Химична структура

на хормоните.
Механизми на
действие на
хормоните
Изготвила:
Мариннела Карамаринова,
16924, 9 група
 Химична структура

Хормоните са съдържат в кръвта в свободно и в свързано с

плазмените колоиди състояние. Те образуват с колоидите на
кръвната плазма лабилни съединения, които се разграждат в
клетките и тъканите на тялото. Според химичния си състав
хормоните се делят на три основни групи: стероидни хормони,
хормони с пептидна структура и хормони, производни на
аминокиселините тирозин и триптофан.
Стероиди – към тази група принадлежат
хормони, които са производни на холестерола.
Такива са минералкортикоидите,
глюкокортикоидите, половите хормони и
калцитриола. Тези хормони се произвеждат от
две ендокринни жлези: надбъбречна жлеза и
гонадите (яйчници и тестиси). Към тази група
принадлежат и хормоните на плацентата. Те са
мастноразтворими и лесно преминават през
клетъчните мембрани.
Хормони с пептидна структура – те са
изградени от аминокиселини, като някои от
тях притежават и въглехидратна
компонента. Хормоните с пептидна
структура се секретират от хипофизата,
панкреаса, паращитовидните жлези и
хипоталамуса. Тези биологично активни
вещества са водоразтворими и трудно
преминават през клетъчните мембрани. Те
се подразделят на три групи: пептидни
хормони, белтъчни хормони и хормони,
изградени от аминокиселини и
въглехидратна компонента.
 • пептидни хормони – съдържат по-малко от 100
АК. Примери: тиролиберин, антидиуретичен
хормон, окситоцин, инсулин.;

• белтъчни хормони (протеини) – изградени са

от повече от 100 АК. Към тази група
принадлежи растежният хормон.;

• хормони, изградени от АК и въглехидратна

компонента – наричат се още гликопротеини.
Такива са лутеинизиращ хормон,
Окситоцин фоликулостимулиращ хормон,
тиреостимулиращ хормон.

Инсулин
Лутенизиращ хормон

Соматотропин
 • Хормони, производни на аминокиселината тирозин – от АК тирозин
се получават катехоламините (допаним, адреналин, норадреналин) и
хормоните на щитовидната жлеза (тироксин и трийодтиронин).

• Хормони, производни на аминокиселината триптофан – такъв е

серотонинът.

Адреналин
Серотонин
 Механизмът на действието на хормоните върху
жизнените процеси в клетките се определя от

Механизми химичната им структура, свойствата на живата

тъкан и т.н. голямо значение за това имат
на действие контактът на хормона с клетъчната мембрана,
свързването му с рецептора и онези сложни
вътреклетъчни химични реакции, които се
предизвикват от самия хормон.
Хормоните от стероидната група лесно преминават през клетъчната
мембрана. Те реализират своя ефект вътреклетъчно, като се съединяват
с белтъците, рецептори на клетъчната цитоплазма и клетъчните
органели. Освен това стероидните хормони, проникнали в клетката, не
само се свързват, но и стимулират образуването на клетъчни белтъци-
рецептори. Комплексите стероид-рецептор, които от клетъчната
цитоплазма постъпват в ядрото, се свързват с хроматина и оказват
влияние върху генома на клетката.
Хормоните, които имат белтъчна структура или са производни на отделни аминокиселини, действат
върху повърхността на клетъчната мембрана, като на външната й повърхност се свързват с
рецептори липопротеиди. Образувалите се при това комплекси (рецептор-хормон) са сигнал за
осъществяване на верига от реакции, които характеризират действието на хормона.
При свързване на белтъчно-пептидните хормони с рецепторите се активизира
ензимът аденилатциклаза на клетъчната мембрана. Под негово влияние в
цитоплазмата на клетката от аденозинтрифосфата (АТФ) се образува цАМФ, който
играе ролята на вътреклетъчен медиатор за възпроизвеждане на реакции,
специфични за действието на дадения хормон. Този своеобразен медиатор се
свързва и активира цАМФ-зависимата протеинкиназа в рибозомите (чрез нея се
регулира белтъчния синтез) и в ядрото. Някои хормони, като тестостерона,
кортизона, инсулина, соматотропина и др., участват непосредствено в механизма на
предаване на генетичната информация. Установено е също така, че в редица клетки
и тъкани на тялото посредник на белтъчно-пептидните хормони е не само цАМФ, а и
цГМФ (3’,5’-цикличен гуанозинмонофосфат) или и двата нуклеотида.
При изясняване механизма на действие на хормоните трябва да се има
предвид, че една и съща клетка има рецептори за свързване на
различни хормони. Поради това крайният биологичен ефект е резултата
не на един, а на много хормони. При това хормоните освен основното
влияние имат и някои други въздействия – върху кръвоносните съдове
(вазомоторно действие), върху проницаемостта на клетъчната мембрана
и мембраната на субклетъчните структури.
Източници на информация

https://medpedia.framar.bg/%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%B
E%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F/%D1%81%D0%B8%D0
%BD%D1%82%D0%B5%D0%B7-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%BE
%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8

Учебник по Ветеринарна Физиология

Благодаря Ви за
вниманието!