Молекулни механизми на

белтъчната синтеза

ТРАНСЛАЦИЯ

DNA
Фенотипните белези replication

на организма се
определят от transcription

RNA
белтъците, а
информацията за translation

техния синтез е
кодирана в ДНК: protein

 Информацията за даден белтък се запазва по

пътя от ДНК през РНК до полипептидна верига,
като се преобразува от нуклеотиден в
аминокиселинен запис.
 Процесът се нарича превеждане – ТРАНСЛАЦИЯ.

Основните участници в
транслацията:
 тРНК – молекула адаптор, осигуряваща сродството
между кодона и съответната аминокиселина.
 иРНК – матрица за белтъчен синтез.
 Активиращи ензими – катализиращи специфичното
свързване между аминокиселината и тРНК;
 Рибозома – клетъчен немембранен органел,
състоящ се от две субединици – малка и голяма;
 Ензими и регулаторни белтъци;
 Двайсет  - аминокиселини.

1
Рибозомите при прокариоти и еукариоти са различни в
техните структурни композици, но имат еднаква
функция

 Двете субединици на
рибозомите се съвързват
посредством магнезиеви
йони по време на
транскрипцията.
 Малката субединица на
рибозомата е отговорна за
специфичното свързването с
иРНК.

 тРНК се свързва с двете субединици на рибозомата като се

разполага перпендикулярно на иРНК.
 Мястото където се разполага едната тРНК, носеща
включващата се АА се нарича аминоацилен участък.
 Мястото където се разполага тРНК носеща растящия
полипептид, се нарича пептидален участък.

тРНК – транспортира АА до рибозомите

 В акцепторния край на 3'-ОН
се свързва определена AA.
 В бримката на тРНК се
намират специфични
тринуклеотидни
последователности наречени
антикодон
 Антикодона е
комплементарен на кодона в
иРНК.
 Дешефриране на
генетичният код.
mRNA has clover like
secondary structure.

2
 Преди да започне инициацията в цитозола се
осъществява активиране на АА и свързването им
към съответната тРНК.

Aminoacyl tRNA
synthetase
 Реакцията се катализира от ензима аминоацил-тРНК
синтетаза с участието на АТФ.
 Ензима осигурява правилното свързване на всяка една от
АА към точно определена тРНК.

ИНИЦИАЦИЯ, ЕЛОНГАЦИЯ И ТЕРМИНАЦИЯ

 Малката субединица на рибозомата разпознава

иРНК чрез нейната „шапка“.
 тРНК носи първата аминокиселина.
 За прокариотите това е формилметионин-тРНК, а за
еукариоти съответно метионин-тРНК.
 Свързването на тРНК към комплекса се осъществява
чрез стартов антикодон на тРНК и съответния му кодон
АУГ в иРНК.
 Голямата субединица на рибозомата се присъединява
към комплекса.

Инициация при
еукариоти:

В процеса учавстват:
1IF- IF2 IF3 елонгиращи
и релизинг фактори –
иницираци транслациата
фактори.

3
ЕЛОНГАЦИЯТА е процес на постепенното удължаване на
полипептидната верига.

 Met-тРНК Met навлиза в П-участък.

 Свободният А-участък на рибозомата се присъединява
аминоацил-тРНК, чийто антикодон съответства на втория кодон
иРНК.
 Двете АА се свързват посредством пепдидна връзка с участието
на ензима пептидилтрансфераза.
 Разрушаване връзката между първата аминокиселина и нейната
тРНК.
 Рибозомата се придвижва един кодон на дясно в посока 5’-3’.
 тРНК носеща дипептида се оказва в П-участъка.
 тРНК напуска комплекса.
 В освободения А-участък постъпва нова аминоацил-тРНК.

 Терминацията настъпва
когато в А-участъка на Терминация
рибозомата се установи един
от терминиращите кодони –
УАА, УАГ, УГА.
 Протеини, наречени
терминиращи белтъци, се
свързват със стоп кодоните и
се разполагат в А-участъка.
 Пептидилтрансферазата
осъществява хидролиза на
последната аминокиселина и
формира въглеродният край
на ППВ.
 Коплексът иРНК-рибозома
се дисоциира.

4
 иРНК може да се транслира рибозоми в полизомен комплекс;
многократно, като последователно
се вързва с няколко десетки
рибозоми на разстояние около 80
нуклеотида една от друга –
формира се комплекс наречен
ПОЛИЗОМА
 В еукариотните организми
рибозомите се срещат в зърнестата
ендоплазмена мрежа.
"membrane-bound" ribosomes
on rough endoplasmic reticulum

Постранслационни модификации
на белтъците
 Химични структурни промени с цел
достигане на физиологично активно
състояние на молекулата
 Гликозилиране
 -лектини
 -фитохемаглутинина
 -конканавалин

Постранслационни модификации
на белтъците
 Частична протеолиза.
 - проинсулин
 Фосфорилиране и дефосфорилиране
 - протеина р53 „пазач на генома“ се активира във
фосфорилирана форма.
 Ацетилиране и деацетилиране
 - хистон Н1 пречи на формиране на соленоида и
подържа нуклеозомата разгъната, при което се
осъществява транскрипцията

5
 Стареене и разграждане на
белтъците
 Убикуитин-протеазомният път
 Формиране на мулти-убикуитинова
разклонена верига, която се възприема като
сигнал за разграждането на белтъците от
протеазомата.
 Когато клетката не е в състояние да
възстанови денатуираните белтъци или да
се реализира тяхното разграждане, се
създават условия за патологичен процес.

Болести на дефектната
протеинова конформация
 Неврогенетични заболявания, една част от
тях се дължи на генетично заложена
експанзия на три нуклеотидни повтори.
 - болест на Хънтингтън, Алцхаймер,
Паркинсон, Кройцфелд-Яков.

Благодаря за вниманието !