ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ 1

КЛЕТЪЧНО ДИФЕРЕНЦИРАНЕ
Образуването в многоклетъчните организми на клетки с различна
структура и функции се нарича клетъчно диференциране.
Този процес е характерен за ембрионалното развитие, а при възрастните
индивиди се наблюдава само във видове клетки, които продължават да се
делят.
Способността за тясна специализация на клетките осигурява по-добра
възможност за приспособяване на целия организъм.

СТВОЛОВИ КЛЕТКИ
Във възрастния организъм се съдържат клетки, които не са крайно
диференцирани, наречени стволови клетки. Стволовите клетки запазват
способност за делене през целия живот на организма. Образуваните дъщерни
клетки имат различна съдба – в едната започва синтеза на специфични
белтъци, а другата представлява копие на родителската и служи за
поддържане на популацията стволови клетки.
Някои стволови клетки образуват един вид диференцирани клетки (т.н
унипотентни стволови клетки), а други могат да дадат начало на няколко вида
клетки (т.н. мултипотентни стволови клетки).
Например, при човека унипотентни стволови клетки в епидермиса на
кожата и в епитела на тънкото черво непрекъснато заместват загубените
клетки, а в костния мозък се съдържат мултипотентни стволови клетки, които
образуват всички видове кръвни клетки.
Ембрионалните стволови клетки са способни да образуват всички типове
клетки на възрастния организъм, поради което се наричат плурипотентни.
 ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ 2

ПРОГРАМИРАНА КЛЕТЪЧНА СМЪРТ

В многоклетъчните организми генетично е заложена програма за
самоунищожаване на клетките. Най-добре проучената и най-често срещана
форма на програмирана клетъчна смърт при животинските организми е
апоптозата – често двата термина се използват като синоними. Терминът
апоптоза (гр. apo – от, ptosis – падащ) е предложен по аналогия с листопада на
дърветата. Тази аналогия подчертава обстоятелството, че загубата на клетките
е присъща необходима част от живота на организмите.
Клетката може да включи програмата за гибел в отговор на различни
външни и вътрешни сигнали. Апоптозата протича по общ механизъм - развива
се каскаден механизъм с участие на ензими. По време на апоптоза настъпват
характерни изменения в клетъчната повърхност, които служат като сигнал за
отстраняване на клетката чрез фагоцитоза.
Значение на апоптозата.
Апоптозата е част от ембрионалното развитие при животните. Например,
пръстите на ръцете и на краката на човека се формират чрез отстраняване на
разположените между тях клетки.
Отстраняват се структури, които престават да бъдат необходими – при
метаморфозата на поповата лъжичка в жаба изчезва опашката.

В тъканите на възрастния организъм клетъчната гибел е в точно

съответствие с образуването на нови клетки. Така се поддържа постоянен броя
клетки.
Програмираната клетъчна гибел е необходима и за отстраняване на
клетките, които представляват опасност за организма - клетките с увредени
органели и ДНК.
ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ 3
 ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ 4

РАК И РАКОВИ КЛЕТКИ

В нормални условия броят на клетките в организма е постоянен, тъй като
съществува съответствие между образуването и гибелта на клетките. Ракът е
резултат от нарушаване на тези контролни механизми. Причините за
формиране на туморна маса могат да се отнесат към две основни групи:
 Промени, водещи до увеличен темп на клетъчно делене. Раковите
клетки продължават да се размножават в условия, при които нормалните
клетки не се делят.
 Промени, водещи до нарушена апоптоза. В раковите клетки не се
включва програмата за „самоубийство”, въпреки наличието на голям брой
дефекти.

Особености на раковите клетки. Раковите клетки имат две

специфични особености, които се предават в поколението при делене: 1) те не
се подчиняват на извънклетъчните сигнали, които регулират растежа и
деленето на клетките и 2) могат да се разпространят в области, които в
нормални условия са съставени от други клетки.