Химикотехнологичен и

металургичен университет

РЕФЕРАТ
Катедра: Биотехнологии
Дисциплина: Молекулярна биология и генетика

Тема: ‘’Неправилно функциониращи генни

алели, типове мутации. Генетични болести.
Доминантност и рецесивност.’’

Изготвил: Проверил:
Екатерина Боянина доц. д-р. Й. Ханджийски
Фак.номер: БМ0118
СОФИЯ
2023г.
 Съдържание:

I. Какво представляват гените и генните

мутации? – стр.3
II. Видове хромозомни мутации – стр.4
III. Генетични болести – определение,
групи и предизвикателства – стр.5
IV. Видове генетични заболявания – стр.6-
7
V. Доминантност – стр. 8
VI. Рецесивност – стр. 9
VII. Примери за доминантност и
рецесивност – стр. 10
VIII. Източници – стр. 11
Какво представляват алелите?
Гените са последователности от ДНК, които кодират информация за синтеза на
протеини и други молекули, необходими за нормалното функциониране на организма.
На всеки локус (определено място на хромозома) има два алела - един наследен от
майка и един от баща. Тези алели могат да бъдат нормални (функциониращи) или
мутирани (неправилно функциониращи).
Функционални (нормални) алели:
 Функционалните алели съдържат правилния код за синтеза на молекулите (най-
често протеини), които са необходими за нормалното функциониране на
организма.
 Функционалните алели обикновено представляват доминантни алели. Това
означава, че когато функционален алел се наследи от един от родителите, той
често доминира над мутирания алел и води до образуване на нормален фенотип.
Неправилно функциониращи (мутирани) алели:
 Мутирани алели съдържат генетични мутации, които променят нормалната
последователност на нуклеотидите в генетичния код. Тези мутации могат да
доведат до създаването на неправилни или нефункционални молекули.
 Мутирани алели могат да доведат до нарушения в функциите на протеините или
други продукти на гените, което може да има различни последици за организма.
Например, мутирани алели могат да предизвикат генетични болести или други
заболявания.
 В някои случаи, те могат да имат и положителни последици, като например в
еволюционния процес.
Мутация наричаме всяка промяна в наследствената програма на клетката, която не е
контролирана от самата клетка. Някои мутации променят първичната структура на
ДНК, а други - нейното количество. Мутациите могат да бъдат класифицирани по
различен критерий, като например по структурни особености, по фенотипна изява или
по област от засегнати функции. Различните видове мутации могат довести до
неправилно функциониращи алели, като променят генетичния код на определен ген.

Генни мутации: тип мутации, засягащи един или няколко нуклеотида от

нуклеотидната последователност, които могат да са разположени в рамките на даден
ген (генни мутации) или извън него (извънгенни мутации). Повечето от генните
мутации се проявяват фенотипно, само когато и двете копия на гена са засегнати в
хомоложните хромозоми – т.нар. хомозиготен генотип.
1. Точкови мутации – един или няколко нуклеотида се заместват с различни
нуклеотиди в генетичния код. Това може да промени аминокиселинната
последователност на протеина, който генът кодира, и да доведе до неправилна
функция на протеина.
2. Нуклеотидни делеции – мутациите от тази група включват всички случаи на
премахване на един или няколко нуклеотида от нуклеотидната секвенция.
3. Нуклеотидни инсерции – това са промени, причинени от вмъкването на един или
няколко нуклеотида в рамките на дадена последователност.
Хромозомни мутации: промяна в структурата на хромозомите. Те биват
вътрехромозомни, когато засягат структурата на една отделна хромозома, и
междухромозомни, когато засягат две нехомоложни хромозоми.
1. Инсерции и делеции:
 Инсерции: При инсерциите се вмъкват допълнителни
нуклеотиди в генетичния код, което може да
промени рамката за четене и да доведе до
създаването на неправилни протеини. (фиг.1)

Фиг.1: Инсерция

 Делеции: Делециите включват премахване на един или няколко

нуклеотида от генетичния код, което може да доведе до
нарушаване на нормалната функция на гена. (фиг.2)

Фиг.2:
Делеция

2. Инверсии и сместявания:
 Инверсии: Този вид мутации включва обръщане на реда на
нуклеотидите в определен участък на хромозомата. (фиг.3)

Фиг.3: Инверсия

 Сместявания: участъци от една хромозома се разместват с други участъци на

същата или различна хромозома.

3. Големи структурни мутации:

 Дупликации: създаването на копия на определени участъци от хромозомата,
което може да доведе до наличие на излишък от генетична информация.
 Транслокации: разместване на големи фрагменти от една хромозома на друго
място в генома, което може да доведе до
нарушаване на нормалната регулация на гените.
(Фиг.4.)
 Фиг. 4: Транслокация

Генетични болести
Генетичните болести са заболявания, предизвикани от наследените генетични
аномалии или мутации в гените. Тези болести могат да се проявят в различни форми и с
течение на времето да имат различен характер и тежест. Аномалии могат да бъдат
предадени от родители на децата им чрез наследственост и мутации в гените.
Генетичните болести могат да засегнат различни аспекти на организма, включително
структурата на клетките, функциите на органи и системи, както и общата здравна
стабилност.
Предизвикателства, свързани с генетичните болести:
 Диагноза и проследяване: Диагностирането на генетични болести може да
бъде предизвикателство, особено ако симптомите са слаби или неспецифични.
Откриването на генетични нарушения често изисква специализирани генетични
изследвания и тестване.
 Наследственост и рискове: Наследствената природа на генетичните болести
може да предизвика грижи и страхове относно рисковете за бъдещите
поколения. Индивидите, имащи родители или роднини с генетични болести,
може да бъдат изправени пред въпроси относно своя собствен риск.
 Психологически аспекти: За тези, които са засегнати от генетични болести или
имат близки роднини с тях, психологическите аспекти могат да бъдат
значително предизвикателство. Това включва стрес, тревожност и депресия,
които могат да се появят както при индивида, така и при семейството.
 Лечение и управление: Някои генетични болести нямат изцеляващо лечение,
което прави управлението на съпътстващите ги симптоми основен приоритет.
Това може да изисква редовни медицински наблюдения, терапии и
специализирани лекарства.
Общи групи от генетични болести:
o Моногенни болести: Тези болести са предизвикани от мутации в един
единствен ген. Примери включват цистична фиброза, муковисцидоза,
синдром на Хънтингтън и фенилкетонурия.
o Полигенни болести: Този тип болести включва взаимодействието на
множество генетични фактори. Например, сърдечно-съдовите заболявания,
диабет тип 2 и някои форми на рак се свързват с комбинация от генетични и
околни фактори.
o Хромозомни аномалии: Те включват промени в структурата или броя на
хромозомите. Примери са синдромът на Даун (трийка на 21-ви хромозом),
синдромът на Търнър (един Х хромозом), синдромът на Клайнфелтер (XXY
хромозоми) и др.
o Митохондриални болести: Тези болести са предизвикани от мутации в
митохондриалната ДНК и се наследяват преимуществено от майката.
Примери включват Лейсиово тяло и Мелас синдром.
 o Наследствени синдроми: Това са групи от симптоми, които често са свързани
с определени генетични нарушения. Примери включват Марфанов синдром,
Невус на Ota и др.
Има повече от 6000 генетични заболявания, които водят до много разнообразни
симптоми и форми в зависимост от функцията на засегнатите гени.
1. Кистична фиброза (муковисцидоза) - Кистичната фиброза се дължи на мутация
в ген, разположен в хромозома 7. В резултат на мутацията се продуцира
погрешен протеин, който контролира баланса на хлориди в нашето тяло.
Нарушава се функцията на екзокринните жлези, които отделят гъст секрет.
Пациентите имат проблеми с белите дробове – учестено дишане, кашлица, чести
бронхиални инфекции. Могат да настъпят и проблеми от храносмилателната
система – нарушена резорбция на мазнините, белтъците, поява на диария.(фиг.5)

Фиг.5: Действие на Муковисцидоза

2. Синдромът на Даун: често срещана хромозомна аномалия, при която има

допълнителна трета хромозома в 21-вата хромозома (тризомия 21). 1 на 800-1000
новородени се засяга от това заболяване. Синдромът на Даун може да се открие
още по време на пренаталните изследвания, които се правят по време на
бременността. Ако все пак състоянието бъде пропуснато още след раждането са
налице характерни белези, по които може да се постави диагноза: определени
лицеви характеристики, намален мускулен тонус, сърдечни и стомашни
проблеми и забавено развитие на
детето. Смята се, че рискът за синдром
на Даун нараства с повишаване на
възрастта на майката.

3. Таласемия - терминът таласемия се

отнася за група наследствени
заболявания, при които има нарушение
в синтеза на хемоглобин – белтъкът,
отговорен за преноса на кислород чрез
кръвта до всички части на тялото. В
резултат на това пациентите страдат от
анемия, увеличена слезка и черен дроб,
костни промени (куловиден череп, изпъкнали скули). Други оплаквания често
 съобщавани от пациентите с таласемия са поява на жълтеница, забавяне на
растежа, закъсняване на пубертета.(фиг.6.)

Фиг.6: Пример за Таласемия

4. Неврофиброматоза - генетично увреждане на
нервната система, при което се образуват тумори по
хода на нервите. Около 50% от случаите на
неврофиброматоза са унаследени от родителите, докато
другите 50% се дължат на спонтанни генетични
мутации и промени в ДНК. Характерни симптоми при
неврофиброматозата са появата неврофиброми –
доброкачествени тумори по кожата, деформации на
костите, нисък ръст. (фиг.7.)

Фиг.7: Пример за Неврофиброматоза

5. Болест на Хънтингтън - при болестта на Хънтингтън настъпва разрушаване

на нервните клетки в мозъка. Това е наследствено генетично заболяване и ако
единият родител страда от това заболяване има 50% риск детето също да страда
от това заболяване. Обикновено симптомите на заболяването започват да се
проявяват около 30-40 годишна възраст, макар че в редки случаи пациентите
могат да имат оплаквания в съвсем ранна възраст. По-честите симптоми при
болестта на Хънтингтън са неконтролирани движения, затруднения при
преглъщане, затруднен баланс и ходене,
проблеми с паметта и говора и
поведенчески промени.

6. Мускулна дистрофия на Дюшен - мутация

на DMD гена, разположен на Х
хромозомата - рецесивно заболяване,
следователно жените са здрави носители;
Симптоми: при липса на дистрофин,
влакната, които съставляват скелетните
мускули, гладката мускулатура и сърдечния мускул, се увреждат при всяка
контракция и в крайна сметка се разрушават. Това води до мускулна слабост,
чести падания, след това затруднено дишане, сърцебиене, увреждане на
храносмилателната мускулатура, чупливост на костите. (фиг.7)
Фиг. 7: Мускулна дистрофия на Дюшен
7. Сърповидноклетъчна анемия - мутация на HBB гена, разположен на хромозома
11; Симптоми: анормален хемоглобин, съдържащ се в червените кръвни клетки,
който осигурява транспортирането на кислород до тъканите. Анормалните
 червени кръвни клетки се унищожават рано, което е източник на хронична
анемия. Те също така ще агрегират и запушват кръвоносните съдове.

8. Синдром на Романо-Уорд - мутация на гени, кодиращи сърдечните йонни

канали; Симптоми: необичайно дълъг QT интервал - torsade de pointe, с
интермитентни сърдечни нарушения - неразположение със или без загуба на
съзнание или дори камерна фибрилация и сърдечен арест.

Доминантност и рецесивност
Доминантност:
Някои изменения се предават в семейството по доминантен начин. Това означава, че
индивидът унаследява едно нормално копие на гена и едно променено. Въпреки това,
промененият ген доминира или подтиска работещото копие. Това води до засягането на
индивида от генетичното изменение. Конкретното генетично изменение, от което
индивидът се засяга зависи от инструкциите, които този ген трябва да дава на тялото.
Някои генетични изменения се проявяват от момента на раждането. Други засягат
индивида в зряла възраст и се наричат късно развиващи се заболявание. Някои примери
за такива са бъбречна поликистоза и болест на Хънтингтън.
Как се унаследяват доминантните гени?
Когато единият от родителите има изменен
ген, той ще предаде на детето си или
нормалният или измененият ген.
Следователно всяко от децата има 50% риск
(риск 1 към 2) да наследи измененият ген и
да бъде засегнато от съответно заболяване.
Също така има 50% шанс детето да унаследи
нормалното копие на гена. Ако това се случи,
детето няма да заболее и няма да предаде
заболяването на нито едно от своите деца.
Тези възможни последствия се случват
случайно. Рискът остава еднакъв за всяка
бременност и е еднакъв за момичета и
момчета, т.е. не зависят от пола на детето.
(фиг.8.)
Фиг. 8. Доминантно унаследяване

 Достатъчно е унаследяването на само едно засегнато копие на гена, за да се

засегне индивида от даденото изменение (50% риск). Последствията се случват
на случайния принцип. Рискът е един и същ за всяка бременност и не зависят от
пола на детето.
 Измененият ген не може да бъде коригиран- той остава за цял живот.
 Измененият ген не е заразен. Следователно носител на изменен ген може
например да бъде донор на кръв.Често хората се чувстват виновни за генетично
заболяване, което се предава в семейството. Важно е да се запомни, че никой не
е виновен и никой не е направил нещо, с което да причини случилото се.
Рецесивност:
Някои изменения се унаследяват по рецесивен начин. Това означава, че за да се
разболее, индивидът унаследява две изменени копия на гена (по едно променено копие
от всеки родител). Ако индивидът унаследи едно изменено и едно нормално копие, то
тогава в повечето случаи той ще бъде здрав носител, тъй като здравото копие на гена
компенсира измененото. Да бъдеш носител означава, че нямаш дадено заболяване, но
носиш 2 изменено копие на гена в едно от копията му. Примери за автозомно-
рецесивни заболявания са муковисцидоза и сърповидно- клетъчна анемия.
Как се унаследяват рецесивните заболявания?
Ако двамата родители са носители на изменение в един и същи ген, то те могат да
предадат на своите деца както нормалния, така и изменения ген. Това се случва на
случаен принцип. Всяко дете на родители, които носят промени в един и същ ген имат
25% риск (1 от 4) да унаследят измененото копие и от двамата родители и да бъдат
засегнати от заболяването. Това също така означава, че има 75% шанс (3 от 4) детето да
не бъде засегнато от заболяването. Рискът остава един и същ за всяка отделна
бременност и е един и същ за момчета и момичета, т.е. не зависи от пола.
Съществува и 50% риск (2 от 4) детето да унаследи само едно копие на изменения ген
от единия родител. Ако това се случи, то тогава ще бъде здрав носител като своите
родители. Съществува и 25% шанс (1 от 4) детето да унаследи и двете нормални копия
на гена от своите родители. В такъв случай, то няма да бъде нито засегнато, нито
носител.(фиг.9)
Тези възможни последствия се случват случайно. Рискът остава еднакъв за всяка
бременност и е еднакъв за момичета и момчета, т.е. не зависят от пола на детето.
 За да се разболее от рецесивно заболяване, индивидът трябва да унаследи две
копия на изменения ген, по едно от всеки родител, което представлява риск от
25%. Ако индивидът унаследи само едно засегнато копие, то той е здрав носител
(50% риск). Последствията се случват на случайния принцип, а рискът е един и
същ за всяка бременност и не зависят от пола на детето.
 Измененият ген не може да бъде коригиран- той остава за цял живот.
  Често хората се чувстват виновни за генетично заболяване, което се предава в
семейството. Важно е да се запомни, че никой не
е виновен и никой не е направил нещо, с което да
причини случилото се.

Фиг.9: Пример за рецесивност

Примери за доминантност и рецесивност:
Цветове на цветния пигмент в цветята: В растенията има ген за цвета на цветята,
като например генът за цвят на герберите. Доминантният алел за червен цвят (R) е
доминантен пред рецесивния алел за бял цвят (r). Така, ако растение е генетически
хетерозиготно (Rr), то ще има червени цветя, тъй като доминантният алел преобладава.
(фиг.10)

Фиг.10: Пример за самоопрашване при растенията

Цветове на очите при хората: Генът за цвета на очите (B - кафяв, b - син) е друг
пример. Доминантният алел за кафяв цвят е доминантен пред рецесивния алел за син
цвят. Ако човек е хомозиготен за доминантния алел (BB), той ще има кафяви очи,
докато ако е хомозиготен за рецесивния алел (bb), той ще има сини очи.
Хетерозиготните индивиди (Bb) ще имат кафяви очи, тъй като доминантният алел
преобладава.
Източници:
1. Уикипедия
2. Сайт на Аменлаб
3. Puls.bg