнене продължи повече, съдовата реакция преминава в
ІІІ фаза на пасивна хипремия.

216
 При горещи температури –– над 40 °C, също се получава начална вазоконстрикция, но тя е по-
слабо изразена и по-кратка и бързо се сменя с вазодилатация, израз на активна хиперемия, която е
много по-изразена и продължителна от тази при студените и хладни дразнения.
Местната кожна съдова реакция не се ограничава само в мястото на термичното дразнене, а се
разпространява по цялата телесна повърхност, като интензивността ѝ отслабва съобразно нейната
отдалеченост.
При обща реакция на кожните съдове се наблюдава антагонистична реакция на съдовете на
вътрешните органи (7), инервирани от nn. splanchnici (закон за антагонизма на Dastre—Morat). Това
е от значение за балансиране на кръвта при случай на преразпределението ѝ между кожното и
коремното кръвно русло.
При местно прилагане на студено в областта на сърцето пулсът се забавя, ударният обем се
повишава, съкращението на миокарда се усилва, артериалното налягане се покачва, пулсът е добре
напълнен. Този ефект може да се използва както при неврогенни тахикардии при по-краткотрайно
прилагане, така и при по-сериозни заболявания (ендокардити, миокардити и перикардити) но при
по-продължителна експозиция (по 2—3 h 2—3 пъти дневно), която в случая предизвиква и едно
локално понижение на температурата на тъканите на сърцето, респ. дава противовъзпалителен
ефект. Местното прилагане на топлина в областта на сърцето дава различен ефект: когато е съвсем
кратко, тонизира миокарда, но когато се прилага продължително, предизвиква ефекти с
противоположен характер. Топлината действа спазмолитично. Когато се прилага често и
продължително, може да доведе до детониране на миокарда и до дилатацията на сърцето.
Действието на общите студени и горещи процедури върху самото сърце е подобно на местните
приложения, но общият ефект се усложнява, понеже те оказват въздействие и върху нервната
система, съдовата система и дишането.
При общи вани с индиферентна температура на водата термичният фактор не предизвиква
реакции от страна на сърдечно-съдовия апарат, а реакции се получават в зависимост от изразеността
на хидростатичното налягане.
При общи хладни и студени вани при потапяне на тялото във водата настъпва веднага периферна
вазоконстрикция в кожното кръвно русло, като в първата минута периферното съпротивление
значително се повишава, диастолното налягане се повишава, пулсът се забавя, скоростта на
пулсовата вълна дава многофазни изменения в границите на нормата, ударният обем остава без
промяна или се понижава, а минутният обем се променя съобразно честотата на пулса и работата на
сърцето се увеличава. В следващите минути, когато в периферията настъпи фазата на реактивна
хиперемия, периферното съпротивление се намалява или се запазва повишено, систолното
диастолното налягане се понижават до нормални стойности, пулсът остава бавен, скоростта на
пулсовата вълна е увеличена, диастолата е удължена, работата на сърцето е облекчена.
При общи топли вани (37—38 °C) се получава веднага хиперемия в периферията, артериалното
налягане се понижава, пулсът се ускорява, работата на сърцето леко се увеличава.
При общи горещи вани (над 40 °C) при потапяне на тялото във водата се получава краткотрайна
периферна вазоконстрикция. В първата минута се наблюдава леко повишение на периферното
съпротивление, артериалното налягане се повишава, пулсът се ускорява, скоростта на пулсовата
вълна се променя многофазово в границите на нормата, ударният обем незначително намалява,
минутният обем се увеличава значително съобразно степента на тахикардията. В следващите
минути в периферията настъпва изразена вазодилатация, периферното съпротивление постепенно се
снижава, диастолното налягане се понижава с увеличаване на амплитудата. Впоследствие се наблю-
дава вторично повишаване на систолното налягане за сметка на повишаване работата на (100—
217
120.min пропорционално на повишението на телесната температура, скоростта на пулсовата вълна
отначало намалява, но после се покачва над изходното ниво, ударният обем се намалява, но после
се покачва над изходното ниво, ударният обем се намалява, минутният обем се увеличава
пропорционално на повишението на телесната температура, диастолата се скъсява, сърцето се
уморява. Горещите вани рязко увеличават работата на сърцето, като го претоварват значително.
3. Нервна система. При водолечението ролята на нервната система е водеща, реакциите
на главния
на мозък), откъдето
всички останали системи и функции имат подчинен характер. На дразненията най-напред еферентни импулсно съотве
реагират периферните нервни рецептори на кожата, които имат два пъти по-нисък праг ефекторни
на органи като пред
дразнене от други нейни тъкани. Предизвиканите импулси се предават по аферентите реакция
пътища ве най-подчертана
централната нервна система на различно ниво (гръбначномозъчен сегмент, мозъчен ствол, кора
в съответния метамер (дерма, мио, склеро-, ангио- и висцеротом). Приема се, че реакция може да се
получи и по т. нар. аксон-рефлекс.
Локалното прилагане на студено дразнене както в експеримент, така и в клинични условия
откачало повишава възбудимостта на периферните нерви (за няколко секунди); ако то продължава
повече, възбудимостта им се понижава, угнетява и накрая –– изчезва, получава се пълна анестезия.
Същевременно проводимостта на нервите намалява. При болки този ефект се използва за получаване
на аналгезия (лед, хлоретил). Прилагането на горещо дразнене влияе на периферните нерви по същия
начин, но по пълна анестезия накрая не се достига.
Термичните се дразнения при водолечението оказват подчертано въздействие и върху
централната нервна система, особено изразено при общите процедури. Топлината успокоява, получава
се усещане на приятна умора, отпускане и сън. Горещината предизвиква вялост, обща слабост,
повишена възбудимост, умора, разбитост. При студените процедури отначало се усещат тръпки,
последвани от приятно сгряване, придружено с чувство за свежест и бодродст, но ако продължават
повече и настъпи преохлаждане, настъпват усещане на силен студ, обща раздразнителност, пълна
апатия, безсъзнание. Общите процедури с индиферентна температура действат седативно,
релаксиращо, сънотворно.
Върху вегетативния дял на нервната система термичните дразнения оказват определен ефект.
Топлите температури действат ваготропно, тонусът на симпатикуса се понижава. Студените
температури, обратно, действат симпатикотропно. Когато температурата надвиши 42 °C и дразненето
продължава кратко време, получава се също симпатикотропен ефект. Когато обаче горещата процедура
има по-голяма продължителност (например при ваните с прегряване), след началната симпатикотония
се наблюдават някои отклонения (потни жлези, кръвна захар и др.). Към ефекта на термичните
дразнения се прибавя и този на механичните моменти. Ако болният например прави топла вана,
ваготропното действие на температурата се усилва от хоризонталното положение на тялото и
дразненето на барорецепторите.
Терморегулационните центрове в хипоталамуса са в тясна връзка както с центровете на другите
вегетативни функции, така и с регулацията на инкреаторните жлези.
Чрез уравновесяване на вегетативната нервна система може да се повлияе благоприятно върху
редица хормонални нарушения: плуригландуларни, овариални, на тиреоидеята и др. Системата
хипофиза—над бъбрек е активно ангажирана при водо и топлолечението. Увеличава се отделянето на
глюкокортикоидите и на 17-кетостероидите. При хипертермални вани се активира продукцията на
АСТН, при въглекисели вани тя се намалява, като ниво на 17-кетостероидите се понижава за сметка
на инхибиране генезата и оползотворяването в периферните тъкани. Има наблюдения, че горещите
процедури понижават кръвното ниво на кортизона и на 11 -оксикортикостероидите, а студената вода
повишават нивото на хормона, на растежа, ренинът се повлиява само от горещото — повишава се
значително. При изследване на уропепсина като показател за преценка активността на системата
хипофиза –– надбъбрек е установена успоредност между покачването на неговите стойности и
получения положителен лечебен ефект.
В началото организмът реагира на студената и горещата процедура, които са безусловни дразнители,
като включва в действие съответните вродени безусловни рефлекси. Впоследствие в течение на
лечебния курс с всяка следваща водолечебна процедура се създава възможност за все по-голямо
укр218епване на временно образуваните нервни връзки и за създаване и укрепване на придобитите

218
условни рефлекси. С това, от една страна, настъпването на съответната реакция става все по-улеснено,
а, от друга –– се създава нов реактивен стереотип (4).
4. Мускулатура. Краткото прилагане на студ към кожата предизвиква следните рефлексни реакции:
възбудимостта и тонусът на мускулите се повишават, мускулната сила нараства, появява се стремеж
към движения, понижава се усещането на отпадналост, уморяемостта намалява. Съществуващите
спастични явления могат да се засилят или склонността към такава да се манифестира. Промените се
наблюдават както на мястото на приложение, така и по сегментарен тип и често генерализиран
характер. Кратките горещи дразнения имат е-ефекта на студените, а продължителните намаляват
латентния период за съкращаване на мускулите, мускулният тонус се понижава, бързо настъпва
умора, двигателната активност спада. Продължителните топли процедури действат подобно на
горещите, но имат спазмолитичен ефект.
5. Дишане. Внезапното студено дразнене предизвиква незабавно дълбоко поемане на въздух и спиране
на дишането при максимален инспириум, което съвпада с вазоконстрикцията в кожното кръвно русло,
като вследствие на разширение на медиастиналното пространство се увеличава възможността за
поемане от дясното сърце на внезапния приток кръв от периферията (2). В следващите няколко
момента дишането се възобновява при променен ритъм, става дълбоко и учестено, което създава
условия за осигуряване на увеличената потребност от кислород вследствие на повишената оксидация
(2).
6. Бъбреци и Диуреза. Диурезата зависи от кръвното оросяване на бъбреците (35), кръвоносните
съдове на които реагират в унисон с кожните. Всяка активна хипремия на кожата, особено в
лумбалната област (Th10—L1), води повишена диуреза. Продължителните горещи процедури, при
които се явява изобилно потоотделяне, респ. загуба на течности от кръвта, водят до компенсаторно
намаление на урината. Само продължителните (1—2 h), умерено топли вани водят до по-значително
повишаване на диурезата с увеличено отделяне на натриев хлорид и азот (35).
7. Кръв. Общите студени процедури предизвикват увеличение вискозитета на кръвта, повишение
броя на еритроцитите до и на хемоглобина до 140 g/l, на левкоцитите 2—3 пъти с еозинопения. Суе се
забавя, pH се увеличава. Горещите процедури имат противоположен ефект. След проведен курс
водолечение може да се наблюдава трайно подобрение на състава на кръвта. Топлината повишава
образуването на антитела, а студът намалява тяхната продукция. Установено е също, че след
хипертермална вана се повишават нивото на хемоглобина фибриногена, факторите IХ и XII,
максималната амплитудата на тромбеластограмата, но се снижава нивото на плазмуногена в кръвта
(11). Не е отбелязано съществено влияние на ваните с различна температура върху хепариновия тест,
както и върху съдържанието в кръвта на продуктите от разпада на фибрина и фибриногена (8).

След «сауна» (15—90 °C) е установено значително повишаване титъра на интерферон в кръвта
след 30 min, който след 90 min достоверно се понижава. Системни проучвания за влиянието на
комбинирани термични и механични дразнения (шотландски душ, подводен четков масаж, сух четков
масаж и др.) установяват «ендохепаринизиращ» ефект и антиатерогенен ефект чрез мощно
стимулиране реакцията на мастоцитите в кожата: значително на ендогенен хепарин в кръвта
(еквивалентно на въвеждането на 5000 Е хепарин), нормализиране на хиперхолестеринемнята и
хипертриглгицеридемията и понижаване на липопротеиннте в кръвта, понижаване общата
съсирваемост и «латентната» вътресъдова съсирваемост на кръвта, понижаване адхезията на
тромбоцитите, респ. тромбообразуването.

219
 След «сауна» (15—90 °C) е установено значително повишаване титъра на интерферон в кръвта
след 30 min, който след 90 min достоверно се понижава. Системни проучвания за влиянието на
комбинирани термични и механични дразнения (шотландски душ, подводен четков масаж, сух четков
масаж и др.) установяват «ендохепаринизиращ» ефект и антиатерогенен ефект чрез мощно
стимулиране реакцията на мастоцитите в кожата: значително на ендогенен хепарин в кръвта
(еквивалентно на въвеждането на 5000 Е хепарин), нормализиране на хиперхолестеринемнята и
хипертриглгицеридемията и понижаване на липопротеиннте в кръвта, понижаване общата
съсирваемост и «латентната» вътресъдова съсирваемост на кръвта, понижаване адхезията на
тромбоцитите, респ. тромбообразуването

220