ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА ПЛАТФОРМА 2020 1

МАЛКИ ОРГАНИЧНИ МОЛЕКУЛИ

Свойства на въглерода и тяхното значение. Органичните съединения са
съединения на химичния елемент въглерод. Той има 4 свободни е- във
външния си електронен слой и може да образува ковалентни връзки с 4 други
атома. Въглеродният атом може да образува единични, двойни и тройни
ковалентни връзки (последните се срещат рядко в биологичните молекули).
Важна особеност на въглеродните атоми е способността им да се
свързват помежду си чрез ковалентни връзки. Така се образуват отворени
(прави и разклонени) и циклични въглеродни вериги, които могат да достигат
големи размери.
Благодарение на тези свойства на въглеродния атом се образуват
структурно разнообразни молекули.

Малки органични молекули. В клетката се съдържат четири основни вида

МОМ: 1) монозахариди, 2) мастни киселини, 3) аминокиселини и 4) нуклеотиди.
Тези молекули обикновено са в свободно състояние в клетката и се
използват като предшественици за изграждане на големи молекули
(макромолекули) – полизахариди, белтъци, нуклеинови киселини, а също и за
изграждане на липиди.
Някои от тях служат като източник на енергия за клетъчните процеси.
Други регулират клетъчната активност (хормони, растежни фактори,
медиатори).

1) Монозахариди. Молекулата на монозахаридите ( прости захари)

съдържа няколко въглеродни атома, най-често 5 (пентоза) или 6 (хексоза)
атома.
Монозахаридите могат да се свързват помежду си чрез ковалентни
връзки в полимерни структури: олигозахариди и полизахариди. Всички те имат
обща формула (СН2О)n и могат да бъдат разглеждани като съединения на
въглерода с водата, откъдето произлиза названието им – въглехидрати.
 ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА ПЛАТФОРМА 2020 2

Олигозахаридите (гр. олиго – малко) имат къси вериги.

Полизахаридите са образувани от стотици и хиляди еднакви или
различни мономери. Те могат да образуват линейни или разклонени вериги.

Функции:
Пентозата рибоза е компонент на нуклеотидите,
Хексозата глюкоза се използва като основен източник на енергия.
Олигозахариди, свързани ковалентно към мембранните липиди и
белтъци имат информационни свойства - служат за разпознаване на външни
сигнали, за свързване на клетките и др. На повърхността на еритроцитите те
обуславят наличието на системата АВО (четири кръвни групи) при хората – A,
B, AB и O.
Съставени от глюкоза полизахариди се използват за запасяване на
енергия – гликоген в животинските клетки.

Опеделени полизахариди имат важна роля в екстрацелуларния матрикс

на съединителната тъкан на животните, напр. хиалуронова киселина.

2) Мастни киселини. Природните МК са съставени от неразклонена

въглеродна веригаи карбоксилна група (–COOН) в края.
МК могат да бъдат наситени (да съдържат само единични връзки между
въглеродните атоми) или ненаситени (да съдържат една или повече двойни
връзки). Двойните връзки са причина за огъвания във веригата, които са от
значение за начина на свързване на МК помежду им: поради това наситените
 ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА ПЛАТФОРМА 2020 3

мазнини имат твърда консистенция (например маргарин), а полиненаситените

са течни (например растителните мазнини).

МК са основен структурен компонент на липидите. Към липидите се

отнасят различни по химичен състав съединения, които имат обща особеност –
не се разтварят във вода.
Липидите изпълняват три основни функции в клетките:
служат като форма на запасяване на енергия,
изграждат клетъчните мембрани,
участват в междуклетъчната сигнализация.

Най-широко разпространените природни липиди са неутралните мазнини.

Мазнините са основната форма на запасяване на енергия в организма на
животните: те са по-богати на енергия в сравнение с въглехидратите, тъй като
доставят при разграждането си два пъти повече енергия на единица маса. Това
позволява едно и също количество енергия да бъде запасявано в два пъти по-
малка маса вещество, което е от особено значение за животните, поради
подвижния им начин на живот.
Друг вид липиди – фосфолипидите, са основни компоненти на
биологичните мембрани. Всички фосфолипиди имат хидрофобни "опашки" от
МК, и хидрофилна "глава" от фосфатния остатък и химичната група, свързана с
него. Наличието на хидрофилни и хидрофобни участъци в молекулата на
фосфолипидите и гликолипидите обуславя формирането на двоен слой във
воден разтвор, който е структурна основа за образуването на клетъчните
мембрани.
Към липидите се отнасят и стероидите. Основен техен представител в
животинските клетки е холестеролът. От холестерола се синтезират
стероидните хормони (полови хормони, кортикостероиди). Тези липиди
изпълняват функция на сигнални молекули в редица клетки.

3) Аминокиселини. АК имат обща структурна особеност – съдържат

карбоксилна група, аминогрупа, водороден атом и странична верига (остатък
R,) свързани с един и същ въглероден атом.
Специфичните химични свойства на АК се определят от радикала.
При някои (алкални) той носи положителен заряд, а при други (кисели) –
отрицателен заряд.
 ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА ПЛАТФОРМА 2020 4

Останалите аминокиселини са неутрални. Те биват неполярни, които не

взаимодействат с водните молекули (хидрофобни) и полярни, които
взаимодействат с водните молекули (хидрофилни).
Една АК (цистеин) съдържа в радикала си сулфхидрилна група (–SH).
Аминокиселините могат да се свързват помежду си чрез ковалентни
връзки в неразклонена полипептидна верига. При всички живи организми 20
аминокиселини изграждат молекулите на белтъците.

4) Нуклеотиди. Нуклеотидите са съставени от 3 компонента – пентоза,

свързана с фосфорна киселина и азотсъдържащо съединение, наречено
„азотна база” поради алкалния му (базичен) характер – свързване на протони в
кисела среда.

Нуклеотид: 1) фосфатен остатък; 2) пентоза; 3) азотна база

Пентозата в нуклеотидите може да бъде рибоза или дезоксирибоза.

Нуклеотидите съдържат една от азотните бази аденин, гуанин, цитозин, тимин
или урацил. Най-важната функция на нуклеотидите е изграждането на
молекулите на НК. Те се свързват чрез ковалентни връзки в линейна верига.
Нуклеотидите могат да се свързват с една или с две молекули фосфорна
киселина. Връзките между фосфатните остатъци са макроергични, т.е. по-
богати на енергия от обикновената ковалентна връзка. Клетките използват като
универсален акумулатор и доставчик на енергия аденозинтрифосфат (ATФ).
 ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА ПЛАТФОРМА 2020 5

ГОЛЕМИ ОРГАНИЧНИ МОЛЕКУЛИ (МАКРОМОЛЕКУЛИ)

Те представляват полимери – съставени са от мономери, свързани чрез
ковалентни връзки в дълги вериги.
Когато съставящите молекулата мономери са еднакви, се образува
хомополимер, а когато са различни – хетерополимер.
Хетерополимерите могат да имат два типа на подреждане на
мономерите: когато те са подредени в повтаряща се последователност,
хетерополимерът е периодичен, а при липса на такъв ред – апериодичен.

Значение на хетерополимерната структура. Полимерната структура

води до появата на нови свойства. Едно от тях е възможността за записване на
информация
Нуклеиновите киселини и белтъците са линейни полимери, съставени от
различни мономери – съответно 4 нуклеотида и 20 аминокиселини. При М
различни мономера във веригата, и общ техен брой n, могат да се получат Мn
различни варианта на структурата. Нуклеиновите киселини и белтъците са
молекулната основа на разнообразието в живата природа, защото съществуват
неизчерпаеми възможности за вариации в строежа и функциите на техните
молекули.

Значение на пространствената структура. Друга характерна особеност

на нуклеиновите киселини (НК) и белтъците (Б) е възможността за огъване на
веригата в пространството, което определя тяхната пространствена структура.
Специфичната пространствена структура е основа на биологичните им
свойства.
 ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА ПЛАТФОРМА 2020 6

Огъването се дължи на образуването на голям брой слаби връзки между

несъседни мономери във веригата. Нековалентните връзки дават възможност
за промяна на структурата на молекулите в отговор на промени в средата. Тази
особеност позволява да се осъществи приспособяване и регулация на
различни процеси.

Водородни връзки (А), йонни взаимодействия (Б), хидрофобни

взаимодействия и вандерваалсови сили (В) между несъседни аминокиселини в
полипептидна верига.

Слабите връзки между молекулите правят възможно разпознаването на

взаимно допълващи се, съответни (комплементарни) структури, което е основа
за функционирането на ензимите, антителата, рецепторите и др.
.

Матричен механизъм на синтеза на НК и Б. Разпознаването на

комплементарни структури се проявява и при синтезата на НК и Б: те се
сглобяват от своите мономери върху друга макромолекула, която служи като
модел (матрица).
 ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА ПЛАТФОРМА 2020 7

Матрицата определя начина на подреждане на мономерите. ДНК се

синтезира върху матрица ДНК, ДНК е матрица за синтеза на РНК, белтъчните
молекули се синтезират върху матрица РНК.
Матричният механизъм на синтеза се отличава с голяма точност, което
има огромно значение за макромолекулите, участващи в генетичните процеси в
клетката.

НУКЛЕИНОВИ КИСЕЛИНИ
Молекулата на ДНК се състои от две вериги, които са извити в спирална
стълба. Съществена особеност на този модел е, че базите на молекулата са
разположени във вътрешността на двойната спирала, а захарофосфатните
остатъци са отвън.
Двете вериги са свързани благодарение на съответствието
(комплементарността) на базите на срещуположните нуклеотиди: аденин и
тимин и гуанин и цитозин.

Моделът на двойната спирала обяснява функциите на ДНК –

съхраняване, възпроизвеждане на генетичната информация и участие в
нейната реализация при синтезата на белтъци.
Съхраняване на генетичната информация. В ДНК се съхранява
генетичната програма – план на структурата на всички белтъци и
рибонуклеинови киселини на даден организъм.
В молекулата на ДНК тази информация е записана чрез линейната
последователност на нуклеотидите. Всеки от четирите нуклеотида може да
бъде разгледан като буква в четирибуквена азбука, с която е записана
информацията.
Записаната в ДНК информация на даден организъм се нарича геном.
Съхраняването на генетичната информация е свързано с наличие на
специални механизми, които поправят увреждания в структурата на ДНК,
настъпили под влияние на различни фактори.
 ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА ПЛАТФОРМА 2020 8

Възпроизвеждане на генетичната информация (синтеза на ДНК,

репликация). Двете вериги съдържат една и съща генетична информация.
Генетичната информация се възпроизвежда в процес, при който двете вериги
се разделят и всяка от тях служи като матрица за синтеза на нова верига.
Участие в реализацията на генетичната информация (синтеза на
РНК, транскрипция). В ДНК е записана информация за последователността от
АК във веригата на белтъците. Тази информация се реализира при синтеза на
белтъци.
Реализацията на генетичната информация се осъществява в два етапа.
Първо определен участък от едната верига на ДНК (ген) служи като
матрица за синтеза на РНК, наречена информационна (иРНК). Този процес се
осъществява с помощта на четири "букви" – нуклеотидите на РНК, поради което
се означава като преписване на генетичната информация (транскрипция).
иРНК определя начина на подреждане на АК в полипептидната верига.
АК имат различна структура от нуклеотидите и са 20, а не 4. Затова е прието
синтезата на ППВ (белтъци) да се нарича превеждане на генетичната
информация (транслация).

БЕЛТЪЦИ
Обща характеристика и химичен състав. Различните видове организми
съдържат специфичен набор белтъци, които определят техните характерни
особености. Като синоним се използва названието „протеин” (от гр. първична
нишка), което акцентира върху първостепенното им значение.
При формиране на веригата R остава свободен. R има различни химични
свойства и определя специфичните особености на белтъците.
Между атомите на ППВ могат да възникнат различен тип слаби
взаимодействия. В резултат веригата се огъва и придобива пространствена
структура.

Прието е в една ППВ да се разграничават три основни равнища на

организация.
 ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА ПЛАТФОРМА 2020 9

Първична структура. Определя се от броя, вида и начина на

подреждане на мономерите (АК).

Вторична структура. Получава се закономерно огъване на веригата,

което се нарича вторична структура.
Срещат се два начина на огъване
1) α-спирала се образува когато ППВ се завива регулярно около оста си,
като образува спирални цилиндрични участъци;
2) Структурата β-лист възниква, когато два участъка от една или няколко
вериги се разполагат успоредно, свързайки се с водородни връзки. Получава се
структура, наподобяваща нагънат хартиен лист.

Третична структура. Разположението на ППВ в пространството се

определя като третична структура.

Четвъртична структура. Някои белтъци съдържат в молекулата си две

или повече еднакви или различни ППВ, които се наричат субединици. Начинът
на подреждането им в молекулата на белтъка определя неговата четвъртична
структура.
Прости и сложни белтъци. Прието е белтъците, които съдържат само АК
да се наричат „прости белтъци”.
В състава на някои белтъци участват и небелтъчни компоненти: те се
наричат „сложни”. Те влияят върху активността на белтъците, например,
хемоглобинът съдържа хем с йон на желязо, а много ензими зависят от
присъствието кофактори.
 ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА ПЛАТФОРМА 2020 10

Формиране на участъци за свързване с други молекули. При огъване на

ППВ се формират участъци за свързване с други молекули. Те имат различно
значение:
Едни обуславят определена функция: ензимите катализират различни
процеси, антителата участват в имунни реакции, рецепторите разпознават
сигнали, транспортните белтъци пренасят вещества и др.
Други представляват регулаторни участъци. Те свързват молекули,
регулиращи функциите на белтъка. Наличието на регулаторни центрове
позволява молекулата на белтъка да реагира на различни сигнали от средата.
Така се повлиява активността на ензимите, рецепторите, двигателните и
структурните белтъци.

Форма на белтъчната молекула. Белтъците могат да се разделят в две

основни групи в зависимост от формата на молекулата: глобуларни и
фибриларни.
При глобуларните белтъци една или няколко вериги образуват сферична
структура.
Фибриларните белтъци са дълги нишковидни структури, които изпълняват
обикновено структурни, опорни, двигателни или защитни функции.
Много белтъци или техни участъци представляват променливи структури.
Тези участъци имат различна роля: могат да служат за регулирано свързване с
други молекули, да осигуряват еластични свойства на тъканите, да образуват
бариера за дифузия на вещества и др.
Ако в клетката се образуват белтъци с неправилна форма, те се
разпознават от специална система и се разграждат в молекулни „машини”,
наречени протеазоми.

Функции. Белтъците са "работните молекули", чрез които се осъществява

генетичната програма.
Ензимна. Катализират химични реакции, отличават се с висока
специфичност.
 ХИМИЧЕН СЪСТАВ НА КЛЕТКАТА ПЛАТФОРМА 2020 11

Повечето ензими функционират в клетките.

Някои ензими се секретират и изпълняват своите функции извънклетъчно –
в кръвта, в стомашно-чревния тракт.
Защитна. Защитават организма от други организми или от увреждания.
Образувани от лимфоцитите на кръвта белтъци (антитела) са способни да
разпознават и свързват проникналите в организма бактерии, вируси или чужди
молекули (антигени) и така ги блокират.
Белтъците фибриноген и тромбин участват в процеса съсирване на кръвта.
Транспортна. Транспортни белтъци на кръвната плазма свързват и
пренасят различни молекули или йони.
Съдържащият се в еритроцитите хемоглобин свързва О и го пренася до
тъканите.
Много мембрани белтъци образуват канали или пренасят молекули.
Регулаторна. Регулират различни процеси – растеж, диференциране,
реализация на генетичната информация, обмяната на веществата и др.
Рецепторна. Участват в разпознаването на химични или физични сигнали
–хормони, медиатори, белтъци в ретината на окото при животните.
Структурно-опорна.
Заедно с липидите изграждат биологичните мембрани.
От белтъци се формира в клетките опорно-двигателен апарат.
Белтъци изграждат хрущялите, сухожилията и кожата.
Двигателна. Белтъци обуславят различни видове движения на клетката и
на целия организъм.
Осигуряване с енергия. Комплекси от белтъци участват в
преобразуването на външна енергия в енергия на АТФ.
Резервни хранителни вещества. Много растения отлагат белтъци в
клетките на семената, които се използват за развитие на зародиша - пшеница,
царевица, ориз.