ДЕЛЕНЕ НА КЛЕТКИТЕ

АМИТОЗА И МИТОЗА
 1. Делене на клетката
 Клетките се размножават само чрез делене - процес при
който съдържанието на майчината клетката се разделя
между новополучените дъщерни клетки

 Благодарение на клетъчното делене организмите могат

да се размножават, да нарастват и да се самообновяват;

 В тялото на многоклетъчните растения и животни всяка

минута умират стари и увредени клетки;

 Едновременно с това чрез клетъчното делене в

организма непрекъснато се образуват нови клетки, които
заменят загиналите и запазват размерите на тялото;

 При младите организми броят на новите клетки е по-

голям от броя на умрелите клетки и тялото нараства;
 Познати са три начина за делене на клетката:
 амитоза (просто делене)
 митоза (сложно делене)
 мейоза (редукционно делене)
1. Амитоза
Амитозата е процес на делене, при който липсва механизъм за равномерно разделяне на
наследствения материал в нообразуваните клетки.

 Характерна е за някои едноклетъчни еукариоти;

 Наблюдава се и при многоклетъчните организми,

включително и при човека. / Делене на епителните
клетки при зарастването на рани, някои клетки на
плацентата, черния дроб, туморни клетки и др/.

 След удвояване на наследствената информация

ядрото се удължава и чрез прищъпване се дели на две
ядра;

 Разделя се цитоплазмата и се образуват две нови

клетки;

 Образуваните ядра могат да имат различна големина;

Това е неравномерно делене на клетките;

 Съвременните представи изключват съществуването

на амитозата като вид клетъчно делене.
2. Митоза
А/ Същност на митозата
Митозата е сложно делене, при което наследственият (генетичният) материал на
майчината клетка се разпределя равномерно и е еднакъв в двете новополучени (дъщерни)
клетки.

 Митозата се предшества от процес на подготовка

за делене – интерфаза;

 Интерфазата обхваща времето между две

последователни деления; Заема около 90% от
клетъчния цикъл

 През този етап всички молекули на ДНК в

клетъчното ядро се удвояват чрез процеса
репликация. При животинските клетки се удвояват
и центриолите;

 Синтезират се и белтъци на хроматина.

Хроматиновите нишки са слабо спирализирани и
нагънати и съдържат по две хроматиди.
2. Митоза
А/ Същност на митозата
 Митозата е непрекъснат процес, който условно
може да бъде разделен на четири фази:
профаза, метафаза, анафаза и телофаза.

 ПРОФАЗА
• Най- продължителната от всички фази;
• Хроматиновите нишки се превръщат в
хромозоми;
• Разрушаване на ядърцето и ядрената
обвивка;
• Образуване на делително вретено в
цитоплазмата;
• Предвижване на хромозомите чрез
нишките на делителното вретено,
което улеснява тяхното разделяне;
2. Митоза
 МЕТАФАЗА

• Фазата с най-малка продължителност;

• Максимално спирализирани
хромозоми;

• Разполагат се в екваториалната
равнина на делителното вретено, като
всяка се свързва чрез центромера си с
неговите микротръбички ;

• Всяка хромозома се състои от 2

сестрински хроматиди;
 2. Митоза
 АНАФАЗА

• Разделяне на сестринските хроматиди в

областта на центромерите;
• Скъсяване на нишките на делителното
вретено;
• Придвижване на хроматидите към
срещуположните полюси като
самостоятелни хромозоми;
• Всяка хромозома / хроматида/ съдържа
по една молекула ДНК.
 2. Митоза
 ТЕЛОФАЗА

• Деспирализиране на хромозомите, при

което те губят видимите си очертания;
• ДНК се деспирализира и разгъва, като
хромозомите постепенно преминават в
хроматинови нишки;
• Разпадане на микротръбичките на
делителното вретено;
• Възстановяване на ядрената обвивка и
ядърцето;
• Образуване на две дъщерни ядра с
диплоиден хромозомен набор;

 След завършване на митозата от една диплоидна

майчина клетка (2n) се образуват две също
диплоидни дъщерни клетки (2n).
 Б/ Цитокинеза

 Телофазата се последва от разделяне на цитоплазмата

– цитокинеза;

 При животинските клетки в екваториалната област

актиновите нишки на клетъчния скелет образуват
съкратителен пръстен, който постепенно разделя
цитоплазмата до обособяването на две самостоятелни
дъщерни клетки;

 При растителните клетки се образува вътрешна

преградна пластинка / фрагмопласт/.
Клетъчно делене (митоза)
 В/ Митотичен цикъл интерфаза + митоза = митотичен цикъл

 Митотичният цикъл е непрекъснат процес.

Разделянето му на интерфаза и митоза е
условно и е само за по-лесното му изучаване;

 Съвкупността на процесите, които подготвят

клетката за делене и самото делене
представляват митотичен цикъл;

 Интерфазата в митотичния цикъл продължава

20 – 30 h, а митозата – 0,5 – 3 h.
Анимация – фази на митозата
3. Биологично значение на митозата
 Митозата е универсален вид делене на еукариотните
клетки, което осигурява:

• растеж на организма и формиране на неговите

тъкани и органи;

• възстановяване на увредени тъкани и органи;

• предаване на генетичната програма в клетъчното

поколение.

 При преминаването от едно поколение клетки в друго

две събития осигуряват запазването на генетичната
програма:

• удвояването (репликация) на ДНК на майчината

клетка;

• разпределението на хромозомите поравно в двете

дъщерни клетки по време на митозата.
4. Регулация на митозата
 В многоклетъчните организми клетките разпознават условията
около себе си или в целия организъм, като получават сигнали от
химични съединения, за да започнат митоза;

 Осъществяването на митозата се контролира от специфични

ензимни комплекси;

 Митозата зависи и от други фактори като:

• температура на средата – с повишаванетo ѝ в определени

граници процесът се ускорява;

• някои хормони също имат стимулиращо действие;

 Със стареенето на клетката, след определен брой митози,

делителната способност се загубва.

 Размножаването на клетките е общобиологично свойство. На

молекулно равнище то се проявява в удвояването на ДНК, а на
клетъчно равнище – в клетъчното делене.
Микроскопски снимки на делящи се клетки
ЗАДАЧА :