Сърдечно-съдова

система

Изготвил:
Алекс Росенов
9 “а” клас
 Съдържание :
 1. Увод ;
 2. Телесни течности ;
 3. Защитни функции на кръвта ;
 4. Кръвни групи, лимфообразуване и
лимфна система ;
 5. Сърце и кръвоносни съдове ;
 6. Функции на сърцето и на кръвоносните
съдове. Регулация на сърдечната дейност ;
 7. Движение на кръвта. Кръвно налягане.
Първа помощ при кръвотечение ;
 8. Хигиена и болести ;
 Увод
 Главната функия на сърдечно-съдовата
система е бързо да пренася кръвта, а с нея-
различни вещества, хормони, топлина и
механична сила до всички органи на
човешкия организъм. Сърцето е помпата,
която извършва механичния кръговрат на
кръвта, а кръвоносните съдове са
магистралите, по които се придвижва .
Телесни течности
 Човешкия организъм съдържа вода, която е
средно 60% от масата на израсналия индивид.
По-голямото количество се намира вътре в
клетките и се нарича вътреклетъчна течност.
По-малката част от водата се нарича
извънклетъчна течност. Тя се разпределя в
пространствата между клетките, където се
нарича междуклетъчна, или тъканна течност,
и в кръвта на крувоносната система, т.нар.
плазмена вода. Извънкетъчната течност е
въттрешна течна среда на организма. Тя има
относително постоянен обем и състав и
осигурява условия, подходящи за нормална
функция на клетките в организма.
 Кръв
 Кръвта е част от вътрешната течна среда на оргазнима и
неговия транспортен механизъм. Кръвта пренася
кислорода от белите дробове, хранителните вещества от
храносмилателната система и хормоните от ендокринните
жлези до всички тъкани и клетки. В обратна посока кръвта
отнася произведени клетките от отпадъчните продукти до
органите, които ги изхвърлят в околната среда. Кръвта
участва в поддържането на телесната температура, като
пренася топлината от вътрешността на тялото до неговата
външна повърност-кожата. Благодарение на някои
характерни само за нея свойства кръвта осъществява и
защитни функции. Количеството на кръвта е от 7% до 9%
от масата на човека. Средно човек има между 4 и 6 л.
kръв.
 Състав на кръвта
 Кръвта се състои от течна среда, наречена
плазма и от няколко вийда клетки,
разположени в нея. Клетките са червени
кръвни клетки, бели кръвни клетки и кръвни
плочки. В сърдечно-съдовата система кръвта е
в непрекъснато движение, което поддържа
клетките разпръснати в плазмата. От средно
петте литра кръв, които се движат в
кръвообръщението на човека 2.6 л се падат на
кръвната плазма и 2.4 л на кръвните клетки
 Кръвна плазма
 Кръвната плазма е вода(90%-91%) с
разтворени в нея органични (7%-8%) и
неорганични вещества (1%) .
 Към органичните вещества спадат т.нар.
плазмени белтъции глюкозата.
 Плазмените белтъци са 3 основни вида:
албумини, глобулини и фибриноген.
Фибриногенът участва в процеса на
кръвосъсирване. Албумините и глобулините
имат защитни и транспортни функции.
 Трите вида плазмени белтъци не могат да
напускат кръвообръщенирто. С тях в
кръвоносната система остава и част от водата,
която те задържат и не позволяват да “изтича”
в междукетъчните пространства.
 Кръвни клетки
 Червените кръвни клетки се наричат
еритроцити. Те имат формата на
двойновдлъбнати дискчета с диаметър 7-8µm.
В 1µm кръв има средно около 4.7млн,
еритроцити. При мъжа числеността им е малко
по-голяма(5млн), отколкото при(4.5млн).
 Еритроцитите са безядрени клетки, съдържащи
хемоглобин, който ги прави спрециализирани в
пренасянето на О2 и CO2. За това допринася и
необичайната им форма, която улеснява
контакта с газовете с хемоглобина.
 Белите кръвни клетки се наричат още левкоцити. Те
са ядрени клетки, по-големи от еритроцитите, и имат
размери между 8 и 20 µm. В 1 µm кръв има средно 7500
клетки. Те подпомагат защитата на организма срещу
болести и инфекции. Еритроцитите са основната част
на имунната система на организма.
 Белите кръвни клетки са 5 вида: неутрофили,
базофили, еозинофили, моноцити и лимфоцити.
Първите 3 вида се наричат гранулоцити, тъй като
съдържат в цитоплазмата си характерни гранули.
Моноцитите и лимфоцитите се обединяват в групата
на негранулоцитите.
 Белите кръвни клетки се образуват в костния мозък.
По-голямата част оба4е се образува в лимфните възли
и слезката.
 Кръвните плочки или тромбоцитите, са
третият вид кръвни клетки. Те имат малки
и безядрени частици с диаметър 2-3 µm. В
1µl кръв се съдържат средно 300 000
кръвни плочки.
 Те участват в процесите на кръвосирването.
Намалението им води до кръвоизливи.
 Произвеждат се в костния мозък.
 Хемоглобинът е белтъчно съединение,
което съдържа желязо и има червен цвят. В
цялата кръв средно има 900g хемоглобин.
Той лесно се свързва с О2 и образува
оксихемоглобин (HbO2).

 Образуването на хемоглобин се извършва в

еритроцити в костния мозък и изисква
желязо, витамин B12 и фолиева киселина.
 Прозводството на еритроцити се регулира
от хормона еритропоетин. Намаленото
производство на еритроцити или на
хемоглобин в тях се нарича анемия.
Защитни функции на
кръвта
 Защитни функции на белите
кръвнки клетки, имунитет
 При заразяване или увреждане на
организма първите защитници са белите
кръвни клетки. Те преминават през стените
на капилярите и се наттрупват в участъка
на инфекцията. Там поглъщат и смилат
нашествениците или частиците от
разкъсването им и този процес се нарича
фагоцитоза.
 Антитялото е белтък(глобулин), който се
изработва от организма в резултат на появата на
антиген. Антигените в повечето случаи са белтъци с
чужд произход, такива, каквито организмът не
притежава. При среща на антигени и съответни на
тях антитела настъпва реакция на свтрзване и
образуване на комплекс антиген-антитяло. По
този начин се неутрализира “вредният” ефект на
антигените. Неутрализираните антигени лесно може
да бъдат погълнати от фагоцотиращите клетки. Ако
антигените се намират по повърността на клетките,
тогава се образуват големи комплекси, цели
групички от слепени клетки, които се виждат с
просто око. Тази реакция се нарича аглутинация.
 Ваксинацията (наречена още имунизация) е
манипулация, при която в човешкия организъм се
вкарват микроорганизми или части от тях с цел да
се изработи имунитет срещу съответното
заболяване. Тя е безболезнена и може да се
прилага на хора на различна възраст.
 Вроденият и този получен след преболдуване от
заразна болест имунитет се нарича естествен, а
този след ваксинация- изкуствен имунитет.
Краткотраен изкуствен имунитет се получава в
резултат на вкарване в кръвта на болен или
застрвашен да се разболее човек на готови
антитела, взети например от човек, прекарал
същата болест.
 Кръвосъсирване може да се предизвика по различен
начин: при контакт на кръвта с увредени тъкани и при
контакт с увредена вътршна повурхност на кръвоносен
съд или при контакт с чужда повърхност. Способността на
кръвта да се съсирва се дължи на тромбоцитите и на някои
съставки на кръвта, като фибриноген, Ca йони и плазмени
фактори. При нормално условия кръвта в кръвоносните
съдове не се съсирва. Това се гарантира и от наличието на
противосъсирваща система в кръвта. При увреждане на
вътрешната повърност на кръвоносните съдове в тях се
образува съсирек, наречен тромб.
 Невъзможността на кръвта да се съсирва е опасно
състояние, което води до тежки кръвозагуби, Хора, при
които кръвосъсирването е нарушено, трябва да избягват и
наий-малки травми и всяка операция, дори изваждането на
зъб, изисква специална подготовка. Такова наследствено
състояние, при което кръвта не се съсирва е
хемофилията.
 КРЪВНИ ГРУПИ,
ЛИМФООБРАЗУВАНЕ
И ЛИМФНА
СИСТЕМА
 Кръвни групи
 Кръвта се класифицира в няколко групи в зависимост
от присъствието или отсъствието на определен вид
белтъци въхъ мембраната на червените кръвни
клетки. Двете най-важни кръвни групови системи са
АВО-системата и резус системата (Rh). Системата АВО
се разделя на 4 групи, в зависимост от липсата или
наличието на 2 вида белтъци, наречени А и В. Те се
наричат още аглутиногени и се разполагат по
повърхността на еритроцитите. Липсата на двата
аглутиногена се означава с 0. 46% от хората са от
група 0. 42% имат само аглутиноген А, те са от кръвна
група А. 8% имат само аглутиноген В, те са от кръвна
група В, 4 % от хората имат А и В- аглутиноген, те са
от група АВ. Всеки човек притежева кръв, която може
да се класифицра към една от тези групи, и тази
кръвногрупова принадлежност се получава и предава
по наследство.
 Ако човек не притежава някои от белтуците, характеризираши
системата АВО, той притежава антитела срещу тях, тези
антитела се наричат аглутинини и се намират в кръвната
плазма. Така човек от групата А притежава антитяло β срещу В-
аглутиногена. Така човек от група В има антитяло α срещу А-
аглутиногена. Хората от къвна група нулева има 2 вида
антитела, а хората от кръвна група АВ няма антитела А и В
аглутиногените. В еритроцитите на повечето хора се открива още
една група аглутиногени от т.нар. Резус системи(Rh). Наличието
или отсъствието на този тип аглутиногени определя 2 вида
кръвни групи: кръв, в която има Rh фактор, се нарича Rh+ и
кръв, която има Rh- фактор, се нарича Rh- .
 Европоидната раса 85% са с Rh+. Познаването и определянето на
кръвни групи на човека е важно, за да може да се осъществи
успешно кръвопреливане. Това е животоспасяваща
манипулация, която може да се извърши само с кръв от дарител,
който има кръвна група еднаква с кръвна група на приемателя.
Съобразява се като АВО- системата, така и Rh- системата.
Преливането на несъотвестваща кръв предизвиква смърт на
приемателя.
 Кръвните групи се определят при
смесване на кръв, взета от изследвания
човек, със стандартни серуми, в които се
знае какво антитела има.
 Групата се отчита на основата на
аглутинацията, която настъпва с даден
серум.
 Лимфа и лимфообразуване
 Лимфата е движеща се течност, която идва от кръвта и се
връща по лимфните съдове.
 Лимфата се образува по следния начин: водата и
съставките на кръвната плазма без плазмените белтъци
преминиват през стените на капилярите и попадат в
микроскопичните пространства между клетките на
органите. Попаднала там, течност вече се нарича
междуклетъчна, или тъканна течност. По-голяма част от
нея се връща обратно през венозната част на капилярие в
кръвта. В междуклетъчните пространства има мрежа от
лимфни капиляри. Малки количества от междуклетъчната
течност се отвежда(дренира) от лимфните капиляри.
Попаднала в тях, тя вече се нарича лимфа. По състав
лимфата прилича на тъканна течност, но преминаването си
през лимфните възли и през други лимфни органи тя се
обогатява на лимфоцити.
 Функциите на лимфата са транспортни и защитни.
 Лимфна сиситема
 Лимфната система е мрежа от лимфни съдове, лимфни
възли и специализирани лимфни органи, които влияят
на съства на лимфата. Специалиазираните органи са
тимус, слезка и сливици. Най-малките лимфни съдове-
капилярите, се обединяват и образуват в по-големите
лимфни съдове. Те се сливат и образуват още по-
големи. Накрая всички се обединяват в 2 големи
лимфни потока, които се вливат във венозната част на
кръвообръщението. Големите съдове имат клапи,
които пречат на лимфата да се връща в обратна
посока. На опеределени места лимфните съдове се
прекъсват от лимфни възли. Лимфните възли са
закръглени малки образования, разположени на групи
по 10-20 в опеределени области на тялото.
 Лимфните възли изпълняват 2 важни
функции: защитна и лимфоцитообразуваща.
При преминавате си през лимфния възел,
лимфата се очиства от бактериите и раковите
клетки, ако има такива, с които се
предотвратява тяхното попадане в
кръвообръщението.
 Слезката (делакът) е разположен в лявата част
на коремната кухина, под диафрагмата. Тя
притежава сложна кръвоносна система, която
позволява задържане на кръвта в нея.
Функциите на този оргран са производство на
лимфоцити, задържане на чужди частици и
микроогранизми и разрушаване на остарелите
еритроци. Слезката има резервоарна функция.
Тя не е жизнено важен орган и при нужда може
да се отсрани.
 Тимусът се разполага зад грудната кост и пред
сърцето. Той контролира развитието на Т-
лимфоцитите. Тимусът расте интезивно при
децата и достига най-големи размери по време
на пубертета, след което намалява като
неговата тъкан се заменя с мастна тъкан.
 Сливиците са образувания, разположени от
двете страни на входа на гълтача. Те имат 2
основни функции: да унищожават
микроорганизмите, които влизат в гърлото, и
да участват в създаването на имунитет, като
създават антитела. Възпалението на сливиците
се нарича ангина. По-често боледуват малките
деца. Ангината се характеризира с висока
температура, обложено гърло, трудно
преглъщане и главоболие. Лекува се с
антибиотици.
 Сърце и
кръвоносни съдове
 Анатомия на сърцето
 Сърцето е кух мускулест орган с големина на юмрук и маса
средно 300g. Разположено е в гръдната кухина между двата
бели дроба. Пред него е гръдната кост, а зад него е гръбначния
стълб. Формата му е конусовидна, с основа, насочена нагоре,
надясно и назад, и връх, насочен напред, надолу и наляво.
Сърцето е обвито в торбичка (перикард), която има 2 слоя:
външен и вътрешен. Между двата слоя се загржда кухина,
която съдържа малко количество течност. Това позволява
свободното движение на сърцето при неговото съкращаване и
отпускане.
 Кухината на сърцето се разделя от една непрекъсната
междинна преграда на две половини: лява и дясна. От своя
страна всяка половина се дели на две пространства, така че
сърцето има четири кухини: ляво предсърдие и лява камера;
дясно предсърдие и дясна камера. Между всяко предсърдие и
камера има предсърно-камерен отвор, наречен клапа.
Предсърдията образуват основата на сърцето и са в неговата
“приемаща” част, защото кръвта влиза в сърцето през вените,
които се отварят в предсърдията. Камерите са “изпращащата”
част на сърцето, защото от тях кръвта се напомпва в артериите.
 Сърцето има четири клапи, осигуряващи еднопосочно
движение на кръвта, която преминава през него. Между
предсърдията и камерите се намират двете предсърдно-
камерни клапи, а между камерите и артериите, които излизат
oт тях, още 2 клапи, наречени полулунни.
 Стената на сърцето е изградена от 3 слоя: външен, среден и
вътрешен. Вътрешния слой се състои от съединителна тъкан,
постлана към повърността на кухините с еднослоен плосък
епител. Средният слой е най-дебел, изграден от т.нар. съдечен
тип мускулатура и се нарича миокард. Миокардът на камерите
е напълно отделен от миокарда на предсърдията и това
позволява те да се съкращават поотделно. Тези 2 мускулни
системи се залавят за пръстени от съединителна тъкан,
разположени между предсурдията и камерите. Външния слой
на сърцето е изграден от вътрешната обвивка на перикарда.
Стените на сърцето не са еднакво дебели. Най-дебела е стената
на лявата камера. Най-тънка е стената на предсърдията.
Сърцето се снабдява с кръв от две венечни артерии- лява и
дясна.
 Анатомия на кръвоносните съдове
 Кръвоносната система на човека е изградена от 3 вида
съдове: артерии, капиляри и вени.
 Артериите пренасят кръвта от сърцето към
капилярите. Най-големият артериален съд е аортата.
С отдалечаването от сърцето артериите
последователно се разконяват на множество по-малки
клончета. В органите те преминават артериоли и
артериални капиляри. Кръвта, която тече в артериите
с О2, за това има яркочервен цвят. Изключение прави
само белодробната артерия, която излиза от дясната
камера на сърцето. В нея тече бедна на О2 кръв, която
има тъмночервен цвят.
 Капилярите са най-тънките кръвоносни
съдове. Те са преход от артериалната към
венозната част на кръвообръщението и за
това се говори за артериалната и венозната
част на капилярите. Капилярите образуват
гъста мрежа във всеки орган. Кръвта, която
преминава през тях отдава О2, който носи,
приема CO2 и от оксигенирирана
(артериална), постепенно се превръща
деоксигенерирана (венозна) кръв.
 Вените пренасят кръвта от капилярите към сърцето.
Венулите са най-малките венозни съдове, които събират
кръвта от капилярите. Те са обединяват в средни и големи
вени. Най-големи по размер са горната и долната куха вена.
Горната куха вена събира кръвта от горната половина на
тялото ( над диафрагмата). Долната куха вена събира кръвта
от долната половина на тялото. Вените имат клапи, които не
позволяват на кръвта да се връщат в обратна посока. Вените
биват дълбоки и повърхностни (подкожни). Дълбоките са
разпложени между мускулни и други тъкани и варвят
успоредно на артериите. Всяка артерия се съпровожда от 2
вени. Подкожните вени са разположени повърностно. Те са
успоредни на дълбоките и правят множество съединения с
тях. Пожърхностните вени може да се видят и да се опипат.
Това ги прави за вземане на кръв и за вкарване през тях на
разтвпри и лекарства. Във вените тече
дезоксигенерирана(венозна) кръв. Изключения правят
белодробните вени, в които тече оксигенирана кръв.
 Артериите, вените и капилярите се различават по
структура. Стената на артериите и вените и изградена
от 3 обвивки-вътрешна, средна и външна.
Вътрешната е изградена от еднослоен плосък епител
и вътреша еластична мембрана. Средната обвивка се
състои от гладка мускулатура и еластични влакна,
които преобладават при големите артерии. Средната
обвивка при артериите е много по-дебела, отколкото
при вените. Външната обвивка на артериите и вените
е изградена от съеднителна тъкан. Стената на
капилярите е образувана от един слой плски епителни
клетки. По време на хирургична операция може да се
видят всички видове кръвоносни съдове, с
изключение на капилярите и причината е, че те са
много тънки.
 Кръвообращение
 Голям кръг на кръвообращението се нарича пътят на
кръвта, който започва от лявата камера, минава през
аортата и по артериите достига капилярите във
всички органи. Обратно кръвта тече по вените. Чрез
кухите вени кръвта се връща в дясното предсърдие.
При това кръвообръщение всички органи в човешкия
организъм се снабдяват с кислрод.
 Малак кръг на кръвообращение е пътя на кръвта от
дясната камера на сърцето през белодробната
артерия до капилярите в стените на алвеолите на
белите дробове и от там чрез белодробните вени до
лявото предсърдие. Чрез това кръвообрашение
кръвта се обогатява с кислород.
Функции на сърцето и на
кръвоносните съдове.
Регулация на сърдечната
дейност
 Сърцето е орган, който осъществява движението на
кръвта в съдовата система на човека. Във
функционално отношение то е една помпа, която
преиодично се съкращава и отпуска. Това се
осъществява от мусклуния слой на сърдечната стена,
наречен ранотен миокард. Клетките, които изграждат
миокарда, са подредени така, че при тяхното
съкращаване стената на сърцето се свива подобно на
свиването на юмрук. Благодарение на това
съкращаване на миокардата предизвиква изтласкване
на кръвта от предсърдията в камерите или от
камерите в аортата и белодробната артерия.
Съкращаването на сърцето се нарича систола, а
отпускането диастола. Една систола с последващата
я диастола се нарича сърдечен цикъл.
 Възбудно-проводна система на
сърцето
 Сърцето се съкращава от импулси, които възникват в
него самото и това явление се нарича автоматия.
Импулсите възникват в структура, подобна на възел,
която е разположена в дясното предсърдие. От
възела импулсите се разпространяват
последователно първо до мускулатурата на
предсърдията и след това през втория възел, снобче
и мрежа от проводни влакна до мускулатурата на
камерите. Тези 2 възела, снобчето и мрежата се
наричат въздбудно-проводна сиситема на сърцето.
Тази система определя с каква честота да се
съкращават предсърдията и камерите, както и това
първо да се съкратят предсърдията, а след това
камерите.
 Сърдечен цикъл
 Сърдечния цикъл е едно последователно съкращаване
и отпускане на предсърдията и камерите. Той протича
по следния начин. Първо се съкращават
предсърдията. Те изтласкват кръв, която донапълва
камерите. След това се съкращават камерите, а в
същото време предсърдията се отпускат. При
съкращаването си камерите изтласкват кръв в аортата
и в белодробната артерия, а отпуснатите предсърдия
се пълнят с кръв. Следва отпускане на камерната
мусклутура, при което кръвта от предърдията навлиза
през предсърдно-камерните отвори и пълни камерите.
След това цикълът се повтаря.
 Еднопосочното движение на кръвта от предсърдията към
камерите и от камерите към кръвоносните съдове се
осъществавя от клапите на сърцето. Предсърдно-камерните
клапи възпрепятсват връщането на кръвта от камерите в
предсърдията по време на камерната систола. Полулунните
клапи на аортата и на белодробната артерия възпрепятсват
връщането на кръвта от съдовете към камерите по време на
камерна диастола.
 За една минута в състояние на покой сърцето осъществява 75
сърдечни цикли и тази стойност се нарича сърдечна честота.
Нормалните стойности на сърдечната честота се движат между
60 и 90 при израснал индивид. При физически упражнения
съдрдечната честота може да нарасте двойно и повече.
Количеството кръв, което всяка от камерите изтласква при едно
съкращение, се нарича ударен обем на сърцето. Това
количество е едно и също и за двете камери и при покой е около
70ml. Количеството кръв, което всяка камера изтласква за една
минута се нарича минутен обем на сърцето. Той е
произведение от ударния обем и сърдечната чистота и има
средна стойност около 5l .
 Сърдечни тонове
 Съкращаването и отпускането на сърцето е
съпроводено със звукови явления наречени
сърдечни тонове. Сърдечните тонове са два и
се образуват в началото на камерната
систола(първи тон) и в началото на камерната
диастола(втори тон). Първият тон се образува
от трептенето на предсърдно-камерните клапи,
а втория тон-от трептенето на полулунните
клапи. При увреждането на сърдечните клапи
се получават сърдечни шумове.
 Функции на кръвоносните съдове
 Артериите, вените и капилярите имат различни
функции. Артериите и артериолите разделят кръвта
от сърцето до капилярите на всички органи и части на
тялото. В допълнение-чрез съкращение или
разширение, артериолите участват в регулирането на
кръвното налягане и кръвоснабдяването на даден
орган. Вените и венулите събират кръвта от
капилярите и я връщат обратно към сърцето. Те
служат и като резервоар на кръвта, тъй като могат да
се разтягат и свиват в значителна степен. Капилярите
функционират като място за обмяна тъй като през
техните страни лесно преминават вещества като вода,
глюкоза, О2, CO2 и други.
 Регулация на сърдечната дейност
 Дейността на сърцето се контролира от външни и
вътрешни механизми. Към външните механизми се
отнася вегетативната нервна система. Със свойте два
дяла-симпатиков и парасимпатиков тя въздейства по 2
противоположни начина върху сърцето. Възбуждането
на парасимпатиковия дял предизвиква забавяне на
ритъма и намаляване на силата на съкрещение на
сърцето. Възбуждането на симпатиковия дял
предизвиква обратния ефект- учестяване на
сърдечната дейност и увеличаване на силата на
съкращение на миокарда. Това става с участието на
сърдечно-съдов център, разположен в продълговатия
мозък, и постъпилата до него информация от обемни,
химиорецептори и други рецептори.
 Под вътрена регулация се разбира
способността на сърцето само да регулира
своята дейност, без да зависи от външни
влияния. При прерязване на вегетативните
нерви, които стигат до него, сърцето започва
да се съкращава 105 в минута, което е неговия
собствен ритъм. Сърцето само регулира и
количеството кръв, което изтласква, или по-
точно сърцето изтласква толкова кръв,
колкото е постъпила в сърдечните камери по
време на камерната диастола.
Движение на кръвта.
Кръвно налягане и
първа помощ при
кръвоизлив
 Движение на кръвта в сърдечно-

съдовата система
Сърдечно-съдовата система на човека е затворена система от съдове, в
която кръвта се движи в резултат на скоростта и налягането, които й
придава сърцето. Значение за придвижването на кръвта в кръвоносните
съдове имат и еластични сили, които се развиват в стените на артериите.
 Механизмът е следният. В резултат на съкращението на лявата камера в
аортата се изтласкват 70 ml кръв. Тази кръв предизвиква налягане на
началния участък от стената на аортата. Възбудените от това еласични
сили в следващия момент предизвикват свиване на разтегнатия участък.
Свиването води до предвижване на кръвта напред към следващия
участък от съда. Предвижената кръв разтяга този нов участък и т.н. Това
колебание на съдовата стена, предизвикано от порцията кръв,
изтласкана от сърцето, се разпространява по стените на всички
еластични кръвоносни съдове и се нарича пулсова вълна. Броят на
генерираните пулсови вълни за 1 минута се нарича пулсова честота.
Нормално пулсовата честота е равна на сърдечната честота. При
движението си по кръвоносните съдове, кръвта губи част от
налягането(силата), което сърцето й предава. Налягането се губи за
преодоляване на съпротивлението, което кръвоносните съдове показват
на кръвта.
 Кръвно налягане
 Налягането, което кръвта оказва върху стените на кръвоносните
съдове се нарича кръвно налягане. То е най-високо в артериите и
най-ниско във вените. Налягането в кръвта в артериите се нарича
артериално кръвно налягане, а във вените- венозно кръвно
налягане.
 Артериалното кръвно налягане се характеризира с 2 стойности:
по-висока(максимална или систолична) и по-ниска(минимална или
диастолична), които съответно отговарят на двете състояния на
сърцето: систиола и диастола. Нормалните стйностни на налягането
на кръвта в артериите на големия кръг на кръвообращението при
израснал индивид в състояние на покой се движат от 100 до 150 mm
Hg за систоличната и от 60 до 90 mm Hg за диастоличната
стойност. Измерването на тези стойности може да се направи с
апарат, наречен сфигмоманометър.
 Артериалното кръвно налягане зависи от
количеството кръв в артериите. То пък се определя от
количеството на кръвта, която лявата камера на
сърцето напомпва в артериите за 1 минута, и от
количеството кръв, което преминава за същото време
през артериолите към останалата част на
кръвообращението. Количеството кръв, което се
напомпва в артериите, зависи от ударния обем на
сърцето и от честота на сърдечната дейност, т.е. от
минутния обем на сърцето. Количеството кръв, което
ще премине през артериолите, зависи от
съпротивлението, което тези кръвоносни съдове й
оказват, а то зависи от тяхното напречно сечение.
Изброените фактори- минутен обем на сърцето и
супротивлението на кръвоносните съдове, се
регулират от нервната система.
 Хипертония и хипотoния
 Състоянието, при което стойностите на артериално
кръвно налягане са трайно повишени, се нарича
хипертония. Хипертонията е сериозно заболяване,
което изисква лечение, туй като високото налягане
уврейжда сърцето и кръвоносните съдове и може да
предизивка разкъсване на кръвоносен съд и
кръвоизлив.
 Състоянието, при което артериалното кръвно
налягане е по-ниско от нормалното се нарича
хипотония. Това състояние може да настъпи след
загуба на кръв или обезводняване на организма,
повръщане, диария и обилно изпотяване.
 Кръвоизлив, първа помощ
 Кръвоизливъ е изтичане на кръв от преъснат(разрязан,
разкъсан) кръвоносен съд. Кръвоизливът може да бъде
външен, когато кръвта изтича във външната среда, или
вътрешен, при което кръвта изтича вътре в тялото. Особено
опасни са вътрешните кръвоизливи, защото остават скрити,
както за постдалия, така и за лекаря. Ако кръвта е
светлочервена и изтича под налягане и на тласъци тя е
артериална, ако е тъмна и тече бавно, тя е венозна.
Разкъсването на среден или голям артериален съд води за
кратко време до загуба на голямо количество кръв и до смърт,
ако веднага не се окаже необходимата помощ. При слабо
кръвотечение първата помощ се свежда до поставане на
пристегната стерилна превръзка върху раната. При по-силно
кръвотечение е необходимо да се намери вената или
артерията над мястото на кървенето и да се притисне към
костта под нея.
Хигиена и болести на
сърдечно-съдовата
система
 Хигиена на сърдечно-съдовата
система
 През последните 50 години сърдечно-съдовите
болести са на първо място като причина на
заболеваемост и смъртност във всични напреднали
страни. Това се дължи както на удължената
продължителност на живот на населението, така и на
променените условия на живот. Ограниченото
движение, тютюнопушенето, прехранването и
отрицателните емоции се смятат за основните
причини за бързото “стареене” на сърдечно-съдовата
система. За да се забавят тези процеси, необходимо е
изграждането на подходящи здравни навици на живот
на всеки човек. Към здравословния начин на живот
спадат правилното хранене с намалено приемане на
животински мазнини и активно спортуване.
 Болести на сърдечно-съдовата
система
 Атеросклерозата е заболяване, което засяга кръвоносните съдове
и сърцето. От кръвоносните съдове се засягта главно големите и
средните артерии, които настъпват последователното следните
изменения. Първо започва отлагане на мазнини и калциеви соли
във върешната артериална обвивка. Тези отлагания са под формата
на острови(плаки), които в по-напреднал стадий се разрушават се
образуват язви, а върху тях-тромби. Освен това се наблюдава
разрастване на съединителната тъкан със задебеляване и
втвърдяване на стените на засегнатите артерии. Тези изменения
водят до частични или до пълно запушване на кръвоносния
съд(особено ако е по-малък). Най-често тези изменения засягат
аортата, венечните артерии на сърцето и мозъчните артерии. Ето
защо последиците от атеросклерозата са инфарк на миокарда и
нарушение в мозъчното кръвоснабдяване. Атеросклерозата и
нейните усложнения са честа причина за настъпване на смърт. При
приемането на храна, богата с животински мазнини,
затлъстяването, тютюнопушеното, захарния диабет, хипертонията
и обездвижеността играят съществена роля за ранното й развитие и
ранното настъпване на усложненията от нея.
 Инфарт на миокарда, заболяването започва когато
кръвообращението на част сърдечния мускул
внезапно се наруши. Това може да се дължи на
запушване в резултат на образуване на тромб в
лявата или дясната венечна артерия. Блокирането на
кръвоносния съд нарушава снабдяването с О2 на
клетките в участъка от миокарда, които се захранват
от него. Ако запушването продължи повече от
няколко минути, поради липса на О2 в този участък
от сърдечния мускул умират. Това се нарича инфаркт
на миокарда и е изключително тежко състояние,
което често завършва със смърт. Признаците са:
внезапна и остра болка в гърдите, изпотяване и
пребледяване, дори кожата на лицето стажа сива,
учестяване на сърдечната честота и загуба на
съзнание.
 Байпас хирургия на венечните артерии. Венечните
артерии са първите разклонения на аортата. По тях
кръвта достига и кръвоснабдява миокарда. При
частично запушване на тези артерии, което става в
резултат на напреданли артеросклеротични промени,
силно се влошава кръснабдяването на миокарда и има
опастност да настъпи инфаркт на миокарда. За да се
подобри кръвоснабдяването на сърдечния мускул се
прилага хирургична корекция на сърдечното
кръвообращение. За целта от долния крайник на
пациента се взема част от венозен кръвоносен съд.
Това венозно парче се използва, за да се заобиколи
участък на запушването на венечната артерия.
Единия край на венозното парче се прикрепва
директно към аортата, а другия край се прикрепва
към венечната артерия в участъка след запушването.
По новия пък кръвта директно от аортата достига
недостатъчното кръвоснабдения участък от миокарда.
 Външен масаж на сърцето се прилага при
спиране на сърдечната дейност.
Разположението на сърцето непосредсвено зад
гръдната кост позволява то да бъде
масажирано чрез натискане през гръдната
кост. Дланта на едната ръка се поставя върху
долната част на гръдната кост. Втората ръка се
поставя върху нея. С двете ръце се упражнява
натиск върху гръдната кост. Силата на натиска
трябва да бъде такава, че да води до
изместване на гръдната кост 4-5 sm надолу.
Правят се 15 натискания на всеки 11 секунди.
Благодаря Ви за
вниманието !