Химична структура

на хормоните.
Механизми на
действие на
хормоните
 Химична структура

Хормоните са съдържат в кръвта в свободно и в

свързано с плазмените колоиди състояние. Те
образуват с колоидите на кръвната плазма лабилни
съединения, които се разграждат в клетките и
т ъканите на тялото. Според химичния си състав
хормоните се делят на три основни групи: стероидни
хормони, хормони с пептидна структура и хормони ,
производни на аминокиселините тирозин и триптофан.
Стероиди – към тази група принадлежат
хормони, които са производни на
холестерола. Такива са
минералкортикоидите ,
глюкокортикоидите, половите хормони и
калцитриола. Тези хормони се
произвеждат от две ендокринни жлези:
надбъбречна жлеза и гонадите (яйчници
и тестиси). Към тази група принадлежат
и хормоните на плацентата. Те са
мастноразтворими и лесно преминават
през клет ъчните мембрани.
Хормони с пептидна структура – те са
изградени от аминокиселини , като
някои от тях притежават и
въглехидратна компонента.
Хормоните с пептидна структура се
секретират от хипофизата, панкреаса,
паращитовидните жлези и
хипоталамуса. Тези биологично
активни вещества са водоразтворими
и трудно преминават през клет ъчните
мембрани. Те се подразделят на три
групи: пептидни хормони, белт ъчни
хормони и хормони, изградени от
аминокиселини и въглехидратна
компонента.
 • пептидни хормони – съдържат по-малко
от 100 АК. Примери: тиролиберин ,
антидиуретичен хормон, окситоцин,
инсулин.;

• белт ъч ни хормони (протеини) –

изградени са от повече от 100 АК. Към
тази група принадлеж и растежният
хормон.;

• хормони, изградени от АК и

Окситоцин въглехидратна компонента – наричат се

още гликопротеини . Такива са
лутеинизиращ хормон,
фоликул ос тимул иращ хормон,
тиреос тимул иращ хормон.

Инсулин
Лутенизиращ хормон

Соматотропин
 • Хормони, производни на аминокиселината тирозин – от АК
тирозин се получават катехоламините (допаним, адреналин,
норадреналин) и хормоните на щитовидната жлеза
(тироксин и трийодтиронин).

• Хормони, производни на аминокиселината триптофан –

такъв е серотонинът.

Адреналин
Серотонин
 Механизмът на действието на хормоните
върху жизнените процеси в клетките се
определя от химичната им структура,
Механизми свойствата на живата т ъкан и т.н. голямо

на действие значение за това имат контакт ът на

хормона с клет ъчната мембрана,
свързването му с рецептора и онези
сложни вътреклет ъчни химични реакции,
които се предизвикват от самия хормон.
Хормоните от стероидната група лесно преминават през
клет ъчната мембрана. Те реализират своя ефект
вътреклет ъчно, като се съединяват с белт ъците, рецептори на
клет ъчната цитоплазма и клет ъчните органели. Освен това
стероидните хормони, проникнали в клетката, не само се
свързват, но и стимулират образуването на клет ъчни белт ъци-
рецептори. Комплексите стероид-рецептор, които от
клет ъчната цитоплазма пост ъпват в ядрото, се свързват с
хроматина и оказват влияние върху генома на клетката.
Хормоните, които имат белт ъчна структура или са производни на отделни
аминокиселини , действат върху повърхност та на клет ъчната мембрана, като на
външната й повърхност се свързват с рецептори липопротеиди. Образувалите се при
това комплекси (рецептор-хормон) са сигнал за осъществяване на верига от реакции,
които характеризират действието на хормона.
При свързване на белт ъчно-пептидните хормони с рецепторите се
активизира ензимът аденилатциклаза на клет ъчната мембрана. Под
негово влияние в цитоплазмата на к летката от аденозинтрифосфата
(АТФ) се образува цАМФ, който играе ролята на вътреклет ъчен медиатор
за възпроизвеждане на реакции, специфични за действието на дадения
хормон. Този своеобразен медиатор се свързва и активира цАМФ-
зависимата протеинкиназа в рибозомите (чрез нея се регулира
белт ъчния синтез) и в ядрото. Някои хормони, като тестостерона,
кортизона, инсулина, соматотропина и др., участват непосредствено в
механизма на предаване на генетичната информация. Установено е също
така, че в редица к летки и т ъкани на тялото посредник на белт ъчно-
пептидните хормони е не само цАМФ, а и цГМФ (3’,5’-цикличен
гуанозинмонофосфат ) или и двата нуклеотида.
При изясняване механизма на действие на хормоните трябва
да се има предвид, че една и съща клетка има рецептори за
свързване на различни хормони. Поради това крайният
биологичен ефект е резултата не на един, а на много
хормони. При това хормоните освен основното влияние имат и
някои други въздействия – върху кръвоносните съдове
(вазомоторно действие), върху проницаемост та на клет ъчната
мембрана и мембраната на субклет ъчните структури.
Източници на информация

https://medpedia.framar.bg /%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8
%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F/%D1%81
%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B7 -
%D0%BD%D0%B0-
%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8

Учебник по Ветеринарна Физиология

 Благодаря Ви
за вниманието!