Методи за изследване на наследствени болести

Днес са известни редица наследствено обусловени болести, а тяхното познаване има голямо
значение за профилактиката и лечението им. Вече са известни начините за унаследяване на много
от нормалните белези: едни гени са доминантни – тъмна коса, кафяви очи, прав нос, издадена
брадичка и т.н., а други са рецесивни – руса коса, сини очи, чип нос и др. В голяма степен е
изяснена ролята на мутационната изменчивост за възникване на различни патологични състояния.
Човекът е труден обект за генетични изследвания поради:
Невъзможност за произволно кръстосване;
Късно настъпване на полова зрялост;
Малък брой потомци във всяко поколение;
Разнообразие в социалните условия на живот на потомците;
Липса на хомозиготни линии;
Много от морфологичните белези са полимерни;
Наличие на голям брой белези в много хромозоми /диплоидният хромозомен набор включва 46
хромозоми/.
Ето защо в антропогенетиката се използват специфични методи: родословен анализ,
цитогенетичен метод, метод на близнаците, популационен анализ.

Родословен анализ
Най-старият метод е проследяването на дадени белези в отделни семейства или в по-големи родове
в продължение на няколко поколения. Този метод е приложим само когато са известни родителите
и/или прародителите или пък потомците в няколко поколения на лицето, което се анализира.
Получените сведения се изразяват схематично чрез т.нар. родословно /генеалогично/ дърво.
Индивидите от мъжки пол се означават с квадратче, а от женски – с кръгче. Ако полът е
неизвестен се означава с ромб. Родителите се свързват с права хоризонтална линия – линия на
брака. Знаците на техните деца се представят във втори ред, свързан чрез вертикална линия с
линията на брака. Поколенията се означават отстрани с римски цифри, а поредността на
индивидите от всяко поколение – с арабски цифри, отляво надясно. Присъствието на
проследявания белег се означава с плътен знак, а липсата на белега – със знак, очертан само с
контур.
Родословният (генеалогичен) анализ се прилага при изучаване унаследяването на заболяване. При
достатъчно данни с голяма сигурност може да се установи участието на доминантни или
рецесивни алели в предаването на белези и локализирането им в автозоми или полови хромозоми.
Чрез този метод се установява вредата от близкородствените бракове, при които наследствените
болести и смъртността са много висок процент /20-30%/.

Метод на родословието. От получените данни за унаследяване на характерен белег във фамилията

се съставя родословно дърво (виж фиг. 2.31 на стр. 38!). Използват се общоприети символи. От
съществено значение е родословното дърво да включва всички родственици, за които може да се
получи информация; да се включи информация за спонтанните аборти, мъртвородените или
починали в кърмаческа възраст деца; деца с вродени аномалии или изоставане в умственото
развитие. Методът на родословието позволява да се установи как се унаследява даден признак:
като доминантен или рецесивен, в автозома или полова хромозома (скачен с пола).
С помощта на родословния метод са натрупани сведения за унаследяването на редица болести,
като захарен диабет, шизофрения, вродена глухота, многопръстие, астигматизъм, късогледство.
При родословни дървета с данни за голям брой хора от 4 – 5 поколения може да се установи с
голяма точност дали даден белег се унаследява като доминантен, или като рецесивен, а също дали
се определя от ген в автозома, или от ген в полова хромозома.
Цитогенетичен метод
Цитогенетичният метод използва временни или дългосрочни клетъчни култури /в подходяща
среда се поддържат делящи се клетки/. Прилага се при изучаване на факторите, предизвикващи
мутации при човека /химични мутагени, радиоактивно лъчение/; изследване влиянието на
лекарствени средства върху хора с определен генотип; изучаване на конкретни хромозомни и
геномни мутации и съответните им изменения във фенотипа.
За откриване на наследствени отклонения се използва и биохимичния метод. За откриване на
аномалии преди раждането на детето основен метод е амниоцентезата: между 14-16 седмица на
бременността се взема околоплодна течност с клетки от плода. В лабораторни условия тези клетки
показват възможните отклонения от нормалния хромозомен набор. Така се откриват около 40
рецесивно унаследяващи се болести.
Най-новите методи за оцветяване на метафазни хромозоми позволяват откриването на нарушения,
които засягат структурата и броя им.
През 1956 година се изяснява, че соматичните клетки съдържат 22 двойки автозоми и 1 двойка
полови хромозоми – за женски пол ХХ, а за мъжки – XY. Изучени са големината и формата на
хромозомите; построени са кариограмата и идиограмата. Кариограмата представлява
възпроизведени с всички детайли и систематизирани в хомоложни двойки хромозоми в
соматичните клетки на даден вид. Идиограмата представлява изображение на кариотипа въз
основа на количествени съотнопения между отделните хромозоми и техните части. Най-често се
използват абсолютната дължина и раменното отношение за всяка хромозома.

Цитологичен метод (цитогенетичен анализ). Основава се на микроскопското изследване на броя и

морфологията на метафазни хромозоми, които са компактни и лесно се изучават със светлинен
микроскоп. За това се използват клетки с висока митотична активност, т.е. активно делящи се.
Метафазни хромозоми могат да се получат от костен мозък, тъканни култури, периферна кръв и
др. Методът се прилага за изучаване на кариотипа в норма и патология, за диагностика на
хромозомни болести, свързани с нарушение в структурата и броя на хромозомите.
Когато хромозомите от кариотипа са подредени по хомоложни двойки, получава се фигура,
наречена кариограма. За целта се правят снимки на кариотипа.
Цитогенетичният метод се състои в микроскопско изследване на кариотипа на човека. За целта се
използват клетъчни култури, получени чрез отглеждане на човешки клетки в хранителна среда с
температура 37°C. Чрез цитогеничния метод се изследват броят и структурата на хромозомите,
фенотипната изява на хромозомните и на геномните аномалии, ефектът от действието на
мутагенни фактори, влиянието на нови лекарства. Цитогенетичният метод е най-използваният в
наши дни метод, чрез който се извършва диагностика на много хромозомни болести.

Метод на близнаците
Методът на близнаците се използва за определяне относителната роля на наследствеността и на
средата при формиране на белезите – нормални и патологични. Еднояйчните /еднозиготни/
близнаци се развиват от една зигота и затова имат еднаква наследствена информация. Проявилите
се различия между тях се определят от условията на средата. Двуяйчните /двузиготни/ близнаци се
развиват от две различни, едновременно овулирали яйцеклетки, оплодени от различни
сперматозоиди. Те се различават по наследствената си информация. Вероятността за генетична
идентичност на яйцеклетките и сперматозоидите практически е равна на нула. Ако двуяйчните
близнаци живеят при еднакви условия, различията между тях ще зависят от различия в
генетичната информация.
При прилагане на метода на близнаците се наблюдават двойки еднояйчни и двуяйчни близнаци,
които живеят при еднакви условия. Използва се степента на сходство по отношение на проучвания
белег или болест. Ако даден белег или болест се среща в почти еднакъв процент от еднояйчните и
от двуяйчните близнаци, може да се направи извод, че проявата му е свързана в по-голяма степен с
условията за живот. Заболяемостта от ендемична гуша например е почти еднаква при еднояйчните
и при двуяйчните близнаци, тъй като решаващо значение имат условията на средата (малко
количество йод във водата в някои райони).

Ако белегът (болестта) се наблюдава повече при еднояйчните близнаци, отколкото при
двуяйчните, то унаследяването явно се определя в по-голяма степен от генетичния материал.
Такива болести са епилепсията и шизофренията.

Метод за пренатална (преди раждането) диагностика.

Основната задача на медицинската генетика е медико-генетичното консултиране. То включва
поставяне на генетична диагноза преди раждането (дородова или пренатална диагностика),
определяне на генетичния риск за увреждане на потомството, прогнозиране и профилактика на
наследствените аномалии.
ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ГЕНЕТИЧНИТЕ БОЛЕСТИ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕДОТВРАТЕНИ ЧРЕЗ
ДОРОДОВА -ПРЕНАТАЛНА ДИАГНОСТИКА:
Приемане 2 месеца преди и 2 месеца след забременяване на 0,4 милиграма ФОЛИЕВА
КИСЕЛИНА дневно предотвратява в 65% тежките дефекти на гръбначния и главния мозък –
„спина бифида” и „аненцефалия „ и 10% от спонтанните аборти.

На дородова диагностика подлежат:

- възраст на бременната над 35 г. и / или възраст на бащата над 45 г. (след тази възраст
вероятността да се зачене дете с генетичен дефект значително нараства);
- семейства, в които има родено дете с наследствено заболяване;
- генетични аномалии в родословието на някой от родителите;
- семейства, в които някой от родителите работи във вредна среда (повишена радиация, вредни
метали и др.).
Основен метод на дородова диагностика е ултразвуковото изследване. Чрез него се установяват
по-груби структурни аномалии – на мозъка, гръбначния стълб, крайниците, коремните органи,
сърцето. Провеждане на специализираното ултразвуково изследване „ФЕТАЛНА АНАТОМИЯ” в
11-14, 15-17 И 19-23 седмица от бременността (на 3-4D видеозон) открива 2/3 от случаите от 50-60
вида МАЛФОРМАЦИИ и почти 100% от най-честите – спина бифида и аненцефалия.

През 16.-20. седмица от бременността се взема околоплодна течност чрез пункция на

околоплодния мехур (манипулацията се нарича амниоцентеза). В нея има излющени от плода
клетки, които се използват за ДНК-, цитогенетичен, биохимичен анализи и др. Някои наследствени
болести са скачени с пола (например от хемофилия, някои мускулни заболявания и др.). Затова
определянето само на пола от цитогенетичния анализ при доказана такава болест в родословието
може да е достатъчен, за да се определи носителството на болестта.
От околоплодната течност може да се изследва и белтък, наречен алфа-фетопротеин, повишената
концентрация на който е много показателна за някои вродени аномалии – например за тези на
гръбначния стълб.

Дородовата диагностика трябва да бъде проведена през първата половина на бременността.

Основен метод на дородовата диагностика е ултразвуковото изследване. Чрез него се
установяват груби аномалии - липса на мозък, деформации на гръбначния стълб и крайниците и
др.
Голяма част от генетичните дефекти могат да бъдат установени чрез изследване на
околоплодната течност. Околоплодната течност се взима чрез метод, наречен амниоцентеза.
Амниоцентеза
   Амниоцетезата предсавлява метод за пренатална диагноза на вродени аномалии при човека.С
помощта на спринцовка се изтегля проба от 10 до 15ml от анатомичната течност, коята обвива
фетуса.Тази течност съдържа клетки, произхождащи от плода, които могат да се отгледат при
лабораторни условия.В тези клетки може да се проучи броят на хромозомите, а надстоящата
течност може също да бъде използвана за различни биохимични изследвания, които дават
възможност за откриване на редица обменни нарушения.Пробата обикновенно се взема между 14-
ата и 16-ата седмица от бременността.В случай, че е установена тежка аномалия в развитието на
плода, родителите могат да бъдат посъветвани, че е необходимо да се прекъсне бременността чрез
терапевтичен аборт.
   Амниоцентезата е особено препоръчителна в случаи на бременности с висока степен на
риск.Сред тях са такива бременности, при които се знае, че и двамата родители са носители но
рецесивни гени, отговорни за сериозни наследствени заболявания; при бременности, при които
маиката е на възраст над 35 години, съществува по-голяма вероятност детето да се роди със
синдрома на Down;или случаи при които единият от родителите е носител на хромозомна
транслокация.В едно проучване, включващо 155 бременни жени с висока степен на риск, са били
установени 10 с тризомия по хромозома 21, която обуславя синдрома на Down.И в десетте случая
родителите са предпочели терапевтичния аборт

Околоплодната течност и клетките на плода, които се съдържат в нея, се подлагат на биохимичен,

хромозомен и ДНК- анализ.
Има наследствени болести, които може успешно да се лекуват, ако лечението започне
непосредствено след раждането. Ако бъдат диагностицирани аномалии, причиняващи тежка
инвалидност на плода, без да е възможно лечение, бременността се прекъсва. Най-добре е това
да стане до 20-ата седмица на бременността.

Биохимичен метод
С този метод могат да се поставят биохимични диагнози за около 100 най-чести наследствени
болести. Заболявания, при които може да се поставя диагноза у нас:

- Всички аминокиселинни дефекти - 30 вида болести;

- Всички дефекти на органичните киселини - 45 вида болести;
- Всички мукополизахаридози - 8 вида болести.
- Всички липидози и муколипидози - 15 вида болести
- Други като: гл-6-фД дефицит, галакотземия болест на Pompe и др.

За останалите по-редки болести се изпраща материал в международния консорциум от 30

диагностични лаборатории
Оценка на риска за раждане на дете с болест на Даун и четири други хромозомни болести чрез
извършване на кръвното изследване „БИОХИМИЧЕН СКРИНИНГ” от 11 до 13 седмица +6 дни.
При изпускане на срока изследването може да се проведе в 15-20 седмица;
Извършва се по следния начин: Вземат се 2-3 ml венозна кръв за изолиране на СЕРУМ за
“биохимичен скрининг”. В кръвна проба (СЕРУМ) се измерва количеството на свободен бета-
човешки хорионгонадотропин ( Fβ-hCG ) и РАРР-А. Двете вещества са хормони на плацентата. И
двете вещества присъстват нормално в кръвта на бременната, като концентрациите им
непрекъснато се променят в хода на бременността. помощта на специална компютърна програма
се изчислява риска за болест на Даун, тризомия 13, тризомия 18, триплоидия и болест на Търнер.
На програмата се подават данните за възраст на бременната, резултатите от измерените и посочени
в ПОРЪЧКА ултразвукови белези (маркери CRL, NT, NB, и др.) и резултатите от измерените
кръвни показатели

Популационният метод
Той открива разпространението и честотата на отделните генни и хромозомни аномалии в
човешките популации. Използват се данни получени по демографско-статистически път. Така се
изследва честотата и разпространението на нормални или матантни гени, генотипове и
хромозомни аномалии. Методът позволява да се проследят и промени, настъпили от
близкородствени бракове в изолирани по различни причини групи /религия, предразсъдъци,
политика/. Популационният метод се прилага и при изучаване на разпространението на
наследствени болести – проявени и в скрито състояние. Смята се например, че всеки стотен жител
на Европа (1% от населението) се хетерозиготен /Аа/ по алела амавротична идиотия, докато
страдащите от тази болест /аа/ са едва 0,0025%.
Албиносите в Европа са средно 1 на 20 000 жители, докато хетерозиготни по алела са 1 на всеки 70
жители.
В Индия, Близкия Изток и в тропична Африка кръвна група А е рядко срещана. Има хипотеза,
според която хора с кръвна група А са много податливи към заболяване от едра шарка. Поради
това в страни с чести епидемии от шарка алелът Iа е елиминиран.