Ензимната катализа.

Специфицност на ензимното действие Номенклатура и

класификация. Кинетика на ензимните реакции - влияние на концентрацията на
субстрата и ензима. Влияние на инхибиторите върху скоростта на
ензимните реакции

Ензимите са биологични катализатори. Клетките представляват активно работещи системи, в които

едновременно протичат многобройни химически реакции. Всички тези реакции протичат с висока скорост и
се осъществяват с помощта на ензими.
1. Химична природа на ензимите. Всички изолирани досега ензими са белтъци (∼4000), различават се по
молекулната маса: от 104 Da до 106 Da
Условно ензимите се делят на прости (еднокомпонентни), съдържащи само белтъчна съставка) и
сложни (двукомпонентни), съдържащи белтъчна и небелтъчна съставки Сложните ензими се наричат
холоензими. Белтъчната част се нарича апоензим и може да е изградена от една или няколко
полипептидни вериги. Небелтъчната съставка се определя като коензим или простетична група, в
зависимост от стабилността на връзката и с ензимната молекула. Когато връзката е здрава небелтъчната
съставка се нарича простетична група, при слаба връзка- коензим.
2. Особенности на ензимния катализ:
2.1. Висока ефективност – ензимно катализираните реакции протичат с висока скорост.
2.2 Ензимите не променят равновесието на реакцията, променя се само скоростта, с която се постига
това равновесие..
2.3 Няма странични продукти.
2.4 Ензимите са специфични биокатализатори - един ензим се свързва само с един субстрат (или група
субстрати) и катализира една единствена реакция.
2.5 Действието на ензимите може да се регулира.

3. Специфичност на ензимното действие: съществуват 2 вида специфичност - субстратна и реакционна:

3.1 Субстратната специфичност характеризира специфичността на ензима към субстрата. Тя може да
бъде два вида - абсолютна и групова.

• Абсолютна - един ензим свързва само един единствен субстрат

• Групова специфичност притежават ензимите, които могат да се свързват с няколко субстрата

3.2 Реакционна специфичност. Това е специфичност към реакцията, която катализира даден ензим. Тя
е абсолютна - даден ензим катализира една единствена реакция с даден субстрат.
4. Ензимната номенклатура и класификация.
Ензимната номенклатура дава нови рационални наименования на ензимите. името на ензима се
състои от описанието му, завършващо с -аза. В наименованието на ензима препоръчително се включват
наименованията на субстрата или продукта и вида на промяната. Например: глутамат декарбоксилаза (по
номенклатура -глутамат-карбокси-лиаза), глутамин синтаза (глутамат амонио лигаза).
Класификация. Класификацията на ензимите е изградена основно на реакционната
специфичност..
• Първа група – оксидоредуктази, катализиращи обратимото окисление и редукция на
субстратите:
• Втора група -Трансферази - осъществяват пренос на молекулни фрагменти.
• Трета група-Хидролази - осъществяват необратимо хидролитно разграждане на различни
връзки:
• Четвърта група - Лиази - катализират разграждането на молекула субстрат
• Пета група - Изомерази - разместват атомите в една и съща молекула
• Шеста група - Лигази (синтетази), Тези ензими катализират синтеза на сложни молекули,
5. Ензимни форми.
Изоензими - ензими, катализиращи една и съща реакция в различни органи, понякога органели. Примери:
Добре са изследвани изоензимите на креатинкиназата (КФК ;СК) :
Тя е съставена от 2 субединици от два типа: M- мускулна (muscle) и B - мозъчна (brain).
MM - мускулна форма, MB - сърдечна форма, BB - изоензим на мозъка
Алоензими – това са молекулни варианти на ензими, характерни за отделния индивид, семейство,
етнически общности ( с характерни полиморфни форми или мутации)..
5. Кинетика на ензимните реакции. Скорост на ензимните реакции, влияние на концентрацията на
субстрата и ензима.
Съществено свойство на ензимите като биокатализатори е значителното ускоряване на катализираната от
тях реакция. Как се измерва скоростта на една химична реакция?
5.1 Скоростта на химичната реакция се определя чрез измерване увеличението на концентрацията на
продукта за единица време или намаляването концентрацията на субстрата за единица време. т. е за
1
 да проследим хода на ензимно катализираната реакция във времето, трябва да измерваме
периодично концентрацията на субстрата или продукта.
Графичното представяне на промяната в концентрацията на S или P във времето се нарича
кинетична крива. Скоростта зависи от много фактори, концентрацията на субстрата (S),
концентрацията на ензима (Е), температурата (t0), рН и др. Последователно ще разгледаме как
скоростта (V) зависи от тези фактори
5.2 Влияние на температурата. С покачването на температурата скоростта на химичните реакции се
увеличава. Скоростта на ензимно катализираните реакции се
Белтъчната природа на ензимите налага определени граници на
Vo
температурната, зависимост на ензимната активност.
mmol/L . min
2 Първоначално с увеличаване на температурата, нараства и
1
скоростта (ензимната активност). При по-висока температура
белтъците денатурират ензимите загубват нативната си
3

конформация и каталитичните си свойства.

5.3 Влияние на рН. Зависимостта на скоростта от рН е крива с
максимум. Този ход се определя от няколко ефекта на рН върху
ензима и субстрата:
Vo
0 t opt t opt
1 2
t opt 3 t oC 1) При екстремно ниски или високи рН настъпва денатурация на
mmol/L . min 1
кисела
2 3 ензима;
сл. амилаза трипсин
фосфатаза 2) Променят се зарядите на групи от субстратната молекула;
3) Променят се зарядите на групи от активния център на ензима
или на важни конформационни групи извън него.
5.4 Зависимост на скоростта на реакцията от времето.
.
Скоростта на една ензимна реакция с времето намалява.
Затова се определя началната скорост Vo, която не зависи от
0 pH pH pH
времето и изброените
opt1 opt 2 pH opt 3

5.5 Зависимост на скоростта на реакцията от концентрацията на субстрата. Ако измерим

скоростта на реакцията при няколко различни концентрации на субстрата, ще видим че началната скорост
(Vo) се увеличава с нарастване на субстратната концентрация. При много високи субстратни
концентрации скоростта практически не се променя. Това означава, че е постигната максималната
скорост. Концентрацията на субстрата, при която се постига полумаксималната скорост(Vmax/2) е равна
на Km.
Vmax и Km са основните параметри, характеризиращи ензима: по максималната скорост определяме
ензимната активност, а Кm ни подсказва условията за това определяне.
Ако с математически преобразувания изразим [ES], получаваме уравнението на Михаелис-Ментен:
Vo V max. [S]
V0 =
mmol/L. min
Km + [S]
Vmax Михаелис -Ментеновата зависимост има вид на правоъгълна
хипербола.
Km и Vmax са двете основни характеристики на всеки ензим и
Vmax неговия субстрат.
2
Km е мярка за афинитета между субстрата и ензима,
колкото по-малка е стойността на Km, толкова по-малка
концентрация на субстрат е необходима за достигане на
S
Km
mmol/L полумаксималната (Vmax/2) скорост т.е. сродството между
ензима и неговия субстрат е по-голямо.
Km е важна кинетична характеристика за всеки ензим, защото дава ценна информация за сродството
между ензима и субстрата.

5.6 Зависимост на скоростта на реакцията от концентрацията на ензима. С увеличаване

количеството на Е, пропорционално ще нараства ензимната активност (скоростта)
Единици на ензимна активност (ЕА):
1 IU (МЕ)-1 международна единица, представлява ензимната активност, при която 1 µМ субстрат се
превръща в продукт за 1 min при оптимално рН и t0. Ако определим V = 10 µМ/min, означава, че ЕА= 10 IU
(МЕ).
Катал е друга единица, която се използва за измерване на ензимната ативност - катализира
превръщането на 1 М субстрат в продукт за 1 секунда.
5.7 Влияние на инхибиторите върху кинетиката на ензимните реакции. Инхибирането (подтискането)
на ензимната активност с различни вещества се изследва защото:
1) Инхибиторите се използват при изследване механизмите на ензимното действие.
2) Инхибиторите могат да се използват като лекарствени средства.

2
3) Инхибиращо действие имат различни токсични вещества, натурални и създадени от човека.
4) Инхибиторите могат да бъдат алостерични ефектори.
Инхибирането на ензимната активност може да бъде конкурентно и неконкурентно –(по
механизъм) и обратимо или необратимо (в зависимост от стабилността на връзката между ензима и
инхибитора).
1. Конкурентно инхибиране При него инхибиторът е структурен аналог на субстрата.
Инхибиторът и субстрата са много близки по строеж молекули. Конкурентното инхибиране обикновено е
обратимо.
Конкурентният инхибитор увеличава Km, но не повлиява Vmax. Същото Vmax се постига, но при
по-висока концентрация на субстрата. Km се увеличава, защото инхибитора привидно намалява
сродството между ензима и субстрата.
2. Неконкурентното инхибиране се осъществява от вещества, които се свързват с ензимната
молекула (в активния център или извън него) и не позволяват да се образува ES комплекс, или след
свързването им с ензимсубстратния комплекс го правят неефективен, т. е. намалява количеството на
активните ензимни молекули.
Неконкурентните инхибитори намаляват Vmax и не повлияват Km.

Контрол върху ензимното действие. Регулируеми и индуцируеми ензими. Механизми на

регулация на метаболитните пътища. Примери за ензимна регулация.
В повечето случаи in vivo скоростта на ензимните реакции не зависи от концентрацията на
субстрата, а от ензимната активност.
Регулацията на ензимната активност става по два начина:
чрез промяна в количеството ензим
чрез промяна в каталитичната способност на ензима/ ензимната активност.
1. Регулацията на количеството ензим се осъществява чрез промяна в скоростите на синтез и
разграждане на ензима. Този начин за регулацията е бавен.
1.1 Индукция на ензимната синтеза: Синтезът на определени ензими може да се индуцира при
увеличаване на количеството субстрат, например чернодробната алкохолдехидрогеназа (АДХ) се
индуцира след консумацията на алкохол. При глад се индуцират ензимите на глюконеогенезата. Тези
ензими се наричат индуцируеми.
1.2 Ензимна репресия: Някои продукти от метаболитните пътища репресират (подтискат) производството
на ензимите за собствения им синтез.
2. Промяна в ензимната активност- ефективността на ензимите, без да се променя количеството им.
Този вид регулация се осъществява по няколко начина: чрез проензимни форми, ковалентна модификация
и с алостерични ефекти.
2.1 Проензими = зимогени. Това са неактивни форми на ензимите. Проензимни форми се синтезират в
храносмилателния тракт, а също така присъстват в кръвообращението. Те се синтезират от определени
органи - панкреас, черен дроб, стомах. За да не разрушат синтезиращите ги клетки, смилателните ензими
се синтезират като неактивни предшественици, които се активират впоследствие. Например: пепсиноген -
пепсин, трипсиноген- трипсин, прокарбоксипептидаза – карбоксипептидаза; или се активират при
кръвосъсирване: протромбин - тромбин.
2.2 Ковалентна модификация чрез фосфорилиране и
дефосфорилиране: Това е процес на обратима
регулация, който се осъществява под хормонален
контрол. Фосфорилирането се извършва от протеин
кинази, а дефосфорилирането от фосфатази.
Фосфорилирането се извършва преимуществено по
сериновият остатък (90%), 7-8 %- при треонин, 1% -при
тирозин.
В едната форма ензимът е активен, в другата е
неактивен. Пример за този начин на регулиране – при
регулация синтеза и разграждането на гликоген.
2.3 Алостерична регулация се използва за локална
вътреклетъчна регулация. Част от ензимите освен активен център, място за свързване на субстрата, имат
и специфичен участък за свързване на ефектор – алостеричен център (аллос-друг). Алостеричният
ефектор се свързва в алостеричен център и променя конформацията на ензима, включително и
структурата на активния център. Това води до промяна в ензимната активност, ако тя се увеличава
3
ефекторът е активатор, при намаляване на ензимната активност - инхибитор. Ензимите, подлежащи на
такава регулация се наричат алостерични.
2.4. Субстратно инхибиране: Високата концентрация на субстрата може да доведе до инхибиране на
ензимната реакция.
2.5. Продуктно повлияване. Продуктите на реакцията също така могат да бъдат алостерични ефектори.

5. Диагностично значение на серумните ензимни активности; единици за измерване на ензимната

активност. Примери за ензимни маркери при инфаркт на миокарда, хепатит и остър панкреатит
Ензимите се използват в медицината при поставяне на диагноза, прогноза и лечение на различни
заболявания.
Най-често се изследват ензимите в кръвния серум, тъй като материалът е лесно достъпен, може да се
взема периодично за да се проследи динамиката на заболяването. По-рядко се изследват пунктати,
плеврална течност, амниотична течности и др.
За количеството на даден ензим в серума обикновено се съди по неговата ензимна активност (ЕА).
Серумните ензими можем да разделим на функционални и нефункционални.
1. Функционални: Плазмени ензими, синтезират се главно в черния дроб, (могат да се синтезират и от
ендотелните клетки) попадат в кръвта, където изпълняват функцията си.
2. Нефункционални клетъчни ензими - най-голямата група ензими. Те имат най-важно значение, но
присъствието им в кръвта се обяснява с изтичането на клетъчно съдържание. Тези ензими произлизат
предимно от тъкани с обилно кръвоснабдяване и с голяма маса. При патологични процеси в определен
орган - възпаление, некроза туморно заболяване , активността на неговите ензими в серума се
увеличава. Като показатели на органната диагноза се използват клетъчно специфични ензими и
изоензими. Най - застъпени са ензимите на мембраните, след това на цитоплазмата, клетъчните органели
и ядрото.
3. Ензими на екзокринните жлези - панкреас, стомашни, дуоденални,.и т.н.
Панкреатичните ензими са панкреатичната амилаза, липаза, трипсин,.. и т.н.
4 Диагностично значение на серумните ензимни активности. Нефункционалните ензими в кръвта често
загубват ензимната си активност, поради промени в средата (рН, йонен състав и др.).

Различните органи сьдьржат различни изоензимни форми. Изоензими са ензими катализиращи една и
съща реакция, но се различаващи се по свойства, регулация, обикновенно са органоспецифични.
Голямо значение в ензимната диагностика имат трансаминазите - ензими от аминокиселинна обмяна.
AST / ASAT - аспартат аминотрансфераза (ГОТ-глутамат-оксалацетаттрансаминаза), ALT / ALAT -
аланинова аминотрансфераза (ГПТ-глутамат пируват трансаминаза).
4.3 γ - глутамил транспептидаза (γ-ГТП) се намира на повърхността на клетъчните мембрани на черния
дроб, червата, мускулите. Той е един от най-чувствителните и неспецифични маркери: увеличава се при
алкохолизъм, хепатит, даже след 1 чаша бира.
4.4 Ензимът алкална фосфатаза е ензим с групова спацифичнаст и разгражда фосфоестерните връзки
при алкално рН. Алкална фосфатаза се намира на повърхността на клетъчните мембрани, има няколко
изоензимни форми: чернодробна, костно-бъбречена, интестинална и плацентарна. Ензимната активност е
висока в детско-юношеска възраст, след това намалява.
5. Ензимна диагностика при някои заболявания :
При инфаркт на миокарада - част от тъканта некротизира и в серума рязко се покачват следните
характерни за миокарда ензими и белтъци: креатинкиназа (СК), Тропонин (TnI иTnT), миоглобин, ЛДХ1
(лактат дехирогеназа), аспартат аминотрансфераза (AST).
Маркери на инфаркт на миокарда
Най-ранни маркери са миоглобина, креатинкиназата (СК) и Тн І. Първите 6 часа след инфаркта се
увеличава МВ изоензим на СК, от 6 до 12 час се покачват ЛДХ1 и ASAT. Наблюдават се и неспецифични
промени - покачване на глюкозата, уреята и Er.
При чернодробни заболявания (вирусен хепатит) пожълтяването идва в напреднал стадий, но преди това
ензимите ASAT и ALAT рязко се качват. В норма нивото на ALAT е по-високо от ASAT. Ако това
съотношение се промени и се появи митохондриален ензим - показва по-тежко протичане на
заболяването. При механична жълтеница се увеличават значително АФ и γГПТ. Нивото им е най-силно
повишено, по-високо от това на трансаминазите.
Освен за диагностиката, ензимите могат да се използват при:

4
1) Субституираща терапия - на болни от хроничен панкреатит или след отстраняване на част от панкреаса
се дават липсващите ензими - трипсин, липаза, амилаза.
2) Лекуване на гнойни и бавно зарастващи рани с колагенолитични и протеолитични препарати. Имаме
препарати, разработени в нашата катедра;
3) При слединфарктни състояния -стрептокиназа за фибринолиза.
4) При органна трансплантация.
5) Използване на ензимни инхибитори, Например инхибиторите на МАО се използват за лечение за
депресивни състояния.
6) Пренатална диагностика на вродена енземна патология - с ДНК зонди (хибридизационен метод след
рестрикцията на ДНК от амниотичната течност с нормална ДНК).