НУКЛЕОТИДИ. АМИНОКИСЕЛИНИ.

Какво представляват нуклеотидите?

Нуклеотидите са основните градивни елементи на РНК и ДНК. Те са

изградени от захарна молекула, специфична основа и фосфатна група.

Нуклеотидът се състои от следните компоненти:

-монозахарид, който се състои от 5 въглеродни атома и е известен още

като пентоза

-остатък на фосфорна киселина

-от една от петте нуклеобази (урацил, тимин, цитозин, гуанин, аденин)

Захарта е свързана с основата и фосфора. Ако фосфатът се свърже с

нуклеозид, се образува най-простият нуклеотид, така нареченият
мононуклеотид. Фосфатът образува естерна връзка с 5-въглеродния атом
на нуклеозида чрез разделяне на водата. Следователно, нуклеотидите
много често се наричат "фосфатни естери на нуклеозиди".
При полагане на допълнителни фосфатни остатъци се образуват
нуклеозидни ди или нуклеозидни трифосфати. Между фосфатите се
образуват фосфорни анхидридни връзки, които имат голямо количество
енергия. В ДНК се използват само тимин, цитозин, гуанин или аденин,
докато урацил присъства в РНК вместо тимин. Съществуват и редица други
бази, известни като редки основи, тъй като те се намират само в много
малки количества в нуклеиновите киселини. Те включват например
хидроксилирани или метилирани пуринови и пиримидинови бази като
псевдоридин, дихидроурацил или 5-метилцитозин.

Три нуклеотида, които са свързани заедно, образуват най-малката

единица, необходима за кодиране на генетичната информация в РНК или
ДНК. Тази единица информация се нарича кодон. Основно има два типа
нуклеотиди: пиримидинови нуклеотиди и пуринови нуклеотиди.
Пуриновите нуклеотиди имат хетероциклична пръстенна система,
изградена от два пръстена, пиримидиновите нуклеотиди имат само един
пръстен.

Функция, ефект и задачи:

Нуклеотидите са много важни за образуването на нови клетки, както и за

енергийния метаболизъм, а също така функционират като пратеници. Тяло
не би могло да функционира без нуклеотиди.
С помощта на нуклеотиди организмът може да възстанови функцията си
след заболяване или нараняване. Това изисква много строителни
материали и много енергия, които обаче не са налични в достатъчни
количества в случай на липса на нуклеотиди. По принцип нуклеотидите
изпълняват следните задачи в организма:

-Енергиен носител: за това се нуждаете от анхидридните връзки, които са с

много високо съдържание на енергия

-Предшественици на синтезни продукти като РНК и ДНК

-Части от коензими: Те са важни за процеса на различни химични реакции

-Функция на алостерична модулация: нуклеотидите имат задачата да

регулират активността на ключовите ензими

ОБЩА СТРУКТУРА НА АМИНОКИСЕЛИНИТЕ. ВИДОВЕ АМИНОКИСЕЛИНИ.

Аминокиселините са карбоксилна киселини, които притежават

аминогрупа. За изграждане на белтъците са важни алфа-аминокиселините.
Означават се така, защото тяхната аминогрупа е разположена
непосредствено след карбоксилната група. На фигурата, която споделям с
вас се вижда общата формула на всички алфа-аминокиселини.

Въпреки сходството във формулата на аминокиселините, всичките се

категоризират в следните групи:

1. Аминокиселини с хидрофобен остатък: това са аминокиселините

глицин, аланин, валин, левцин и изолевцин.

2. Моноаминодикарбоксилови аминокиселини: те притежават по една

аминна и две карбоксилни групи. Конкретни примери това са
аспарагиновата киселина (аспартат) и нейния амид аспарагин; тук е и
глутамоновата киселина (глутамат) и нейния амид глутамин.
3. Аминокиселини, притежаващи специфични функционални групи: такива
са аминокиселините серин, треонин, цистеин, метионин, лизин и аргинин.

4. Аминокиселини с циклична структура: това са пролина, фенилаланина,

тирозин, триптофан и хистидин.

СВОЙСТВА И ФУНКЦИИ НА АМИНОКИСЕЛИНИТЕ

Съществуват голям брой аминокиселини, но само 20 от тях влизат в

състава на белтъците. Това е така, защото генетичния код на клетката
съдържа информация само за тях. Но това не изключва участието на други
аминокиселини, в много от функциите на човешката клетка, въпреки, че не
влизат както казах в състава на белтъците.

Тези 20 аминокиселини се подразделят на групи: 12 от тях са заменими.

Т.е. могат да се образуват от организма при всяка нужда, от други
съединения. Съществуват и 8 броя (вида), които се наричат незаменими.

Аминокиселините притежават електрически заряд, във водния разтвор.

Това се дължи на свойствата на карбоксилната и на аминната група.

Аминокиселините могат да реагират помежду си, образувайки пептидни

връзки. Тя е изградена от една карбоксилна и една аминна група,
принадлежащи на две съседни аминокиселини.

ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА НЯКОИ ОТ АМОНИКИСЕЛИНИТЕ

Аланин – Играе основна роля в преобразуването на аминокиселините в

глюкоза. Засилва имунната ситема.

Аргинин – Може да бъде синтезиран от организма от други

аминокиселини. Всъщност това е предшественика на креатина. Аргининът
стимулира освобождаването в кръвта на инсулина, глюкагона и хормона
на растежа.
Аспарагинова киселина – Участва в преобразуването на въглехидратите в
мускулна енергия, изпълнявайки ключова роля в механизмите на
мускулното съкращаване.

Валин – Валинът се отнася към незаменимите аминокиселини.

Глицин – Участва в синтезата на други аминокиселини и влиза в състава на

хемоглобина. От енергетична гледна точка се явява ключево звено в
синтезата на глюкагона – един от основните фактори, влияещи на
изпозването на запасите от гликоген в мускулите и черния дроб.

Глутаминова киселина – Може да се синтезира в организма от други

аминокиселини и самата тя се явява важен предшественик на синтеза на
различни аминокиселини (глутамин, пролин, аргинин, глутатион) и
обезпечава обменните процеси.

Изолевцин –Играе ключова роля в синтеза на хемоглобина

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

https://abritvs.com/

https://bg.khanacademy.org/science/ap-biology/chemistry-of-life/nucleic-acids-ap/a/nucleic-acids

https://bg.healthandmedicineinfo.com/nukleotide-ET1

https://zdravnifakti.com/

https://www.belchohristov.com/vidove-aminokiselini-peptidi-struktura-funkcii/