ТЕМПЕРАТУРА – ФИЗИОЛОГИЯ И

ПАТОЛОГИЧНИ ОТКЛОНЕНИЯ.
СЕСТРИНСКИ ГРИЖИ ПРИ ТРЕСКА.

проф. С. Борисова, д.оз.н.

В ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ
непрекъснато се образува топлина в резултат на
обменните процеси (окислително-редукционни) в
клетките.
НАЙ-ГОЛЯМО Е КОЛИЧЕСТВОТО ОБРАЗУВАНА
ТОПЛИНА

 мускулите:
 10% от топлината се образува при покой
 60-80% при ходене;

 40-50% при физическа работа.

 черния дроб;
 бъбреците.
В мускулите, част от освободената енергия се
използва за извършване на работа, а друга, по-
голяма част, се превръща в топлина.

Освободената топлина при мускулните

съкращения е значителна, защото мускулната
маса е около половината от телесната маса.
 Топлина се образува непрекъснато във
вътрешността на организма, пренася се към
повърхността на тялото и се отдава към околната
среда.

 Около 82% от топлината се

отделя чрез кожата,
 12% - чрез дишането,

 14% - чрез урината,

изпражненията и т.н.
 Ако не се отдава топлина, не може да се
постигне постоянна телесна температура.
 Организмът изразходва толкова топлина,
колкото образува
 Благодарение на динамичното равновесие
между образуваната и отделената от организма
топлина се постига постоянството на телесната
температура.
 То е изключително важно за нормалното
осъществяване на обменните процеси в
организма.
Изнасянето на топлина от вътрешността на тялото
към повърхността му се засилва чрез подобряване
на кръвоснабдяването на кожата.
При намаляване на притока на кръв към кожата
намалява и изнасянето на топлина.
ТОПЛООБРАЗУВАНЕ
Главен източник на топлина в организма са
химичните реакции при разграждането на
приетите хранителни вещества.
 При нормални условия в мускулатурата се
образува около 50 - 60 % от телесната топлина.
 В черния дроб и храносмилателните органи се
образува около 20 - 30 % от телесната топлина.
 Останалите 10 - 20 % се получават при
триенето на формените елементи на кръвта в
стените на кръвоносните съдове и от дейността
на другите органи и системи.
ТОПЛООТДАВАНЕ
Задържането на образуваната топлина в
организма би довело до повишаване на телесната
температура и оттам до нарушаване и спиране на
жизнените процеси.
ТОПЛООТДАВАНЕ
За поддържане на постоянна температура на
тялото организмът отделя непрекъснато известно
количество топлина.
Този процес се нарича топлоотдаване.
 Регулирането на сложните процеса на
топлообразуване и топлоотдаване се нарича
ТЕРМОРЕГУЛАЦИЯ.
ТЕРМОРЕГУЛАЦИЯ
В процеса на регулация на телесната температура
вземат участие много регулаторни звена:
 нервната система с терморегулаторните
центрове;
 ендокринната система;

 обмяната на веществата;

 контракциите на отделните мускулни влакна;

 други.
В зависимост от съотношението между
термогенезата (образуване на топлина) и
термолизата (изразходване на топлина) се
променя телесната температура или се
осъществява т.нар. ТОПЛИНЕН БАЛАНС.
 В резултат на нарушената терморегулация се
променя съотношението между
образуваната и изразходваната топлина,
излишната се натрупва в тялото и се ПОВИШАВА
ТЕЛЕСНАТА ТЕМПЕРАТУРА.
ТЕРМОРЕГУЛАЦИЯТА СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ПО
НЕРВНОРЕФЛЕКТОРЕН ПЪТ
от кожните
рецептори
възбуждането преминава
до

терморегулаторните
центрове

откъдето се изпращат
импулси до съответните

кръвоносни съдове,
мускулни групи
и органи
свързани с
топлообразуването и
топлоотдаването
РЕГУЛАЦИЯТА НА ТЕЛЕСНАТА ТЕМПЕРАТУРА

 се осъществява от група нервни клетки

разположени в хипоталамуса, наречени
терморегулаторен център.
 Те събират информация за температурата от
цялото тяло, анализират я и при отклонение
подават сигнали към системите за
топлопродукция или топлоотдаване, за да се
постигне желаната температура.
ТЕРМОРЕГУЛАЦИОННИ МЕХАНИЗМИ
 Физични
 Химични
ПРИ НИСКИТЕ ТЕМПЕРАТУРИ ПРЕЗ ЗИМАТА
терморегулацията се постига чрез намаляване на
топлоотдаването и увеличаване на топлообразуването.

Студът предизвиква свиване на кожните кръвоносни

съдове.

Намаленият кръвен ток води до охлаждане на кожната

повърхност, а с това се намалява загубата на топлина.

Усилва се клетъчнията метаболизъм. Започват

неволеви съкращения на мускулите (треперене) и
волеви съкращения. Увеличава се
топлообразуването.
ПРИ ВИСОКИТЕ ЛЕТНИ ТЕМПЕРАТУРИ
терморегулацията се постига чрез намаляване на
топлообразуването и увеличаване на
топлоотдаването

Клетъчният метаболизъм се понижава и така се

намалява образуването на топлина.

Кожните кръвоносни съдове се разширяват и се

увеличава потната секреция.

Така от тялото се изнася поетата от околната

среда топлина.
Подобен е механизмът на терморегулацията
при фебрилни състояния.
 Когато физичните механизми не са в състояние
да запазят топлината на организма и се налага
да се увеличи производството й се включват
химичните механизми.
ХИМИЧНИ МЕХАНИЗМИ

 Усилване обмяната на веществата в мускулите,

черния дроб, бъбреците.
 Започва неволево, некоординирано съкращение
на мускулни групи.
 Човек трепери и поради съкращение на
мускулните влакна в основата на космите кожата
добива вид на гъша кожа.
РАВНОВЕСИЕ НА ТОПЛИНАТА
 Ендокринните и нервнорегулаторните
механизми осигуряват постоянна вътрешна
температура спрямо тази на околната среда.
 Регулаторните центрове на тези различни
механизми са разположени на нивото на
хипоталамуса в основата на ІІІ мозъчно
стомахче (вентрикул).
ДЕНОНОЩНИТЕ КОЛЕБАНИЯ В
ТЕМПЕРАТУРНОТО НИВО

 са няколко десети от градуса;

Най-ниска е сутрин около 4 часа и най-висока

около 16 часа.

Те са в зависимост от окислителните процеси,

физическата дейност, храненето.

Сутрешната температура и по-ниска от

вечерната.
ДЕНОНОЩНИТЕ КОЛЕБАНИЯ В
ТЕМПЕРАТУРНОТО НИВО

 При двигателна активност, емоционален стрес,

спортни занимания, тежка физическа работа,
при продължително престояване на топло, при
болестни състояния температурата на тялото
може да се повиши.

 Телесната температура се понижава по време

на сън, при продължително излагане на студ,
при намалено образуване на хормоните на
щитовидната жлеза.
В РАЗЛИЧНИ ЧАСТИ ОТ ЧОВЕШКОТО ТЯЛО
температурното ниво е различно;

Температурата на вътрешността на организма е

по-висока от температурата на повърхността и е
по-стабилна. Тя се нарича вътрешна, или ядрена
температура.
 В кожните гънки температурата е с 0,5 градуса
по-ниска от тази в телесните кухини
 Температурата на вътрешните органи е между
36,4 и 38 градуса. Животът е възможен при
температурни колебания във вътрешните органи
от 24 градуса (при изкуствено охлаждане) до 43
градуса.
 Температурата на кожата на откритите части на
туловището и главата е 33 - 34 градуса, на
пръстите на ръцете - 29 градуса, а на пръстите
на краката 25 градуса.
В РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗРАСТИ
Съществуват разлики в температурните нива

 При деца – температурата е 0,5-1 градус по-

висока поради повишените окислителни процеси
във връзка с растежа.

 При стари хора – с 0,5-1 градус по-ниска поради

понижените окислителни процеси.
ТЕМПЕРАТУРНИ СЪСТОЯНИЯ
 Нормалното температурно състояние е в
границите между 36 до 37 градуса.

 Температурно състояние над тези граници се

нарича хипертермия

 Температурно състояние под тези граници се

нарича хипотермия
ХИПОТЕРМИЯ
 Обикновена – съществуваща продължително
време при един и същ индивид;
 Епизодична – появяваща се по време на
инфекциозна болест;
 Инцидентна – настъпваща вследствие на
изтощение или травми в нервната система;
ПРИЧИНИТЕ ЗА ХИПОТЕРМИЯ
 Ендикринни– адисонова болест, захарен диабет,
хипотиреоидизъм;
 Инфекциозни – холера, тифус;

 Циркулаторни – шок, обилни кръвотечения и др.

ХИПЕРТЕРМИЯ

Състояние на хипертермия настъпва, когато

телесната температура в аксиларната ямка е над
37,0 градуса.
ТРЕСКА

 Хипертермия, която се дължи на патологични

причини.

 Характеризира се с повишаване на телесната

температура вследствие на нарушение на
терморегулацията.
ТРЕСКА

 При треска винаги се променят всички звена на

топлинната регулация.
 Изменя се съотношението между физичната и
химичната регулация, понижава се адаптацията
на организма към промените в температурата на
околната среда поради което той лесно се
поддава на прегряване и охлаждане.
 При инфекции от различен характер в организма
се образуват вещества, наречени пирогени,
които пренастройват терморегулаторния център
в хипоталамуса на по-високо ниво и започва
повишаване на телесната температура.
ПИРОГЕНИ

Високо-милекулярни дразнители, които могат да

бъдат:
 Ендогенни – образуват се в организма при
деструкцията на собствените тъкани;
 Екзогенни – попадат от външната среда
ТРЕСКАВИ РЕАКЦИИ
В зависимост от от причините:
 Инфекциозни – предизвикани от инфекциозни
агенти;
 Неинфекциозни – предизвикани от други
дразнители.
ИНФЕКЦИОЗНА ТЕМПЕРАТУРНА РЕАКЦИЯ
 Съпътства по-голяма част от инфекциозните
заболявания, независимо дали те са
предизвикани от вирусен или бактериален
причинител
 Само някои инфекциозни заболявания могат да
протекат без тимпиратурна реакция (някои
форми на дифтерия, грипни заболявания,
хронични стадии на туберкулоза, сифилис,
гонорея и др.)
НЕИНФЕКЦИОЗНА ТЕМПЕРАТУРНА РЕАКЦИЯ
Може да бъде предизвикана от:
 различни етиологични фактори (чужд белтък,
денатурация в организма на собствени белтъчни
структури, некроза на клетки, обилни кръвоизливи,
хемолиза на еритроцитите, разпадане на тъканите
на организма от различно естество);
 Алергични реакции – при реакцията антиген –
антитяло се образуват белтъчни комплекси, които
имат пирогенни свойства;
 Неврогенни трески – при редица болкови дразнения
се повишава температурата, при дразнене на някои
отдели на ЦНС, при тумори, при механично
увреждане, кръвоизливи, психични сътресения и др.
ПРИ ВИРУСНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
 Повишената температура е защитна реакция на
организма, който се бори с вирусите.
 При състояния на хипертермия много от
патогените умират, а организмът ни започва да
произвежда усилено антитела – тоест
температурата е ефективен начин да се
справи с инфекцията.
ТЕМПЕРАТУРНИ СЪСТОЯНИЯ:
 Субфебрилна – между 37 и 37,5 градуса
 Умерено фебрилно състояние - 37,5 до 38
градуса
 Високо фебрилно състояние – 38 - 40 градуса

 Хиперпиретична – над 40 градуса

Над 42 градуса съществува опасност за живота,

тъй като белтъците в човешкото тяло,
включително и в кръвта започват да се
пресичат (денатурират),
а това е необратим процес с фатален изход.
НАБЛЮДАВАТ СЕ СЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ В
СЪСТОЯНИЕТО НА ОРГАНИ И СИСТЕМИ:

Oт страна на ССС:
 тахикардия, която осигурява засилен кръвоток;

 аритмия;

 екстрасистолия във връзка с интоксикацията на

сърдечния мускул.
 Всеки повишен градус на телесната
температура учестява сърдечната дейност с
около 10 удара в минута.
НАБЛЮДАВАТ СЕ СЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ В
СЪСТОЯНИЕТО НА ОРГАНИ И СИСТЕМИ:

От страна на ДС:
 Тахипнея – учестява се успоредно със
сърдечната дейност.

Реакцияна има приспособителен характер т.к. в

процеса на дишане се отделя голямо количество
топлина и това влияе на терморегулацията на
организма.
НАБЛЮДАВАТ СЕ СЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ В
СЪСТОЯНИЕТО НА ОРГАНИ И СИСТЕМИ:

От страна на ХС:
 намаляване отделянето на ензими и
храносмилателни сокове;
 забавя се перисталтиката;

 сухота в устата;

 лош дъх;

 липса на апетит;

 силната жажда;

 запек, започва процес на гниене в червата.

НАБЛЮДАВАТ СЕ СЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ В
СЪСТОЯНИЕТО НА ОРГАНИ И СИСТЕМИ:

От страна на отделителната система:

 Промени в бъбречните функции;

 Промени във водната обмяна;

 Промени в отделянето на отпадни продукти;

 Намалява количеството на урината, тъй като се

повишеват загубите на вода от изпотяване и
дишане;
 Урината се концентрира.
НАБЛЮДАВАТ СЕ СЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ В
СЪСТОЯНИЕТО НА ОРГАНИ И СИСТЕМИ:

От страна на ЦНС:
 Отпадналост;

 Сънливост;

 Възбуда;

 Бълнуване;

 Гърч;

 Халюцинации;

 Загуба на съзнание.
ВИСОКАТА ТЕМПЕРАТУРА БЛАГОПРИЯТСТВА
Някои приспособителни реакции:
 Фагоцитоза;

 Продуциране на антитела;

 Хемопоеза;

 Активност на ензимните системи;

 Бариерната и детоксична функция на черния

дроб.
ПРИ ПОВИШАВАНЕ НА ТЕЛЕСНАТА
ТЕМПЕРАТУРА СЕ НАБЛЮДАВАТ ТРИ СТАДИЯ:

 Stadium incrementi – стадий на покачване на

температурата.
 Stadium fastigii – стадий на максимално
покачване на температурата.
 Stadium decrementi – температурата започва да
спада през този стадий.
ПОВИШАВАНЕТО НА ТЕМПЕРАТУРАТА МОЖЕ
ДА СТАНЕ

 Бързо, в продължение на 2 часа - крупозна

пневмония, скарлатина, грип, тонзиларна
ангина;
 Постепенно – в продължение на дни и седмици
STADIUM INCREMENTI – СТАДИЙ НА ПОКАЧВАНЕ НА
ТЕМПЕРАТУРАТА - ХАРАКТЕРИСТИКА
 изразено усещане на хладни тръпки дори до усещане на
силен студ;
 кожата побледнява поради спазъм на кръвоносните
съдове, а това намалява отделянето на топлина;
 Намалява потоотделянето, поради което кожата става
суха;
 Кожата на гърба, гърдите, горните крайници настръхва –
гъша кожа;
 Контракциите могат да обхванат цели мускулни групи, да
предизвикат общо треперене
 Тези контракции се съпровождат с голямо образуване на
топлина
 Болният заема принудителното положение - поза, която
намалява загубата на топлина.

Поради и затруднените движения пациентът не може да

се завие, да си осигури топли течности и изпитва страх.
STADIUM FASTIGII – СТАДИЙ НА МАКСИМАЛНО
ПОКАЧВАНЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА -
ХАРАКТЕРИСТИКА

може да продължи часове, дни или седмици.

 Разширяване на кръвоносните съдове – зачервена
кожа, но остава суха;
 По-леки или обилни изпотявания;
 Отделянето на урина намалява, специфичното й
тегло се увеличава;
 Лежи неподвижно, изпитва силна жажда.
 Намалява апетита.
 Може да настъпи загуба на тегло и обезводняване.
 Пациентът е неспокоен, раздразнен с фотофобия и
главоболие.
 Постепенно се отпуска, появява се сънливост,
бълнуване и халюцинации.
STADIUM DECREMENTI – СТАДИЙ НА СПАДАНЕ НА
ТЕМПЕРАТУРАТА - ХАРАКТЕРИСТИКА

 Перифирните кръвоносни съдове се

разширяват.
 Увеличено отделяне на топлина;

 Термолизата превъзхожда термогенезата и

организмът започва да губи голямо количество
топлина;
СПАДАНЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА
В зависимост от времето и характера на спадане
различаваме:
критично и литично спадане на температурата.
КРИТИЧНО СПАДАНЕ (CRISIS)
 Температурата се понижава за няколко часа ;
 Свързано е с усложнения от страна сърдечно-
съдовата система поради бързата дилатация на
периферните съдове;
 Придружено ес обилно изпотяване и забавяне
на пулса;
ЛИТИЧНО СПАДАНЕ /LYSIS/

 При литичното (постепенното) спадане на

температурата тя спада бавно, като всеки
следващ ден сутрешната температура се
приближава към нормалната.
ВИДОВЕ ТРЕСКОВИ СЪСТОЯНИЯ
 Различните заболявания често пъти протичат с
определени температурни колебания в
денонощието .
 Те се изобразяват с температурна крива, която е
характерна начупена линия.
 Различните видове фебрилни състояния се
описват като различни видове трески с
характерни температурни криви.
FEBRIS CONTINUA
 постоянно трескаво състояние, поддържа се
постоянна температура над 38 С няколко дни с
денонощни колебания не повече от един градус.
 Наблюдава се при пневмония, плеврит,
менингити, коремен тиф и др.
FEBRIS REMITTENS
ремитиращо трескаво състояние,
температурата достига до 39 С с денонощни
колебания около 1 С, но минималните стойности
не спадат до нормалната.
Среща се при гнойни заболявания, сепсис и др.
FEBRIS INTERMITTENS
 интермитиращо трескаво състояние, протича
с внезапно повишение на температурата над 39-
40 С., но спадовете достигат и нормални
стойности за период от 1-2 дни, след което
отново се повишават напр. при малария.
FEBRIS RECURRENS
 възвратно трескаво състояние, редуват се
периоди с висока температура с периоди с
нормална температура. Постепенно фебрилните
периоди се скъсяват, а афебрилните се
удължават. напр. при възвратен тиф
FEBRIS UNDULANS
 вълнообразна треска, температурата се
покачва ежедневно и постепенно, може да
достигне 39-40 С, а после постепенно спада до
афебрилен или субфебрилен период от няколко
дни. Следва нов период на покачване. Среща се
при вирусни инфекции, бруцелоза,
лимфогрануломатоза и др
FEBRIS HECTICA
 хектично трескаво състояние, характеризира
се с големи денонощни колебания на телесната
температура от порядъка на 4-5 градуса.
Наблюдава се при пациенти с туберкулоза и
сепсис.

FEBRIS INVERSA
обратно трескаво състоятие, когато
сутрешната температура е по-висока от
следобедната.
При крайни стадии на белодробната туберколоза
FEBRIS IRREGULARIS
 неправилно трескаво състояние,
температурата има разнообразни колебания
през денонощието без определена
периодичност. Тя е една от най-често срещаните
при болните деца.
Наблюдава се при грип, вирусни респираторни
инфекции, остри чревни инфекции,
бронхопневмонии, ендокардити
ТЕРМОМЕТРИЯ.

 Измерването на денонощната телесна

температура се нарича термометрия.

 Извършва се най-малко два пъти в денонощието

в 6 до 8 ч. и 16 до 18 ч.
МЕСТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ТЕМПЕРАТУРАТА
 измерване в аксиларната ямка;
 измерване в ингвиналната гънка;

 измерване в устната кухина;

 измерване в ректума;

 измерване на кожната температура.