9/26/2023

проф. Б. Галунска

Ензими

1. Обща характеристика
2. Номенклатура и класификация
3. Кофактори на ензимите
• Водоразтворимите витамини като
ензимни кофактори
4. Механизъм на ензимното действие
• Активен център
• Активираща енергия

Защо изучаваме ензимите?

За да разберем:
Патогенезата на заболяванията
Действието на лекарствата като ензимни инхибитори
Нежеланите лекарствени реакции, дължащи се на
вариации в ензимната активност при отделните
индивиди
Причината, хода на заболяванията и да направим
оценка на провежданото лечениe чрез измерване на
ензимната активност в кръвта

1
 9/26/2023

Обща характеристика на ензимите

Биологични катализатори
Голяма част са протеини
Малка част са РНК-и  рибозими
 катализират хидролизата на фосфодиестерни връзки
в РНК-и при процеси на сплайсинг
Многократно увеличават скоростта на реакциите, които
катализират 103-108 пъти → 100 -1000 молекули
субстрат/сек
 Специфична локализация в клетките
(компартментаризация)

Обща характеристика на ензимите

Висока специфичност
 По отношение на субстрата
• абсолютна (уреаза)
• групова
• стереоспецифичност ( цис-аконитаза)
 По отношение на типа ензимна реакция
Подлежат на регулация
 активиране
 инхибиране
Нарушения в ензимната функция водят до заболяване

Номенклатура на ензимите
Наименования на ензимите
 Тривиални – най-широко използвани
 име на субстрата + аза: Пример: гликозидaза, уреaза, лактaза
 тип на ензимната реакция: лактат дехидрогеназа, ацил-КоА
синтетаза
 Систематични – според номенклатура, изработена от
международния съюз по биохимия и молекулярна биология (IUBMB)
 7 главни класа, всеки от които има 4-13 подкласа
 всеки ензим има 4 цифрен кодов номер (EC):

EC 2.7.1.1 специфична информация за

ензима

клас подклас подподклас

2
 9/26/2023

Номенклатура на ензимите

Пример: EC 2.7.1.1
2 – клас трансферази
7 – подклас фосфотрансферази (пренасящи
фосфатна група)
1 – подподклас с акцептор на фосфатната група
алкохол
1 – специфична информация за ензима:
хексокиназа (ATP:D-хексозо 6-
фосфотрансфераза)

Класификация на ензимите
 Оксидоредуктази
 дехидрогенази, оксидази, редуктази, пероксидази, каталаза,
оксигенази, хидроксилази
 Трансферази
 кинази, трансалдолази, транскетолази, ацил-, метил-, гликозил-,
аминотрансферази
 Хидролази
 естерази, гликозидази, пептидази, фосфатази, липази,
рибонуклеази
 Лиази
 декарбоксилази, алдолази, дехидратази, синтази
 Изомерази
 мутази, епимерази, рацемази
 Лигази
 синтетази, карбоксилази
 Транслокази

Ензимни класове

Номер
Име Реакция, която катализира
по ред

1. Оксидоредуктази AH2 + B = A +BH2

2. Трансферази AX + B = BX + A
3. Хидролази A-B + H2O = AH + BOH
4. Лиази

5. Изомерази A=B
6. Лигази A + B + НТФ = A-B + НДФ + Фн (или НМФ + ФФн)

7. Транслокази
Keith Tipton and Andrew McDonald. A Brief Guide to
Enzyme Nomenclature and Classification

3
 9/26/2023

Класификация на ензимите
1. Оксидоредуктази – окислително-редукционни реакции
CH3-CHOH-COO- +НAД+  CH3-CO-COO- + НAДH + H+
лактат
лактат пируват
дехидрогеназа
(ЛДХ)

2. Трансферази – пренос на C-, N-, P-съдържащи групи

HO-CH2-CHNH2-COO- +TХФ  NH2-CH2-COO- + TХФ-CH2-ОН
серин серин глицин хидроксиметил-ТХФ
хидроксиметил-TХФ
трансфераза

3. Хидролази – хидролитно (с участие на вода) разкъсване на връзки

NH2-CO-NH2 + H2O → CO2 + 2NH3
урея уреаза
ТХФ - тетрахидрофолат

Класификация на ензимите
4. Лиази – разкъсване на C-C, C-S, C-N връзки
CH3-CO-COO- → CH3-CHO + CO2
пируват пируват ацеталдехид
декарбоксилаза

5. Изомерази – реакции на изомеризация

-OOC-CH -CO-КoA  -OOC-CH -CH -CO-КoA
2 2 2

CH3 метилмалонил
метилмалонил-КоА мутаза сукцинил-КоА

6. Лигази – образуване на връзки между C и O, S, N

спрегнато с хидролиза на АТФ
CH3-CO-COO- + CO2 → -OOC-CH -CO-COO-
2
пируват ATФ пируват AДФ +Фн
карбоксилаза оксалоацетат

СИНТАЗА vs СИНТЕТАЗА
• Синтаза – ензим, катализиращ
кондензацията на две молекули A
субстрат без участие на АТФ лиаза синтаза
– Класифицира се като лиаза (ЕС 4)
– Пример: цитрулин + аспартат =
аргининосукцинат; B C
– ензим: аргининосукцинат лиаза
• Синтетаза – ензим, катализиращ
биосинтеза на продукт с участие на A + B + АТФ
АТФ
– Класифицира се като лигаза (ЕС 6) синтетаза
– СО2+Н2О+АТФ = карбамоилфосфат +
АМФ
– ензим: карбамоилфосфат синтетаза 1
C

4
 9/26/2023

Класификация на ензимите
7. Транслокази – пренос през мембрани

карнитин-
ацилкарнитин
транслоказа

Кофактори на ензимите

Функционално активен ензим = Холоензим

Холоензим = апоензим + кофактор
Апоензим = белтъчна част на холоензима
Кофактор = небелтъчна част на холоензима
 Коензим = органично съединение, свързващо се с
апоензима само по време на каталитичния акт, след което
се дисоциира от него (производни на водоразтворими
витамини - НAД+, НAДФ+, ФАД, ФАДН2, пантотенова
киселина, липоева киселина и др.)
 Простетична група – свързана с ковалентна връзка с
апоензима, не се дисоциира от апоензима (Fe2+, Zn2+, Se2+)

Водоразтворимите витамини като кофактори (1)

Водоразтворим Кофактор Ензим/Функция Последици при
витамин дефицит
1. Пренасящи водород (окислително-редукционни процеси)
Рибофлавин (B2) • Флавинаденин динуклеотид Оксидоредуктази/ Дерматит,
(ФАД/ФАДН2) Дехидрогеназни кейлоза,
• Флавинаденин мононуклеотид реакции стоматит (лезии
(ФМН/ФМНН2) в устната
кухина)

Никотинова • Никотинамид Оксидоредуктази/ Пелагра

киселина (ниацин, адениндинуклеотид Дехидрогеназни (дерматит,
РР, В3) (НАД+/НАДН) реакции деменция,
• Никотинамид диария)
адениндинуклеотид фосфат
(НАДФ+/НАДФН)

Аскорбинова • Дехидроаскорбат Оксидоредуктази Скорбут

киселина (вит.C ) Хидроксилази
алфа-липоева •Дихидролипоат Оксидоредуктази
киселина Дехидрогенази

5
 9/26/2023

Водоразтворимите витамини като кофактори

Аскорбинова к-на (вит. С)

Рибофлавин (вит. В2)

Аскорбат

Ниацин (Вит. РР) Дехидроаскорбинова к-на

Водоразтворимите витамини като кофактори (2)

Водоразтворим Кофактор Ензим/Функция Последици при
витамин дефицит
2. Пренасящи групи
Тиамин (B1) Тиаминпирофос- Пируватдехидрогеназа/ Бери-бери
фат (ТПФ) Пренася С2-групи
Пиридоксол (B6) Пиридоксалфос- Аминотрансферази/ Анемия,
фат (ПФ) Пренася аминогрупи Вегетативна НС
Биотин (В7) Биотинилензим Карбоксилази/АТФ- Болки, умора в
зависимо мускулите
карбоксилиране
Пантотенова Коензим А Ацил-
киселина (В5) (ацетил)трансферази/
Пренос на ацилни групи
Фолиева Тетрахидрофолат Трансферази, Анемия
киселина (В9) (ТХФ) тимидилатсинтаза/ Дефекти в
Пренос на С1-групи невралната тръба

Водоразтворимите витамини като кофактори

Пиридоксол (B6)

Биотин

Тиамин (B1)

6
 9/26/2023

Водоразтворимите витамини като кофактори (3)

Водоразтворим Кофактор Ензим/Функция Последици
витамин при дефицит
2. Пренасящи групи
Кобаламин метилкобаламин Метилтрансферази/ Анемия
(вит. B12) Пренос на метилни
групи
3. Коензими на изомерази и лиази
Пиридоксол, пиридоксалфосфат Декарбоксилази/де- Анемия,
пиридоксал, карбоксилиране на АК Вегетативна
пиридоксин НС
(вит. В6)
Тиамин тиаминпирофосфат Окислително Бери-бери
(вит. В1) декарбоксилиране на
α-кетокиселини
Кобаламин 5’ –дезоксиаденозил- Изомерази (мутази)/ Анемия
(вит B12) кобаламин вътрешномолекулно
преместване на групи

Водоразтворимите витамини като кофактори

кобаламин (В12)
цианокобаламин (В12)

Храната като източник на водоразтворими

витамини (1)
Vit. B1 : риба, ядки, семена, месо, хляб, грах, аспержи, соя, бобови

Vit. B2 : сирена, бадеми, говеждо, агнешко, свинско месо, риба, яйца,

гъби

Vit. B3 : риба, пилешко,

пуешко, свинско говеждо
месо, грах, авокадо, гъби

Vit. B5 : гъби, риба, сирене, авокадо, яйца, месо, картофи

Vit. B6 : слънчогледови семена, риба, месо, сушени плодове,

банани, авокадо.

7
 9/26/2023

Храната като източник на водоразтворими

витамини (2)
Vit. B7: моркови, орехи, яйца, мляко, Vit. B9: спанак, салати, броколи,
ягоди, малини аспержи, авокадо, тропически
плодове

Vit. B12: морски дарове, риба, соя, Vit. C: чушки, зеленолистни

твърди сирена, яйца зеленчуци, шипки, киви, домати,
броколи

Препоръчителен дневен прием на водоразтворими витамини

(за здрави индивиди)
Vitamin
Възрастова Thiamin Riboflavin B2 Niacin Vitamin B6 Folate Biotin Pantothenic Vitamin C
B12
група B1 (mg/d) (mg/d) B31(mg/d) (mg/d) (mcg/d) (mcg/d) Acid (mg/d) (mg)
(mcg/d)
кърмачета
0 – 6м. 0.2* 0.3* 2* 0.1* 65* 0.4* 5* 1.7* 40*
6м. – 12м. 0.3* 0.4* 4* 0.3* 80* 0.5* 6* 1.8* 50*
деца
1 – 3г. 0.5 0.5 6 0.5 150 0.9 8* 2* 15
4 – 8г. 0.6 0.6 8 0.6 200 1.2 12* 3* 25
мъже
9 – 13г. 0.9 0.9 12 1.0 300 1.8 20* 4* 45
14 – 18г. 1.2 1.3 16 1.3 400 2.4 25* 5* 75
19 – 30г. 1.2 1.3 16 1.3 400 2.4 30* 5* 90
31 – 50г. 1.2 1.3 16 1.3 400 2.4 30* 5* 90
51 – 70г. 1.2 1.3 16 1.7 400 2.4 30* 5* 90
>70г. 1.2 1.3 16 1.7 400 2.4 30* 5* 90
жени
9 -13г. 0.9 0.9 12 1.0 300 1.8 20* 4* 45
14 – 18г. 1.0 1.0 14 1.2 400 2.4 25* 5* 65
19 – 30г. 1.1 1.1 14 1.3 400 2.4 30* 5* 75
31 – 50г. 1.1 1.1 14 1.3 400 2.4 30* 5* 75
51 – 70г. 1.1 1.1 14 1.5 400 2.4 30* 5* 75
>70г. 1.1 1.1 14 1.5 400 2.4 30* 5* 75
http://www.ext.colostate.edu/pubs/foodnut/09312.html

Функционален и хранителен дефицит

на витамини
Функционален дефицит – потисната абсорбция и/или активиране на
витамините от лекарства, токсини или други фактори
Хранителен дефицит - недостатъчен прием на витамини с диетата

• Етанолът е «антивитамин» - намалява нивата в клетките на почти

всички коензими
• потиска усвояването на на тиамин (вит. В1)
• неговият метаболит ацеталдехид измества
пиридоксалфосфата (вит. В6) от местата за свързване с
протеините
• Много алкохолици развиват тиаминов дефицит – дисфункция на
ЦНС и ПНС, сърдечно-съдова система и др.

8
 9/26/2023

Механизъм на ензимното действие

Активен център

Активен център
 Тримерна структура от ензима, комплементарна на
структурата на субстрата
 Формира се от АК-остатъци на апоензима
 Към активния център специфично се свързва субстрата
чрез нековалентни връзки (водородни, електростатични,
хидрофобни)

Механизъм на ензимното действие

Функционални групи в активния
център
Функционална
АК Ензим
група
Цистеин -SH Глицералдехид-3-фосфат
дехидрогеназа
Серин -OH Ацетил холинестераза
Лизин -NH2 Алдолаза
Хистидин -NH фосфоглюкомутаза
Аспартат -COOH Пепсин
Аргинин -NH Карбоксипептидаза А

Механизъм на ензимното действие

Активен център

хидрофобен
активен участък полярен участък
център участък за разпознаване
на субстрата

9
 9/26/2023

Механизъм на ензимното действие

Етапи на ензимната реакция
 Свързване на субстрата (S) към активния център на
ензима (Е) → ензим-субстратен комплекс (ES)
 Превръщане на ES → ензим-продукт (EP)
 Дисоциация на ензима (Е) от EP → E+P

Механизъм на ензимното действие

Ензимната катализа протича в активния център

 Е индуцира конформационни промени в S

 S индуцира конформационни промени в E
Съответствие между геометрията на активния център на Е и
структурата на S и образуване на ES в активния център на Е
 Контактът между Е и S се осъществява чрез:
 хидрофобни групи
 заредени групи
 каталитични групи от Е
 киселинно-основни взаимодействия между Е и S
 SH-групи на цистеинови остатъци от Е

Механизъм на ензимното действие

Индуцирано съответствие
между ензима и субстрата

Субстрат
+ -
Субстрат - +
+ - + - +
Ензим
Ензим

10
 9/26/2023

Механизъм на ензимното действие

Активираща енергия
 Активираща енергия (Ea)
Разликата в енергиите на реагиращите вещества и на
преходния активен комплекс.
Некатализирани реакции ↑Ea  ↓скорост
Ензимно-катализирани реакции  ↓Ea  ↑скорост

 Ензимите провеждат реакцията по алтернативен път,

при който Еа се намалява, а скоростта се увеличава
Ензимна реакция → алтернативен реакционен път →
↓Ea → ↑скорост

Механизъм на ензимното действие

Активираща енергия

преходен активен комплекс

некатализирана
Енергия

реакция
некатализирана
реакция

Еа ензимна реакция
реагиращи
в-ва
∆Go
продукти

Реакционен път

11
 9/26/2023

Кинетика на ензимните реакции

1. Влияние на концентрацията на субстрата
 кинетична крива
 уравнение на Михаелис-Ментен
 Км и Vmax
 определяне на Км и Vmax по метода на Лайнуивър и
Бърк
2. Влияние на концентрацията на ензима
3. Влияние на температурата
4. Влияние на рН
5. Ензимна активност
 eдиници за ензимна активност
 принципи при определянето й

Фактори, влияещи върху скоростта на ензимно-

катализирана реакция
Основни понятия
 Скорост на ензимната реакция (v)
Брой молекули субстрат (S), превърнати в продукт (P) за
единица време [μmol P /min]
 Максимална скорост (Vmax)
Скоростта, при която всички активни центрове на ензима са
наситени със субстрат (достига се при [S]).
 Кинетична крива
Показва как скоростта на ензимната реакция зависи от
промяната в концентрацията на субстрата
 Хипербола – изостерични (Михаелисов тип) ензими
 Сигмоидна крива – алостерични ензими

Фактори, влияещи върху скоростта на ензимно-

катализирана реакция
Концентрация на субстрата
Кинетична крива на изостерични (Михаелисов тип) ензими

Максимална скорост
Vmax
образуване на
V (скорост на

продукта)

Хипербола

Концентрация на субстрата [S]

12
 9/26/2023

Влияние на концентрацията на субстрата върху

скоростта на ензимната реакция.
Модел на Михаелис-Ментен

 Модел на Михаелис - Ментен

 E обратимо се свързва със S и образува ES
 ES се превръща в P и E се освобождава

k1 k
E+S ←→ ES →2 E + P
k-1

Влияние на концентрацията на субстрата върху

скоростта на ензимната реакция
Уравнение на Михаелис-Ментен

k1 k
E+S → ES →2 E + P
←
k-1

vo = Vmax[S]
KM + [S]

Kм = (k-1+ k2)/k1 константа на Михаелис

[S] = концентрация на субстрата
Vmax = максимална скорост

Влияние на концентрацията на субстрата върху

скоростта на ензимната реакция
Уравнение на Михаелис-Ментен

A. [S]<< Kм
v0 е пропорционална на [S]
B
B. [S]>> Kм
начална скорост (vo)

v0 = const, не зависи от [S]

v = Vmax

13
 9/26/2023

Константа на Михаелис (Км)

характеристика на E за определен S

не се мени при измерва се в единици

промяна на [E] за концентрация [mol/L]

Константа на Михаелис (Км)

числено = [S] при v = Vmax мярка за афинитетa на Е

2 към даден S

↑Км → нисък афинитет на Е към S

↓Км → висок афинитет на Е към S

Максимална скорост (Vmax)

характеристика на E

мени при измерва се в единици

промяна на [E] за скорост [mol/s]

Максимална скорост (Vmax)

достига се при [S]>>Км мярка за капацитета на Е

Оборотно (обменно) число – количество S, превърнато в Р

за 1s от 1 mol Е при пълно насищане на Е със S

Определяне на Км и Vmax
Метод на Лайнуивър и Бърк

1/vo = Km/Vmax [S] + 1/Vmax

1/V

Методът на Лайнуивър и
Бърк е полезен за:

 изчисляване на
наклон
Kм и Vmax
 определяне на типа
инхибитор

14
 9/26/2023

Фактори, влияещи върху скоростта на ензимно-

катализирана реакция
Концентрация на ензима
Скоростта на ензимната

количество продукт, образуван за 1 време

реакция (v0) е
правопропорционална на [E]
за концентрации на [S], при
които всички активни
V0

центрове на Е са наситени
със S
⇓
Колкото пъти се увеличава
[E], толкова пъти се
повишава скоростта
време

Фактори, влияещи върху скоростта на ензимно-

катализирана реакция
Температура

слабо ↑T→ ↑v силно↑↑T→ ↓↓ v

повишаване на Т в определени Т > 60оС  денатурация на
граници (до 40оС)  ↑кинетична E ензима и загуба на активност
на молекулите на S
V

Температура оС

Фактори, влияещи върху скоростта на ензимно-

катализирана реакция
рН

 pH влияе на йонизацията на АК-остатъци от активния център

↑/↓ рН → промяна в заряда на АК в акт. център → промени в
конформацията на акт. център → ↑/↓ свързване на S от E → ↑/↓
скорост

 силна промяна в pH води до денатурация на ензима

много високо/ниско pH → денатурация на ензимния белтък

За всеки Е има pH стойност (оптимално рН), при която той

има максимална активност.

15
 9/26/2023

Фактори, влияещи върху скоростта на

ензимно-катализирана реакция
рН

Ензим с рН Ензим с рН
оптимум ~ 4 оптимум ~ 10
V

pH на реакционната смес

Ензимна активност - дефиниция

 Мярка за способността на даден ензим да катализира специфична
ензимна реакция
 Отразява
 Количеството (концентрацията) на ензима
 Vmax
 Единици на ензимната активност
 катал (cat) - количество ензим, което превръща 1 mol субстрат в
продукт за 1 секунда, при стандартни условия (Т, рН) и пълно
насищане на ензима със субстрат
 международна единица (IU) – количество ензим, което
катализира превръщането на 1 микромол субстрат в продукт за
1 минута при стандартни условия (Т, рН) и пълно насищане на
ензима със субстрат
 специфична ензимна активност – ензимна единица, отнесена
към mg ензимен белтък

Измерване на ензимната активност

 Необходими данни за измерване на ензимна активност

 стехиометрия на ензимната реакция
 субстрат(и), кофактор(и), активатор(и)
 избор на концентрация на субстрата [S]>>Kм
• трябва да е поне 100 х Км, за да се работи при
максимално насищане на ензима и скоростта да зависи
само от [E]
 оптималните рН и ТоС
 количествен метод за отчитане на промяната в
концентрацията на субстрата/продукта

16
 9/26/2023

Инхибиране на ензимното действие

1. Инхибитори – видове
2. Обратимо инхибиране – видове
 Компетитивното (конкурентно) инхибиране
 обща характеристика
 кинетика
 Некомпетитивно (неконкурентно) инхибиране
 обща характеристика
 кинетика
3. Лекарствата като ензимни инхибитори

Необратими инхибитори

Инхибитор: всяко вещество, което намалява скоростта на

ензимната реакция

Необратими инхибитори
Образуват ковалентна връзка с АК от активния център на ензима.
Не може да се възстанови активността на ензима.

17
 9/26/2023

Необратими инхибитори
Примери
Ковалентна връзка

Пеницилин  свързва се ковалентно със серинов остатък на бактериалната

гликопептидил трансфераза – потиска се бактериалния растеж
Аспирин  ковалентно ацетилиране на серинов остатък от активния център на
циклооксигеназата – потиска биосинтеза на простаноиди – потиска болка,
треска, възпаление
Диизопропилфлуорфосфат, БОВ  ковалентно ацетилиране на серинов
остатък от активния център на ацетилхолинестераза – ацетилхолин -
гърчове
Алопуринол - свързва се с молибдено-сулфиден комплекс в активния център на
ксантиноксидаза – намалена продукция на пикочна киселина (урат)

Обратими инхибитори

Обратими инхибитори
 свързването с активния център е
нековалентно
 ензимната активност може да се възстанови
 компетитивни (конкурентни)
 некомпетитивни (неконкурентни)

Конкурентно (компетитивно) инхибиране

Особености
 инхибиторът е структурен аналог на субстрата
 нековалентно, обратимо свързване към активния център на
ензима
-OOC-CH -CH -COO- -OOC-CH -COO-
2 2 2
сукцинат (субстрат) малонат (инхибитор)
Малонат е компетитивен инхибитор на сукцинатдехидрогеназа
Кинетични характеристики
 хиперболата на Михаелис-Ментен се измества надясно
 кривата на Лайнуивър и Бърк става по-стръмна
 Vmax не се променя
 ↑Kм (повече S е необходим за да се достигне Vmax/2)
 действието на инхибитора може да се преодолее чрез ↑↑[S]

18
 9/26/2023

Компетитивно инхибиране

1/Vo
+ инхибитор

Vmax =Vmax (инхибитор)

Kм < Км (инхибитор) - инхибитор

1/Vmax = 1/Vmax

- 1/Км 1/[S]
- 1/Км

Неконкурентно (некомпетитивно) инхибиране

Особености
 Инхибиторът не е структурен аналог на субстрата
 Инхибиторът не се свързва в активния център на
ензима
 Инхибиторът се свързва с ES или със свободен
ензим
 Кинетични характеристики
 Kм не се променя
 Vmax намалява (намалява количеството активен
ензим)
 кривата на Лайнуивър и Бърк става по-стръмна и се
измества наляво
 хиперболата на Михаелис-Ментен се снижава
 инхибиращото действие не се преодолява чрез ↑[S]

Некомпетитивно инхибиране

1/Vo
+ инхибитор
Vmax > Vmax (инхибитор)
Kм = Км (инхибитор) - инхибитор

1/Vmax

1/Vmax
1/[S]
- 1/Км = - 1/Км

19
 9/26/2023

Лекарствата – ензимни
инхибитори (1)

сулфонамид p-аминобензоена к-на

Сулфонамиди
 структурни аналози на р-аминобензоената к-на
 конкурентно инхибират синтеза на фолиева к-на в
бактериите
↓бактериалния растеж и развитие

Лекарствата – ензимни инхибитори (2)

Метотрексат
 структурен аналог на
тетрахидрофолиевата к-
метотрексат
на
 конкурентен инхибитор
на дихидрофолат
редуктазата
 инхибира синтеза на
TMФ (ДНК)
тетрахидрофолат
(ТХФ)

Лекарствата – ензимни инхибитори (3)

F
5-флуорурацил урацил

Антиметаболити
5-флуорурацил (5-FU)
 Структурен аналог на пиримидиновата база
урацил
 Необратим инхибитор на ензима тимидилат
синтаза  потиска биосинтеза на
пиримидинови нуклеотиди и на ДНК

20
 9/26/2023

Лекарствата – ензимни инхибитори

(4)
 статини
• Хидроксиметилглутарил-КоА (ХМГ-КоА) редуктазни инхибитори
• Конкурентни инхибитори на чернодробната ХМГ-КоА редуктаза
• Блокират de novo биосинтеза на холестерол в черен дроб
• Клас холестерол-понижаващи медикаменти
• Най-широко използвани при индивиди с висок риск от СС
инциденти
ХМГ-КоА
редуктаза Мевалонова
Ацетил-КоА ХМГ-КоА холестерол
к-на

статини

Лекарствата – ензимни инхибитори

(5)
 статини

Лекарствата – ензимни инхибитори (6)

 ACE- инхибитори
Ангиотензин-конвертиращ ензим
(Angiotensin-converting enzyme, ACE) captopril
• Компонент на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС)
• Превръща ангиотензин I в ангиотензин II (вазоконстриктор)

АСЕ - инхибитори
• За лечение на хипертония и сърдечна недостатъчност
• вазорелаксация, намалява се кръвния обем, снижава се кръвното
налягане
• Потискат образуването на ангиотензин II
• Повишават нивата на брадикинин (вазодилататор)
• Примери: benazepril, zofenopril, perindopril, trandolapril, captopril,
enalapril, lisinopril, ramipril, сартани.

21
 9/26/2023

Лекарствата – ензимни инхибитори (7)

 Циклооксигеназни (COX) инхибитори
• СОХ-ензимите продуцират простагландини от арахидонова киселина
– Простагландините в ниски концентрации имат регулаторна и гастропротективна
функция; във високи концентрации са медиатори на възпалението
• 2 главни типа COX ензими: COX-1 и COX-2;
– COX-1 – конститутивен ензим; продуцира базални нива на ПГ отговорни за:
активацие на тромбоцитите; протектори на ГИТ
– COX-2 – индуцируем ензим; активира продукцията на ПГ в отговор на
възпалителен стимул (инфекция, травма)

Лекарствата – ензимни инхибитори (8)

• COX-1 инхибитори
–Нестероидни противовъзпалителни лекарства (НПВЛ) - инхибират
неселективно COX-1 и COX-2
–Намаляват възпалението, потискат тромбоцитната агрегация, треска болка
–Потискат продукцията на мукус от стомашнала лигавица – язви, кървене,
примери: аспирин, ибупрофен, напроксен, индометацин, клопидогрел

• COX-2 инхибитори
– Селективни (НПВЛ), намаляват болка, треска, възпаление
– По-малко нежелани ефекти върху ГИТ
– примери: celecoxib, valdecoxib, rofecoxib

22
 9/26/2023

Алостерични ензими
1. Обща характеристика
2. Особености в кинетиката
 Сигмоидна крива
 К0,5, Vmax
 Влияние на активатори и инхибитори
3. Регулация на ензимното действие
 Концентрация на субстрата
 Алостерична регулация
 Лимитирана протеолиза
 Обратима ковалентна модификация

Алостерични ензими
Обща характеристика
 Четвъртична структура
 Регулаторни ензими за даден метаболитен път
 Освен активен център имат и алостеричен
(регулаторен) център
• В алостеричния център се свързват с некованлентни
връзки алостеричните ефектори (регулатори)
• Ефекторите могат да бъдат:
положителни – активират ензима
отрицателни – инхибират ензима
• Свързването на ефектора води до
промяна в конформацията на ензима
↓(↑) афинитета към субстрата и/или Vmax

Алостерични ензими
Обща характеристика
протеинкиназа А алостеричен център
(неактивна)
регулаторна
субединица
Каталитична Каталитична
субединица субединица

алостеричен ефектор
(активатор)

Каталитична Каталитична протеинкиназа А

субединица субединица (активна)

23
 9/26/2023

Алостерични ензими
Кинетика
 Кинетичната крива е сигмоидна  кооперативно свързване на S
 К0.5 е концентрацията на S, при която V=Vmax/2
 положителните ефектори (активатори) изместват кривата наляво
 отрицателните ефектори (инхибитори) изместват кривата надясно

V0
Vmax
без ефектор
+ положителен
ефектор
Vmax/2 + отрицателен ефектор

[S]
К0,5 К0,5 К0,5

Регулация на ензимната
активност
Ензимите, регулиращи метаболитните пътища
са алостерични.
Тяхната активност се регулира чрез следните
механизми:
 Промяна в концентрация на субстрата
 Промяна в количество на ензима чрез
индукция/репресия на ензимния синтез
 Алостерична регулация
 Лимитирана протеолиза
 Обратима ковалентна модификация

24
 9/26/2023

Регулация на ензимната
активност

1. Концентрация на субстрата
 ↑[S] → активиране на ензима, тъй като
скоростта на ензимната реакция е
правопропорционална на [S] при [S]<Км
 Субстратите са активатори на алостеричните
ензими
 Бърза промяна в ензимната активност

Регулация на ензимната активност

2. Количество на ензима чрез индукция/репресия на

ензимния синтез
 Промяната в количеството на ензима → промяна в
общия брой на активните центрове → промяна в
скоростта на ензимната реакция
 Пример: фамилия ензими цит. Р450 се индуцират от
екзогенни субстрати (алкохол, барбитурати,
лекарства, биологично активни вещества от храната
и др.)
 Бавна промяна в ензимната активност → часове –
дни

Регулация на ензимната
активност
3. Алостерична регулация
 Отрицателни ефектори (продукт на реакцията)
 инхибиране (ретроинхибиране) на ензима
 Положителни ефектори (субстрат) 
активиране на ензима
 Бърза промяна в ензимната активност

A B C D E
─

25
 9/26/2023

Регулация на ензимната
активност

4. Лимитирана протеолиза
пептидаза
Неактивен про-ензим активен ензим + инхибиторен
пептид
Пример: пепсиноген (неактивен) → пепсин (активен)

Лимитирана
протеолиза инхибитор
неактивен про-ензим + активен ензим

Регулация на ензимната
активност
5. Обратима ковалентна модификация
 Добавяне/отделяне на групи в алостеричния център на
ензима
 фосфатна (Фн)  фосфорилиране/дефосфорилиране
 метилова (СН3)  метилиране/деметилиране
 аденилова (АМФ)  аденилиране/деаденилиране
 АК-остатъци, свързващи тези групи са най-често: Сер,
Тир, Тре
Фосфорилиране/дефосфорилиране е най-често срещания
механизъм на обратима ковалентна модификация
 донор на фосфатна група е АТФ
 участват 2 ензима: протеинкиназа и протеинфосфатаза
 Бърза промяна в ензимната активност (до минути)

Meханизъм на обратима ковалентна

модификация

външен стимул външен стимул

(кръвна захар) дефосфорилиран ензим (кръвна захар)
(промяна в активността)
ATФ E-Сер-OH Фн

хормон хормон
протеинкиназа протеинфосфатаза
(глюкагон) (инсулин)

AДФ E-Сер-OФн H2O

фосфорилиран ензим
(промяна в активността)

26
 9/26/2023

Обща характеристика
 Различни форми на един и същ ензим
 Катализират една и съща ензимна реакция
 Имат IV-на структура, образувана от свързването на различен брой
независимо кодирани субединици
 Различават се по:
• структура
• химични и физични свойства
• афинитет към субстрата
• Км
• клетъчна/тъканна локализация
 Много от тях имат диагностично значение

Креатинкиназа (КК) – КK1 = BB; КK2 = MB; КK3 = MM;

Лактатдехидрогеназа (ЛДХ) – ЛДХ1=HHHH; ЛДХ2=HHHM;
ЛДХ3=HHMM; ЛДХ4=HMMM; ЛДХ5=MMMM

Диагностично значение на
ензимите

27
 9/26/2023

Плазмени ензими
• функционални
• нефункционални
Критерий за Нефункционални плазмени
Функционални плазмени ензими
сравнение ензими
плазмена по-висока отколкото в тъканите по-ниска отколкото в тъканите
концентрация
функция известна неизвестна

субстрати винаги присъстват в кръвта не присъстват в кръвта

биосинтез черен дроб екстрахепатални тъкани

промяна в намалява при чернодробни увеличава се при различни

плазмената болести заболявания
концентрация
примери фактори на кръвосъсирването АлАТ, АсАТ, КК, ЛДХ,
(протромбин), липопротеинлипаза алкална/кисела фосфатаза,
амилаза

Нефункционални плазмени ензими

• Източници
– Повишена скорост на ензимен синтез
– Увеличен мембранен пермеабилитет
– Клетъчна увреда – освобождаване на ензими в
кръвта
• Клинично значение
– диагностично
– прогностично
– предиктивно

Диагностично значение на ензимите (1)

 Плазмените нива на ензимите се променят при

патология
• Тъканни увреждания →↑освобождаване в кръвната
плазма на специфични за дадената тъкан
вътреклетъчни ензими
 Плазмените нива на ензимите корелират със степента
на тъканно увреждане
 Те са маркер за оценка на тежестта и прогнозата на
заболяването (диагностичен и прогностичен маркер)

28
 9/26/2023

Диагностично значение на ензимите (2)

Плазмена креатинкиназа (КK2- MB) – максимум 24 ч. след инфаркта

Плазмена лактатдехидрогеназа (ЛДХ) - максимум 36-40 ч. след инфаркта

Ензими, освобождаващи се от миокарда при инфаркт

КК

ХБДХ
ЛДХ

гръдна болка дни след сърдечната атака

Диагностично значение на ензимите (3)

Серумен ензим Основна диагностична роля
Аминотрансферази
•аспартатаминотрансфераза Инфаркт на миокарда
(АсАТ) Хепатити
•аланинаминотрансфераза
(АлАТ)
Амилаза, липаза Остър панкреатит
Церулоплазмин Болест на Wilson
Креатинкиназа (КК) Инфаркт на миокарда, мускулни
заболявания
γ-глутамилтранспептидаза Чернодробни заболявания
(ГГТ)
Лактатдехидрогеназа (ЛДХ) Инфаркт на миокарда
изоензими
Кисела фосфатаза Простатен карцином
Алкална фосфатаза Костни болести; обструкция на
жлъчните пътища

29