1

Храносмилане на белтъци: роля на протеолитични ензими. Резорбция на

аминокиселини и пептиди.
Стомашна фаза: Смилането на белтъците започва в стомаха под действието на стомашен сок,
Париеталните клетки произвеждат солна киселина около Ниското рН в стомаха денатурира
белтъците, улеснявайки хидролизата им, има и бактерициден ефект.
Главните клетки произвеждат пепсиноген. Това е
неактивна (проензимна) форма на ендопептидазата
пепсин. Активирането на пепсиногенът започва под
влияние на солната киселина. Пепсинът
хидролизира пептидните връзки с участието на
ароматни АК (фенилаланин, триптофан, тирозин), а също
така, но по-бавно и пептидните връзки, образувани от
някои други АК (левцин, глутамат и аспартат).
Дуоденална фаза: Стомашното съдържимо
преминава през пилора на стомаха в
дванадесетопръстника, където активира
секрецията на секретин и холецистокинин. Първият предизвиква отделяне на богат на
хидрогенкарбонати алкален панкреатичен сок, за да неутрализира киселите
стомашни продукти, а вторият - богат на проензими панкреатичен сок (трипсиноген,
химотрипсиноген, проеластаза и екзопептидазите прокарбоксипептидаза А и В).
Активирането на трипсиногена се осъществява под действие на дуоденалната
ентеропептидаза. В дванадесетопръстника под влияние на трипсина се разкъсват
пептидните връзки с участието на лизин и аргинин, при което се получават
олигопептиди и АК.
Получените при смилането на хранителните белтъци АК се резорбират в тънките черва (90%
от хранителните в-ва се резорбира в тънките черва) от чревната лигавица, с участие на
специфични преносители на отделни групи АК. Транспортът е активен.
Трансаминиране. Роля на витамин В 6 . Аминотрансферази с диагностично значение.
90% от енергетичните нужди на организма се задоволяват от ВХ и ТГ, само 10% енергия се
получава от Б. Основната задача на АК обмяна е осигуряване на субстрати за белтъчния синтез,
а също така за синтез на биологично важни азот съдържащи вещества: заменими АК,
нуклеотидни бази, хормони, медиатори, биологично активни амини, хем. Излишека от АК се
разгражда окислително. Катаболизмът на АК-ите започва с процесите на елиминиране на амино -
група трансаминирането или дезаминиране и последващо разграждане на въглеродния скелет.
Елиминираният аминоазот се използва за синтези, излишъка от аминоазота се екскретира под
форма на урея, амониак и пикочна киселина (пуринови база).
2. Трансаминирането е процес на пренос на аминогрупа от АК върху α-кетокиселина с
образуване на нова α-кетокиселина от исходната АК, и нова АК от исходната α-
сер дехидратаза
тре алдолаза декарбоксилаза
кетокиселина. Реакциите на
R1 CH COOH трансаминиране се катализират от
NH2
R1 CH COOH
трансаминаза
R1 CO COOH аминотрансферази (трансаминази, ТА).
+ O
NH H2O NH2 Трансаминазите катализират
HO
CHO
CH2 O P O HO
CH
CH2 OФ HO
CH бисубстратни реакции- винаги има два
CH2 OФ
субстрата - донор на амино-групата -
O
N N
аминокиселина и акцептор на
N
H3C H3C H3C аминогрупа α-кетокиселина.
R2 CH COOH Процесът на трансаминиране е
NH2
R2 CO COOH
съществен както за разграждане на по-
голямата част от АК, така и за синтез
на заменимите АК. Субстратите и продуктите на ТА имат близка структура, по-тази причина
реакциите са изоергонни и напълно обратими.
По-голяма част от аминокиселините се дезаминират чрез трансаминиране, с изключение на
лизин, треонин и пролин.
Първо аминогрупата от аминокиселината се прехвърля върху ензим и се получава α-кето
киселина и аминиран ензим:
1. При втория етап аминогрупата от ензим се прехвърля върху акцепторната α-кетокиселина
(например α-кетоглутарат), така се образува нова аминокиселина и ензимът се регенерира за
ново трансаминиране
 2
3 Механизъм на трансаминиране
Установено е че трансаминирането се осъществява по пинг-понг механизъм:
В активният център на ензима се намира Пиридоксалфосфатът, който е свързан ковалентно чрез
алдехидната си група за ε-амино група на лиз остатък на Е и изгражда Шифова база с нея. Когато
в АЦ попада АК, тя измества лизиновия остатък и образува Шифова база-1 с ПЛ-Ф, на следващия
етап след тавтомеризирането и в Шиф 2 и последваща хидролиза се образува α -кетокиселина и
пиридоксамин-ф,
O на втория етап в активния център се
R CH NH2 Ензим -ПЛ-Ф C H R 2 CH NH2
1 свързва акцепторна α -кетокиселина, отново
COOH COOH
се образува Шифова база с пиридоксамино-
фосфата. След тавтомеризиране и
R CO COOH Ензим -ПЛ-Ф CH2 NH 2 R2 CO COOH
1 хидролитно разграждане се освобождават
нова АК и алдогрупата на ПР-Ф, която отново се свързва с ε-лиз на ензима.
4. Ензими: Аминотрансферазите се различават по субстратната специфичност на донора на
амино група, свързват различни аминокиселини. Обаче като акцептор болшинство от тях
използва само α-кeтoглутарат, в по-малка степен оксалоацетат и пируват. По този начин на
втория етап от трансамиирането преимуществено се образува глутамат и в по-малка степен
аспартат или аланин.
5. Значение на трансаминирането: е в резултат на трансаминирането аминоазотът от различни
АК се акумулира под форма на глутамат и аспартат, които взаимно се превръщат с помоща на
ензима АСАТ.
5.1 Този процес активно протича в ЧД, където след нахранване постъпват различни АК, Т.к.
съставът на хранителните Б се различава от този на човешките Б, черния дроб осъществяват
многобройни преобразования, включително синтез на заменимите АК за да балансира състава.
5.2 В сърдечния мускул трансаминирането на аспартат с участието на АСАТ (ГОТ) е постоянен
изтъчник на оксалоацетат за ЦТК.
5.3 В мускулите аминотранферазите като акцептор за аминогрупи използват пируват, който се
превръща в аланин, и чрез кръвотока отива в черния дроб, където трансаминира с АЛАТ-
аланиновата трансаминаза и служи за субстрат за глюконеогенеза.
6. Ензимна диагностика: от казаното дотук става ясно, защо и двете трансаминази АСАт и АЛАТ
са водещи диагностични маркери, т.к. имат исключително важно значение в ЧД и активността им
в черния дроб е висока.
При инфарктите по голямо значение има АСАТ, т к тя е по-съществена за обмяна в миокарда
ASAT
При инфаркт на миокарада - част от
тъканта некротизира и в серума рязко се
покачват ензимите, характерни за
миокарда -ASAT, ALAT, КК, ЛДХ1.
При чернодробни заболявания (вирусен
хепатит) пожълтяването идва в напреднал
стадий, но преди това ензимите ASAT и
ALAT рязко се качват. В норма нивото на
ALAT е по-високо от ASAT
 3

Окислително дезаминиране на аминокиселините. Роля на глутамата.

1. Окислително дезаминиране на глутамата. Глутамат дехидрогеназна реакция

Глутаматът окислително се дезаминира в митохондриите с участието на ензим - глутамат- ДХ,

ензима който използва като редокс коензим и НАД и
COOH НАДФ.
CH2 Обратното протичане на реакцията се нарича
CH2 редуктивно аминиране, и се използва за синтез на
H C NH2
НАД(Ф) глу, и свързване на NH3 в митохондриите.
окислително
COOH Т.к. високите концентрации на амоняк са токсични, тази
Глутамат ДХ редуктивно реакция има голямо физиологично значение за
дезаминиране COOH
НАД(Ф)H подържане на ниски конц. на NH 3 .
CH 2 2 аминиране
CH2
C NH
COOH H2O

COOH
CH2 NH3
CH2
C O
COOH

2. Окислително дезаминиране на други АК

В черния дроб и бъбреците присъства ензим L- амино ацид оксидаза осъществяваща
неспецифично окислително дезаминиране на L-АК.
R

HC NH2 Оксидазите катализират окисление на АК до ИК,

последващата им хидролиза до α-кето киселини с
COOH
ФМН H2O 2
едновременна редукция на ФМН (ФАД). Редуцираните
(ФАД) флавин нуклеотиди се реокисляват от кислорода,
L-аминоацидоксидаза
каталаза образувайки водороден прекис. Н 2 О 2 се разгражда до
( D-аминоацидоксидаза ) кислород и вода от каталаза, ензимът е разпространен
R
ФМН.Н2 в различни тъкани, включително и в ЧД.
O2
C NH (ФАД.Н2)

COOH
H2O

C O NH3

COOH

Обезвреждане на амоняк чрез синтез на урея..

В човешкия организъм ежедневно метаболизира около 400-450 г. белтъци..
Уреята се синтезира в черния дроб, освобождава се в кръвта и 95% от нея се изчиства чрез
бъбреците и се изхвърля с урината, а останалите 5% се изхвърлят с фекалии и пот.
1. Стратегия на синтез: Уреята се синтезира в пет последователни реакции, като първите две
 4
се осъществяват в митохондриите, а останалите три - в цитоплазмата, синтезата изисква АТФ
и се осъществява като цикличен процес, в който аминокиселината орнитин се явява и като
субстрат и като продукт. Нарича се уреен или орнитинов цикъл и е първият описан цикличен
процес.
2. Субстратите за синтез са: амоняк, НСО 3 - (СО2 + Н2О) и аспартат.
Основен източник на амоняк е глутамат дехидрогеназна (Глу-ДХ) реакция, която в
чернодробните митохондрии се осъществява в посока образуване на амоняк. Другите източници
са: реакции катализирани от оксидази на аминокиселините и на биогенни амини, глутаминазната
реакция, разграждане на нуклеотидите. Всички тези реакции се осъществяват в различни органи.
Тъй като амонякът е токсичен, той се транспортира от периферните органи до черния дроб
преимуществено под форма на глн и ала.
Другият съществен източник на амоняк са червата (~25%). Чревната флора осъществява
активна белтъчна обмяна, в резултат на което се образува амоняк. Въглеродният диоксид се
произвежда в декарбоксилазните реакции (ОД, ЦТК), след което с помощта на карбоанхидраза се
превръща във въглеродна киселина, която дисоциира до бикарбонатния йон.
3. Реакции на уреен цикъл:
Карбамил- фосфат синтетазна реакция се осъществява на три етапа, консумира 2 молекули
АТФ и се катализира от митохондриалния ензим карбамил-фосфат-синтаза І. КФС-І е pace-maker
на целия процес и основен регулаторен ензим (КФС-ІІ участва в синтез на нуклеотиди и е
цитоплазмен ензим).
O Орнитин-транскарбамилазна
-
2 ATP + HCO 3 + NH3 H2N C OPO3 H2 + 2 AДФ+ 2Фн реакция. Орнитинът реагира с
карбамоил-фосфата, при което се
карбамоил фосфат образува цитрулин. Цитрулинът се
синтезира от две по-малки молекули за сметка на макроергичната връзка на карбамоил-фосфата
карбамил-фосфат + орнитин→ цитрулин
Цитрулинът напуска митохондрия, като се разменя срещу молекула орнитин.
В цитоплазмата цитрулинът се свързва с аспартата, който представлява източник на втора
амино група и образува аргинино сукцинат, тази реакция също се осъществява на два етапа. В
първият етап цитрулинът се активира от АТФ, а на вторият реагира с аспартата. При
активирането АТФ се разгражда до АМФ, неорганичната пирофосфатаза изтегля реакцията на
дясно. Реакцията се катализира от аргинино-сукцинат-синтаза.
Аргинино сукцинатът се разцепва от аргинино-сукциназа до аргинин и фумарат - типична
лиазна реакция
Последното стъпало е хидролитно разграждане на аргинина до урея и орнитин, катализирано от
аргиназа. Малки количества аргиназа има в бъбреците, мозъка, кожата, млечна жлеза, тестисите.
Аргиназата се инхибира от орнитин и лизин , които са конкурентни инхибитори.Орнитинът се
връща в митохондриите, а уреята, напуска черния дроб, чрез системното кръвообращени и отива
в бъбреците и от там в урина. Концентрацията и в серума е 3-6 ммол/л. При увеличаването на
уреята в кръвта над 8 ммол/л. се приема за уремия, наблюдава се при заболявания на
бъбреците.
 5

Митохондрия
O
- 1
2 ATФ +HCO3 +NH3 H2N C OPO3 Н2 + 2 AДФ + Фн
карбамоил-фосфат
O C NH2
NH2
NH
( CH2 )3
( CH2 )3
NH+3 Фн +
HC HC NH3
орнитин 2
COO - COO -
цитрулин

O
орнитин
H2N C NH2 цитрулин COO -
урея
5 ATP
H2O CH2
+ аргинин HC
+
NH3
NH2 AMФ +ФФ 3
4 COO -
H2N C аргинино-
сукцинат аспартат
NH COO -
фумарат +
( CH2 )3 COO - CH2
NH2
HC NH+3 HC HC NH C

COO - CH COO - NH

COO - ( CH2 )3
+
HC NH3
цитоплазма COO -

Синтез и разграждане на катехоламини (допамин, норадреналин, адреналин). Смущения в

синтез на допамина.
3.1. Синтез на катехоламини. Допаминът, норадреналинът и адреналинът се наричат
катехоламини, тъй като представляват производни на катехола .
Синтезът им се осъществява в нервните клетки и надбъбречната медула. Те изпълняват две
функции –невротрансмитери и хормони. Като невротрансмитери в по-голяма степен са застъпени
допамин и норадреналин, а като хормон по-изявен ефект упражнява адреналинът. В нервните
клетки синтезата не протича до край. Например в substantia Nigra тя свършва с продукта
допамин.
 6
НАД Ф+ НАД Ф.Н2
НАД Ф+ НАД Ф.Н2
HN CH3
NH2 NН2 NН2 NН2
CH2
CH2 CH2
HC COOH HC COOH дехи дро-
БП.H4 аск. кис аск. кис HC OH
CH2 БП.H2 CH2 СО2 CH2 HC OH SAM SAH

ПФ OH
OH
OH OH OH
OH О2 Н2О OH
OH О2 Н2О
OH
допамин норадреналин адреналин
тирозин DOPA
тирозин-
хидрокси лаза ДОФА допа- допамин- транс-
L-допа декарбоксилаза хидроксилаза метилаза

3.1.1 Окислението на тирозин до -L-DOPA/ДОФА (диоксифенилаланин) се осъществява от ензима

тирозин-хидроксилаза, изискваща също 5,6,7,8-тетрахидробиоптерин като кофактор. Тирозин-
хидроксилазата е pace macker на процеса.
3.1.2. Втората реакция представлява декарбоксилиране. Осъществява се от декарбоксилаза за
ароматни аминокиселини, с кофактор В 6, при което DOPA се декарбоксилира до допамин
3.1.3. Следващото хидроксилиране се осъществява от допамин β-хидроксилаза, ензимът
изисква кислорд и аскорбинова киселина, продуктът е норадреналин.
1.4. Метилирането на норадреналина по амино групата се осъществява от фенил-етанол-амин
N-метил-трансфераза с участието на SAM (S-аденозил-метионин) до получаването на
адреналин.
Какво ще се синтезира зависи от наличните ензими в конкретна клетка. В адреналната медула
преимуществено се произвежда адреналин. В определени нервни клетки се произвежда
преимуществено норадреналин, в substantia nigra, пътят спира до допамин.

3.2. Метаболизъм на
MAO АЛД.ДХ KOMT катехоламините: Метаболизмът на
NH2
катехоламините се осъществява от
CH2
H2O2
O2 HCO COOH COOH 4 ензима: МАО
CH2 CH2 CH2 SAH CH2 (моноаминооксидаза), КОМТ
НАДН
ФАДН2
ФАД
НАД
(катехол- о-метил-трансфераза),
SAM
хомовани-
АЛД.ДХ (алдехид дехидрогеназа) и
линова к-на
OH Н2О
NH3
OH OH CH3O АЛД.РЕД. (алдехид редуктаза).
OH OH OH OH Различават се два типа МАО: МАО-
Дофамин А, която е специфична за
KOMT MAO АЛД.ДХ
норадреналин и серотонин, и МАО-
CH OH
2 В - специфична към хистамин и
АЛД.РЕД CH2
допамин.
С урината се отделя около 700 ng
ванилил-манделова киселина за 24
CH3O
OH
часа.