1. Кръв. Състав на кръвната плазма. Еритроцити. Хемоглобин. Кръвни групи.

Кръвта е течна тъкан която се състои от кръвна плазма и формени елементи. Кръвната плазма е без
фибриноген и плазмени фактори а формените елементи са еритроцити левкоцити и тромбоцити.
Функции на кръвта:Защитна, транспортно-метаболитна, хомеостатична-регулаторна ф-я.
Кръвна плазма: съдържи електролити хормони ензими витамини и друго. Основни електролити на
плазмата са натрии калий калций магнезий и др.
Плазмени белтъци: синтезират се в черния дроб. те са албумините, имуноглобулините, фибриногенът.
Плазмените белтъци имат транспортна функция, хемостазна, имунна, буферна, регулаторна,
нутритивна, депонираща и много други
Липопротеини: основни липопротеини на плазмата са хиломикрони, липопротеини с ниска висока и
междинна плътност. Те имат сферична форма и съдържат фосфолипиди холестерол и апопротеин.

Клетки на кръвта
Еритроцити. Червените кръвни клетки са вдлъбнати дискове. Зрелите еритроцити при бозайниците
нямат ядра и органели. При новороденче броят им е много поголям отколкото при възрастни. За време
на пубертета броят е по нисък а след пубертета се достига нормата. Също така и броят на еритроцити
е различен при мъже и цени. Основният източник на енергия за еритроцитите е метаболизирането на
глюкозата, чрез гликолиза. Еритроцитната мембрана е изградена от двоен фосфолипиден слой и се
харектеризира с множество трансмембранни протеини като гликопротеини гликофорини и аквапорин.
Еритроцитите имат свойства като деформабилност е способноста си да променят формата без да се
разрушава мембраната им. Младите еритроцити имат по висока деформабилност. Мембраната може
да се разруши когат се постави в хипотоничен раствор или урея и това се нарича хемолиза. След
завръшване на жизнения цикъл еритроцитите се разрушават в слезката и черният дроб. освободения
хемоглобин може да се филтрира в гломерулите на бъбреците.
Хемоглобин. Комплексна молекула която се състои от 4хема и 4ппв. Понижението и повишението на
хемоглобина се означава като олигохромемия и хиперхромемия. Хемоглобинемия е патологичното
увеличение на свободния хемоглобин в кръвта. Основна функция на хемоглобина е пренасянето на
кислород и въглероден диоксид. Всеки железен атом на хема (Fe2+) може да свърже една молекула
кислород, при което не променя валентността си. По този начин една хемоглобинова молекула
транспортира четири молекули кислород. Около 20 проценти СО2 се прфенася свързан с хемоглобина
под формата на карбаминохемоглобин. Хемоглобинър е най мощната буферна система на кръвта.
Цветът на кръвта зависи от него. Венозната кръв има по тъмночервен цвят в сравнение с артериалната
кръв поради ниското съдържание на оксихемоглобин.
Съединеня на хемоглобина: оксихемоглобин( хем с О2), карбаминохемоглобин( хем с СО2),
карбокдихемоглобин (хем с въглероден оксид), метхемоглобин( хем с О където желязото е 3валентно).
Хемоглобина в кръвта при израсналите индивиди е хемоглобин А. Също има и хемоглобин Ф и
ембрионални хемоглобини. Заболяванията се наричт хемоглобинопатии и хемоглобинози.
Желязото в организма е разпределено в следните форми: в хемоглобина, цитохромите, ензимно,
серумно итн. То попада в организма чрез храната. Най често месни продукти и различни продукти от
растителен прозиход. Приетото желязо от храната е тривалентно. Част от него в стомаха под влияние
на солната киселина се превръща в двовалентно. По голямата шаст остава в тривалента форма като
достига до тънкото черво и там се превръща в двовалентно.
Кръвни групи: при човека и вишите животни по повърхноста на клетките се намират генетични фактори
с антигени свойства според който могат да се дефинират различни кръвни групи. Те се разполагат по
повърхноста на еритроцитите и са особен вид антигени- аглутиногени. Основно значение за клиничната
практика имат системите АВО и Рх фактор. Има два вида антигени А и В. Наличието или липсата дава
4групи А, В, АВ( в крвта са и двата антигена) и 0 (нула, липсват антигените. Ако кръвта на донора е А, В
или АВ а реципиентот е 0 група то тогава антителата на реципиента водят до аглутинация и хемолиза
на еритроцитите на донора. При което е животозастрашаващо. Затова необходимо е да се запазва
правилото да се приема кръв от същата кръвна група или да е спазено правилото на кръвопреливане
което гласи: аглутиногените от еритроцитите на донора не трябва да се аглутинират от аглутините на
реципиента. Ако се спази това правило тогава може да се приеме чуждогрупова кръв но не повече от
300 мл.
Резус система(рх): индивиди със съответна кръвна група чиито еритроцити притежават резус фактор се
означават като рх положителни а когато резус факторът отсъства като рх отрицателни. При резус
системата няма естествени антитела. Те могат да се образуват при Рх- индивиди, след преливане на
Рх+ кръв.
 2. Бели кръвни клетки. Имунитет
Левкоцитите изпълняват функции свързани с имунната защита на организма. Разделят се на
гранулоцити и агранулоцити. Гранулоцитите според оцветяването на гранулите са неутрофилни,
еозинофилни и базофилни. Агранулоцитите се делят на моноцити и лимфоцити. Агранулоцитите имат
по дълъг жизнен цикъл.
Левкоцитна формула означава относителният дял на отделните видове левкоцити спрямо общия брой в
проценти.
Метамиелоцитите- млади клетки от костния мозък който нормално не се срещат в периферната кръв.
Неутрофилни гранулоцити- включват се първи във възпалителния процес. Те са наймногобройните
бели кръвни клетки. Неутрофилите притежават свойствата хеммотаксис адхезия и диапедеза и
фагоцитоза.
Моноцити и макрофаги- макрофагите произхождат от бели кръвни клетки наречени моноцити.
Макрофагите могат да фагоцитират бактерии, участват в механизмите на клетъчния имунитет като
освобождават антигената структура с която се свързват Т-лимфоцитите.
Еозинофилни гранулоцити- фагоцитират бактерии и унищожават клетки чрез ензими и други токсични
вещества освободени от гранулите им. Броят им се увеличава при алергични заболявания. Паразитни
инфекции и астма.
Базофилни гранулоцити и мастоцити- базофилни гранулоцити нямат фагоцитарна активност. Имат
голямо сходство с мастоцитите, клетки коойто са локализирани предимно в мукозата и съединителната
тъкан. Мастоцитите произхождат от различен вид клетки предшественици в костния мозък.
Лимфоцити- в лимфните възли, слезката, тимуса, костния мозък, тонзилите итн. Има Т и В лимфоцити.
Т-лимфоцитите участват в клетъчния имунитет а В лимфоцитите произвеждат антитела който
осъществяват хуморалния имунитет. И Ти В произхождат от хемопоегичните стволови клетки в костния
мозък. Вески от имунокомпетентните В лимфоцити е способен да образува един вид антитяло а всеки
от Т лимфоцитите моце да разпознае определен вид антиген. По повърхността на В лимфоцитите има
антитяло молекули който се свързват специфишно с определен антиген и се специализират да
образуват антитела срещу този антиген. В мембраната Т лимфоцитите има подобни антитяло
молелкули наречени Т клетъчни рецептори който също са специализирани да разпознават и свръзват
специфично орпеделени антигени.
Клетките НК естествени убийци са неспецифични цитооскични лимфоцити който имат способност при
директен контакт да унищожават вирусни или туморни клетки.
Имунитетът е устойчивост на организма срещу увреждания от физични химични или биологични
факторни от ОС. Това е защита срещу вируси бактерии гъби и др. Основна цел е да съхрани
хомеостазата на организма и генетичната цялост.
Имунна система при човека се състои от централни органи, периферни органи към който спадат
слезката лимфните възли, левкоцити итн.
Различават се два вида имунитет вроден и придобит. Вроденият е неспецифичен и бръз. Активира се
веднага след навлизане в организма патоген. Механизмите чрез който се осъществява вроденият
имунитет са клетъчен, хуморалн, реологичен, абразивен, температурен, алкално-киселинен. Този вид
имунитет няма памет и не осигурява дълготрайна защита срещу бъдещи инфекции. В реакциите на
вродения имунитет участват цитокините, дендритните клетки. Придобитият имунитет се игражда бавно
след среща на организма с бактерии, вируси итн. Механизмите задействат след като патогена е
разпознат от системата на вроденият имунитет. Осъществява се от три вида клетки: В,Т лимфоцити и
антиген предсавящи клетки. За активиране на механизмите на придобития имунитет е необходимо
предимно разпознаване на чуждия организъм или токсин. И придобития имунитет може да е естествен
и изкуствен а те пак се делят на активни и паснивни. Хуморален имунитет- тук участват серумни
глобулини произведени от В лимфоцитите и плазмоцитите.
Антителата осъществяват защитна функция по два начина:
1. Директно действие върху антигена
2. Активиране системата на комплемента
Имунна толерантност. Имунните механизми нормално разпознават собствените клетки на организма.
Срещу собствените антигени не се образуват антитела и не се активират Т-лимфоцити. Имунната
толерантност се развива при добиване на имунокомпетентност на лимфоцитите в костния мозък или
тимуса.
 3. Тромбоцити. Хемопоеза. Механизъм на кръвосъсирването.
Тромбоцитите са мали кръгли или овални дискове. Клетките се състоят от хиаломер и грануломер
съдържащ алфа гранули митохондрии и лизозоми. Тромбоцитите произвеждат разтежен фактор-
цитокин стимулиращ регенерацията на ендотелни, гладкомускулни клетки и фибробласти. А по
мембраните се наблюдава обвивка състояща се от гликопротеини която не позволява да се осъществи
контакт между тях и ендотелните клетки. Поголямата част от тромбоцитите произлизат от
протромбоцити който се раздробяват до тромбоцити при преминаването им в периферното
кръвообръщане. Мегакариоцитите са големи полиплоидни клетки на костният мозък от който се
фрагментират протромбоцити и тромбоцити.
Тромбоцитите изпълняват важна роля в процеса на хемостазата. При нарушаване на целостта на
съдоват стена тромбоцитите се струпват на мястото на увреждането. Този процес се нарича адхезия.
Агрегиралите тромбоцити претръпяват вискозна метаморфоза и освобождават редица биологични
активни вещества.
При активиране тромбоцитите експресират гликопротеинови рецептори за свързване с колаген
фибриноген тромбин итн.
Тромбоцитите след активиране допълнително освобождават плазмени и тромбоцитни фактори на
кръвосъсирването. Итн.
Хемопоеза. Процес на образуване на кръвните клетки. Примитивната хемопоеза започва в
жълтъчното мехурче на ембриона; от втория лунарен месец хемопоеза се извършва в черния
дроб и слезката, а от четвъртия лунарен месец и в костния мозък. След раждането
хемопоезата се измества от черния дроб и слезката в червения костен мозък на скелетните
кости, като в лимфоидната тъкан се образуват лимфоцити. След раждането хемопоезата се
осъществява в червения костен мозък на всички кости, но при израстналия индивид червен
костен мозък с малки изключения има само в плоските кости. Всички кръвни клетки
произхождат от един тип мезенхимни клетки в костния мозък, наречени хемопоетични стволови
клетки . Стволовите клетки са сравнително малка популация от клетки, които обикновено са
във фаза на покой. Стволовите клетки могат да се диференцират в прогениторни клетки.
Диференциацията им се стимулира от растежни фактори и цитокини.
Еритропоетинът е хормон който регулира образуването на червените кръвни клетки. Той се
образува в бъбреците, в черния дроб при бъбречна и чернодробна хипоксия. Еритропоетинът
действа върху късните етапи на еритропоезата. Човешки рекомбинантен еритропоетин се
използва в терапията на различни видови анемии.
Тромбоцитопоетинът е чернодробен хормон който регулира тромбоцитопоезата и ранните
етапи на хемопоеазата.
Индуцируемата хемопоеза се стимулира при наличие на стресови въздействия върху
организма.
Хемостаза. Защитна биологична реакция включаваща поредица от процеси насочени към
предотвратяване загубата на кръв в организма. Хемостазата включва четири основни фази.
1. Съдова фаза. При артериални и венозни съдове гладките мускули на съда в близост до
мястото на увреждането се контрахират. Когато е по голяма съдовата травма толкова е
по силен спазъмът.
2. Ендотелно-тромбоцитна фаза. Струпването на тромбоцити на мястото на увреждането
 на съдовата стена води до образуване на рехава тромбоцитна запушалка което може да
спре кръвотечението при малки увреждания на съда.
3. Коагулационна фаза. Съсирването на кръвта е процес включващ система от ензимни
реакции при която неактивни плазмени белтъци с участието на кофактори се превръщат
в активни протеази. При включване на плазмени фактори на кръвосъсирването води до
получаване на серинова протеаза тромбин кой ензимно преобразува фибриногена в
неразтворим фибрин. Фибриновите нижки се прибавят към тромбоцитната запушалка и
формират бял тромб към него се добавят еритроцити и левкоцитти при що се образува
кръвен съсирек
4. Фаза на фиброзна трансформацип на съсирека и реканализация на съда. След
образуването на съсирека към него мигрират фибробласти при що той се фиброзира.
Хемокоагулация(кръвосъсирване). В хемокоагулацията има няколко фази.
1. Обтазуване на протромбинов активатор. Пру нарушенир на съдовата стена, промени на
състава на кръвта или на кръвния поток се активират ензимни реакции които водят до
образуване на комплекс наречен като протромбинов активатор. Получаването му става
по 2 пътя. Вътрешен и външен. Вътрешния път – в кръвта попадат външни вещества.
Този механизам се активира след разрушаване на тъкани и попадане в кръвта на
тъканен фактор. Вътрешнип път се иницира пру активирането на фактор 12.
2. Превръщане на протромбина в тромбин
3. Получаване на неразтворим фибрин
 4. Функции на дихателната система. Дихателни пътища.

Основната функция на дихателната система е да осъщестява обмяна на О2 и СО2 между външната

среда и клетките на организма. О2 се пренася от външната среда до клетките, а СО2 обратно, от
клетките където се образува в резултат на процесите на оксиление до външната среда.
Обмяната на тези гасове се извръшва чрез дишането който включва 4 етапа:
1. Белодробна вентилация- обмяна на въздук между АТМ и белодробните алвеоли чрез вдишване и
издишване.
2. Дифузия на О2 и СО2 между алвеолите и кръвта и кръвта и тъканите
3. Транспорт на О2 и СО2 в кръвта
4. Клетъчно дишане при което О2 се използва за окислителните процеси в клетките в резултат на
което се образува СО2.
Функции на дихателните пътища:
- Провеждаща- провеждат въздуха от АТМ до алвеолите
- Заропляне и овлажняване на вдишанип въздух- температурата е от голямо значение за газовата
дифузия в алвеолите. Овлажняването на въздуха предпазва алвеолите от изсъхване.
- Гласообразуване- 3процеса: фонация, артиккулация и резонанс.
- Защитна функция- отстранява чуждите частици от вдишания въздух, от рефлексите на кихане
кашляне, мукозна имунна система.
Структура на дихателната система: бели дробове, гръден кош и мускули и плеврална кухина отделяща
белите дробове от гръдния кош.
Плевралната кухина формира се от:
- Висцерална плевра покриваща белите дробове
- Париетална плевра покриваща вътрешната повърхност на гръдния кош
- Плеврална течност формираща тънък слой между двете плеври.
Трахеята е изградена от хрущялни дъги свързвани с гладки мускули. Тези мускули променят диаметъра
на трахеята и улесняват движението на храната към хранопровода. Хрущялната тъкан при възрастни е
изградена от хиалинов фибринов и еластичен хрущял.
Бронхиално дърво- трахеята се разклонява на ляв и десен бронх който влизат в хилуса от задната
страна на белите дробове заедно с белодробните и лимфни съдове и нервите. Всеки бронх се
разклонява образувайки бронхиално дърво.
Устройство на белите дробове- чифтен орган, въздухоностни пътища(горни и долни). Горните са носна
кухина, фаринкс и ларинкс. Долните са трахеа бронхи бронхиоли алвеоларни ходове и сакове- 23
разклонения. Проводната зона(1-16) и респираторната зона (17-23). Горните дихателни пътища
започват с носната кухина в която попада вдишания въздух. Лигавицата на носната кухина го затоплява
въздуха, и оттам той преминава през фарингса и попада в ларингса. Долните пътища започват с
трахеята, па се до алвеоларните разклонения.
Функции на дихателната система:
- Транспорт
- Затопляне, овлажняване и филтруване на вдишания въздух
 - Почистване на дихателната зона
- Резервоарна функция
- Регулация на рН
- Екскреция на летливи субстанции и много др.
Инспираторни мускули( за вдишване)- диафрагма вътрешни междуребрени мускули( задължителни),
шийни и гръдни (допълнителни)
Експираторни мускули( за издишване) диафрагма (задължително), външни междуребрени и коремни.
Устройство и функция на белодробните алвеоли- алвеолите са малки полусферични образования.
Тяхната основа функция е обмяна на О2 и СО2 между кръвта и алвеоларния въздух. Това помага
голямата повърхност и малката дебелина на стената на алвеолите. Епителните клетки на алвеолите са
2 типа, тип 1 и 2 пневмоцити. През тип 1 се извръшва газовата обмяна а тип 2 секретират сърфактант.
Белият дроб съдържи и др клетки като алвеоларни макрофаги, лимфоцити, плазматични клетки и
мастоцити.
 5. Състав на вдишания и алвеоларния въздух. Алвеоларен газообмен. Дишане при животните.
Дишането включва:
1. Белодробна вентилация- механичен процес при който АТМ въздху се придвижва до алвеолите в
белите дробове и обратно, до външната среда.
2. Газообмен- дифузия на СО2 от тъканите към кръвта и от кръвта към алвеолите и на О2 от
алвеолите към кръвта и от нея към клетките.
3. Клетъчно дишане- използване на О2 за процесите на окисление в клетките.
Белодробна вентилация-
Вдишването е активен процес на разширяване обема на гръдния кош чрез съкращяване на
диафрагмата вътрешните междуребрени мускули.
Издишване: спокойно( пасивен процес пот влияние на еластични сили, повърхностно напрежение,
тежеста на гръдния кош и отпускането на диафрагмата), усилено (активен процес чрез съкращяване на
експираторните мускули- вътрешни междуребрени и коремни).
Вдишван въздух- има състав на атмосферния въздух и водните пари изпарявани от течността
покриваща респираторния епител.
Алвеоларен въздух- понижена концентрация на О2 и повишена на СО2.
Издишван въздух- смес от алвеоларния въздух и въздуха от въздухоностните пътища който не е
достигнал до алвеолите.
Интрапулмонално алвеоларно налягане- въздуха навлиза в белите дробове по време на дишване тъй
като атмосферното налягане е по голямо от алвеоларното. По време на спокойно издишване стига до
1мм вода в сравнение с АТМ налягане.
Итраплеврално интраторакално налягане- липсата на въздуха в тясното интраплеврално пространство
обуславя интраплевралното налягне да е -8мм вода при вдишване и -5 при издишване, по ниско от
интрапулмоналното.
Физични свойства на белите дробове:
- Разтегливост е величина противположна на еластичноста показваща как се променя обема на
белите дробове за единица променено налягане.
- Еластичността е склонността на дадена структура да се свие и върне към първоначалния си
размер след разтягане.
- Повърхностно напрежение заедно с еластичноста противодейства на разширението на белите
дробове.
Инспираторен резервен обем(максимален поемен въздух при вдишване), експираторен резервен
обем(максимален издишен въздух), остатъчен обем( въздуха който остава в белите дробове след
максималното издишване), минимален обем( въздухът в алвеолите след пневмоторакс при колапс на
малките дихателни пътища) дихателен обем( въздуха навлизащ при спокойно дишене), инспираторен
капацитет( максималния обем въздух който се вдишва след спокойно издишване, функционален
остатъчен капацитет( обем въдух който остава в белите дробове след спокойно издишване), витален
капацитет( максималния обем въздух който се издишва след дълбоко вдишване), тотален белодробен
капацитет( максимамлния обем въздух в белите дробове след максимално вдишване)
Белодробна вентилация
Белодробни обеми са обемите въздух, които могат да се вдишат или издишат с различно
усилие
Белодробни капацитети – сбор от два или повече обема
Минутен дихателен обем – обемът въздух, който се вдишва или издишва за една минута
Алвеоларна вентилация – обемът въздух, който достига до респираторната зона за минута.
Дебит – обемът въздух, който се вдишва или издишва за единица време. Зависи от
пресорния градиент и съпротивлението на дихателните пътища.
Газообменът между въздуха и кръвта се осъществява през мембранна преграда между всека
алвеола и капилярите около нея
 6. Разтворимост на газовете във вода. Транспорт на СО2 и О2 с кръвта. Криви на
дисоциация на оксихемоглобина. Газообмен в тъканите. Регулация на дишането.
Кислородът се транспортира под две форми в кръвта: оксихемоглобин и разтворен в плазмата.
Кръвта транспортира СО2 в пет форми, от тях 3 са основни:разтворен СО2, въглена киселина,
бикарбонат, карбонат и карбаминови съединения.
Дисоцияционна крива на оксихемоглобина. Зависимостта на кислородната сатурация от Ро2 се
дава от дисоциационната крива на оксихемоглобина. Кръвта има сигмовиден характер който
отразява кооперативен ефект при свързването и отдаването на О2 от хемоглобина. Свързването
на 1 молекула О2 към хемоглобина улеснява свързването на следващите молекули като и
отдаването на 1 молекула улеснява отдаванетп на следващите. Дисоциационната крива на
оксихемоглобина има стърмен наклон при ниските стойности на Ро2 при което става отдаване на
О2 към тъканите и малак наклон при високите стойности на Ро2 при които става свързването на
О2 към хемоглобина в белите дробове. Големият наклон позволява малки промени в Ро2 на
тъканните да водят до големи промени в обема на освободения към тях О2. Малкият наклон на
кривата позволява сатурацията на артериалната кръв с О2 в белите дробове да не се променя
съществено при спад на Ро2 в алвеоларния въздух.
Газообмен в тъканите и алвеолите. Хемоглобинът в кръвта поема протона от дисоциациа на
въглената киселина и отделя О. Обратно се случва в алвеолите.
Фактори определящи дифузията на О2 и СО2 между кръвта и тъканите:
- Пресорен градиент на О2 към ръканите и СО2 към кръвта
- Площ на капилярите
- Разстояние между капилярите и клетките- основен фактор който ограничава обема на
дифундирания О2.
Инервация на белите дробове:
Аферентни влакна. Предават сетивна информация от дробовете към ЦНС.
Еферентни влакна. Парасимпатикови- постганглийните влакна инервират гладките мускули и
субмукозните жлези. Предизвикват бронхоспазъм и секреция на мукус. Симпатикови-
постганглийните влакна инервират субмуковите жлези, кръвоносните съдове и
парасимпатиковите ганглии. Предизвикват бронходилатация. Неадренергични нехолинергични
влакна могат да имат или бронхоконтрактивно или бронходилататорно действие.
Рефулация на дишането.
1. Автономно: центърът е в продолговатия мозък. Определя дихателния ритъм с цел
осигуряване н О2 и извеждане на СО2 и поддържане на оптималното рН.
2. Волево: центърът е в двигателната зона на мозочната кора. Може да надделее над
автономната за кратко време чрез директен път от мозочната кора към мотоневроните на
дихателните мускули или чрез дихателния център на мозочния ствол
Химична регулация:
- Осигуряване на оптимално парциално налягане на О2, СО2 и рН.

- Основен фактор Рсо2 в артериалната кръв – малки промени предизвикват големи

промени в белодробната вентилация. Ро2 става основен регулатор само при силен
спад.

- Рсо2, Ро2 и Н+ въздействат върху централните химиорецептори в ствола на

главния мозък и върху периферни рецептори в артериалните съдове.
- Централните химиорецептори се стимулират най-вече при повишени нива на СО2
в кръвта, като се отчита повишената киселинност (спад на рН) от взаимодействието
му с водата.
 7. Храносмилателна система- организация и функции
Храносмилателната система осъщестява снабдяването на човешкото тяло с витамини и
хранителни вещества. Тя се състой от стомащнп-чревен тракт и допълнителни органи.
Стомашно чревният тракт е дълга нагъната тръба която преминава низ цялото тяло от устата до
ануса. Изгражда се от усна кухина фариннкс хранопровод стомах тънко черво и дебело черво.
Допълнителните органи са зъби език слюнни жлези панкреас жлъчен мехур и черен дроб не са
части от стомашно чревния тракт. Те участват само в осъщестяването на много от функциите на
стомашно чревния тракт.
Луменът на стомашно чревния тракт чрез своя вход устата и изход аналния отвор е свързан с
външната среда. Милиярда различни бактерии преминават чрез храносмилателната тръба.
Повечето от тях се безвредни, но могат и да предизвикат тежки инфекциозни заболявания.
Директния контакт на лигавицата на храносмилателния тракт с бактериите и други фактори на
външна среда е причина за изграждането имунна защита.
В храносмилателната система се осъществява разграждане на консумираната храна в
нискомолекулни съединения , които заедно с водата, солите и витамините се
травспортират до вътрешната среда на организма, а от там чрез кръвта се разнасят до
всички клетки.

Основните дейности който храносмилателната система извръшва са:

1) прием на храна;
2) механично и химично разграждане (смилане) на храната;
3) придвижване на хранителното съдържимо по хода на храносмилателния тракт
(двигателна дейност);
4) секреция на ензими, мукус, вода и йони в лумена на тракта и на хормони в крънта;
5) резорбция на вода, йони, витамини и хранителни вещества.
6) дефекация.

части на храносмилателната система: усна кухина, фаринкс, хранопровод и стомах. Стомаха

преминава в дванаесетопръстника па тънко черво и илиум. Той преминава в дебело черво което
е изградено от 3 части възходяща низходяща и напречна част. В края следва сигма извита част и
ректум кадето се събират фекалиите и заврчува с анус през който те напускат организма.
Всеки отдел на храносмилателната система е отделен от следващия чрез сфинктер. Това е
кръгов мускул който не позволява връщане на съдържимото назад. Те са горен езофагеален,
долен езофагеален, пилорен, илеоцекален, външен и вътрешен анален сфинктер.
Функции на храносмилателната система:
- механична- прием на храна, дъвкане транспорт в резултат на съкращение на мускулите и
дефекация.
- Ензимна- химично разграждане на храната под действието на ензими от различни жлези.
- Секреторна- секреция на храносмилателните сокове. Мукос- белтъци с ваглехидрати,
който имат цел да предпазват лигавицата на ХТ от механично и химично разграждане.
- Резорбционна- чрез тънкото черво се всмукват вода йони хранителни вещества.
- Защитна- тук участват муцините. В ХТ има различни отдели, проекция на имунната
система богати на лимфоцити, части за унищожаване на МО.
 8. Слюнчени жлези. Състав и свойства на слюнката. Храносмилане в усната кухина.
Усна кухина. Съдържа зъби език слюнни жлези и др жлези в лигавицата. Отделянето на
слюнката е непрекъснат процес при що се поддържа целостта на лигавицата на УК и
хранопровода.
Ацинозна екзокринна жлеза съдържи серозни и мукозни ацини пр.слюнни жлези.
Туболарни жлези- нямат разклонения. Жлезата върви като тръбичка със сляп край.
След попадане на храната в устната кухина започва в първият етап на храносмилателния
процес наречен дъвкане. Дъвкането е динамичен процес, който включва синхронизирани
движения на долната челюст, езика и блузите за поставяне на храната между режещите и
размачква щите повърхности на зъбите. По време на този процес физичните свойства на
храната се променят като размерът на частиците намалява, слюнката се смесва с тях и ги
слепва. Следващият етап е гълтане. Гълтането започва, когато от отлепените хранителни
частици се формира болус . Гълтането е първата и необратима стъпка в хранителното
поведение.

Състав на слюнката: 99% вода, 1% сух остатък.

Околоушната жлеза отделя серозен секрет съдржащ алфа амилаза. Долночелюстната
жлеза произвежда мукозно серозен секрет. Подезичната жлезс отделя богат мукозен
секрет. Алфа амилаза, лингвинална липаза, статерин, епидермални и неврални растежни
фактори и нискомолекулни огранични съединения.
 9. Струкутра на стомаха. Солно- кисела секреция. Състав на стомачен сок. Регулация.
Храносмилане при преживните животни.
Стомах. Жлезист орган разширение на ХТ. Той е място на механично и химично смилане.
Мускулния слой е от три слоя. Стомахът се състой от кардия фундус тяло и анрум завръшащ с
пилор. Секрецията на НСl и пепсин се извръшва в тунулозните жлези на фундуса и тялото а на
муцини в кардията и пилора
Функции на НСl
- Денатуриране на белтъци
- Антибактероцидна
- Активира пептидазите които се секретират в тубуларните жлези. Активират се при ниско
рН превръщат се в пепсини и разграждат белтъците в храната.
Клетки на стомашната лигавица: повърхтностна епителна, мукозна, стволова, пристенна, главна
и ентероендокрина клетка.
Фактор на Castle- белтък който свързва витамин В12 и това е единствения начин за приема в
организма по естествен път. В12 се използва за синтез на ДНК. Когато естествено не може да се
приема се инжектира венозно.
Секреция на стомашен сок:
- Секреторни клетки – повърхностен епител на стомашната лигавица. Секреция на:
- Мукус - Богат на бикарбонат воднист секрет със защитна функция
Секреторни жлези – прости и разклонени тубулни жлези. Видове клетки в жлезите:
- Главни – производство на пепсиноген (проензим на пепсина)
- Пристенни – секреция на солна киселина и вътрешен фактор на Castle
- Мукозни – секретират мукус
- Ентероендокринни клетки – производство на гастрин и соматостатин

Състав на стомашния сок: ензими пепсин и стомашна липаза.

Солната киселина: превръща пепсиногена в пепсин, убива МО и денатурира белтъците.
Храносмилане в стомаха, мускулния тонус на стомаха намалява с навлизането на храната.
Мускулни контракции- наличие на бавни вълни. Механично раздробяване и смесване на храната
със стомашен сок. Формиране на каша от частично смляна храна, стомашен сок солна киселина
и ензими.
Резорбция. Транспорт на разградени продукти витамини минерали и вода през епителните
клетки на чревната лигавица до междуклетъчната течност крвта и лимфата. Интегрални белтъци
в мембраната на епитела осъществяват транспортните процеси трансцелуларно. Най висок
капацитет за резорбция- проксималния край на тънкото чрево за хранителни вещества вода и
соли а дебелото черво само вода и електролити.
Резорбцията в стомаха е слабо изразена. Частично се всмукват незначително количество вода,
алкохоли лекарства и др.
Регулация. Изпразняването на стомаха се контролира от нервни и хуморални механизми.
Мотилитета на стомаха се регулира от ВНС. Симпатикусът намалява честотата и силата на
контракциите на стомашната стена а парасимпатикуса обратно.
Храносмилателна система на тревопасни животни:
 1. Сложен многокамерен стомах – говедо, бивол, овца, коза и др.
2. Сложен еднокамерен стомах – кон, свиня, магаре, заек
и др.
3.Прост еднокамерен стомах – куче, човек
Многокамерен стомах при преживни животни
Предстомашие от 1-3.
1. Търбух- вода растителна маса МО
2. Мрежа- растителна маса, МО, връща храната за прецивяване сортира я по твръдост
3. Книжка- всмукват се течности електролити в резултат на ферментация в мрежата и
търгуха.
4. Сирищник- същински стомах. Секректира ренин. В стомаха на телето ренинът превръща
казеиногена в казеин.
 10. Храносмилане в дванаесетопръстника. Състав на панкреатичен сок. Жлъчен секрет-
състав и функция.
Храносмилане в дванаесетопръстника:
-окончателно смилане. В четковидния слой-микровили на апикалните мембрани на ентероцитите
-хидролиза на въглехидрати: панкреатична алфа амилаза хидролизира скорбялата и гликогена
до олигозахариди малтоза малтотриоза декстрини и глукоза.
-дихидратази, луменово и пристенно доразграждат дизахаридите до монозахариди глюкоза
фруктоза и галактоза
-хидролиза на белъци- от ензимите трипсин химотрипсин еластаза аминопептидаза дипептидаза
-разграждане на нуклеиниови киселини- нуклеази , пристенно нуклеотидаза до нуклеозиди
-разграждане на мазнините- от панкреатична липаза, фосфолипаза А2 и
холестеролетерхидролаза.
Жлъчката не съдържа ензими.
Състав на панкреатичния секрет:
Смилателни ензими- разграждат мазнини полизахариди белтъци и НК. Протеолитичните ензими
се секретират в неактивна форма и се активират в дванадесетопръстника от пристенната
ентеропептидаза. Тя трансформира трипсиноген до трипсин и химотрипсиноген до химотрипсин.
Те разграждат белтъците пептидите и полипептидите. Непротеолитичните ензими се секретират
активни амилаза и липаза.
Бикарбонат, натрий и вода: НСО3 неутрализира НСl в стомашното съдържимо.
Жлъчен секрет.
Чернодробен секрет който участва в храносмилането в тънкото черво. Складира се в жлъчния
мехур. Съдържи йонни жлъчни соли конюгирани с таурин глицин холестерол фосфолипиди
белтъци.
Основни функции: действа антибактерицидно и екскреция на непотребни и токсични липофилни
вещества.
Гастроинтестинални хормони: холецистокинин, гастрин, секретин, гастро инхибиращ пептид.
 11. Храносмилане в тънките черва. Луменово пристенно и вътреклетъчно смилане. Дебело
черво.
Храносмилане в тънкото черво. Функции
- Продължава разграждането на химуса
- Резорбция на хранителни вещества, соли и вода
- Придвижване на остатъците към дебелото
черво Гастро-ентерален рефлекс:
- Изразява се в увеличение на мотилитета на тънкото черво
- Проявява се след нахранване
- Активира се от разтягането на стената на стомаха
Видове движения – варират с оглед на вида и количеството на храната:
- Сегментиращи движения – осъществяват размесване на химуса с панкреатичната,
жлъчната и интестиналната секреция – съкращение на определени сегменти и
раздуване на други сегменти
- Перисталтични движения – придвижват химуса
- Махаловидни (надлъжни) движения – променят дължината на червото.
чревен сок. Секревия на слабоалкална течност осигуряваща среда за ензимите процеси и
предпазваща чревната лигавица. Състои се от вода електролити мукус и др.
В лумена на тънкото черво и в началната част на дванадаеседопръстника се разграждат
белтъци липиди и въглехидрати под действие на ензими на панкреатичния сок и с участието на
жлъчката от черния дроб- вътрелуменово смилане. Разграждането което протича върху
мембраната на чревните епителни клетки се нарича пристенно смилане. Отнася се само за
белтъци и въгллехидрати. Липидите се изграждат само в лумена под действо на панкреатичните
енизими. Пристенното смилане на олигопептидите до АК ди и трипептиди е под действие на
аминопептидази. Вътреклетъчното смилане на белъците от вътреклетъчни пептидази.
Резорбция на тънкото черво
Наличието на гънки и микровили формирани от лигавицата увеличават нейнат повърхностт.
Резорбция на въглехидрати с помоща на вторично активен транспорт, на продуккти от белтъчно
разграждане чрез Н+ симпорт, на мазнини чрез формиране на смесени мицели от продуктите на
разграждането на мазнините и жлъчните соли.
Дебело черво-колон
Състои се от цекум възходяща напречна низходяща сигмоидална област и ректум. Лигавицата
се състои от гънки но няма власинки. Мускулната стена се състои от два слоя.
Функции, резорбция на вода и електролити в проксималната част и формиране и складиране на
фекални маси в дисталната част на тревото
Мотилитет:
- По забавен от на тънкото черво
- Сегментиращи движения
- Антиперисталтични движения- придвижват съдържимото в обратна посока.
- Перисталтични движения
- Няма механизми за резорбция на нутриенти.
Секреция. По слаба в сравнение с тънкото черво.
Резорбция. Електролити и витамин К образуван от микрофлората.
 12. Всмукване на въглехидрати, липиди и белтъци в ХС.
Резорбция. . Транспорт на разградени продукти витамини минерали и вода през епителните
клетки на чревната лигавица до междуклетъчната течност крвта и лимфата. Интегрални белтъци
в мембраната на епитела осъществяват транспортните процеси трансцелуларно. Най висок
капацитет за резорбция- проксималния край на тънкото чрево за хранителни вещества вода и
соли а дебелото черво само вода и електролити.
Резорбцията в стомаха е слабо изразена. Частично се всмукват незначително количество вода,
алкохоли лекарства и др.
Резорбция на тънкото черво. Наличието на гънки и микровили формирани от лигавицата
увеличават нейнат повърхностт. Резорбция на въглехидрати с помоща на вторично активен
транспорт, на продуккти от белтъчно разграждане чрез Н+ симпорт, на мазнини чрез формиране
на смесени мицели от продуктите на разграждането на мазнините и жлъчните соли.
Всмукване на Na и Сl. Електролитите се всмукват посредством транспортни белтъци, йонни
каналчета и помпи.
Резорбция на дебелото черво. Електролити и витамин К образуван от микрофлората.

Попадащи в ХС тракт количества: 2000 мл чрез храна и питие 1500 мл слюнен секрет 2000 мл
стомашен сок 1500 мл панкреаточен секрет 500 мл жлъчка 1000 мл тънкочревен секрет
Всмукано количество: 8500 мл в тънките черва 1900 мл е дебелото черво
Отделено количество с фекалиите: 100 мл (100 – 250 мл)
 13. Обмяна на веществата и енергията. Основна обмяна. Индекс на телесна маса
Животните и човека чрез храносмилането и катаболизма сложните органични молекули ги
разграждат до прости съединения. При анаболизма се синтезират по сложни вещества.
Обмяна на веществата-метаболизъм
Съвкупност от всични химични реакции който поддържат жизнените процеси.
Катаболитните процеси освобождават енергия за анаболизма който се запазва под формата на
АТФ ГТФ креатинфосфат. Анаболизма я позлва за синтеза на сложните вещества,
Условия за нормално протичане на метаболизма:
- Наличие на есенциялни АК и МК
- Прием на всички необходими витамини
- Прием на достатъчно макро и микро елементи.
Обмяна на енергията.
- Включва процесите за запазване и изразходване на Е
- Е равновесие: изразходваната Е=приетата Е за определен период от време
- Източник на Е: хранливите вещества
- Синтез на АТФ- аеробно/анаеробно
- Респираторен квотиент: съотношение от образуван СО2/ използван СО2
- Е еквивалент на О2 е количество Е която се освобождава при консумиране на 1л О2.
Оценка на телесната маса: най подходящо е да се определи количеството на мастната
тъкан.15%-18% при мъже и 22-25% при жени.
Индекс на телесната маса ИТМ= телесната маса/ височината на квадрат. Мястото на натрупване
на мазнините е от значение. При натрупване в коремната област има по голям риск от
заболявания отколкото в долата част на тялото.
Затлъстяването, особено при индивиди със значително количество висцерални мазнини, е
предпоставка за инсулиновата резистентност, нарушен глюкозен толеранс и диабет тип 2.
Инсулиновата резистентност и диабет тип 2 често са свързани с други проблеми - хипертония и
дислипидемия.
Стеатозата на черния дроб е най-честата му патология, която се дължи на отлагане на
триглицериди в неговите клетки. Тя се асоциира с алкохолната чернодробна болест в
ранните й стадии или е изява на метаболитен синдром.

Чернодробната цироза е крайният стадий на редица чернодробни заболявания.

Характеризира се с наличието на три основни процеса: некроза на хепатоцитите, фиброза
и възлеста регенерация на чернодробния паренхим. Основните причини за развитие на
чернодробна цироза са хроничната злоупотреба с алкохол и вирусният хепатит.

Анорексия невроза е психическо заболяване свързано с понижено тегло, нереална оценка

на външния вид, ниска самооценка, самоизолация, натрапчив страх от напълняване и
постоянен контрол на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, както
и системна употреба на разхлабителни и диуретици със същата цел.
Булимия невроза е едно от невропсихични разтройства. Характеризира се с неконтролирано
хранене, последвано от опити за елиминиране на приетата храна и калории чрез повръщане,
слабителни лекарства и усилени физически упражнения или опити за въздържане от храна за
дълги периоди от време.
14. Обменни функции на черния дроб.
Метаболитни функции на черния дроб
Белтъчна обмяна:

-Дезаминиране на аминокиселини
-Синтез на урея и други азотосъдържащи продукти
-Синтез на плазмените белтъци
-Синтез на фактори на кръвосъсирването
Други метаболитни функции:
-Складиране на витамини – А, D и B12
-Складиране на желязо
-Детоксикираща и инактивираща функция
-Трансформация на токсични вещества чрез окисление, редукция, хидролиза,
глюкурониране, конюгация
-Фагоцитоза на бактерии от Куперовите клетки (макрофаги)
-Секреторна функция - изчиства отпадните или излишни продукти от кръвта – билирубин,
холестерол, хормони, тежки метали, а също лекарства, пестициди и други ксенобиотици.

Освобождаване на глюкоза от черния дроб при гладуване: i) разграждане на собствения

гликоген; ii) глюконеогенеза от аминокиселини (АК), получени основно при разграждането
на скелетномускулни белтъци, а също на кетонни тела от АК или от мастни киселини,
постъпили от мастната тъкан вследствие на активирането на хормон-чувствителната
липаза в адипоцитите.

Основна обмяна
Енергия се изразходва за:
-за поддържане на жизнени функции – това е основна обмяна
-за двигателна активност
-за преработка и усвояване на храната

Основна обмяна – минимален енергиен разход в будно състояние.

- Мъже 20-30 год. – 167 kJ/m2/h
- Жени 20-30 год. – 155 kJ/m2/h
Основната обмяна е стандартизирана към 1 м2 телесна повърхност
Фактори влияещи на основната обмяна:
-Възраст
-Пол
-Състав на тялото – относително количество мастна тъкан
-Телесна температура
-Хормонални влияния щитовидна жлеза чрез трийодтиронин и тироксин; надбъбречна
жлеза основно чрез кортизол
-храната: фактори .
 15. Обмяна на белтъците. Азотен баланс. Регулация
Усвояване и обмяна на белтъците
- Разграждане на белтъците до АК ди или трипептиди в ХС и бъбречните тубули от
протеолитични ензими и пептидази.
- Резорбция в тънките черва или в бъбреците на АК
- Разграждане на белтъци в специални клетъчни органели- протеазоми
- Синтез на белтъци. Транскрипция в ядрото, транслация в рибозомите в ЕПР или свободни
рибозоми в цитоплазмата и посттранслационна модификация.
- Общ резерв на АК в екстрацелуларната течност. Той се обновява при прием на нови
белтъци и се губи при включване на съединения който съдържат азот.
Обмяна на аминокиселините. Катаболизъм на АК
Окислително дезаминиране. Окисление и отделяне на амониум от ензими в черния дроб и
бъбреците в резултат при което се получва кетокиселина.
Азотът от аминогрупите се превръща в урея в черния дроб и се елиминира с урината.
Трансаминиране- получаване на нова АК поради пренасянето на аминогрупа от АК към
кетокиселина чрез аминотрансферази.
Декарбоксилиране- премахване на карбоксилната група на АК.
Обмяна на белтъците.
Участват във всички клетъчни функции- структурна, каталитична, транспортна, регулаторна,
сензорна защитна и др. Образува се от алфа АК свързвани чрез пепидни връзки. Най интензивна
обмяна е в кръвната плазма, ХТ, черния дроб и костния мозок. АК се разграждат чрез синтез на
глюкоза от глюкогенни АК и синтез на кетонови вещества левцин лизин и др.
Азотен баланс
Определя се от количеството азот в приетите с храна белтъци и на екскретирания азот получен
от тяхното разграждане. Баланс има когато приемите белтъци с храната са равни с количество и
качество на разградените. Положителен азотен баланс има при раст на организма бременост
след заболяване или гладуване. Отрицателен баланс има при продължително гладуване, тежки
заболяванип и др.
Регулация на белтъчната обмяна- чрез медиатори на ВНС (ацетилхолин, норадреналин) и
хормони с анаболно действие( инсулин, СТХ,РХ)
 16. Обмяна на въглехидратите. Регулация
Метаболизиране на глюкозата. След навлизана в черния дроб и скелетномускулното влакно
глюкозата се фосфорилира до глюкоза6фосфат която се метаболизира чрез гликолиза,
пентозофосфатен път или синтез на гликоген.
Катаболизам на глюкозата. Чрез гликолиза, анаеробно и разграждане на една молекула глюкоза
до 2пируват. Пируватът се използва за синтез на липиди глюкоза или се трансформира в лактат.
Обмяна на въглехидратите.
Функции:
- Основен източник на Е
- Структурна и регулаторна
Въглехидратите приемани с храната са моно ди и полизахариди. Те се разграждат до десния
изомер на глюкозата както и до фрутоза и галактоза.
Транспорт на глюкозата в клетките се осъщестява чрез улеснена дифузия с преносител.
Глюкозен преносител 1 ограничено навлиза глюкозата в клетките
ГЛП2 навлизане в бъбреците, черен дроб, бета клетките на панкреаса.
ГЛП3 навлизане в невроните и плацентата
ГЛП4 в скелетните мускули сърцето и масната тъкан.
ГЛП5 транспортира фруктозата извън тънкочервените ентероцити.
Анаболитни процеси на въглехидратната обмяна
Синтез на ликоген- в чернодробните и мускулните клетки, гликонеогенеза- синтез на глюкоза от
пируват лактат или глицерол, както и въглеводородния скелет на някой АК. При анаеробни
условия от глюкоза6фосфат се получават 2мол лактат и 2АТФ, а при аеробни условия 2 мол
пируват се разграждат до въгллероден диоксид и вода и се получават още 27мол АТФ и от 1 мол
глюкоза около 30АТФ.
Поддържане на стабилна концентрация на глюкоза в кръвта. Нормална концентрация на гладно
е от 3,9-6,1 ммол на литър. При понижаване на кръвната захар идва до разграждане на
чернодробния гликоген. След изчерпване на гликогена се активира производството на глюкоза
де ново.
Хормоните глюкагон, адреналин, кортизол, растежен хормон повишават концентрацията на
глюкоза в кръвта. При повишението му се отделя инсулин.
 17. Обмяна на мазнините. Регулация
Липиди.
храната: – храната: източник на енергия, за термоизолация и механична защита
Производни на мастни киселини имат сигнално значение в клетките и са
медиатори на междуклетъчната сигнализация
Фосфолипиди и сфинголипиди – компоненти на клетъчната мембрана
Холестерол – компонент на мембраните и прекурсор на стероидните хормони,
витамин D и жлъчните соли
Свободните мастни киселини циркулират свързани към албумини в кръвта и имат
кратко време на полуживот поради бързия им метаболизъм в клетките.
Източници на холестерол:
ендогенен синтез в черния дроб
екзогенен произход – приет с храната: смилане, абсорбция и натрупване на резерв
от триглицериди.

Разграждане на триглецеридите в тънкото черво под действие на панкреатичната липаза до

свободни мастни киселини и 2 моноацилглицероли. Липопротеинлипазата в чернодробните
капиляеи хидролизира триглецеридите в хиломикроните до МК и глицерол.
Транспорт на екзогенните липиди
В ХТ. Разграждане на триацилглицеролите до глицерол МК и 2 моноацилглицероли който
постъпват в ентероцитите. Ресинтез на триацилглицеролите и холестероловите естри в клетките
на лигавицата на тънкото черво.
В кръвта. Хидролиза на хиломикроните до МК глицерол и хиломикронниостатоци от
липопротеинлипаза. ЛПЛ е разтворим ензим който разгражда триглецеридите на хиломикроните
и липопротеините с много ниска плътност до свободни МК и глицерол.
В черния дроб. Разграждат се хиломикронните остатъци и се формираат ВЛДЛ.
Структура на липопротеините.
Хидрофобно ядро
Повърхност от амфипатни съединения с хидрофобен и хидрофилен полюс
Белтъчната съставка се свързва само повърхностно с комплекса или се интегрира
в него – периферни и интегрални апопротеини
Апопротеините взаимодействат с плазмени ензими или с рецептори от клетъчната
повърхност
Липопротеините участват в обмяната на холестерол между черния дроб и органите.
Транспорт на ендогените липиди
Транспорт на синтезираните в черния дроб триацилглицероли към тъканите чрез
липопротеини с много ниска плътност (VLDL)

Транспорт на холестерол от тъканите до черния дроб чрез липопротеини с висока

плътност (НDL)
Транспорт на холестерол към тъканите чрез липопротеини с ниска плътност (LDL)
Обмяна на холестерола.
Екзогенен холестерол. Постъпване в черния дроб чрез ендоцитоза.
Ендогенен холестерол. Синтез в различни тъкани най много в черния дроб
Елиминиране на холестерола чрез превръщането му в жлъчни киселини.
Регулация на липидната обмяна.

Активира асоциираната към ендотела липопротеинлипаза и увеличава постъпването

на мастни киселини в клетките
Благоприятства липогенезата в адипоцитите като стимулира експресията на
необходимите за нея ензими
Потиска хормоночувствителната липаза в мастните клетки и намалява
разграждането на резервните триглицериди, активира постъпването и използването
на мастни киселини в мускулите и черния дроб
Адреналин и глюкагон:
Стимулират липолизата в мастните клетки, улесняват постъпването и
използванетона мастни киселини в тъканите
постъпването и хормони:
Увеличават експресията на ензими за синтез на мастни киселини в постъпването и тъкан
Стимулират липолизата чрез постъпването и на постъпването и на β-постъпването и
Стимулират превръщане на холестерола от плазмата в жлъчни соли в черния дроб
Глюкокортикоиди:
Стимулират липолизата и кетогенезата в условията на стрес и гладуване.
Увеличават концентрацията на мастни киселини в плазмата и на глицерол за
глюконеогенеза
Тестостерон:
Повишава триацилглицеролите и общия холестерол в плазмата
Естрогени:
Протективен ефект върху съдовата стена чрез редукция на триацилглицеролите и
общия холестерол в плазмата (т.е. обратно на тестостерона).
 18. Структура и функции на отделителната система при човека. Бъбреци.
Нефрони. Гломерулна филтрация

Отделителната система е съставена от:

2бъбрега. Разположени са в коремната кухина пред гръбначния стълб, имат
бобовидна форма.
Пикочопровеждащи пътища включващи: 2 уретера, пикочен мехур, два
сфинктерни мускула и уретра.

Бъбреци. Бъбрекът е паренхимен чифтен орган, продълговат и дъговидно

извит, с бобовидна форма. Разположен е към задната стена на коремната
кухина и е защитен от масивна мастна капсула, която го пази от удари и
вибрации.
Два пикочопровода (уретери), по една от всеки бъбрек, излизат от
вдлъбнатата част (хилус) и отвеждат крайната урина в пикочния мехур, който
периодично се изпразва през единичен пикочен канал (уретра).

Екскреторна функция – чрез образуваната в тях урина се отделят:

Крайни продукти от обмяната, подлежащи на бъбречна екскреция
На белтъци – най-вече урея и амоняк (NH3, NH4+)
На НК- пурините се разграждат до пикочна киселина, хипоксантин,ксантин;
пиримидините - напълно
На хемоглобин – пигментите билирубин, уробилин
На мускулния креатин - креатинин
Непотребни и вредни вещества – напр. лекарства, ксенобиотици
(пестициди, багрила, наркотици, медиатори и техните метаболити, и др.)

Хомеостатична функция
Регулират водния и електролитния баланс на организма.
Регулират екстрацелуларния обем и артериални налягане чрез обема на кръвта и
чрез секреция и екскреция на медиатори
Регулират рН чрез секреция и реабсорбция на водород и фосфати
Отрстраняват от кръвра чрез филтруване хормоните инсулин, антидиуретичен,
окситоцин, гастрин и др.

Ендокрина функция
Образуват хормони- еритропоетин, тромбопоетин, активната форма на D2,3.
Реанинът стартира образуването на ангиотензин 2
Образуват локални медиаторни на бъбречната функция
Метаболитна функция
Гликонеогенеза- в епитела на бъбречните тубули се образува глюкоза от АК и
глицерол.
Липогенеза- синтез на триацилглицероли и фосфолипиди
Кортикален и юкстамедуларен нефрон
Нефронът е основна структурна и функционална единица на бъбрека. Състои се
от бъбречно телце и тубули. Перитубулна капилярна мрежа около тубулите на
нефрона поема реабсорбираните в тубулите вещества, бъбречното телже се
състои от кълбо от капиляри обхванати от капсула на Бауман.
Видове нефрони: кортикални (с къса хенлева бримка и телце във външната част
на бъбречната кора). Юкстамедуларни (дълга хенлева бримка и телце във
вътрешната част на кората.
Гломерулна филтрация- филтрация на кръвната плазма в гломерулите и
формиране на първична урина. Гломерулният филтрат съдържа всички съставки
на плазмата с изключение на болшинството плазмени белтъци и свързаните с тях
вещества. Това е пасивен процес. Първичната урина е резултат от филтрацията.
Тя се състои от неорганични йони и нискомолекулни органични съединения.
Филтрационната мембрана е образувание през което се осъщестява
филтрацията. Тя отделя пространството между гломерулните капиляри и
капсулата на бауман.
Гломерулната филтрация е постоянна и се саморегулира. Това дава възможност
за трансплантация на бъбреци
Ефективно филтрационно налягане (ЕФН) = ХРГК - ХРБК – πГК

Скорост на гломерулна филтрация (ГФ) = КФ . ЕФН

ХНГК – хидростатично налягане в гломерулните капиляри; понижава се при

понижено перфузионно налягане и съкращение на аферентната (входящата)
артериола; повишава се при повишено перфузионно налягане и съкращение
на еферентната (изходящата) артериола;
ХНБК – хидростатично налягане в пространството между гломерула и
непропускливата Бауманова капсула (БП); зависи от вътребъбречното налягане;
πГК – онкотично налягане в гломерулните капиляри; зависи от концентрацията
на белтъците в плазмата;
КФ – филтрационен коефициент; определя се от пропускливостта на
филтрационната мембрана и нейната площ.
 19. Тубулна система на нефрона. Кортикален и юкстамедуларен апарт.
Събирително каналче. Реабсорбция и секреция. Образуване на урина.
Бъбречен клирънс.

Тубулна система на нефрона

Проксимален тубул с нагъната и права част. Има епител от високи клетки с
множество митохондрии с власинки и гънки към лумена.
Бримката на хенле се състои от тънка низходяща и възходяща част с епител от
ниски клетки с малко митохондрии и власинки, пропусклива е само за вода.
Дебела възходяща част с епител от високи клетки с повече власинки и
митохондрии, пропуслкива е само за йони чрез Na+/2Cl-/K+ ко транспортер и др.
Дистален нагънат тубул. Епител с митохондрии слабо пропусклив за вода.
Събирително каналче. Епителът е слабо пропусклив за впда.
ЮГА- структура в съдовия полюс на бъбречното телце, където между входящата
и изходяща артериола се вмъква възходящата крайна част на бримката на хенле.
Състои се от грануларни клетки. Това са видоизменени гладко мускулни кклетки.
Секретират ренин. Мезангиални клетки регулират филтрацията. Модифицирани
епителни клетки на тубула, формират пълното петно.
ЮГА регулира гломерулната филтрация чрез секреция на ренин при повисоки
концентрации на натрий и хлор в терминалната част на бримката на хенле.
Събирително каналче
Това е част от тубулната система започваща от свързващия тубул в кортекса през
външна и вътрешна медула и достига папилата. Състои се от кортикален,
външен и вътрешен медуларен епител. Тук се формира окончателния обем и
състав на урината чрез хормонално регулиран реабсорбция на натрий и хлор и
вода и секреция на калий и водород. Тук се реабсорбира и урея.
Реабсорбицята и секрецията в тубулната система на нефрона и събирителното
каналче: извръшват се от тубулната система на нефрона и събирителното
каналче.
Трансцелуларен път- през епителните клетки на тубулите. Веществата
преминават през луменовата и базолатералната клетъчна мембрана.
Парацелуларен път- дифузия през междуклетъчните пространства.
Реабсорбция и секреция
Глюкоза- реабсорбция на цялото филтрирано количество в проксималните
тубули. Нискомолекулни пептиди- разграждане и реабсорбция в проксималните
тубули и отделяне на съвсем малка част с урината. Урея- реабсорбция на
половината количество в проксималните тубули. Вода- концентрацията и се
променя в различни части на нефрона в зависимост от пропускливостта на
тубулната мембрана. Натрий- слободна филтрация в гломерулите и реабсорбция
в тубулите. Хлор- зависимост от натийевата реабсорбция. Калий свободна
филтрация и реабсорбция в проксималните тубули.
Образуване на урина(диуреза)
Процеси при формиране на крайната урина:
Гломерулна филтрация. Тя формиа на първичната урина. Гломерулният филтрат
съдържи всички съставки на плазмата с изключение на плазмените белтъци.
Тубулна реабсорбция. Над 98% от гломерулния филтрат се реабсорбира в
бъбречните тубули.
Тубулна секреция. Попадане на веществата от кръвта в тубулната течност чрез
активен транспорт през тубулния епител.
Бъбречен клирънс
Обем плазма, който се очиства напълно от дадено вещество за определено
време
Степен на очистване на дадено вещество от бъбреците се определя от
скоростта на неговата екскреция
Количеството очиствано вещество се определя от обема на урината за
единица време и концентрацията на веществото в урината
Количеството очиствано вещество се определя от разликата между
бъбречната му артериална и венозна концентрация и количеството плазма,
преминала през бъбреците
Клирънсът определя очистващата функция на бъбреците. Количеството
екскретирано вещество зависи от количеството филтрирано, реабсорбирано и
секретирано вещество.
Клирънсът позволява да се определи бъбречния плазмен поток и тубулните
транспортни процеси.
 20. Бъбречна ексркреция. Ендокрини и метаболитни функции на бъбрека.
Участие на бъбреците за поддържане на алално киселинното
равновесие.

Бъбречна екскреция
Екскреция на 0,5-2л урина за 24 часа при нормален режим. Ако е помалко от
500мл говорим за олигоурия а ако е помалку от 100мл анурия
Сумата на екскретираните вещества е около 600 милиосмола на ден.
Крайната урина е течност образувана в резултат от гломерулната филтрация и
тубуларната реабсорбция и секреция.
Път на крайната урина:
Бъбречно легенче
Уретер- перисталтишни контракции на уретера
Пикочен мехър- при разтягане може да поеме до 700/800 мл урина.
Уретра- пикочен канал
Ендокринна функция на бъбреците:
Ренинът е ендопептидаза разграждаща ангиотензиногена. Стартира РАС за
прозводство на ангиотензин 2. Ренинът е и хормон.
Бъбречни простагландини. ПГЕ2 разширява бъбречните кръвоносни съдове а
ПГФ2 алфа ги съкращява.
Каликреин-кининова система. Каликреинът формира кинини от кининогени,
Ендотелини. ЕТ1 потиска натриевата реабсорбия и секреция на ренин.
Уродилатин. Потиска натриева и вода реабсорбция
Метаболитна функция:
Глюконеогенеза- образуване на глюкоза от невъглехидратни източници.
Синтез на триацилглицероли и фосфолипиди
Хидролиза на филтрирани в тубулите пептиди.
Участие на бъбреците в алкално киселинното равновесие

Регулират секрецията на Н+ в тубулите и екскрецията на НСО3- с урината.

Н+ се секретират по цялата дължина на тубулите и има общ механизъм за

реабсорбция на НСО3- и секреция на Н+, който зависи от плазменото рН
На всеки секретиран в лумена Н+ съответства един реабсорбиран НСО3-
през базолатералната мембрана
При увеличаване на филтрираните НСО3- (бикарбонатни йони) се увеличава
и реабсорбцията им, което засилва секрецията на Н+
При ацидоза се увеличава ексрецията на NH3 и HPO42-, които действат като
рН буфери в крайната урина, превръщайки се в NH 4+ и H2PO4-. Урината има
рН в границите 4.5 - 8.0, което ограничава възможността на бъбрека да
преодолява метаболитна или медикаментозна ацидоза единствено чрез - ( Н+
секреция.

21. Регулация на бъбречните функции. Екскреция при животните

Регулация на бъбречните функции
Вътрешно бъбречните механизми поддържат постоянна филтрация
независимо от промяната на артериалното налягане.
Гломерулно тубулен баланс- увеличената филтрция води до засилване на
реабсорбцията.

Хормонална регулация
Антидиуретичен хормон се отделя от неврохипофизата. Увеличва
реабсорбцията на вода. Алдостерон се образува в кората на надбъбрека.
Стимулира реабсорбцията на натрий и секрецията на К и Н. Гликокортикоидът
кортизол увеличва филтрацията и стимулира разграждането на АДХ.
Паратироидният хормон стимулира реабсорбцията на калций. Предсърдният
нитриуретичен пептид е хормон отделян от клетки на дясното предсърдие
което увеличва диурезата и антагонизира ефекта АДХ.

Вътребъбречни регулатори
Образуват се локалните медиатори като простагландини, уродилатин, лисил-
брадикинин, ендотелини, NO.

Екскрецията при животните се осъщестява чрез:

- Цялата повърхност на тялото – тип Мешести, тип Кръгли червеи,
някои
Прешленести червеи
Видоизменени кожни клетки – при тип Кръгли червеи отделителни клетки в
предния край на тялото

Протонефридиите при тип Плоски червеи са каналчета с фуниевидни

разширения, завършващи с пламъкови клетки с много подвижни реснички.
Осъществяват филтрация и реабсорбция, после отделят течност в каналчета,
които завършват на повърхността на тялото с отделителни пори

Метанефридиите при тип Прешленести червеи са фуниевидни разширения,

продължаващи в силно извито каналче, оплетено от мрежа кръвоносни
съдове, които екскретират непотребните вещества през отделителна пора

Малпигиеви тръбички – Насекоми и Паякообразни – поемат от тялото

непотребни вещества и ги освобождават между средното и задното черво

Бъбреци - опростени бъбреци или видоизменени метанефриди при Мекотели

Тубулната система на протонефридият при безгръбначни изпълнява

функцията на бъбрек. Състои се от затворена система от тръбички с отвори
към околната среда. Протонефридиите са чашковидни структури, открити в
организми, принадлежащи към Platyhelminthes, Nemertea, Rotifera и някои
главохордови като ланцетник.
Метанефридият е вид отделителна жлеза, която се намира при безгръбначни
животни като анелиди (прешленести червеи), членестоноги и мекотели. Всеки
сегмент на земния червей има двойка отвори метанефридии. Метанефридият
се състои от тубули, които събират разредена урина за екскреция.
Компоненти на метанефридия: Събирателен канал; Вътрешен отвор; Мехур;
Външен отвор; Целом (перивисцерална кухина, Coelom,); Капилярна мрежа

Влечугите имат само кортикални нефрони, но и те могат да отделят азотни

продукти на обмяната като пикочна киселина. Освен това в клоаката
допълнително се реабсорбира вода от изо- или хипоосмотичната им урина.
бозайниците, обитаващи водни екосистеми като бобър или ондатра имат
сравнително къси бримки на Хенле
Сухоземните бозайници, обитаващи умерено влажни зони имат междинни
дължини на бримките на Хенле

22. Водоразтворими и мастноразтворими витамини. Роля на витамините.

Авитаминоза.
Те са органични вещества.
Функции:
- Катализа на химични реакции в организма
- Антиоксиданти, неутрализиране на свободни радикали получени при
окислителни процеси.
Хиповитаминоза метаболитни нарушения при недостиг
Авитаминоза метаболитни нарушения при липса
Мастноразтворимите А Д Е и К. Трудно се отделят с крайната урина. Натрупват се
в организма.
Водоразтворими Б комплекс и Ц. Излишното количество се отделя с урината.
Масноразтворими АДЦК
Резорбират се заедно с липидите в тънкото черво. Складират се в черния дроб и
мастната тъкан.
Източници: Храна; Синтез в организма на витамин D и Синтез от бактерии в
дебелото черво на витамин К
Витамин А
Съществува под формата на алкохол, алдехид и киселина - ретиноиди
(ретинол, ретинал и ретиноева киселина)
Каротени - прекурсори на витамина А от растения. Превръщат се в ретиноиди в
организма
Складира се в черния дроб
Лиганд на ретиноидните ядрени рецептори. Той е транскрипционен активатор,
регулиращ генната експресия и диференциацията на клетките по време на
ембрионалното развитие и след раждането
Необходим е за нормалния растеж и развитие на повечето клетки
Антиоксидант
Има тератогенен ефект
ВитаминД
Съдържа се в храни с животински (холекалциферол витамин D 3) и растителен
(ергокалциферол, витамин D2) произход.
Синтезът му в кожата изисква облъчване с ултравиолетови лъчи .
Приетият с храната витамин D2/3 се хидроксилира в черния дроб и след това
отново в бъбреците, за да се получи активната форма калцитриол (1,25-
дихидрокси витамин D).
Ефективният метаболит на витамин D2/3, който е хормонът калцитриол е
лиганд на ядрени рецептори; активира транскрипционни фактори, ускоряващи
генната експресия на ензими и транспортни белтъци, свързани с калциевата
хомеостаза и други обменни процеси .
Калцитриолът отговаря за оптималните нива на Са 2+ и фосфатите в кръвта и
поддържа костната структура .

Витамин Е
Семейство от осем съединения, от които само α-токоферол е витамин Е
Натрупва се основно в мастната тъкан
Компонент на мускулната тъкан и клетъчните мембрани
Антиоксидант в липидните фракции, стабилизира мембраните, при животни
липсата му води до стерилитет, при човек такъв ефект не е доказан, но е
възможно авитаминозата му да редуцира фертилитета

Витамин Ц
Форми на съществуване – редуцирана (аскорбинова киселина) и окислена
(дехидроаскорбинова киселина)
Някои животни могат да синтезират витамин С от глюкоза - напр. плъх(в
каналите често пъти липсват пресни плодове и зеленчуци)
Участва в синтеза на колаген (чрез синтезата на 4-хидроксипролин)
Участва в образуването на серотонин и L-карнитин
Участва в резорбцията на желязото в стомашно-чревния тракт като редуцира
Fe3+ до Fe2+ и като пречи на неговото утаяване
Регулира холестероловия метаболизъм
Предпазва витамин D и E от окисление

Витамин В (тиамин)  тиаминпирофосфат

1
От значение за метаболизма на въглехидратите и на аминокиселините с
разклонени вериги
Източници - зърнени храни и бобови растения

Витамин B2 (рибофлавин)- флавинмононуклеотид ФМН-

флавинадениндинуклеотид ФАД
От значение за метаболизма на мазнини, въглехидрати и белтъци
Източници - мляко, месо, черен дроб, яйца, зърнени храни, плодове, тъмнозелени
зеленчуци
Витамин В3 ниацин- НАД и НАДФ
Важен е за метаболизма на мазнините, въглехидратите и белтъците
Вазодилататор (релаксира кръвоносни съдове)
По-големи дози редуцират плазмения холестерол
Източници – месо, риба, бобови растения, фъстъци, орехи, царевица
Пантотенова киселина (витамин В5)

Участва в синтеза на коензим А и ацил-пренасящи белтъци. От значение е за

метаболизма на въглехидратите и мазнините
Източници – растения и микроорганизми. Синтез от бактерии в колона на човека

Витамин В6 (пиридоксин,сал,салфосфат)
Кофактор на множество ензими, участващи в метаболизма на аминокиселини
– трансаминиране и декарбоксилиране
Източници - зърнени храни и месо

Биотин (витамин Н В7 илиВ8)

Коензим на карбоксилази, които катализират синтеза на мастни киселини,
глюконеогенезата, разграждането на аминокиселини и мастни киселини
Източници – яйца и фъстъци, синтез от бактерии в дебелото черво

Витамин В9 фолиева киселина

Производни на тетрахидрофолиевата киселина участват като коензими в
синтеза на ДНК и РНК и в метаболизма на аминокиселини
От значение за нормалния растеж и делене на клетките, за образуването на
антитела
Източници – зелени листа на зеленчуците, месо, черен дроб

Витамин В12 (цианокобаламин) в две коензими форми метилкобаламин и коензим

В12
Метилкобаламин – участва в транспорта на фолиева киселина в клетката и синтез
на пурини и на дТМФ, необходим за ДНК
коензим В12 – при синтеза на мастни киселини и образуване на миелинова
обвивка на нервите. Участва в деленето на клетките, вкл. хемопоезата
Основни източници – месо и черен дроб
При авитаминоза за витамин В1 (тиамин) не се образува тиаминпирофосфат,
в резултат на което се нарушава метаболизма на въглехидратите и на
аминокиселините с разклонени вериги. Богати на тиамин са бобовите
растения, нелющените (с обвивка) зърнени храни и др.
Клиничните показатели са анорексия, апатия, нарушена памет, полиневрит,
обща и сърдечна слабост, болки, затруднено дишане, стомашно разстройство
и др.
Някои типични симптоми на авитаминоза за витамин В2
Освен тях се наблюдават клинични отклонения в нервната, ендокринната и
сетивните (най-вече зрителната) системи
лосит – зачервен език и рани в
Дерматит в ъглите на устните
Васкуларизация на роговицата

Авитаминоза витамин В3 (пелагра)

Освен с дерматит пелаграта се свързва с деменция и диария
Скорбут имаме при дефицит за витамин С. Витамин С участва в синтезата на
колаген, на хормона от оста на стреса кортизол и е антиоксидант. Скорбутът
завършва летално, ако не се приеме витамин С.
Рахитът се дължи най-вече на дефицит на витамин D, но се проявява и при
липса на Са2+. Той е едно от тежките детски заболявания, което поразява
костната система на бебето и малкото дете като води най-вече до
изкривяване на долните крайници. При тежки форми е възможно да бъдат
засегнати и вътрешните органи.