Аминокиселини

В молекулите на природните съединения се сдържат различни функционални групи. Те

се наричат хетерофункционални съединения. Най-често срещаните групи са -ОН, -SH,
-CHO, -CO,-NH2,-СООН и др.
Хетерофункционалните съединения изпълняват важна роля в биологичните процеси и
често са една от биологично активните съставки на редица лекарствени средства.
Физичните и химични свойства на хетерофункционалните съединения са сбор от
свойствата, дължащи се на всяка група поотделно.
Наличието на две (или повече) различни функционални групи води до засилване или
намаляване на свойствата характерни за моно функционалните съединения или
причинява появата на специфични химични свойства, присъщи само на дадените
хетерофункционални съединения.
Заместените (субституирани) карбоксилни киселини съдържат в структурата си освен -
COOH и друга – функционални група/и като: -Cl, -OH, -CHO, -CO, -NH2 .Те са
съединения със смесени функции. Този тип съединения се получават при заместване на
H-атом (най-често α-място) от въглеводородния остатък (R).
α-H атоми притежават слаби киселинни свойства, което благоприятства
депротонирането им след резонансна стабилизация на образувания атом.
Подвижността на този атом се обуславя и от -ICOOH ефект:

Независимо от повишената си подвижност, α-H атом има много по-слаби киселинни

свойства от α-H атом на карбоксилната група, но по-силни от другите α-H атоми в
молекулата.
Едновременното присъствие на няколко функционални групи води до появата и на
специфични химични свойства важни за обезпечаване на биологичните функции
изпълнявани от някои от тези съединения.

Към заместените карбоксилни киселини се отнасят:

 халогенирани карбоксилни киселини;
 аминокарбоксилни киселини;
 хидрокси карбоксилни киселини;
 оксо (алдехид - и кето-) карбоксилни киселини;
Халогенирани карбоксилни киселини
Халогенирани киселини могат да бъдат α-, β-, γ- и т. н. или o-, m-, p-, според мястото на
халогена спрямо карбоксилната група:

• или o-, m-, p-, според мястото на халогена спрямо карбоксилната група:

Влияние на заместителите върху киселинността

От значение са заместителите с I-ефект и спрегнатите с карбонилната група
заместители с М-ефект

(-)Icl - ефект е адитивен, затова ди- и

трихлороцетната киселини са значително
по-силни (в сравнение с Н3РО4)

Получаване на халогенкарбоксилни киселини

Получаване на други субституирани киселини от халогенкарбоксилни киселини:

Аминокарбоксилните киселини (АК)
 Субституирани (заместени) карбоксилни киселини, при които един, два или повече
Н- атома от въглеводородния остатък са заместени с амино (-NH2) - групи.
 Най-често срещаните и биологично значими аминокарбоксилни киселини са α-
аминокиселините;
 Те са градивните елементи на много природни биополимери като пептиди и
протеини.
 Известни над 200 естествени α-аминокиселини от които само 20 изграждат почти
всички протеинови молекули.
 Най-простият представител е NH2-СН2-СООН (аминоетанова киселина).
Класификация и изомерия
Видовете АК могат да бъдат групирани по няколко признака:
• Според природата на въглеводородния остатък (R)
 мастни (алифатни)
 с цикличен остатък - ароматни и хетеропръстенни.
• Според броя на функционалните групи
 моно, ди-, поли аминокиселини
 моно, ди- поли карбоксилни киселини
• Според взаимното разположение на двете функционални групи α-, β-, γ-, ε и др.

От биологична гледна точка - незаменими (есенциални) и заменими аминокиселини -

от общо 20 протогенни АК, 9 са незаменимите АК.

В природата
Α-аминокиселини съдържащи и други функционални групи (-OH, -SH и др.)
Биохимичната класификация на АК базирана на вида (заряда) на R е най-
използваната:
 1 група - неполярни, незаредени R
 2 група - полярни, незаредени R
 3 група - отрицателно заредени R
 4 група - положително заредени
Отрицателно зареден R (2 броя) – аспаргинова и глутаминова киселини
(дикарбоксилни). При pH = 7 – киселинни свойства

Положително зареден R (3 броя) – лизин, аргинин, хистидин (диаминокиселини). При

pH = 7 – основни свойства

Незаменими (есенциални) α- АК
 които не могат да бъдат синтезирани в организма от веществата постъпващи чрез
храната в достатъчни количества, за да удовлетворят физиологичните потребности
на организма.
 Незаменими α - аминокиселини са: валин, левцин, изолевцин, метионин,
фенилаланин, триптофан, треонин и лизин
 две α - аминокиселини са условно незаменими - аргинин и хистидин -те се
 синтезират в недостатъчни количества, особено при децата
 Основни източници на тези киселини са месо, риба, мляко, яйца, соя и др.
 Белтъците които сдържат всички незаменими α- АК се наричат пълноценни. Такива
са серумния албумин (синтезира се в чернодробните клетки), овалбуминът
(яйчният албумин), миозинът и др.
 Непълноценните белтъци не сдържат дори една есенциална АК – зеиньт (царевица)
не съдържа триптофан, глиадинът (пшеница) не съдържа лизин
Непротеиногенни АК
 В природата съществуват и няколко непротеиногенни АК, които участват в
метаболитни цикли свързани с обмяната на аминокиселините.
 Непротеиногенни АК са: орнитинът, цитрулинът и 4-хидроксипролинът, които са
метаболити в човешкия организъм:

Подобрява функционирането на
черния дроб.
Има имуностимулираши и регулиращи
липидната обмяната свойства.

Изомерия
Възможна е верижна, позиционна, конформационна изомерия.
Верижна изомерия:

Позиционна изомерия:

Всички α-АК са хирални съединения (без глицин) и проявяват и оптична изомерия.

Природните α -АК са с L-конфигурация и само те се включват в състава на белтъците

синтезирани от рибозомите

• Относителната конфигурация на а-АК

се определя от позицията на -NH,
групата в а-С атом (по Фишер)
Две α-Ак съдържат два хирални центъра (изолевцин и треонин):

Физични свойства
 Безцветни, кристални вещества с висока температура на топене (над 200 С);
 α - АК с L-конфигурация са със сладък вкус, докато D- АК са горчиви или без вкус;
 По- добре са разтворими във вода, отколкото в органични разтворители (алкохол);
 Водните им разтвори са електропроводими
 В кристално състояние са под формата на двуполюсен йон
 Поради близкото разположение на двете групи при α -АК, те взаимодействат
помежду си до образуване на двуполюсен йон чрез т. нар, вътрешномолекулна
неутрализация:

Химични свойства
Двуполюсният йон като основа до катионна форма:

Двуполюсният йон като киселина до анионна форма:

Титрувална крива
Всяка α -АК има своя характерна крива на титруване, която изразява промяната на pH
на разтвора и при прибавяне на силна основа.

Образуване на двуполюсен йон при отрицателно заредените АК:

Образуване на двуполюсен йон при положително заредените АК:

За всяка аминокиселина рI е специфична характеристика
При наличие на две или повече киселинни (-СООН) и базични (-NH 2) групи, всяка една
от тях се характеризира с определена стойност на рКа.
Например лизинът притежава три рКa-величини (рI =9.8):

Например аспарагиновата киселина притежава три рКa-величини (рI =3):

Химични свойства на АК отнасящи се до COOH- групата:

Химични свойства на АК отнасящи се до NH2- групата:

Специфични отнасяния на α-АК при загряване
При нагряване α-АК претърпяват междумолекулна дехидратация:

При нагряване β-АК претърпяват вътрешномолекулно дезаминиране:

При нагряване γ-АК претърпяват вътрешномолекулно дехидратиране:

Химичните свойства на α-АК, отнасящи се до двете групи – образуване на пептиди:

Пептидна връзка - електронен и пространствен строеж

Разпределението на електронната плътност в амидната група е представено чрез

граничните структури (I), (I) и (III). Изместване на електронната плътност е в резултат
на + М- и - М-ефектите на -NH н С = 0 групи.
 В пептидната (амидна) група С- атом е в sp2 хибридно състояние.
 Електронната двойка при N- атом влиза в конюгация с π-електроните на двойната
връзка С = О.
 От гледна точка на електронната структура, пептидната група е р- π -конюгирана
система, в която електронната плътност е изместена към по-електроотрицателния
О- атом.
 Атомите С, О и N, образуващи конюгираната система, са в една и съща равнина.
Пептидна връзка
 Пептидната връзка е ковалентна връзка
 свободно въртене около осите на полудвойните връзки не е позволено.
 Свободно въртене под определен ъгъл е позволено само около следните на
пептидната група прости връзки N-Cа и Са-С.
 Радикалите, прикрепени към α-С атоми, са в предпочитана транс-позиция спрямо
равнината на пептидната връзка.
 Така могат да се образуват Н- връзки между близко разположени пептидни групи.
Количествени определяния на двете функционални групи:
•Количествени определяне на свободните -NH2- групи (реакция на Ван-Слайк)

По количеството на отделения N2 се съди за броя на свободните NH2 – групи

•Количествено определяне на свободните -COOH групи в белтъците (реакция на
Сьорензен):

Качествени реакции за идентифициране на α-АК

Качествени реакции за идентифициране на α-АК чрез образуване на хелатни
комплекси
•Чрез образуване на соли - при взаимодействие с йони на тежки метали, се образуват
цветни вътрешнокомплексни съединения - напр. при взаимодействие с Cu2+ до
съединение със син цвят:
Количествено определяне на броя на α-АК свързани в пептидната верига чрез
Нинхидринова реакция.
Нинхидринова – при взаимодействие на р-р на нинхидрин с α-АК се наблюдава
синьо-виолетово оцветяване.

Ксантопротеинова - доказване на α-АК съдържащи ароматен пръстен (фенилаланин,

тирозин, хистидин, триптофан). При взаимодействие с конц. HNO 3 се наблюдава жълто
оцветяване на р-ра, което при последващо алкализиране преминава в оранжев цвят;

Биуретова – за доказване на пептидна връзка. При нагряване на пептид с р-р на CuSO4

в алкална среда се наблюдава синьо-виолетово оцветяване.

Оловно-сулфидна (реакция на Фол) – при наличие на тиолова група -SH в

присъствие на оловен ацетат се наблюдава черна утайка от PbS:
Реакции на аминокиселините в организмите (in vivo)
Аминокиселините, подобно на много други прости „биологични молекули" не се
натрупват в клетката, а като правило излишъкът им се усвоява в реакции, които
снабдяват живата система с енергия.
Трите основни реакции, катализирани от ензими, чрез които се осъществява
метаболизирането на АК в клетката, са реакциите на:
 дезаминиране
 трансаминиране
 декарбоксилиране
Дезаминиране - процес на откъсване на протонираната аминогрупа и α-Н атом
свързан с α-С атом.
В зависимост от механизма на протичане дезаминирането може да бъде:
 окислително
 редуктивно

• Окислително
дезаминиране:

 Значението на окислителното дезаминиране е образуването на свободен амоняк и

кетокиселини (безазотни съединения)
 При окислителното дезаминиране се отделя енергия само при глутаминовата
киселина, а другите 19 АК не са донори на енергия.
 Затова белтъците (техните АК) не са енергийни суровини.
Редуктивно (неокислително) дезаминиране:
 Характерно е за растенията и бактериите
 Не е характерна за всички АК, а само за някои като аспарагиновата киселина,
хистидин и др.
 Процесът завършва с образуване на двойни връзки:

• АК, които чрез дезаминиране образуват пируват и метаболити от Цикъла на Кребс (2-
оксоглутарова, сукцинат, фумарова к-на и др.) т.е. Съединения които могат да
образуват въглехидрати се наричат гликогенни.
• Кетогенни са тези АК, при чието разграждане могат да се образуват кетонни
вещества и холестерол.
Трансаминиране
Трансаминирането е процес на прехвърляне на -NH 2 група от АК в кето киселина с
образуване на нова АК и нова кето киселина:
Декарбоксилиране
 In vivo декарбоксилирането е път за образуване на биогенни амини. В организма
тази реакция се катализира от декарбоксилази. Някои амини имат изразена
биологична активност.
 Интересна е реакцията на образуване на допамин чрез декарбоксилиране на
диоксифенилаланин (допаминьт е биологичен предшественик на адреналина).

• Реакцията на декарбоксилиране на глутаминова киселина води до образуването на γ-

аминомаслена киселина, която е естествен транквилизатор (психотропно вещество
влияещо на ЦНС).

Реакции на хидроксилиране и карбоксилиране

 С помощта на тези реакции в молекулата на органично съединение се въвежда
допълнителна хидроксилна или карбоксилна група. Реакциите протичат с участието
на съответните ензими и водят до образуването на модифицирани аминокиселини.
 Тези реакции нямат аналози в химията in vitro.
 Хидроксилирането е въвеждането на -ОН група в органично съединение. Например
хидроксилирането на фенилаланин води до образуването на тирозин:

• Липсата в организма на ензим, който катализира тази реакция, води до сериозно

заболяване - фенилкетонурия.
Карбоксилирането е въвеждането на -СООН група в молекулата на органично
съединение.
Така се получава γ-карбоксиглутаминова киселина:

γ -карбоксиглутаминовата киселина е част от протеините, участващи в процесите на

коагулация на кръвта, тъй като две близки карбоксилни групи в нейната структура
допринасят за по-пълното свързване на протеиновите фактори с калциевите йони:
Нарушаването на карбоксилирането на глутаминовата киселина води до забавяне на
кръвосъсирването.
Така модифицираните АК, които имат допълнителни функционали групи в
структурите си, придобиват свойствата, необходими за изпълнението на специфични
функции.
Представители на α-АК
Глицинът е невротрансмитерна AK. Глициновите рецептори се намират в много
области на мозъка и гръбначния мозък. Използва се в неврологичната практика, като
метаболитен агент за увреждане на паметта, умствена изостаналост при деца, сенилна
деменция, алкохолизъм и др.
Хистидинът е незаменима АК, участваща в растежа и възстановяването на тиканите на
човешкия организъм. Важен за образуването на белите и червените кръвни телца и
отговаря за реакцията на имунната система при възникването на алергии.
Хистидиновият баланс в организма е пряко обвързан с баланса на ЦНС. Недостигът
на хистидин може да доведе до нарушения в работата на слуховия нерв, както и до
развитието на ревматоиден артрит.
Аргининът допринася за синтеза на растежния хормон в хипофизата, поддържа
доброто състояние на бъбреците като улеснява отстраняването на амоняк, с което
подпомага функциите на черния дроб и укрепва имунната система. Доказано е, че
приложението на аргинин поддържа здрава сърдечносъдовата система, възпрепятства
тромбоцитната агрегация и др.
Лизинът е незаменима аминокиселина, която е от изключително значение за
развитието на костната тъкан, подпомага усвояването на калция, и e жизнено
необходима за възстановяването на тъканите и продукцията антитела, хормони и
ензими. Намира приложение при превенцията и лечението на херпес симплекс, като
предотвратява създаването на среда, благоприятна за активирането на вируса.
Левцинът увеличава протеиновия синтез, помага в изграждането и регенерирането на
мускулите. Подпомага регулирането на инсулина, подобрява мозъчната дейност,
зарастването на рани, не се метаболизира в черния дроб.
Изолевцинът регулира консумацията на глюкоза от организма, с което спомага
енергията да се складира в мускулите, а не в мастните клетки. Използва се за лечение
на травми и чернодробни заболявания.
Валинът подобрява мозъчната функция, намалява умората и служи като средство за
превенция на разграждане на протеините. Дефицитът му уврежда миелиновите
обвивки на нервните влакна.