Клетъчен цикъл.

Митоза.
Контрол на клетъчния цикъл

Катедра Биология, Медицински факултет,

Медицински университет - София
 G1-фаза. Клетката расте. В
определен момент, наречен
старт или точка на рестрикция, Клетъчен цикъл
клетката “взема решение” да се
дели и скоро след това
преминава в S-фаза.
 S-фаза (синтезна). ДНК се
реплицира. След това всяка
хромозома има две сестрински
хроматиди.
 G2-фаза. Клетката трупа
вещества, нужни за митозата и
цитокинезата.
 M-фаза (митоза) Делене на
ядрото (кариокинеза)
последвано от делене на
цялата клетка (цитокинеза).
 Периодът между две митози,
т.е. G1 + S + G2, се нарича
интерфаза.
 G1 се трансформира в G0, ако
клетката няма намерение да се
дели, а просто върши някакава
работа. Остава там докато
отново получи стимул за
делене, ако изобщо това стане. From Wikimedia Commons
Три основни събития
при деленето
 Репликация на ДНК
 Сегрегация на хромозомите
 Цитокинеза
Те присъстват дори и при
прокариотите.

Еволюция на
митозата
- При някои едноклетъчни
еукариоти – без разпад на
ядрената обвивка (затворена
митоза). Вретеното работи в
интактно ядро, но
резултатът е същия, както
при познатата ни митоза.
- При многоклетъчните
растения и животни – From Wikimedia Commons
отворена митоза.
Фази на
митозата

From Wikimedia Commons

 Динамика на Фосфорилиране на ламините
ядрената обвивка причинява разпадането й на
фрагменти (мехурчета), за да могат
хромозомите да се заловят за
микротубулите на делителното
вретено. През ранна телофаза те се
дефосфорилират, кото позволява
мехурчетата да се сливат отново
около образуващите се дъщерни ядра.

© 2002 by Bruce Alberts et al.

 Подробности за всяка фаза
Схемата е добра, но при анафаза рисунката има грешка. Каква?

From Wikimedia Commons

Така изглежда митозата в растителни клетки

anaphase

prophase

metaphase

www.flickr.com
Организация на митотичното вретено в животински клетки
Три вида микротубули:
• Припокриващи се
(полярни) – свързват
двата порюса на
вретеното така
поддрържат формата
му; освен това държат
хромозомите в
ограничен район.
• Кинетохорни –свързват
двата кинетохора на
всяка хромозома с
полюсите на
вретеното.
• Астрални – държат
вретеното на
определено място в
клетката.
• Хромозомите са свързани с кинетохорните микротубули чрез
протеинови комплекси - кинетохори. По време на анафазата
кинетохорните микротубули се скъсяват.
• Полярните микротубули се припокриват в зоната на екватора на
вретеното и така свързват полюсите му. Полярните миктотубули
се удължават и по този начин отблъскват полюсите един от друг.
• Промяната на дължината на микротубулите се опосредства от
моторни протеини. Те са отговорни за добавянето или
отнемането на тубулинови субединици от миклотубулите.
• Хромозомите се придвижват към полюсите в резултат на
скъсяване на кинетохорните нишки и удължаване на полярните.
• Астралните микротубули свързват вретеновите полюси с
клетъчната мембрана.
Центромер и кинетохор Центромер – част от
хромозомата, която
свързва двете сестрински
хроматиди след
репликацията.

Кинетохор – дисковиден
белтъчен комплекс, който
свързва хромозомата с
микротубулите.

Центромерът е стеснен
поради по-различния
баланс между кохезини и
кондензини, отколкото в
останалата част на
хромозомата. Вероятно
това се отнася и за
вторичното прищъпване
(ако и където го има).
Цитокинеза

При животински клетки – пръстен от актин и миозин, който се

свива, разделя цитоплазмата на дъщерните клетки.
 Molecular Biology of the Cell, Alberts et al.

При растения – Новата клетъчна стена, която ще раздери

клетките, започва да се оформя по време на телофазата. В зоната
на екватора на вретеното се натрупват мехурчета с необходимия
за това материал. Те за произведени от комплексите на Голджи
на новите клетки. Постепенно мехурчетата се сливат и оформят
пластинка, която е основата на новата стена между дъщерните
клетки.
Две са силите, които придвижват хромозомите към
полюсите:
- Кинетохорните нишки се скъсяват (анафаза А)
- Полярните нишки се удължават (анафаза В)

Molecular Biology of the Cell, Alberts et al.

 Как микротубулите променят дължината си?

За прибавянето или отнемането на тубулинови димери към

микротубулите отговарят моторни протеини.
В резултат микротубулите се удължават или скъсяват.
Този край, към който се прибавят, се означава като “+” , а другият е “-”
край.
 Моторни протеини, направляващи действието на вретеното
Наричат се Microtubule (MT)-bound motors.
Хромозомно–асоцирани мотори - ориентират кинетохорите в
правилната посока и отговарят за придвижването на хромозомите
към екватора на вретеното.
• Кинезин-5 плъзга антипаралелните (полярни) микротубули като +
краят се насочва към полюсите, а минус-краят отива към екватора.
Резултат – избутва образуващите се полюси все по-далече един от
друг.
• Динеин – мести все повече митротубули към полюсите, като
техният минус-край е към полюса. Резултат – към вретеното се
приобщават кинетохорните нишки и освен това полюсите стават
по-фокусирани.
• Кинетохор-асоциран динеин – премества хромозомите към
екватора.
• Кинезин-4 и 10 (плюс-насочен хромокинезин) – избутва
хромозомните рамене извън вретеното.
• Кинезин-7 мести кинетохорите по дължината на микротубулите
към екватора.
MTOC = microtubule organizing centre.
 Контрол на клетъчния цикъл
Wikimedia Commons
Permission?
Трите главни контролни
точки:
1- старт (преди
репликацията) – оценява
се качеството на ДНК и
цитоплазмата, както и
наличие на разрешение за
делене;
2- вход в митоза (между
G2 и M) – оценява се
качеството на ДНК и
протеклата репликация;
3- изход от митоза
(между метафаза и
анафаза) – оценява се
делителното вретено и
хромозомното свързване.

Ако клетката бъде спряна в някоя контролна точка, тя опитва да

поправи проблема. Ако това не е възможно, се преминава към
апоптоза.
 Контрол в многоклетъчния организъм
 По принцип репликацията и митозата са забранени за клетката,
освен ако не й се даде изрично разрешение за репликация.
 Разрешението е химичен сигнал (хормон или растежен фактор),
отделен от друга клетка.
 Изключение са клетките на ранния зародиш и раковите клетки. Те
се делят “клетъчно-автономно” – не се нуждаят от разрешение.
 В клетъчния цикъл има 3 основни прехода:
 (1) Старт (точка на рестрикция) в края на G1 (преход G1 – S) – следи
се количеството на цитоплазмата и качеството на ДНК (да няма
повреди); точно на този етап е нужно разрешение отвън.
 (2) Вход в митоза в края на G2, т.е. след репликацията (преход G2 –
M) – следи се отново качеството на вече реплицираната ДНК (да
няма едноверижни или повредени участъци), а също и готовността
на клетката да организира митоза (дали центрозомата е успешно
удвоена).
 (3) Изход от митоза в края на метафазата (преход метафаза –
анафаза) – следи се всички хромозоми да са подредени по
екватора на вретеното и да са свързани с двата полюса.
Примери за аномалии на вретеното, които спират
деленето в контролната точка метафаза - анафаза
(триполярно вретено, дезорганизирани микротубули,
хромозоми извън вретеното, неоформени полюси).
Снимки С. Делимитрева
 Кондензини и кохезини
Те са високо консервативни белтъчни комплекси, които придържат
ДНК нишките и образуват ДНК бримки.
Кохезините и кондензините имат различна роля в клетъчните
процеси.
Кондензините уплътняват хромозомите по време на митоза чрез
образуване на бримки.
Кохезиновите пръстени придържат други бримки, които са част
от организацията на генома по време на интерфаза.
Бримки, поддържани от кохезинови пръстени, се наричат
топологично асоцииращи домени (topologically associating domains)
или TADs. Те организират ДНК в компартменти.
Кохезините са доста динамични по време на интерфазата, което
е свързано с транскрипцията на гените.
 Кохезини, кондензини и клетъчен цикъл
NEB = nuclear envelope breakdown

Condensins and cohesins – one of these things is not like the other! Robert V. Skibbens J
Cell Sci 2019
Как действат кохезините и кондензините

http://genesdev.cshlp.org
 A- Съгласно този модел, кохезините обгръщат ДНК с издължени
домени. Така след репликацията сестринските хроматиди
остават свързани.
През анафазата се разкъсва една от техните субедници (Scc1,
жълт), което позволява разделяне на сестринските хроматиди.

B- Кондензините създават във всяка от хроматидите

свръхспирализирани бримки.

C- Постепенно кохезините се отделят, а взаимодействието

между кондензините води до преминаване към метафазен вид на
хромозомата, като двете сестрински хроматиди се виждат като
отделни структури.

Dynamic molecular linkers of the genome: the first decade of SMC proteins
A Losada1 and T Hirano. Genes & Dev. 2005
Поведение на кохезините и кондензините през
различните стадии на клетъчния цикъл
(A) Кохезините се свързват с хроматина през G1.
(B) През S-фазата кохезините свързват сестринските хроматиди.
Още през S-фазата една подгрупа кондензини (кондензин II)
започват да се свързват с реплицираните части на хромозомата,
измествайки кохезините, което прави сестринските хроматиди
различими една от друга.
(C) В началото на профазата повечето кохезини по раменете на
хромозомата (но не и в центромера) вече са заместени от
кондензини II, което е свързано със започване на
хромозомното скъсяване в ядрото.
(D) През прометафаза в момента на разпадане на ядрената обвивка
(nuclear envelope breakdown, NEBD), кондензин I, който е в
цитоплазмата, получава достъп до хромозомите, което води до
допълнителното им скъсяване.
(E) При настъпване на анафаза сепаразата разрязва една от
субединиците на кохезина, който все още присъства в малки
количества по хромозомните рамене и доста повече в
центромерния район.
Chromosome Dynamics during Mitosis. T Hirano 2015
 Циклозома (anaphase-promoting complex, APC/C)
Ако хромозомите са добре подредени на екватора на вретеното, се
активира белтъчен комплекс, налечен циклозома.
Главната му функция е да отключва прехода от метафаза към
анафаза. Това става като циклозомата маркира („тагва“) няколко
белтъка за протеазомно разграждане чрез убиквитин – секурин, S и
М-циклини. До този момент секуринът инхибира ензима
СЕПАРАЗА. Разграждането на секурина освобождава сепаразата.

tbl.med.yale.edu
Сепаразата разрязва последните останали кохезини, свързващи
сестринските хроматиди в центромерния район.
http://embor.embopress.org
След разкъсването на кохезините кинетохорните микротубули
издърпват сестринските хроматиди към противоположните полюси
на вретеното. biologydictionary.net
 Белтъци-участници в контрола на клетъчния цикъл
Това са циклин-зависими кинази (Cdk) и циклини.
 Циклините и Cdk действат заедно, обединени в четвъртичен
комплекс. Те прекарват клетката през преходите G1 – S и G2 – M.
 За всяка стъпка от клетъчния цикъл е отговорен отделен комплекс
от циклин и съответната му киназа. В някои периоди действието
им се припокрива. Например при човек:

wikipedia.org
 Сравнение между Cdk и циклините
Циклин-зависими кинази
(Cdk)
 Съдържанието им в клетката
е постоянно.
 Активират се на определени
етапи от клетъчния цикъл.
 Активираните Cdk променят
активността на набор от
белтъци-субстрати, като ги
фосфорилират.
 Cdk се контролират от други
белтъци, на първо място от
циклините. Cdk са активни
само заедно с циклин.
Циклини
 Регулаторни
субединици на Cdk –
активират ги.
 Синтезират се на
определени етапи от
клетъчния цикъл.
 Късоживеещи – скоро
след синтезата се
разграждат.
 Някои от тях отговарят
за прехода G1 – S, а
други – за прехода G2 –
M.
 www.ncbi.nlm.nih.gov

Човешка Cdk2 в три състояния:

(A)Неактивна - докато не е свързана с циклин в активния й център се намира
бимка, означена като Т (T-loop, червена).
(B)Свързването с циклина премества T-бримката и активният център се
освобождава, но ензимът все още не е напълно активен.
(C)Прибавянето на една фосфогрупа в T-бримката води до пълно активиране.
Дори когато разрешение за митоза има, тя може да бъде спряна от
протеини инхибитори на Cdk. Такъв е например Rb. Той спира старта
на репликацията, ако ДНК е повредена. Това става, като инхибира
транскрипционния фактор E2F, нужен за навлизане в S-фазата.
Гени, участващи в контрола на клетъчния цикъл
1. Туморни супресори
 Някои гени потискат образуването на тумори.
 Техните белтъчни продукти потискат митозата.
 Мутантните им алели са рецесивни, т.е. докато клетката има
поне 1 нормален алел, няма да стане ракова.
 Rb е туморен супресор с две функции. Първо, той е един от
белтъците, които потискат репликацията в клетки, неполучили
разрешение за делене. Второ, дори ако разрешение е дадено, той
потиска репликацията, ако клетката не е изпълнила
изискванията да премине контролната точка “старт” – напр. ако
ДНК е увредена.
 Rb съществува в две форми – фосфорилирана и
дефосфорилирана. Дефосфорилираната форма е активна,
потиска репликацията и съответно митозата. Когато се даде
разрешение за делене, Rb се фосфорилира и става неактивен.
Това позволява да започне репликация. В края на митозата Rb
отново се дефосфорилира, за да потисне репликацията в
очакване на ново разрешение.
 2. Протоонкогени

Това са гени, чиито белтъчни продукти тласкат клетката

да преминава последователно през етапите на
клетъчния цикъл.

Мутациите, които повишават активността или

експресията на протоонкогените, ги превръщат в
онкогени, т.е. в гени, които могат да превърнат
нормална клетка в ракова. Тези мутации са
доминантни, т.е. достатъчно е да мутира единият
алел.

Не всички онкогени са мутирали клетъчни гени. Някои

могат да се внесат в клетката от онкогенен вирус.