Глава 4.

ПРОИЗВОДСТВЕН МИКРОКЛИМАТ

1. Физични параметри на въздуха

Климатичните условия в работната среда влияят върху толообмена на
човешкото тяло с околната Среди. От интензивността на този топлообмен зависи
физиологичното самочувствие на човека, неговата работоспособност и, острота на
реакциите. При благоприятен микроклимат производителността на труда-е висока
и се намалява брбятна злополуките. При лоши климатични условия се увеличават
простудните заболявания и броят на злополуките.
Използва се определението микроклимат, защото се разглеждат условията
на едно ограничено пространство, където се извършват основните производствени
дейности.
Микроклиматът има пряка връзка с физичното състояние на въздуха.
Основните параметри които характеризират физичното състояние на въздуха са
налягане, температура и влажност.
Атмосферното "(барометрично) налягане се изразява с теглото на целия
атмосферен слой над контролната точка, отнесена към единица площ. Съгласно
законите на аеростатиката то зависи основно от местоположението на точката е
пространството (височината). Известно влияние върху неговата стойност оказва
температурата на въздуха. За района на София неговата стойност е около 710
mmHg, което съответства на 94659 Ра или 946,6 hРа.
Температурата е величина, която характеризира средната кинетична енергия
на молекулите или тя е мярка за степента на нагрятост. Измерва се в целзиеви tC
или келвинови (T, К) градуси.
Въздухът в атмосферата и в работните помещения, винаги съдържа
определено количество влага (водни пари). Съгласно закона на Далтон за газови
смеси атмосферното налягане рат представлява сумата:
рат = рсв + рп (4.1)

където рсв е парциално налягане на сухия въздух, рп е парциално налягане на

водните пари.
Масата на водните пари, която в даден момент се съдържа е единица обем
въздух, определя неговата абсолютна влажност, f, g/m3.
Въздухът може да поема влага до определена граница (състояние на
насищане). При това състояние допълнително подаваната влага кондензира, като
се освобождава топлината поета при изларнването. Масата на водните пари, при
която се получава насищане се нарича максимална влажност, F, g/m3. Тя е
функция на температурата на въздуха,
Отношението на абсолютната към максималната влажност се нарича
относителна влажност на въздуха:
f
   100 , % (4.2)
F

Относителната влажност се определя и чрез отношението:

р
  п 100 , % (4.3)
p

където р е парциално налягане на наситените водни пари във въздуха, Ра. Това
налягане е функция на температурата. Известни са апроксимиращи зависимости,

1
които сравнително точно представят тази функция. Такава е например
зависимостта:

p  610,5. exp17,27t / 273,3  t  (4.4)

Относителната влажност може да се определи директно с влагомери

(хигрометри) или индиректно с психометри. Чувствителният елемент на хигромет-
рите представлява тънък сноп от естествени или синтетични влакна, които
променят дължината си при промяна на влажността ва въздуха. Точността на
измерване с влагомери е малка.
За изчисляване на относителната влажност по формула (4.3) е необходимо
да се извършат температурни измервания с психометър. Основни елементи на
психометъра по Асман (фиг. 4.1) са: 1 - сух термометър, 2 - мокър термометър, 3 -
аспиратор, 4 - ключ за навиване пружината на аспиратора. Двата термометъра са
еднакви. Живачното резервуарче на мокрия термометър е покрито с марлено
чорапче, което непосредствено преди измерването се намокря с дестилирана
вода. , По време на измерването двата термометъра се обтичат с въздух от
работната среда, които се засмуква от аспиратора. При изпаряването на влага от
чорапчето се поглъща топлина и мокрият термометър показва (отчита) по-ниска
температура от сухия термометър, Интензивността на изпаряване е по-висока при
по-сух въздух. Следователно температурната разлика по двата термометъра е
обективен критерий за определяне на относителната влажност на въздуха.
Парциалното налягане на водните се определя по формулата:
p п = pм - А (tс - tм) pат (4.5)

където tс и tм измерени температури гто сухия и по мокрия термометър на

психометъра;
pм - парциалното налягане на наситените водни пари, което се изчислява
по формула (4.4) при t = tм, Ра;
А - психометрична константа, която за аспирационните пеихометри има
стойност 0,00067.
Относителната влажност, макар и ; не много точно, може
да се определи и по - психометричната таблица 4.1.
На фиг. 4.2 са показани две модификации на съвременни
дигитални психометри, чрез които може директно да се
измери, температурата и относителната влажност на въздуха.
Физичното състояние на въздуха в работната среда
зависи от времето и климата.
Времето е състояние; на атмосферата в ограничен
географски район. То се определя от метеорологичните
елементи: атмосферно налягане, температура и влажност на
въздуха, вятър, облаци, валежи. Времето постоянно се
изменя. Промените са свързани с годишните сезони и с макро-
процесите, които протичат в земната атмосфера.
Многогодишните наблюдения показват, че за отделните
дни, месеци и сезони метеорологичните елементи в даден ра-
йон се изменят около определени средни стойности. Тези
средни стойности на метеорологичните елементи определят
климата на даден район.
Климатът зависи от географското положение на района,
надморската височина, релефа, растителността и др.

2
Фиг.4.1. Аспирационен
психометър по Асман

На фиг. 4.3 [8] е показан характерът на изменение на средномесечните

температури. Техните стойности са устойчиви за многогодишен период от време.
Те зависят от климата на района.
Характерно за геологопроучвателните дейности е, че голяма част от тях се
извършват на открито и всички премени на времето директно влияят на
микроклимата.
В подземните рудници и проучвателни изработки температурата и отно-
сителната влажност на въздуха зависят както от състоянието на външната атмос-
фера, така и от геотермичните и хидрогеоложки условия. Известно е, че с
увеличаване на дълбочината нараства и първичната температура на скалите,
което е предпоставка за затопляне на въздух. В "Бургаски медни мини" на
дълбочина 800-900 m се прокарват изработки при температура на скалите близка
до 40°С. В Ермореченския район на неголяма дълбочина температурата на
скалите достига 70-80° С.

Таблица 4.1
Стойности на относителната влажност на въздуха  при атмосферно налагане
100000 Ра в зависимост от tc и tм
tc Δt = tc и tм
°C 0 0,5 1 1,5 2 2,5 3 4 5 6 7 8
10 100 94 88 82 76 71 65 54 44 34 24 15
12 100 95 89 83 78 73 68 67 48 39 29 20
14 100 95 90 84 79 74 70 60 51 42 33 25
16 100 95 90 85 81 76 71 63 54 46 37 30
18 100 95 91 86 82 76 73 65 56 49 41 34
20 100 95 91 87 83 78 74 66 59 51 44 37
21 100 96 91 87 83 79 75 67 60 53 46 39
22 100 96 92 87 83 79 76 68 61 54 47 40
23 100 96 92 88 84 80 76 69 62 55 48 42
24 100 96 92 88 84 81 77 70 63 56 49 43
25 100 96 92 88 84 81 77 70 63 57 50 44
26 100 96 92 89 85 81 78 71 64 58 52 46
27 100 96 92 89 85 81 78 71 65 58 52 47

3
28 100 96 93 89 85 82 78 72 65 59 53 47
29 100 96 93 89 86 82 79 72 66 60 64 49
30 100 97 93 90 86 82 79 73 67 61 55 50
31 100 97 93 90 86 83 80 73 67 62 56 50
32 100 97 93 90 86 83 80 74 68 62 57 51
33 100 97 93 90 87 83 80 74 69 63 58 52
2. Метаболизъм, топлообмен и терморегулация на човека
В човешкия организъм непрекъснато протичат биохимични процеси, при
които се извършва разграждане на поетата храна, съпроводено с отделяне на
топлина. Необходимият кислород за тези процеси се взема от вдишвания въздух.
Образуването на топлина в организма, или по-точно трансформирането на
потенциалната химична енергия на хранителните вещества в топлина, се нарича
метаболизъм. Получаваната топлина при метаболизма се нарича метаболитна
топлина.

Фиг. 4.3. Ход на годишната температура на гр. София за периода 1987-1967 г.

Количеството на метаболитната топлина зависи от физическото натоварване.

Минималната й стойност в. състояние на покой се оценява на 60 W. С
увеличаване на физическото натоварване биохимичните процеси (метаболизма)
стават по-интензивни и количеството на образуваната топлина нараства.
Част от енергията на организма при физическа (трудова) дейност се транс-
формира в механична работа, но и при най-голямо натоварване тази част не
надвишава 20%.
Поради малкия относителен дял на механичната външната) работа в общия
енергиен баланс на организма, тежестта на физическото натоварване се определя
по метаболитната топлина. За големината на метаболитната топлина може да се
посочат следните ориентировъчни стойности във W: почивка в стоящо положение
- 100, лек физически труд (шлосер) - 140-200, ходене по равнинен път със скорост
3 кm/h- 245, средно тежък физически труд (товарач, миньор) - 260-350, работа със
сметачна машина - 140, лекция в голяма аудитория - 160.
Човешкият организъм функционира при условно постоянна вътрешна
температура, която нормално е равна на около 37°С. През време на денонощието
тя се колебае с амплитуда около 0,8°С. Минимумът е сутрин около 4-5 часа, а
максимумът - около 17-18 часа. При силни емоционални напрежения и при тежка
физическа и умствена работа вътрешната (телесна) температура на тялото може
да се повиши с 1-2°С над нормалната.

4
 Продължителното задържане на телесната температура над или под
нормалната е свързано с определени промени в здравното състояние на
организма. Прегряването или преахлаждането на човешкото тяло зависи от
интензивността на томпообмена между тялото и околната среда. Този топлообмен
се извършва чрез топлопроводност, конвекция, изпаряване на пот, дишане и
топлинно излъчване.
Топлообменът чрез топлопроводност се извършва при непосредствен контакт
на тела с различни температури. Относителният дял на повърхнини на човека с
твърди тела са ограничени (главно чрез китките на ръцете и ходилата) и лесно се
топлоизолират с ръкавици и обувки.
Конвекцията е топлообменен процес, протичащ при обтичане на твърди
тела от флуиден поток. В процеса на работа тялото на човека се обтича от
въздушна (вентилационна) струя или поток. Топлината, която се обменя чрез
конвекция между човешкото тяло и въздушната струя се определя по
зависимостта:
С = αк (tт - tв) Sобл/S, w/m2 (4.6)

където tт е външната температура на тялото. При облечено тяло тя е равна на

температурата на облеклото. При необлечено тяло тя е равна на температурата
на кожата (tк);
tв - температура на въздуха;
S - повърхнина на цялото тяло;
Sобл – повърхнина на покритата (облечена) част от тялото;
αк - коефициент на топлопредаване, зависещ от условията на топлообмена,
W/(m2, K)

При свободна конвекция (скорост на въздуха V < 0,1 m/s) стойността на αк

може да се определи по формулата [42]:
αк =2,38(tт - tв)0,25
(4.7)

При принудителна конвекция (V < 0,1 m/s), може да се използва израза [42]:
αк = 12,1 V (4.8)

Кожната температура зависи от климатичните условия и физическото

натоварване. При значително физическо натоварване тя се движи в интервала 33-
34С.
От изразите (4.6), (4.7) и (4.8) се вижда, че конвективния топлообмен се
усилва при увеличаване на температурната разлика (tт - tв) и скоростта на потока.
Или, при условно постоянна стойност tт, топлоотдаването от организма се
увеличава с намаляване на tв.
Когато tт = tв, топлоотдаването чрез конвекция се прекратява.
При tт > tв, топлинния поток е с посока от въздуха към тялото и с
увеличаването на скоростта на въздуха се увеличава притока на топлина към
тялото.
Отделянето и изпаряването на пот води до интензивно охлаждане на орга-
низма, защото необходимата топлина за изпаряване се взема директно от тялото
и въздушния слой около него.
Изпаряването на пот се извършва по два начина:
а) дифузно изпаряване през кожата;

5
 б) изпаряване на влага на повърхността на кожата.
При дифузното изпаряване повърхността на кожата остава суха. Топлината
която се отнема от тялото при дифузно изпаряване може да се определи по
израза [42]:
E д  0,00305tk  3373  .p , W / m2
(4.9)
При интензивно физическо натоварване и при тежки климатични условия
тялото отделя значително количество пот и кожата се омокря. Максималното
количество топлина, което е възможно да се отнеме при изпаряването на влага от
мокра и открита кожа може да се определи по формулата на Н. К, Витте:
 
E д  17,3pk  .p  0,5  V (4.10)
където рк е парциалното налягане на наситените водни пари за температура равна
на температурата на кожата.
Съгласно изразите (4,9) и (4.10) изпарителният процес се усилва с
увеличаване на скоростта на въздуха и намаляване на относителната му
влажност. Топлоотдаването чрез дифузно изпаряване е общо взето малко (10-20
W / m2 ). При слабо физическо натоварване и при благоприятни климатични
условия то може да достигне до 25% от общия топлинен баланс на организма.
С увеличаване на физическото натоварване се увеличава отделянето на пот,
което може да достигне до 1-2 литра на час. При обилното изпотяване част от
потта се изтича на струйки без да успее да се изпари и по този начин да се отнеме
топлина.
При температура на въздуха по-висока от температурата на тялото,
отнемането на топлина чрез изпаряването на пот е почти единствения начин за
охлаждане на тялото. Тази топлина може да достигне до 300-400 W / m2 .
При дишането се отнема топлина от тялото чрез конвекция и изпаряване на
влага. Относителният дял на тази топлина е общо взето малък. Охлаждането на
тялото чрез дишането е по-съществено при ниска температура и относителна
влажност на въздуха. При температура минус 10°С охлаждането чрез дишането
достига до 60 W / m2 .
ТОПЛИННОТО излъчване е процес на пренасяне на топлина между
повърхнини, които нямат непосредствен контакт. В работни помещения
топлоразменни повърхнини са човешкото тяло и околните повърхнини (стени, под,
таван, машини и т.н.).
Обменната топлина е функция на температурната разлика човек-околни
повърхнини и на основата на закона на Стефан-Болцман може във W / m2 да се
определи по формулата на Р. 0. Fangег:
R = 3,95.10 -8 [tт+ 273)4- (tин + 273)4] Sобл/S (4.11)

където tин е средна радиационна температура, равна на средната температура на

околните топлоизлъчвадди повърхнини.
Съгласно формула (4.11), когато околните повърхнини са по-хладни от
човешкото тяло, преносът на топлина е от човека към околната среда. През
зимните месеци, когато стените и обзавеждането в работните помещения са с
ниска температура, или се работи на открито, топлоотдаването чрез излъчване
може да достигне до 70% от общата топлинна продукция на човека. В зависимост
от конкретните условия и от вида на облеклото то може да предизвика у човека

6
неприятно чувство на студ. При комфортен микроклимат относителният дял на
топлинното излъчване е около 40-60%.
Поддържането на постоянна телесна температура се извършва чрез
изградената в процеса на еволюцията терморегулационнаг способност, Терморе-
гулацията се дели на химична и физична.
Когато топлоотдаването от човешкото тяло към околната Среда е по-голяма
от топлинната продукция (ниска температури, голяма скорост на въздуха), в
организма се интензифицират биохимичните процеси, с което се усилва
образуването на топлина (химична терморегулация). По този начин организмът се
предпазва от преохлаждане
При затруднено отдаване на топлина към околната среда (висока
температура и влажност на въздуха, малка скорост), биохимичните процеси се
забавят и топлинната продукция се намалява. Така организма се предпазва от
прегряване.
Освен забавянето на биохимичните процеси се включва и механизма за
отделяне на пот, който е терморегулиращ процес с много голямо значение.
При физична терморегулация, увеличаването или намаляването на
топлинния поток от човека се регулира чрез промяна на кожната температура.
Когато температурата на въздуха е висока периферните кръвоносни съдове се
разширяват и по тях циркулира по-голямо количество кръв. Температурата на
кожата се повишава, защото кръвта има по-висока температура. Така се
увеличава температурната разлика (tл - tв) и топлопредаването чрез конвекция се
усилва.
Когато условията в работната среда благоприятстват за интензивно топло-
отдаване от човека (например при много ниска температура на въздуха) перифер-
ните кръвоносни съдове се свиват и циркулацията на кръв се намалява. Така се
намалява кожната температура, от което следва намаляване на интензивността на
конвективмия топлообмен.
Следователно и чрез механизма на физична терморегулация организмът се
предпазва от прегряване или преохлаждане.
От анализа на факторите, които влияят на топлообмена между човека и
околната среда може да се обобщи, че елементите които характеризират
микроклимата са температурата, скорост и относителна влажност на въздуха,
както и температурата на производственото обзавеждане и на стените в
помещението. В зависимост от числените стойности на тези елементи
топлоотдаването от човека може да бъде затруднено или улеснено. В резултат на
това физиологическото му самочувствие при извършване на дадена работа е
съответно лошо или добро.

3. Влияние на климатичните условия върху човешкия организъм

По отношение на въздействието върху човешкия организъм, микроклиматът
може да.бъде комфортен, охлаждащ и загряващ.
Работата при климатичен комфорт е безвредна, безопасна; и високо-
производителна. Съчетанията на стойностите на климатичните елементи, при
които се осигурява климатичен комфорт, зависят, от тежестта на изпълняваната
работа. Например с увеличаване ма натоварването, скоростта, на.въздуха трябват
да се увеличава, а температурата и относителната влажност да се намаляват.
Климатичните елементи, при които се постига: климатичвнпКФм- Г;форт,
могат да бъдат определени чрез анкетиране ма работниците и чрез измерване на
определени физиологични параметри (кожна и телесна температура, белодробна

7
вентилация, честота на пулса, количество на отделяната пот и др.), даващи
обективна оценка за натоварването и функционирането на организма.
Пребиваването в зона с охлаждащ микроклимат се възприема много
неблагоприятно от човека. Посоката на неблагоприятните въз действия според
[30] е следната: спадане на температурата на кожата, спадане на температурата
на мускулите, свързано със спонтанно треперене, при което се увеличава метабо-
лизма, намаляване на кръвообръщението, недостатъчно снабдяване с кръв и
топлина. Крайният резултат е измръзване на организма. Жизнената дейност се
прекратява при температура на тялото около 24°С [40].
Неприятно се възприемат хладните въздушни течения и високата
относителна влажност през зимата. Те водят до простудни заболявания, които
заемат голям относителен дял от общата загуба на работни дни поради болест.
Голям обем геологопроучвателни дейности се извършват целого дишно на
открито. През студения период на годината на неблагоприятно въздействие от
студ са подложени особено дихателните пътища, ръцете и краката. Много чести са
заболяванията на дихателната система. Получават се характерни заболявания на
ръцете и краката, при които се намалява тяхната чувствителност и общата
работоспособност на човека.
Неблагоприятните въздействия при условията на прегряващ микроклимат са
в следната посока [30] повишаване температурата на тялото и кожата, засилено
кръвообръщение, изпотяване, обедняване на организма от соли и вода,
изтощаване на потните жлези, намаляване на топлоот даването към околната
среда, повишаване на телесната температура, нарушения в терморегулацията,
топлинен удар.
Повишаването на телесната температура над 42С е фатално опасно за
човека.
Признаците за прегряване на организма са увеличаване на пулса,
ускоряване на дишането и поява на шум в ушите. При тези признаци е необходимо
извеждането на човека на прохладно място.
Прегряващия микроклимат предразполага към сънливост, забавяне на
реакциите, допускане на грешки в работата и рязко спадане на
производителността на труда.
Прекалено сухият въздух, макар и в горещи помещения, предизвиква
неприятни усещания на сухота по дихателните пътища. Това е особено
характерно в горещи и отоплявани помещения през зимата.
Топлинното (инфрачервено) излъчване от повърхнини с висока температура
(над 200-300°С) също оказва неблагоприятно въздействие върху човека. То води
до локално и общо загряване на тялото, локални изгаряния, повреждане на очите
и др.

4. Нормиране на микроклимата
За да може микроклимата на работната среда да се контролира управлява,
той трябва да бъде нормиран. Това означава да са установени границите, в които
трябва да се изменят стойностите на климатичните елементи, така че да се
осигури нормален топлообмен на човека с околната среда. При нормиране на
микроклимата може да се отделят главно два подхода:
а) нормиране по един обобщаващ показател, с което се улеснява контрола и
оценката (по катаградуси, резултираща температура, ефективна температура);
б) нормиране на всички елементи, определящи микроклимата.
У нас микроклиматът е нормиран като е приложен втория подход, съгласно
който е зависимост от условията се нормират стойностите на отделните

8
климатични елементи - температура, скорост и относителна влажност на въздуха
(БДС 14776 - 79). От стандарта тук се цитират формулировките за оптимални и
допустими климатични условия.
Оптимални климатични условия се нарича съчетанието на параметрите на
микроклимата, които при продължително и системно въздействие върху човека
осигуряват запазване на нормалното функциониране и топлинно състояние на
организма, без пренапрежение на терморегулацията.
Допустими микроклиматични условия се нарича съчетанието на
параметрите на микроклимата, които при продължително и системно въздействие
върху човека могат да предизвикат преходни и бързо нормализиращи се
изменения на функционалното и топлинното състояние на организма и
напрежение на реакциите на терморегулацията, която е надвишава пределите на
физиологичните приспособителни възможности.
В таблица 4.2 са дадени оптималните норми за микроклимата в работни
помещения. Категориите "лека", "средно тежка" и "тежка" работа са с енергозагуби
съответно до 209,3 W, от 209,3 до 348,9 W, над 348,9 W.
За подземни изработки се нормират допустимите стойности на гмпературата,
скоростта и относителната влажност на въздуха и температурата на стените на
изработките (ДВ бр. 74 от 1985 г.). Максимално допустимата температура на
рудничния въздух е 32°С. При температура на стената до 35°С, максимално
допустимата температура на въздуха в зависимост от  (от 50 до 100%) и V (от
0,25 до 2 m/s) варира от 21,5 до 32°С. По-високите температури са допустими при
по-големи скорости и по-ниски влажности.

9
 Таблица 4.2. Оптимални норми за температура, относителна влажност и скорост на
движение на въздуха в работната среда на производствените помещения
Скорост на
Темпера- Относител
движение на
Сезонна годината Категория работа тура на
въздуха в m/s
°С влажност
не повече от
Студен и прехо- Лека – I
20-23 60-40 0,2
ден период Средно тежка -II
17-20 60-40 0,3
- под 10°С Тежка – III
16-18 60-40 0,3
навън
Топъл период - Лека – I 22-25 60-40 0,2
над 10°С навън Средно тежка - II 20-23 18- 60-40 0,4
Тежка - III 21 60-40 0,5

5. Мероприятия за подобряване на микроклимата

Всички въпроси във връзка с подобряването на микроклимата или
климатизацията в работната среда трябва да се решават още в процеса на
проектирането. Ефективността на мероприятията, които впоследствие се планират
и внедряват, са с много по-малка ефективност. Характерът на мероприятията
зависи от конкретните условия.
В работни помещения със загряващ микроклимат се прилагат главно
следните мероприятия:
а) намаляване интензивността на постъпване на топлина в помещението
чрез топлоизолиране на топлинните източници, монтиране на топлоизточниците
извън помещението, изграждане на местни вентилационни системи за изнасяне на
топлината навън;
б) изграждане на общообменна вентилация, чрез която в помещението се
подава по-хладен въздух;
в) изграждане на въздушни душове и на кабини или оазиси в
помещенията,към които се подава кондициониран въздух. Кабините се ползват за
периодична почивка и възстановяване.
През студения период на годината в помещения без отделяне на топлина
температурата на въздуха спада под допустимите долни стойности. През този
период се прилагат следните мероприятия:
а)общо отопление на помещенията {водно или парно);
б) използване на локални източници на топлина (печки, калорифери и др.);
в) подаване на кондициониран въздух в кабини за периодична почивка или
подаването му в определени пунктове по системата на въздушни душове.
За предотвратяване постъпването на хладен въздух в помещенията през
отвори, които нормално не могат да бъдат затворени, се използват топли
въздушни завеси.
При работа на открито при студено време е необходимо периодично
затопляне в отоплявани помещения, където температурата на въздуха трябва да
бъде 22-25С. Температурата на средствата за подгряване (затопляне) на ръцете
и краката не трябва да бъде по-висока от 45°С. Трябва да има условия за
подсушаване на работното облекло и обущата. По изключение за затопляне може
да се използва открит огън.
Работата при неблагоприятни климатични условия изисква използването на
индивидуални защитни средства:
а)при интензивно топлинно излъчване:
- работно облекло с екраниращо действие;

10
 - работно облекло с охлаждащо действие, в което се използва за
хладилната енергия на воден лед, сух лед (твърд С02, и др.);
- защитни очила за предпазване на очите от директен топлинен поток;
б) при условия на охлаждащ микроклимат - топло облекло, шапки, обувки,
ръкавици.
Освен подобряването на климатичните условия, решение на проблема е
автоматизирането на производствените процеси и управлението, с което ще
отпадне нуждата от пребиваване на хора в среда с неблагоприятен микроклимат.
За запазване на работоспособността и нормалното функциониране на
организма спомагат редица организационни мероприятия, по-съществените от
които са:
а) прилагане на подходящ режим на труд и почивка, съгласно който се
ограничава времето на работа при неблагоприятен микроклимат. Много важно е
почиването да става в подходящи помещения с комфортен микроклимат.
б) прилагане на подходящ питеен режим за компенсиране загубата на вода и
сол в организма. Популярно е консумирането на подсолена газирана вода със
съдържание на сол до 0,6 g/dm 3.
в) професионален подбор на лицата, които ще работят при условията на
загряващ микроклимат.
г) разработване и прилагане на подходящ график за извършване на
определени проучвателни дейности само през благоприятни в климатично
отношение годишни сезони.

11