14 въпрос

Основи на биохимичната енергетика. Свободна енергия. Спрягане на

ендергонични и екзергонични реакции. Макроергични връзки
Разделът от биохимията в който се изучават енергетичните
превръщания, съпровождащи биохимичните реакции, се означава като
биоенергетика.
В енергетично отношение живите организми представляват отворени
системи и за тях важат първият и вторият закон на термодинамиката.
Според първия закон при всяка физична и химична промяна общото
количество на енергията във Вселената остава постоянно.
Промяната на свободната енергия винаги е отрицателна величина, а тази на
ентропията – положителна. Енталпията ще бъде отрицателна, ако при
протичането на реакцията се отдава топлина и положителна – ако се поглъща
топлина.
Ако скоростите с които протичат процесите във веригата от реакции
v1 v2 v3
A1 A2 A3
Живите организми се стремят към стационарно състояние, което съответства
на минимална ентропия /най-висока степен на подреденост/ при дадените
условия. Отворените системи, каквито са живите организми, дават възможност
спонтанно от химични реакции да се получат добиви, за което в една затворена
система е необходимо да се добави енергия. Напр. при реакцията
малат фумарат + Н 2О
която има ∆G0' = + 880 cal/mol -1 равновесието е силно изтеглено към малата.
Ако обаче се съчетае с реакцията
NH 3 + фумарат аспартат
която има ∆G = - 3720 cal/mol -1, равновесието ще се придвижи в посока към
0'

фумарата и след това – към аспартата.

4. Макроергични връзки
При хидролитичното разграждане на обикновените ковалентни
връзки /естерни, гликозидни, пептидни и др./ се освобожават 2 до 5 ккал.мол -1
енергия. При хидролитичното разграждане на богатите на енергия връзки
количеството на свободната енергия вече е от 7 до 16 ккал.мол -1. Връзката, при
чиято хидролиза се освобождава голямо количество енергия се нарича
макроергична и се означава със символа ~