Основи на биохимичната енергетика. Свободна енергия. Спрягане на
ендергонични и екзергонични реакции. Макроергични връзки Разделът от биохимията в който се изучават енергетичните превръщания, съпровождащи биохимичните реакции, се означава като биоенергетика. В енергетично отношение живите организми представляват отворени системи и за тях важат първият и вторият закон на термодинамиката. Според първия закон при всяка физична и химична промяна общото количество на енергията във Вселената остава постоянно. Промяната на свободната енергия винаги е отрицателна величина, а тази на ентропията – положителна. Енталпията ще бъде отрицателна, ако при протичането на реакцията се отдава топлина и положителна – ако се поглъща топлина. Ако скоростите с които протичат процесите във веригата от реакции v1 v2 v3 A1 A2 A3 Живите организми се стремят към стационарно състояние, което съответства на минимална ентропия /най-висока степен на подреденост/ при дадените условия. Отворените системи, каквито са живите организми, дават възможност спонтанно от химични реакции да се получат добиви, за което в една затворена система е необходимо да се добави енергия. Напр. при реакцията малат фумарат + Н 2О която има ∆G0' = + 880 cal/mol -1 равновесието е силно изтеглено към малата. Ако обаче се съчетае с реакцията NH 3 + фумарат аспартат която има ∆G = - 3720 cal/mol -1, равновесието ще се придвижи в посока към 0'
фумарата и след това – към аспартата.
4. Макроергични връзки При хидролитичното разграждане на обикновените ковалентни връзки /естерни, гликозидни, пептидни и др./ се освобожават 2 до 5 ккал.мол -1 енергия. При хидролитичното разграждане на богатите на енергия връзки количеството на свободната енергия вече е от 7 до 16 ккал.мол -1. Връзката, при чиято хидролиза се освобождава голямо количество енергия се нарича макроергична и се означава със символа ~