Амелогенеза

Емайл- хистогенеза,
морфология и физиология
Lecture 3 PD Assoc. Prof. A. Belcheva

Съдържание:
1. Хистогенеза, морфология и физиология на зъбния

емайл.
1.1. Хистогенеза на зъбния емайл.
1.2. Минерализация на емайловия матрикс.
Механизъм на минерализация. Теории за
минерализацията.
1.3.Морфология на зъбния емайл. Морфологични
единици.
1.4. Физиология на зъбния емайл. Стадии на йонна
обмяна.
Емайл и амелогенеза
Емайл:
най-високо
минерализираният
екстрацелуларен матиркс
96% неорганични
вещества
4% органични
вещества и вода
Етапи на амелогенезата
Амелогенезата, или образуването на емайла,

протича в два етапа.
1. През първия етап се образува частично
минелазиран (30%) емайл.
2. Вторият етап (когато емайла се е отложил по
цялата дължина и височина) включва значителен
приток на допълнителни минерали, който
съвпада с премахването на органичното
вещество и водата, за да се достигне над 96%
неорганично съдържание.

Амелобласти  Амелобластите секретират
матриксни протеини и са
отговорни за създаване на
благоприятна извънклетъчна
среда за отлагане на
минерали.
 Амелобластите проявяват
забележителен жизнен цикъл,
характеризиращ се с
прогресивни фенотипни
промени. Те отразяват
неговата основна дейност
през редица етапи от
формирането на емайла.

Амелобластите са клетки, които
Амелобласти секретират емайловите
протеини - енамелин и
амелогенин, които в
последствие минерализират, за
да формират зъбния емайл.
Всеки амелобласт е с диаметър
приблизително 4 µm, дължина
около 40 µm и хексагонално
напречно сечение.
Секреторният край на
амелобласта има форма на
шестстранна пирамида и се
нарича Томесов израстък.
Жизненият цикъл на амелобластите е
представен от 6 стадия:
 Морфогенеза
 Организация
 Диференциация
 Секреция (
Томесовият израстък
се появява в този
стадий)
 Матурация
 Протективна фаза

Етапи на амелогенезата:
 Амелогенезата може да бъде описана подробно в

шест етапа, но най-общо се разделя на три:
 Пресекреция
 Секреция
 Матурация

Пресекреторен етап:
Пресекреторни амелобласти:
Диференциране (изисква фенотип)
Промяна на поляритета на ядрото

Развиват емайл синтетичен апарат
Морфодиференциация (промяна във

формата)
Хистодиференциация (микроскопски
изменения)
Морфогенен етап през
пресекреторната фаза
 Определя се формата на коронката през
камбанковидния етап;
 Клетките на вътрешния емайлов епител се отделят
от тези на зъбната папила посредством базална
мембрана;
 Клетките са с кубична или с ниска цилиндрична
форма;
 С големи, централно разположени ядра;
 Слабо развит апарат на Голджи в проксималната
част на клетката (насочен към stratum
intermеdium).

Диференциращ етап през
 С диференцирането на клетките от вътрешният
емайлов епител в амелобласти, те се издължават и
ядрото им се измества проксимално към stratum
intermedium.
 По време на формирането на мантел дентина,
базалната мембрана се разкъсва и се разпада.

 Апаратът на Голджи и гранулираният ендоплазмен
ретикулум, във всяка една клетка, нарастват и се
преместват дистално;
 В дисталния край на клетката се развива втори

свързващ комплекс, който разделя амелобласта на
тяло и дистално издължен Томесов израстък.

 Ядрото на клетката се
измества в посока на
stratum intermedium.
 Амелобласта се
превръща в полярна
клетка, като по-голямата
част от органелите й са
разположени в
клетъчното тяло,
дистално от ядрото.
Промени в зъбната папила
 Повърхностните клетки се диференцират в
одонтобласти;
 Одонтобластите секретират органичен матрикс;
 Органичният матрикс минерализира, за да
формира първият слой на дентина;

Пресекреторен етап

Промени в емайловия орган
 Когато започне диференцирането на

амелобластите и формирането на дентина, тези
клетки са отдалечени от кръвоносните съдове,
който са разположени под вътрешния епител в
границите на зъбната папила;
 За да се компенсира отдалеченото
кръвоснабдяване, кръвоносните съдове
инвагинират към външния емайлов епител.
 С изчерпването на звездовидния ретикулум,

амелобластите се доближават до кръвоносните
съдове.
Формиране на емайл-дентиновата граница;
Образуване на тънък слой дентин;
Инвагинация на външния емайлов епител.

Ядрото на клетката се измества към stratum
intermedium. Развитие на Томесовия израстък.

Амелобласти
 Амелобластите се удължават
и са готови да се превърнат в
активни секреторни клетки;
 В апикалния край на
клетката се развива
коничният Томесов израстък;
 На мястото между
Томесовия израстък и тялото
на амелобласта се оформя
свързващ комплекс, наречен
терминален бариерен
апарат, който осъществява
връзката между съседните
клетки.
 Свързващ комплекс, наречен терминален
бариерен апарат;
 Местата, където се отделят емайловите протеини
екстрацелуларно, се разпознават по наличието на
множество инвагинации на мембраната.
Секреторна фаза
 След като амелобластът се диференцира, започва

матриксен синтез вътре в гранулираният
ендоплазмен ретикулум, като синтезираните
продукти мигрират в апарата на Голджи. Там се
кондензират и пакетират в ограничени с
мембрана гранули;
 Везикулите мигрират към апикалния край на
клетката, където съдържанието им се излива
първо върху емайл-дентиновата граница;
 Първото отлагане на емайл върху повърхността на
дентина, сформира емайл-дентиновата граница;
Томесов израстък на амелобластите.
 От повърхността на
израстъка се отделя
съдържанието на
секреторните гранули
към
новосфромираният
мантел дентин;

 Разграждането на базалната мембрана позволява на
преамелобластите да влезнат в контакт с новообразувалият се
предентин.
 Това предизвиква диференциацията на преамелобластите в
амелобласти. Амелобластите стартират отлагането на емайловия
матрикс.
Амелобластите се издължават; след
формирането на първоначалния емайлов
слой, амелобластите мигрират и се
отдалечават от дентина.

Секреторна фаза
 Секрецията на емайловия матрикс се осъществява на две места:
Първото място е в проксималната част на израстъка,

близо до свързващия комплекс, около периферията
на клетката;
Тази секреция, заедно със секрецията от
амелобластите, води до формирането на участък от
емайла, ограничаващ вдлъбнатина, в която заляга
дисталният участък на Томесовия израстък. Това е
продължение през емайловия слой, наречено
интерпризматична област;
Секрецията от второто място (около дисталният
участък на Томесовия израстък) в последствие
запълва вдлъбнатината с матрикс, който регулира
формирането на т. нар. призматичен емайл.
Призматичен
емайл
Интерпризмени
области
 Амелобластите развиват дисталния участък на Томесовия

израстък чрез разрастване на проксималния участък.

Призматичен емайл и
интерпризмени области
 Образуването на интерпризмените области е винаги една стъпка пред

образуването на призматичния емайл, тъй като интерпризмените области трябва
да ограничат кухината, в която ще се формира призматичния емайл;
 И на двете места емайлът е с идентично устройство, като разликата между
интерпризматичните области и призматичния емайл е в ориентирането на
техните кристали;
 Дисталният Томесов израстък създава тясно пространство в по-голямата част от
периферията между интерпризмените области и призмения емайл. Това
пространство се запълва с органична материя и формира призмената обвивка.
 Проксималният участък на Томесовия израстък (ppTP)
се разпростира от свързващия комплекс към
повърхността на емайловия слой, докато дисталният
участък (dpTP) пенетрира в емайла.
Амелогенеза - секреторна фаза
IGS = интерпризмени области;

RGS = място на призмен растеж;
sg = секреторни гранули;
ppTP = проксимален участък от Томесовия израстък;
dp =дистален участък от Томесовия израстък.

 Интерпризматичните области (IR)
обкръжават формиращия се
призмен емайл (R) и дисталния
участък на Томесовия израстък
(dpTP);
 Този участък е продължение на
проксималната част на Томесовия
израстък (ppTR);
 Местата на растеж на
интерпризмените области (IGS) и
призмения емайл (RGS) се
асоциират с мембранни
инвагинации (im) в проксималния
и дисталния участък на Томесовия
израстък;
 Тези вгъвания представляват
местата, където секреторните
гранули (sg) освобождават
емайловите протеини..
Начин на формиране на емайл и дентин
Емайлът се формира в пространството, осигурено от емайловия орган.
Дентинът се формира в пространството, осигурено от зъбната папила.

 Фаза на апозиция:
По време на този етап от зъбното развитите активно се
секретират и емайл, и дентин, докато не завърши
образуването на зъбната коронка.
Емайлов матрикс
 Отлага се в малки порции.
 Трудно се изследва.
 Гелоподобни кристали, които се депозират.
 Съставен от голямо разнообразие от
аминокиселини.
 Може да се намира под налягане, предизвикано
от растежа на кристалите.

Същност на емайловия матрикс
Първичният емайлов матрикс съдържа:
 65% вода;
 Протеогликани (в малки количества);
 Глюкозоаминогликани;
 Липиди;
 Цитрати;
 Неорганични йони (малък процент);
 Органичният материал оформя хетерогенна смес, която
може да бъде разделена на две:
 Амелогенини - съдържат голямо количество хистидин,
пролин, левцин, глутамин; липсва хидроксипролин,
хидроксилизин и цистин.
 Енамелини- съдържат по-малко пролин, глутамин и
хистидин и повече глицин в сравнение с амелогенините.
Емайлови протеини
 Органичния матрикс на емайла се образува
единствено от неколагенови протеини, като
съдържа някои емайлови протеини и ензими.
 Емайлови протеини са:
 Амелогенин;
 Амелобластин;
 Енамелин;
 Туфтелин
 Други макромолекули- сулфатиран гликопротеин,
дентинов фосфопротеин, дентинов сиалопротеин.
 Ензими- металопротеиназа, серинова протеаза,
фосфатаза.
 Везикулите в
амелобластите са
изпълнени с
амелогенин;
 Червените полета
съдържат амелогенин.

Амелогенини
 90% от емайловите протеини са хетерогенна група

от протеини с ниско молекулно тегло, познати като
амелогенини;
 Амелогенините са хидрофобни протеини, богати
на пролин, хистидин и глутамин;
 Те се натрупват по време на секреторната фаза;
 Подлагат се на незначителна краткотрайна и
значителна дълготрайна деградация;
 Регулират растежа на кристалите на дебелина и
височина;
 Могат също така да нуклеират кристали.

Туфтелин
 Това е нов, неизвестен доскоро емайлов кисел

протеин;
 Смята се, че има важна функция в
минерализацията на емайла;

Основни екстрацелуларни процеси,
участващи във формирането на емайла са:
 Очертаване на пространство от секреторните

гранули и емайл-дентиновата граница;
 Самосглобяване на амелогениновите протеини за
формиране структурата на супрамолекулния
скелет;
 Транспорт на калциеви и фосфатни йони от
амелобластите, което довежда до свръхнаситен
разтвор;
 Нуклеация на апатитни кристали;
 Удължен растеж на кристали.
Матурация
 Начална минерализация:
 Формиране на кристали;
 Организирани в призми;
 Формиране на напречната архитектура на
емайловите призми;
 Минерализацията продължава:
 Увеличаване на количеството минерали;
 Увеличаване на размера на кристалите;
 Матурация на кристалите.
 Матурация на органичния матрикс.

Минерализация на емайловия матрикс
 След завършването на емайловия матрикс и

отлагането на амелогенина, започва
минерализацията на матрикса;
 Веднага след отлагането на малките минерални
кристали, започва растежът им на височина и
ширина;
 По това време минералното съдържание на
емайловия матрикс е около 25%;
 Останалите 70% минерали в емайла, са резултат от
растежа на кристалите;
 5% от емайла е вода.

Минерализация и матурация на емайла.
Два вида минерализация:
 Първична минерализация: След отлагането на матрикс с
дебелина 50 nm, се образуват кристали с игловидна форма,
първоначално тънки, разпрострени на широко и разпръснати;
 Те бързо нарастват на големина и добиват хексагонална
форма.
 Вторична минерализация: осъществява се по емайл-
дентиновата граница, бързоразвиващ се процес, трудно се
разграничава от началния процес;
 От меко вещество емайлът се трансформира в твърда
субстанция;
 В матрикса се отлагат големи количества неорганични
вещества.

 Времето между отлагането на емайловия матрикс и
неговата минерализация е кратко;
 Началното матриксно отлагане представлява начална

минерализация на емайла, която се осъществява по
продължението на емайл-дентиновата граница;
 Формирането на матрикса и минерализацията се

разпростират периферно към върховете на
туберкулите, а после и латерално към стените на
коронките.
 Зоната около шийката на коронката минерализира

последна.
Растеж на туберкулите до предварително
определената точка на завършване

D E F
 Обобщение на фазите на минерализация на емайла.
A – формиране на първоначален емайл;B – калцифициране на
първоначалния емайл, а същевременно формирането на емайл
продължава; C – продължава образуването на минерали; D – разраства
матриксното отлагане и минерализационния процес; E and F –
формиране на матрикс в страничните и шиечни зони на коронката.
A. Емайлови кристали в дисталния участък на Томесовия израстък.
Инвагинации на мембраната (im) по време на секреторната фаза; B –
Напречно сечение на новообразувани кристали, като малки
игловидни структури, заобиколени от гранулиран органичен
матрикс. Секреторни гранули (sg).
Начална минерализация
 Ориентиране на
кристалите в призми;
 Свързване на
кристалите по
дължина;
 Пресичане на
призмите.

Матурация
 След формирането на незрелия емайл в цялата му
дебелина, амелобластите се подлагат на значителни
морфологични промени, за да се подготвят за
емайловата матурация;
 През този стадии амелобластите се променят по форма
и по размери:
 Кратка преходна фаза, включваща намаляне на
височината и обема, и броя на органелите;
 Загуба на Томесовия израстък;
 Амелобластите са подложени на програмирана
клетъчна смърт (25% по време на преходната фаза и
25% при напредването на емайловата матурация)
 По този начин първоначалният брой на амелобластите
се редуцира наполовина по време на амелогенезата.

Матурация
 Амелобластите взимат участие в премахването на водата и
органичните вещества от емайла;
 Включват се допълнителни неорганични вещества;
 Активността на амелобластите се моделира - циклично създаване,
загуба и пресъздаване на силно инвагинирана, стриирана
апикална повърхност;
 Смята се че модулирането им е свързано с транспорта на калций
и промяна в пропускливостта на емайловия орган;
 Този процес непрекъснато алкализира емайловата течност, за да
предотврати обратна деминерализация на растящите кристали.
Той запазва оптимално рН за функциониране на матриксните
разграждащи ензими.

Амелогенеза- матурация
Ameloblasts
Смесване на Амелобласти Изхвърляне на
неорганичния протеинови
материал фрагменти и
вода
Стрииран край Гладък край

Секреторен етап
от
образуването на Ранна матурация Късна матурация Защита
емайла
Амелогенин и вода
Са2 (РО4)6

Последна функция на амелобластите
 Амелобластите се скъсяват и осъществяват контакт

със stratum intermedium и външният епител,
сливат се и образуват редуцирания емайлов
епител;
 Това клетъчно органично покритие остава на
емайловата повърхност до пробива на зъба в
устната кухина.

Редуциран емайлов епител и кутикула.
 Последният етап от амелогенезата.
 Хомогенен слой. Описва се като тънък слой от
неминерализиран емайлов матрикс, наричан още
първична кутикула.
 Вторичната кутикула се образува преди поникването на
зъба. Представлява свързваща базална ламина между
неактивните амелобласти и емайловата повърхност. След
поникването се нарича вътрешна базална ламина или
прикрепваща ламина.
 След като завърши формирането на емайла, преди
поникването на зъба, амелобластите се скъсяват и
придобиват кубоидална форма. Те изграждат вътрешната
част на редуцираният емайлов епител наречен мембрана
на Насмит (първична кутикула)

Редуциран емайлов епител-
протективна фаза на амелобластите
 След завършването на
емайла, емайловият
орган се разпада;
 Остава редуцираният
емайлов епител;
 Остават и редуцирани
амелобласти, и външен
епител;
 Сред външния епител се
забелязват кръвоносни
съдове от зъбния
фоликул..
Протективна фаза на амелобластите
 Дебелина на
целия емайл -
матурирал
емайл
 Амелобластният
слой и
папиларният
слой формират
“редуциран
емайлов
епител”

Промени в протеините
 Премахват се амелогенините и амелобластините
от новосформирания емайл;
 В емайла остават енамелин и туфтелин;
 В края на матурацията емайлът е напълно
минерализиран.

Незрял емайл
 Червените зони
са индикатор за
частично
минерализиран
емайл.

Теории за минерализацията на емайла
Множество теории, които обясняват механизмите
на минерализация:
1. Буустерен механизъм;
2. Зародишев механизъм – нуклеационни центрове;
3. Концепция за матриксните везикули.
 Механизъм на епитаксията;
 Наносферна теория- 1994г. – Финкам;
Потвърдена от Ду и Фалинни през 1998г.;

1. Буустерен механизъм
 Според този механизъм, поради активността на

определени ензими, концентрацията на
калциевите и фосфатните йони ще нарасне
многократно, което ще доведе до преципитация.

Алкално-фосфатазна теория на Робисон,
основана на буустерния механизъм
 Откриването на ензима алкална фосфатаза в
минерализиращи тъкани предполага, че именно
този ензим е отговорен за минерализацията.

Механизъм
 Алкалната фосфатаза освобождава неорганични

фосфати от органични (хексозна фосфатаза) и по
този начин повишава локалната концентрация на
фосфатните йони в тъканните течности. Там те
реагират с калциевите йони и водят до
преципитация на неразтворим калциев фосфат.
 Тази теория не е широко възприета.

2. Зародишен механизъм
 Според този механизъм има определени вещества,
наречени зародишни центрове, които са сходни с
апатита.
 Тези вещества играят роля на матрица или образец,
по който се подреждат кристалите, след което
кристализацията продължава автоматично.
 Този процес е познат като епитаксия.

3. Концепция за матриксните везикули
 Матриксните везикули са открити едновременно

от Андерсон и Ермано Бонуци;
 Матриксните везикули (MV) са органели от
клетъчен произход и могат да се наблюдават в
амелобластите;
 Хистохимични и биохимични проучвания показват,
че матриксните везикули съдържат повечето от
веществата, за които се смята че играят роля в
минерализационния процес, напр. алкална
фосфатаза и подобни ензими.
Наносферна теория за минерализацията
на емайла
 Емайловата минерализация включва секрецията на

специфичните за емайла амелогенинови протеини,
които, чрез спонтанно подреждане в наносферните
структури, осигуряват скелета, по който ще се
формират началните кристали.

Структурни и организационни
особености на емайла

Морфология на емайла
 Емайлови призми;
 Интерпризматични зони;
 Призмени обвивки;
 Линии на Ретциус;
 Линии на Хънтър-Шрьогер;
 Напречни стриации на призмите;
 Набразден емайл;
 Емайлови туфи и ламели;
 Емайло-дентинова граница и емайлови вретена;
 Емайлова повърхност.
Структура на емайловите призми
 Емайлът е съставен от емайлови призми, които се

разпростират от емайло-дентиновата граница до
външната повърхност на емайла;
 Всяка призма се образува от четири амелобласта;
 Един амелобласт образува главата на призмата;
 Части от два амелобласта формират тялото на
призмата;
 Опашката се образува от четвърти амелобласт.

Напречно сечение на призмите
 А – Призма – пакет от плътно

подредени кристали;
 В – Интерпризматични
области- пакетираните
кристали загубват формата си
и променят разположението
си;
 С – Опашка на призмата;
 D – Глава на призмата;.
Формиране на призмената глава и
опашка
 Един амелобласт (1)

образува призмената
глава
 Опашката се формира
от 4 амелобласта
(1,2,3,4);
 Части от два
амелобласта формират
тялото (2 и 3)

Ориентация на кристалите в призмата
 В призмата - надлъжно;
 В опашката- диагонално
или перпендикулярно
(ниска минерализация);
 Призмените обвивки-
най-слабо
минерализираното
място. Там кристалите
са с различна
ориентация.
 Призмата има форма
подобна на ключ.

Ориентация на
емайловите призми
A: променлива ориентация
B: подреждане по редове
C: тънки, дълги апатитни

кристали

Призмите са колоновидни по дългата им
ос
 Главата на призмата в най-широката си част е 5µm;

 Издълженият тънък участък, опашката, е около 1
µm;
 Призмата, с включена глава и опашка, е с дължина
9 µm;
 Призмата е с приблизителен размер на червена
кръвна клетка.

Надлъжен сечение на емайла
 А- напречно сечение
на кристала,
образуващ
интерпризмените
пространства;
 В- надлъжно
ориентирани кристали
в призмената
сърцевина;

Емайловите призми се кръстосват, за да се
предпазят от фрактуриране и разцепване
на зъба.
Допълнителна осигуровка
срещу разцепването им
е и взаимното
преплитате на групи от
призми;
Посоката на призмите в
коронката е
перпендикулярна на
емайловата повърхност,
което осигурява
допълнителна подкрепа.
Напречно сечение на призмите
 Емайловите призми
изглеждат
вълнообразни;
 Наподобяват формата
на ключалка.

Young EnamelLecture 3 PD Assoc. Prof. A. Belcheva Older Enamel
Повърхността на
всяка призма се
нарича още
призмена обвивка;
- Центърът се
означава като
сърцевина;
- Призмената
обвивка съдържа
малко повече
органична материя
в сравнение с
призмената
сърцевина.

Посока на призмата
 Формата на призмата е перпендикулярна към емайл-
дентиновата граница и леко негъната по посока на
туберкулния връх;
 Тази уникална вълнообразна подредба на призмите се
разпростира по цялата дължина на емайла;
 Всяка призма контактува със съседната, главата на
всяка призма заляга срещу тялото на призмите отляво
и отдясно;
 Призмите са почти перпендикулярни на емайловата
повърхност в областта на шийката;
 В областта на туберкулния връх те са груби и
преплетени.
Една призма е изтеглена,
за да се илюстрира как
индивидуалната
емайлова призма
взаимодейства със
съседните емайлови
призми

 Появяват се като кафеникави
Линии на Ретциус линии в основните участъци
на емайла.
 Илюстрират успешното
отлагане на слоеве от емайл
по време на формирането на
коронката.
 При надлъжните срез те
обкръжават върха на дентина.
 В шиечните зони на
коронката те са косо
разположени.
 От емайл-дентиновата
граница към повърхността те
се отклоняват в оклузална
посока.
Напречно сечение на линиите на Ретциус
 На напречен срез те
изглеждат като
концентрични кръгове
(А);

Неонатална линия
 Когато е налице дебело
подчертана линия на
Ретциус. Очевидно тя
отразява значителните
физиологични
промени,
осъществяващи се по
време на раждането;
 Акцентираните
инкрементални линии
се образуват също така
и от системни
смущения, засягащи
амелогенезата.
Надлъжен участък от емайла
 Наблюдават се
емайловите призми и
линии на Ретциус.

Напречни стриации
 Установено е, че
отлагането на емайла
при хората е със
скорост относително 4
µm на ден;
 Напречните стриации
бележат денонощният
ритъм на емайловото
образуване и
преминават през
интервал от около 4
µm през призмите.
Емайлови призми Напречен
срез на
призмите
Надлъжен
срез на
призмите

Набразден емайл
 В шиечните и централни части на
коронката на временен зъб,
емайловите призми са почти
хоризонтални.
 Близко до режещия ръб или върха
на туберкулите те постепенно се
променят и заемат косо положение,
докато не достигнат почти
вертикално положение в областта
на ръба или върха на туберкула.
 Ако дисковете се прережат косо,
пакетираните призми изглеждат
неправилно подредени. Този
оптичен феномен в емайла се
нарича набразден емайл (А).
 Емайлови вретена (В).

Линии на Хънтер-Шрьогер
 При напречен срез на
призмите, те са различно
разкроени, поради
вълнообразният им ход;
 Едната част се срязва
надлъжно, а другата-
трансверзално;
 Снимкова микрография на
емайла направена на
отразена светлина показва
феноменът на светли и
тъмни линии на Хънтър-
Шрьогер.

Линии на Хънтър-
Шрьогер
 Те са оптичен
феномен, породен
от промени в
посоката на близки
групи призми;
 Виждат се по-ясно
при напречно
сечение във
вътрешната трета
на емайла.

Линии на Хънтър-Шрьогер
Промяната в посоката на
призмите е отговорна за
появата на линиите на
Хънтър-Шрьогер.
Те представляват
редуващи се светли и
тъмни линии с различна
ширина, които могат да
се наблюдават на
надлъжно сечение.
Емайл-дентинова граница
 Границата между
тези две твърди
тъкани на
напречно сечение
има профил с
изпъкнали
ръбове.
 Формата и
природата на
границата
предотвратява
срязването на
емайла по време
на неговата
функция.
Емайлови туфи и вретена
 А – Преди да започне формирането

на емайла одондобластните
израстъци се разпростират в
амелобластния слой. Когато
започне формирането на емайла,
някои остават заклещени и
формират емайловите вретена.
 В – Смята се, че емайловите

ламели се образуват по време на
развитието, поради внезапни
промени в ориентирането на група
от призми, развиващи се от
различни участъци на емайл-
дентиновата граница.

Емайлови туфи
 Емайл;
 Емайлови туфи;
 Емайло-дентинова
граница;
 Дентин.

Емайлови ламели
 А – Емайлови ламели.
Представляват грешки в
развитието на емайла и
разширяване на
различна дълбочина от
повърхността на
емайла;
 Състоят се от линейни,
надлъжно ориентирани
дефекти, запълнени с
органичен материал;
 В – Емайлови туфи;
 С – Неонатална линия.

Емайлови ламели
- Тип A: ламелата се състои
от слабо калцифицирани
призмени сегменти.
- Тип B: ламелата се състои

от дегенерирали клетки.
- Тип C: ламелата се развива

и в поникнали зъби,
където пукнатините се
запълват с органична
материя, вероятно от
слюнчен произход.

Емайлови вретена

 А - Емайлови вретена
 В - Одонтобластен
израстък в дентина

 А - емайлови вретена-
одонтобластният израстък
се разпростира през
емайл-дентиновата
граница към емайла;
 В – разклоняващи се
одонтобластни израстъци в
дентина;
 С – Емайлови призми

Емайлови
ламели
Емайлови
вретена
Емайлови
туфи
Емайл-
дентинова
граница
Емайлова повърхност - перикимати
 Повърхността на емайла се
характеризира с няколко
структури:
 Перикимати - линиите на
Ретциус често се
разпростират от емайл-
дентиновата граница до
външната повърхност на
емайла, където
завършват като плитки
бразди, познати като
перикимати;

Емайлова повърхност - пеликула
При
поникването
си зъбът е
покрит с
пеликула. Тя
се състои от
останки от
емайловия
орган, който
бързо се
разпада и се
формира
слюнчената
пеликула.
Апризматичен слой- 20-30 µm
дебелина (само от кристали)
 Емайловите призми не
достигат до повърхността;
 Емайловата повърхност
съдържат само кристали,
подредени под 90
градусов ъгъл към
повърхността;
 Тези кристали са големи,
високи и с малки
интеркристални
пространства.
Емайлова повърхност - краен емайл
 Краен емайл–
емайловата
повърхност
съдържа
аструктуриран
повърхностен слой
(без призми);
 Крайният емайл
осигурява по-
голяма устойчивост
на емайловата
повърхност.

Емайлова
повърхност

Химичен състав на зъбите
 При постоянните зъби неорганичното съдържание е
96%;
 При временното съзъбие е 93%;
 Минералният състав на емайла е:
 Хидроксилапатит – Ca10 (PO4)6(OH)2;
 Флуорапатит -Ca10(PO4)6F2;
 Карбонатапатит;
 В интеркристалните пространства се намират:
 Аморфен калциев карбонат;
 Манган (Mn), Цинк (Zn), Мед (Cu), Магнезий (Mg),
Алуминий (Al) и други.
Апатитни кристали
 Височината на кристалите е - 1600 Å;
 Ширината на кристала е 200 Å;
 Описание на единичен кристал:
 С форма на молив;
 С форма на панделка;
 Игловидна форма;
 Хексагонален;
 Водата в емайла се намира под две форми:
 Хлабаво свързана;
 Плътно прикрепена към апатитния кристал.

Органична съставка
 Киселинно разтворима фракция - 1/3;
 Киселинно неразтворима част - 2/3;
 Органичната материя на емайла е високо
организирана и подобна на тази при кератина;
 Съдържа енамелин, туфтелин и хидрокарбонатен-
протеинов комплекс.

Йонна обмяна в емайла
 Йонната обмяна в емайла е слаба и бавна;

 Йоните в кристала могат да бъдат подложени на
обмяна с йоните от околната среда - слюнката;
 Една трета от йоните в апатита могат да се заменят с
други йони- “хетеройонна обмяна”;
 Възможно е един йон да бъде заместен с друг от
същия вид- “изойонна обмяна”.

Структура на кристла
 Вътрешността на кристала представлява мозайка

от взаимно неутрализиращи се електрични
заряди;
 На повърхността на кристала се установява
електронна асиметрия;
 Кристалът се покрива от двоен воден слой на
Хелм-Холц.

Електронен двоен слой (EDL) на Хелм-
Холц.
 Двойният слой се отнася към два паралелни слоя от заряди,
обхващащи емайловите кристали.
 Първи слой: повърхностният заряд (положителен или
отрицателен) компенсира директно абсорбирани йони върху
кристала, поради наличието на химични взаимодействия.
Изграден е от трайно свързани водни молекули – хидратен слой.
 Вторият слой се състои от йони, привързани към повърхностния
заряд. Той е хлабаво свързан с кристала. Изграден е от свободни
йони, движещи се в течността, под действието на електрическо
привличане и топлинно движение, а не плътно застопорени.
Поради това се нарича дифузен слой.

Йонна обмяна в емайла
 1. Първият етап на йонната обмяна е обратим-

йоните дифундират в повърхностния хидратен
слой;
 2. Вторият етап е лесно обратим - йоните навлизат

в подповърхностния слой от абсорбирани йони и
неутрализират техните заряди;
 3. Третият етап е трудно обратим - йоните се

включват в повърхността на кристала;
 4. Четвъртият етап е необратим- йоните заместват

дефекти във вътрешността на кристалната
решетка.

Амелогенеза

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Амелогенеза

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Емайл- хистогенеза,

Lecture 3 PD Assoc. Prof. A. Belcheva

1. Хистогенеза, морфология и физиология на зъбния