Гликолиза при анаеробни условия.

Гликолизата е централен метаболитен път, в който глюкоза се разгражда до пируват,

катаболен процес, в който се печели енергия под форма на АТФ. Гликолизата се
осъществява в цитоплазмата с участието на 10 ензима, от които 3 катализират необратими
регулаторни стъпала.
Глюкозата е универсално клетъчно гориво за всички клетки. Всяка човешка клетка
произвежда АТФ от глюкоза, разграждайки я до пируват. В условията на ограничена
окислителна способност: намален капацитет на митохондриите, недостатъчно кислородно
снабдяване, НАДН 2 се реокислява в лактатдехидрогеназната (ЛДХ) реакция. Тогава
гликолизата е анаеробна
• Анаеробна гликолиза използват еритроцити, бели мускулни влакна, гладка
мускулатура, черва, бъбречна медула, кожа.
• Aеробната гликолиза използват: Мозъкът, сърдечният мускул, червените мускулни
влакна, бъбречният кортекс, ретината.
Обща стратегия на гликолизата:
Разгражда се една молекула глюкоза до две молекули лактат и се печелят 2 молекули АТФ.
Лактат постоянно се произвежда при анаеробната гликолиза в мускулите при претоварване,
в Er, Ретина, в бъбречна медула. Основни консуматори на лактат са: черния дроб, сърдечна
мускулатура и ЦНС. В черният дроб сепревръща го в глюкоза, в миокарда и централна
нервна система (ЦНС) се превръща отново в пируват.
Към този метаболитен път се отнася и реакцията на фосфорилиране на глюкозата до
глюкозо - 6 фосфат, при което се губи енергията на 1 макроергична връзка (МЕВр) от АТФ
и реакцията става необратима (реакция 1). За да се насочи гл. - 6 Ф по пътя на
гликолизата, той изомеризира до фруктозо - 6 Ф (реакция 2). Следва ново фосфорилиране
до фр. 1,6 - бифосфат.( реакция 3 ), при което се губи още 1 МЕВр. ( -1АТФ ) и това е
второто необратимо стъпало от гликолизата. Тази реакция е най - бавната и от нея зависи
скоростта на цялата гликолитична верига. Ензимът, който я катализира се нарича
фосфофруктокиназа(ФФК) и е подложен на строг контрол.
Фр. 1,6 - бифосфатът е нестабилен и лесно се разцепва на две триози - ДХАФ и
глицералдехид - 3 - фосфат ( реакция 4 ). Тези две съединения изомеризират едно в друго (
реакция 5), като равновесието е изтеглено към глицалд 3Ф, защото той участва в следващата
реакция и фактически нататък две молекули глицалд - 3 Ф следват гликолитичната верига.
Ензимът, катализиращ реакция 6 се нарича глицералдехид - 3 Ф ДХ и е с коензим НАД+.
Той окислява алдехидната група до карбоксилна и я фосфорилира с ортофосфорна киселина
до 1,3 - бифосфоглицерат. Тъй като при окислението се отделя голямо количество енергия,
част от нея се съхранява в новосъздадената МЕВр, а коензимът се редуцира до НАДН.Н+.
Това е случай на субстратно фосфорилиране. При следващата реакция макроергичната
фосфатна група на 1,3 - бифосфоглицерата се пренася върху АДФ и се получава АТФ
(пресметнато за двете триози, печалбата възлиза на 2 МЕВр) и 3 - фосфоглицерат ( реакция
7 ). Той изомеризира в 2 - фосфоглицерат ( реакция 8 ).
Ензимът енолаза отделя H 2 O от 2 - фосфоглицерата и поради преразпределение на
енергията в молекулата на продукта фосфоенолпируват( ФЕП ) се създава МЕВр.( реакция
8). Това е втори случай на субстратно фосфорилиране в гликолизата. ФЕПируватът се
превръща в пируват, през енолната му форма, като макроергичната група се прехвърля

1
върху АДФ до получаване на АТФ. (пресметнато за двете триози, печалбата възлиза на 2
МЕВр), Ензимът, който катализира този процес се нарича пируваткиназа -( реакция 10).
глю+36 АДФ +36 Фн+ →6СО 2 + 36 АТФ + Н 2 О
С изключение на трите необратими реакции на гликолизата (хексокиназна,
фосфофруктокиназна и пируваткиназна), всички други са обратими и се извършват в
двете посоки от едни и същи ензими. Обратният метаболитен път на гликолизата се нарича
глюконеогенеза и е път, при който се синтезира глюкоза от невъглехидратни източници -
аминокиселини, лактат, глицерол. Осъществява се в черния дроб при продължителни
гладувания, при захарен диабет и др.

Гликолиза при аеробни условия. Совалкови механизми на пренос на водородни

еквиваленти през митохондриалната мембрана. Аеробната гликолиза включва
разграждането на глюкозата до 2 молекули пируват, пренасяне на водорода от НАД.Н2 до
ДВ в митохондриите чрез совалкови механизми, а пируватът се насочва към митохондриите
и след окислително декарбоксилиране полученият ацетил-КоА се разгражда до СО 2 и вода,
при което част от енергията на разграждане се съхранява като мол. АТФ. Окислението на
глюкоза при аеробни условия включва 5 процеса.
1/ гликолиза - разграждане на глюкоза до пируват при включени совалкови механизми
на пренос на водород от НАД.Н 2
2/окислително декарбоксилиране (ОД) разграждане на пируват до ацетил КоА
3/ЦТК – разграждане на ацетил КоА до СО 2 с успоредно генериране на НАДН 2 и
ФАДН 2
4/ Окислението на НАДН 2 и ФАДН 2 в Дихателна верига и запасяването на енергията под
формата на АТФ.
5/ транспорт на метеболити: транспорт на пируват в митохондриите; транспорт на
НАДН 2 в митохондриите ; транспорт на АТФ в цитоплазмата.
3.Совалкови механизми на пренос на водород от НАД.Н2
3.1.Глицерофосфатна совалка:
В мускулната тъкан и
мозъка функционира
глицерофосфатната
совалка, в която участват 2
ензима-

глицеролфосфатдехидрогеназа с различна локализация-цитоплазмена и митохондриална.

Цитоплазмената глицерофосфатДХ превръща ДХАФ в глицерол-3 фосфат и така се
освобождава НАД+, а след това глицерол-3 фосфат отново се превръща в ДХАФ, но с
помощта на митохондриалния изензим, който е ФАД съдържащ и всъщност представлява
II комплекс на дихателната верига.Тазе совалка е еднопосочна и при нея за 1 мол. НАД.Н2
от цитоплазмата се печелят 2 мол. АТФ в ДВ (започва с ФАД.Н2).

2
3.2 Малат-аспартатна совалка функционира в черния дроб и мускулатурата на
сърцето. Тя е по-сложна, спрегната с аминокиселинен транспаорт, обратима, но и по-
ефикасна.
Малат-аспартатната совалка е изградена от две транслокази (белтъчни преносители) и два
ензима с по два изоензима Цитоплазмената МДХ окислява НАД.Н2 до НАД+, като
редуцира оксалацетата (ОА) до малат. Полученият малат се транспортира чрез антипорт от
съответната транслоказа в матрикса, за сметка на глутамат. Цитоплазмената МДХ, която е
НАД.Н2 съдържащ ензим. ДВ поема Н2 от I комплекс и се печелят 3 мол. АТФ. Тъй като
няма преносител на оксалацетат, той се трансаминира с глутамат чрез АсАТ до аспартат.
Този аспартат се пренася през митохондриалната мембрана с антипорт за сметка на алфа
кетоглутарата (алфа-КГ) и в цитоплазмата отново може да се редуцира.

3
 HOCH2 CH2O PO3H2 АДФ
O АТФ АДФ O H2O3P OCH2 O CH2OH АТФ 3 H2O3P OCH2 O
H H H H CH2 O PO3H2
1 2 HO
OH H H H HO
OH H H OH H OH
HO OH HO OH
хексозофосфат- OH H фосфофрукто
H OH хексокиназа H OH изомераза
OH H
фруктозо - 6 Ф киназа
глюкоза глюкоза - 6 Ф фруктозо - 1,6 - биФ

4 алдолаза
O
C 5 CH2 O PO3H2
COOH H
2 HC OH триозоФ- C O
2 HC OH изомераза
CH3 CH2 O PO3H2 CH2 OH
лактат глицералдехид - 3Ф ДХАФ
2 НАД+ 2 НАД+ H3PO4
глицералдехид -3Ф-
ЛДХ 11 6
дехидрогеназа
2 НАДН + Н+ 2 НАДН + Н+
O
COOH C O
~ PO3H2
2 C O HC OH
2
CH3 CH2 O PO3H2
пируват 1,3 - бифосфоглицерат

спонтанно 2 АДФ глицерат-

7 киназа
2 АТФ
COOH O
2 АТФ 2 АДФ COOH 2 H2O COOH C
2 C OH OH
10 2 C O ~ PO3H2 9 8
2 HC O PO3H2 2 HC OH
CH2
пируваткиназа енолаза Ф-глицерат-
пируват CH2 CH2 OH CH2 O PO3H2
фосфоенолпируват мутаза
( енолна форма ) 2 - фосфоглицерат 3 - фосфоглицерат

Окислителното декарбоксилиране (ОД) на пируват се осъществява в митохондриите,

където се транспортира от цитоплазмата след разграждане на глюкозата при аеробни
условия. Пируватът окислително се декарбоксилира до ацетил-КоА. ОД представлява
връзката между гликолизата и ЦТК и се осъществява от многоензимен комплекс-пируват
дехидрогеназен комплекс (ПДХК)
Пируват дехидрогеназен комплекс ПДХК е изграден от 3 различни ензима ПДХ,
дихидролипоил трансацетилаза и дихидролипоилдехидрогеназа, коитто съдържат 5
коензима.
Коензими: Тиаминпирофосфат (витаминВ1), Липоева киселина, КоА, НАД,ФАД.
ОД: Това е единственият път за окисление на пируват до ацетил-КоА, фактически
основната връзка между гликолизата и ЦТК. Ацетил-КоА е възлов метаболит, който се
образува още от обмяната на някои аминокиселини (АК), от разграждане на мастните
киселини (МК) и служи като субстрат за синтез на нови мастни кислини, холестерол,
кетонови вещества. Ацетил-КоА може да се разгради в ЦТК при нужда от енергия.
Цикъл на лимонената киселина (цитратен цикъл, цикъл на трикарбоксиловите киселини
- ЦТК, цикъл на Кребс - по името на откривателя му Ханс Кребс)

4
Цикълът на лимонената киселина е серия от реакции, в които осем ензима
последователно разграждат ацетиловата група на ацетил~КоА до CO 2 и H 2 O. Това е
съпроводено с отделяне на водород под форма на 3 мол. НАД.Н 2 и 1 мол. ФАД.Н 2 При
окислението на НАДН 2 и ФАДН 2 в дихателните вериги се освобождава и акумулира
енергия под форма на 11 мол. АТФ, като още 1 мол АТФ се получава на субстратно ниво.

ЦТК e централен метаболитен път, който поема възловите метаболити от въглехидратната,

аминокиселинната и мастната обмяна. ЦТК е връзката между индивидуалните обменни
пътища и дихателната верига (ДВ). Ензимите на ЦТК се намират в митохондриите, част от
тях са инкорпорирани мембранно. ЦТК - това са осем последователни реакции, които
започват и завършват с един и същ метаболит - оксалоацетат (ОА) съдържащ 4 въглеродни
атома (С4).
Цитрат синтазната реакция включва кондензация на ацетил~КоА и оксалацетата, с
участието на 1 водна молекула.
CH3CO ~ SKoA
ацетилКоА
H 2O CH2 COOH
COOH 1 ОА+ СН 3 СО~SКоА+ Н 2 О→цитрат+
COOH
HO C КоАSH
COOH CH2 COOH
KoA SH
оксалацетат
цитратсинтаза цитрат

Аконитазна реакция: Ензимът аконитаза катализира отделянето и свързването на една

водна молекула, с образуване на междинното съединение - аконитат.
CH2 COOH H 2O CH2 COOH
HO C COOH цитрат → изоцитрат
2 CH COOH
CH2 COOH
аконитаза HO CH COOH
цитрат изоцитрат

Изоцитрат дехидрогеназа (ИЦДХ) е НАД+ съдържащ ензим и катализира първата

окислителна реакция в ЦТК. ИЦДХ катализира окислителен процес с образуване на α-
кетоглутарат. Изоцитрат дехидрогеназата е pace-maker, основното регулаторно стъпало
на метаболитният път.
CH2 COOH НАД+ CO2 CH2 COOH
НАДН.Н2
CH COOH 3 CH2

HO CH COOH изоцитрат ДХ O C COOH

изоцитрат α кетоглутарат
α-кетоглутарат дехидрогеназата (α-КГДХ) катализира окислителното декарбоксилиране
на α-кетоглутарата, при което
CH2 COOH НАД+ CO2 CH2 COOH
се отделя въглероден диоксид
НАДН.Н2 и се получава редуциран
CH2 4
CH2 НАД.Н 2 и Сукцинил~КоА
O C COOH
O C~ S KoA
KoA SH
α-кетоглутарат α кетоглутарат ДХ сукцинил-КоА

5
Сукцинат тиокиназа. (Това е пример за субстратно фосфорилиране).
Сукцинат дехидрогеназа: Сукцинатът се окислява до фумарат с образуване на двойна
връзка.
CH2 COOH 6 CH COOH
сукцинат + ФАД →
CH2 COOH HOOC CH фумарат + ФАДН 2
ФАД ФАД.Н2 фумарат

сукцинат ДХ

Фумараза (фумарат хидратаза), хидратира фумарата до малат.

H 2O
CH COOH 7 CH2 COOH фумарат + Н 2 О → малат
HOOC CH фумараза HO CH COOH
фумарат малат

Малатдехидрогеназата катализира окислението на малата до оксалацетат (ОА), с

едновременна редукция на НАД.
CH2 COOH 8 O C COOH

HO CH COOH CH2 COOH малат + НАД+ → ОА + НАДН 2

малат НАД+ НАДН.Н2 оксалацетат
малат ДХ

Метаболитна и енергетична равносметка на ЦТК:

- Ацетил~КоА се разгражда напълно до две молекули СО 2
- образуват се 3 мол. редуциран НАД.Н 2 и 1 ФАД.Н 2
общо 12 мол. АТФ от разграждането на 1 мол. СН 3 СО~КоА
За значението на цитратния цикъл говори и фактът, че не са описани генетични дефекти
за ензимите от цитратния цикъл в живи индивиди - очевидно такива дефекти са
несъвместими с нормалното развитие, с живота.
Цитратният цикъл има централна роля в метаболизма .
1) Той е главен източник на АТФ - четири негови метаболита доставят водород за
дихателните вериги;
2) Той е краен катаболитен път за разграждане на въглехидрати, масти и белтъци.
3) Цитратният цикъл е тясно свързан и с анаболитните процеси. От негови
метаболити започват биосинтезите на: аминокиселини , порфирини, въглехидрати ,
мастни киселини, уреа.

6
 H CH2CO ~ SKoA
ацетилКоА
H 2O CH2 COOH
COOH H 2O
O C 1
аконитаза
8 HO C COOH
CH2 COOH
НАДН2 KoA SH CH2 COOH 2
H 2O
оксалацетат
цитратсинтаза цитрат
НАД+ малат ДХ CH2 COOH
CH COOH
CH2 COOH
HO CH COOH
HO CH COOH изоцитрат
малат 3 НАД+
изоцитрат ДХ

CO2 НАДН2
фумараза
H 2O 7 CH2 COOH
CH2
CH COOH
O C COOH
HOOC CH a кетоглутарат
фумарат
KoA SH
(H2O) CO2
ФАД.Н2 сукцинат ДХ
H
KoASH 3PO4 CH2 COOH
6 4 НАД+
CH2 COOH 5
CH2 α кетоглутарат ДХ
ФАД CH2 COOH НАД.Н2
ГТФ ГДФ O C
~S KoA
сукцинат сукцинил КоА

АДФ АТФ
сукцинил
тиокиназа