Нуклеинови киселини.

Централна догма в биологията.

Първична структура на ДНК
нуклеотид – фосфатна група,
азотни бази, пентоза. Син и анти
конформация на нуклеотида.
Връзки в и между нуклеотидите.
Фиг. 1. "Централна догма", формулирана от Ф. Крик за ролята на нуклеиновите
киселини за съхраняване и предаване на наследствената информация.

Синтезата на нова идентична ДНК или предаването на

наследствената информация от едно поколение на друго
(процес 1 на схемата) се означава като репликация на ДНК.
Презаписването или транскрипцията на информацията (процес 2)
представлява синтеза на РНК.
Превеждането или транслацията на информацията (процес 3)
предствлява синтеза на белтъци. В някои вируси е възможен и
обратен поток на информацията от РНК към ДНК (процес 4) -
обратна транскрипция.
Нуклеотиди – мономери
образуващи нуклеиновите 1) Азотни бази аденин
киселини урацил

цитозин
Нуклеотид
Нуклеозид Пиримидинови Пуринови
тимин гуанин
бази бази
1) Азотна база

3) Фосфатен OH
2) Захар пентоза OH
остатък

2 2
OH H
Рибоза Дезоксирибоза

2) Захар пентоза Напр.

3) Фосфатен Аденозин монофосфат
остатък (АМФ)
- нуклеотидите са Аденозин дифосфат
образувани (АДФ)
от 3 компонента Аденозин трифосфат
(АТФ)
 Функции на нуклеотидите
1) Нуклеотиди със самостоятелни биологични
функции 2) Изграждат нуклеиновите
киселини

Аденозин трифосфат –
основно макроергично съединение
използвано от клетките

Ацетил СoA -пренася ацетилни групи

участва в метаболизма на
мазнини и въглехидрати

Цикличен аденозин фосфо -

монофосфат - диестерна
сигнална
молекула
връзка
 * Връзки
1. Между 1’ С-атом пентозата и азотната база – N-C глюкозидна връзка.
2. Между 5’ С-атом пентозата и фосфатната група – фосфоестерна връзка
3. Между нуклеотидите – 3’-5’ фосфодиестерна; образувана между ОН-групата на 3’ С-
атом на пентозата и ОН-групата на фосфата, присъединен към 5’ С-атом на пентозата
на следващия нуклеотид.
 Нуклеинови киселини.

Вторична структура на ДНК. Особености на двойната спирала. Алтернативни

форми на ДНК.
Особености на двойната спирала:

1. Захарофосфатните скелети на двете вериги образуват

дясновъртящи спирали с еднакви параметри и обща ос.
2. Двете вериги са комплементарни.
3. Единичните вериги се свързват помежду си с термодинамично
стабилни водородни връзки, чиито плоскости са
перпендикулярни на оста на спиралата.
4. Двете вериги са антипаралелни.
5. Между азотните бази на двете вериги съществуват стекинг
взаимодействия, в резултат на хидрофобни взаимодействия
между плоскостите на съседните бази.
Двете вериги ДНК са комплементарни и антипаралелни

T Тимин Ц Цитозин

A Г Водородни връзки

Аденин Гуанин
Двойната спирала се поддържа в резултат от два вида взаимодействия
между базите:
- хидрофобни връзки
- водородни връзки
“стекинг взаимодействие”

малка
бразда

голяма
бразда
Водородни връзки между базите по Hoogsteen.

Тройно-верижен участък в ДНК, наричан Н-ДНК

 Двойната спирала на ДНК има три основни форми

Структура на ДНК /В форма/

обобщение:

- две полинуклеотидни вериги

се завиват в дясновъртяща
спирала
- веригите са антипаралелни
- диаметър - 20Å
- ход на спиралата – 34 nm
- в една витка има 10 бази
- разстоянието между базите
е 3,4Å
- въглехидратните остатъци
са разположени външно на
спиралата
- базите са разположени във
вътрешността на спиралата
- базите са перпендикулярни
на оста на спиралата
- срещу А се разполага Т
- срещу G се разполага С
- между А и Т има 2 водородни
връзки
- месду G и С има 3 водородни
връзки
 Структура на РНК. Видове РНК-и и функции.

1. Структура

Рибоза Дезоксирибоза
в РНК в ДНК

Урацил Тимин
в РНК в ДНК
Урацил

Аденин
Първична структура – секвенция, комплементарна на
определен участък от ДНК

ДНК

Матрична верига
Синтез на РНК
(Транскрипция)

РНК
Вторична структура – къси двойноверижни участъци, може да има неточни
сдвоявания
Stem- двойноверижен регион
Hairpin loop (фуркетна примка)- съставена е
от най- малко четири бази образуващи извивка
на 180º следвана от двойноверижен регион
Pseudoknot- съставен е от две структури
стъбло-примка в които първото стъбло на
примката формира част от второто стъбло
Bugle loop (полу-примка)- се получава, когато
бази от едната страна на веригата са
несиметрични на базите в комплиментарната
верига
Internal loop (вътрешна примка)- се получава,
когато бази от двете страни на веригата са
симетрично несдвоени
Branch loop (разклонена примка)- се
получава, когато два или повече
двойноверижни региона се съединават за да
формират затворена структура
Видове РНК функции:

1. Информационна РНК (иРНК) – кодира белтъците

2. Рибозомна РНК (рРНК) – изгражда рибозомите и участва

в белтъчния синтез

3. Транспортна РНК (тРНК) – пренася аминокиселините и участва

в белтъчния синтез
работят в цитоплазмата

4. Малки ядрени РНК (мяРНК) – участва в модификациите на иРНК

5. Малки ядърцеви РНК (мяцРНК) – участвуват в модификациите

на рРНК
работят в ядрото
Транспортни РНК (тРНК) - 16% от клетъчната
РНК

псевдоуридин – модифициран нуклеотид

дихдроуридин(D)-модифициран уридин

Псевдоуридин (ψ) и риботимидин (Т) се откриват на много

места, особено в TΨC примката на тРНК. При
псеводоуридина връзката между урацила и рибозата е
променена от C-N на С-С. Др важна модифицирана база е
хипоксантинът – деаминиран аденин, чиито нуклеозид се
нарича инозин. Инозинът играе ключова роля в wobble
хипотезата за генетичния код. Често се срещат и нуклеозиди
с 2’-О-метилрибоза. 2’-О-метилирането на аденозина
предотвратява превръщането му в инозин.
Транспортни РНК (тРНК) - 16% от клетъчната
РНК

свързана АК

5’

антикодон детелинов
лист
Рибозомна РНК (рРНК) - 82% от клетъчната РНК

Рибозомни белтъци

рРНК
Двумерна карта на 16S РНК от
малката субединица на бактериалната
рибозома
 Рибозоми

Прокариоти Еукариоти

31 Б 21 Б 40 Б 33 Б
Информационна РНК (иРНК) – 2% от клетъчната РНК

Еукариоти Прокариоти

Цитоплазма

ЯДРО ДНК
интрони екзони
ДНК

ТРАНСКРИПЦИЯ
иРНК
ТРАНСКРИПЦИЯ ТРАНСЛАЦИЯ
Първичен
РНК транскрипт
белтък

шапка

иРНК

иРНК
ТРАНСЛАЦИЯ
белтък
 Функции на РНК в клетката

1. Реализира генетичната информация от ДНК в белтъчен продукт.

2. Транспортна функция – молекулите тРНК пренасят аминокиселините до рибозомите в хода

на транслацията.

3. Адапторна функция – тРНК адаптира нуклеотидната структура на иРНК към полипептидната

структура на белтъка.

4. Информационна (кодираща) функция – при възпроизводството на РНК-ретровирусите.

5. Структурна функция – молекулите на рРНК участват в структурата на рибозомите.

6. Каталитична функция – РНК-молекулите, осъществяващи тази функция, се означават като

рибозими. Това са обикновено прекурсорни рРНК, които проявяват автокаталитично действие
при сплайсинга (автосплайсинг) до зряла РНК-молекула.

7. Участие в еволюционния процес чрез реализацията на еволюционните мутационни промени

в молекулата на ДНК.