КОНСПЕКТ ПО МЕДИЦИНСКА ХИМИЯ

1. Химична връзка и строеж на молекулите

1.1. Природа на химичната връзка. Ковалентна връзка. Метод на валентните
връзки: σ- и π-връзки, прости и изолирани сложни връзки. Хибридизация на
атомните орбитали - същност и видове. Наситеност и насоченост на
ковалентната връзка. Ковалентна връзка с донорно-акцепторен механизъм на
образуване. Делокализирана химична връзка. Отворени и циклични спрегнати
системи. Неполярни и полярни ковалентни връзки. Степен на йонност. Йонна
връзка.
1.2. Основни характеристики на молекулите – геометрия на молекулите, валентни
ъгли, дължина и енергия на химичните връзки и диполен момент. Невалентни
взаимодействия (вътрешномолекулни и междумолекулни). Водородна връзка,
йонни и Ван дер Ваалсови взаимодействия (дипол-диполни, индукционни и
дисперсионни). Биологично значение на невалентните взаимодействия.
1.3. Електронни ефекти в молекулите. Индукционен и мезомерен ефекти. Метод на
резонанса. Типове химични реакции според характера на химичното
превръщане. Реакции на присъединяване (съчетаване), елимниране (разлагане),
заместване, прегрупировка (изомеризация) и окислително-редукционни.
Примери. Типове реагенти – радикали, нуклеофили и електрофили.
Активираща енергия. Активиран комплекс и преходно състояние. Сложни
реакции – конкурентни (успоредни), последователни, верижни и обратими.
Топлинен ефект на химични реакции.
1.4. Изомерия. Конституционна (верижна и позиционна) изомерия.
Стереоизомерия. Конфигурационна изомерия. Енантиомерия при съединения с
хирален център. Фишерови проекционни и клиновидни формули. σ-
Диастереомерия при молекули с два или повече хирални центъра. Епимери. π-
Диастереомерия (геометрична изомерия). Конформационна изомерия.
Проекционни формули на Newman. Основни типове конформации.
2. Дисперсни системи
2.1. Видове дисперсни системи. Молекулни и йонни разтвори. Механизъм на
разтварянето. Разтворимост и концентрация на разтворите. Температурна
зависимост на разтворимостта. Разтвори на електролити. Дисоциационна
константа и степен на електролитна дисоциация. Силни и слаби електролити.
Закон за разреждането на Оствалд.
2.2. Колоидно-дисперсни системи. Класификация. Кинетични и оптични свойства.
Разтвори на високомолекулни съединения. Стабилност и коагулация на
колоидните разтвори. Биологично значение. Колигативни свойства на
разредените разтвори. Парно налягане, изменение на температурата на кипене
и температурата на замръзване. Дифузия, осмоза и закон за осмотичното
налягане. Биологично значение.
3. Химична кинетика и термодинамика
3.1. Химична кинетика. Скорост на химичните реакции. Зависимост на скоростта
от концентрацията. Кинетично уравнение. Скоростна константа. Порядък на
реакцията. Реакции от различен порядък. Молекулност. Скоростопределящ
етап. Влияние на температурата върху скоростта на химичните реакции.
Уравнение на Арениус. Влияние на други фактори върху скоростта на
химичните реакции.
3.2. Катализ. Катализатори. Принцип на тяхното действие. Хомогенен и
хетерогенен катализ. Механизъм на каталитичните реакции. Автокатализ.
Влияние на различни фактори върху каталитичния процес. Обща представа за
биокатализ.
3.3. Химична термодинамика. Термодинамични величини: енталпия, ентропия и
свободна енергия. Топлинен ефект на химичните реакции. Обратими и
необратими химични реакции. Химично равновесие. Закон за действие на
масите. Равновесна константа при хомогенни, хетерогенни и последователни
реакции. Свободна енергия и химично равновесие. Критерии за определяне на
посоката на спонтанно протичащи процеси - екзергонни, ендергонни и
анергонни реакции.
3.4. Реакционна изотерма на Вант Хоф. Влияние на външни фактори върху
процесите в равновесна система. Принцип на Льо Шателие - Браун. Влияние на
температурата върху химичното равновесие. Влияние на концентрацията и
налягането върху посоката на химичната реакция в равновесна система.
Спрегнати реакции в биохимията. Съединения с „макроергични“ връзки.
4. Равновесни процеси в разтвор
4.1. Протолизни процеси. Киселини и основи. Класически представи на Арениус.
Теория на Брьонстед и Лоури за киселини и основи. Сила на протолитите.
Протолизни константи. рКа и рКb. Фактори, от които зависи силата на
протолитите. Теория на Люис.
4.2. Автопротолиза. Йонно произведение на водата. Водороден показател
(водороден експонент; рН). Температурна зависимост на йонно произведение
на водата. Значение на рН на биологични течности. Методи за определяне на
рН и биологично значение.
4.3. Хидролизни процеси. Количествени характеристики - степен на хидролиза и
хидролизна константа. Хидролиза на соли на слаби електролити. Връзка между
хидролизна и протолизна константи. Хидролиза на органични съединения.
Биологично значение на хидролизните процеси.
4.4. Буферни разтвори – същност, свойства. Уравнение на Хендерсон-Хаселбалх за
рН на буферни разтвори. Буферен капацитет. Приготвяне на буфери с
предварително зададени свойства. Биологично значение на буферите. Буфери
на кръвта.
5. Окислително-редукционни (редокс) процеси
5.1. Химични редокс-процеси. Електронен обмен. Полуреакции. Eлектрохимичен
редокс-потенциал. Стандартен редокспотенциал. Водороден електрод.
Химични източници на ток. Галваничен елемент. Електролиза.
5.2. Зависимост на потенциала от концентрацията. Уравнение на Нернст-Петерс.
Условен електроден потенциал (Еh). Критерий за направлението на
протичането на редокс процесите. Биологично окисление.
6. Комплексни съединения
6.1. Комплексни (координационни) съединения. Комплексообразувател, лиганди и
координационно число. Координативна връзка - ковалентна връзка с донорно-
 акцепторен механизъм на образуване. Типове лиганди - дендатност. Хелатни
комплекси. Катионни, неутрални и анионни комплекси. Номенклатура,
пространствен строежи стабилност на координационните съединения.
Биологично значение. Приложение в медицината.
7. Въглеводороди
7.1. Мастни въглеводороди. Химична връзка и хибридни модели. Номенклатура.
Хомоложен ред. Изомерия: конституционна (верижна и позиционна).
Конформация на циклохексан. Аксиални и екваториални заместители.
Химични свойства на алкани, алкени и алкини. Характерни типове реакции.
Верижно-радикаловото заместване (SR) при алкани. Електрофилно
присъединяване към кратна връзка (АE). Полимеризация на алкени. Окисление
и горене.
7.2. Ароматни въглеводороди (арени). Ароматност - правила на Хюкел. Реакции на
електрофилно заместване (SEAr). Ориентация в ароматно ядро. Активиращи и
дезактивиращи заместители. Полициклични ароматни въглеводороди с
кондензирани ядра. Проканцерогени.
8. Алкохоли и феноли. Тиоли
8.1. Алкохоли и феноли. Структура и номенклатура. Хомоложен ред. Видове
алкохоли и феноли. Киселинно-основни свойства. Химични свойства на
алкохолите. Естерификация, нуклеофилно заместване (SN) - реакция с
бромоводород. Окисление. Реакции на фенола. Ацилиране, нитриране и
бромиране. Тиоли – строеж и свойства. Някои важни природни тиоли.
9. Амини и аминоалкохоли
9.1. Мастни и ароматни амини. Структура, номенклатура и киселинно-основни
свойства. Ред на основност. Химични свойства. Реакции с азотиста киселина,
формиране на азосъединения (диазени), електрофилно заместване в ароматното
ядро на анилини. Реакции с алдехиди, кетони и с карбоксилни киселини и
техни функционални производни.
9.2. Биогенни амини – определение и класификация. Моноамини произвидни на 2-
фенилетиламин – катехоламини. Лекарствени вещества производни на 2-
фенилетиламин. Полиамини - путресцин, кадаверин, спермидин, спермин.
Аминоалкохоли - коламин, холин, сфингозин.
10. Карбонилни съединения. Алдехиди и кетони
10.1. Алдехиди и кетони. Структура и номенклатура. Тавтомерия. Реакции на
нуклеофилно присъединяване (AN). Реакция с кислородни нуклеофили (вода и
алкохоли). Реакция на нуклеофилно заместване (АN + DN). Реакции с азотни
нуклеофили (амоняк, първични амини, хидразин и фенилхидразин).
10.2. Реакция на карбонилни съединения с въглеродни нуклеофили (алдолна реакция
и алдолна кондензация). Роля за биологичните процеси. Окислително-
редукционни процеси. Редукция на алдехиди и кетони. Окисление на алдехиди.
Хинони. Убихинони (коензим Q10), витамин К1 (филохинон).
11. Карбонилни съединения. Карбоксилни киселини
11.1. Монокарбоксилни киселини. Наситени и ароматни. Структура и номенклатура.
Връзка между строеж и киселинност. Химични свойства. Реакции на ацилно
нуклеофилно заместване (АN + DN): естерефикация и получаване на анхидриди.
Алкална хидролиза (осапунване) на естери и Клайзенова кондензация. Реакция
на естери с амини. Връзка с рибозомалния протеинов синтез. Киселинна
хидролиза на амиди. Амиди като лекарствени средства: парацетамол и
лидокаин.
 11.2. Ненаситени монокарбоксилни киселини. Структура и номенклатура.
Представители: акрилова, метакрилова и олеинова киселини. Химични
свойства. Електрофилно присъединяване на бромоводород и полимеризация.
Полиненаситени мастни киселини. Ейкозаноиди. Нестероидни
противовъзпалителни вещества – аспирин, ибупрофен. Инхибиране на
биосинтеза на простагландини.
11.3. Наситени дикарбоксилни киселини. Структура и номенклатура.
Представители: оксалова, малонова, янтарна, глутарова и адипинова киселина.
Химични свойства. Декарбоксилиране и образуване на циклични анхидриди.
Ненаситени дикарбоксилни киселини. Структура и номенклатура.
Представители: малеинова и фумарова киселина. Химични свойства. Ароматни
дикарбоксилни киселини: фталова, изофталова и терефталова киселина.
Химични свойства.
11.4. Хидроксикарбоксилни киселини (мастни и ароматни). Структура,
номенклатура и киселинност. Стереоизомерия при наситените
хидроксикиселини. По-важни представители: млечна киселина, -
хидроксимаслена киселина, ябълчена, винена, лимонена и салицилова
киселина. Химични свойства. Реакции при нагряване и комплексообразуване.
Лекарства, производни на салициловата киселина.
11.5. Оксокарбоксилни киселини. Структура и номенклатура. По-важни
представители: глиоксалова, пирогроздена, ацетоцетна и оксалоцетна
киселина. Кето-енолна тавтомерия. Химични свойства. Присъединяване на
вода, декарбоксилиране и окисление. Киселини, участващи в цикъла на Кребс.
Кетонни вещества (кетонни „тела“) - биологично значение.
12. α-Аминокиселини, пептиди и протеини
12.1. α-Аминокиселини – структура, номенклатура, стереохимия. Незаменими
аминокиселини. Киселинно-основни свойства. Изоелектрична точка. Химични
свойства. Естерефикация, ацилиране и взаимодействие с формалдехид и
нинхидрин. Аминокиселинен анализ – диагностично значение.
12.2. Пептиди и протеини. Структура и стереохимия на пептидната връзка. Методи
за синтез на пептиди – защитни групи и твърдофазен синтез. Примери за
биологично важни пептиди: глутатион, енкефалин, вазопресин, окситоцин и
инсулин.
12.3. Структурна организация на протеини. Основни елементи на първична,
вторична, третична и четвъртична структура. Връзка структура - функция.
Медод на Edman за секвениране на протеини. Методи за установяване на
третична структура на протеини. Протеомикс.
13. Въглехидрати
13.1. Въглехидрати – определение и номенклатура. Монозахариди – определение,
структура и изомерия (конституционни изомери, енантиомери, диастереомери,
епимери). Полуацетални (циклични) форми на монозахариди –структури по
Haworth, аномери. Мутаротация.
13.2. Химични свойства на монозахаридите. Образуване на гликозидна връзка.
Изомерия на гликозидната връзка. Реакции на окисление (получаване на
алдонови, алдарови (захарни) и уронови киселини). Реакция със съединения с
първична аминогрупа. Реакции за доказване структурата на монозахариди.
Биологично важни естери (естери с фосфорната киселина).
13.3. Дизахариди и полизахариди. Пространствена структура на гликозидна връзка.
Редуциращи и нередуциращи се дизахариди. Представители: малтоза,
целобиоза, лактоза и захароза. Хомополизахариди: нишесте (скорбяла),
 гликоген, целулоза, β-глюкани и хитин - структура и свойства.
Хетерополизахариди: хиалуронова киселина, хондроитинсулфат, пектини и
хепарин - структура и свойства. Гликопротеини – видове. Биологично значение
на гликозидирането.
14. Азотсъдържащи хетероциклени съединения
14.1. Хетероциклени съединения с един хетероатом. Пирол. Строеж. Киселинно-
основни свойства и реакция с халогени (бром или йод). Съединения,
съдържащи порфинов пръстен: протопорфирин, хем и хемин. Хемоглобин и
метхемоглобин. Индол (бензопирол). Триптофан. Невромедиатори
(невротрансмитери) - серотонин и мелатонин.
14.2. Хетероциклени съединения с един хетероатом. Пиридин. Строеж и киселинно-
основни свойства. Реакции на електрофилно заместване (бромиране и
нитриране). Реакции на нуклеофилно заместване (взаимодействие с натриев
амид). N-Алкилиране (реакция с йодометан). Никотинамид (витамин В3),
никотинамидадениндинуклеотид и витамин В6 - строеж и биологично
значение. Никотин.
14.3. Хетероциклени съединения с два азотни атома. Имидазол (1,3-диазол). Строеж
и киселинно-основни свойства. Тавтомерия при производните му. Хистидин и
хистамин. Антихистаминови препарати. Пиримидин (1,3-диазин). Строеж и
киселинно-основни свойства. N-Алкилиране (реакция с йодометан).
Пиримидинови бази: цитозин, урацил и тимин. Пурин. Строеж. Пуринови бази
- аденин и гуанин. Кофеин.
15. Нуклеинови киселини
15.1. Нуклеинови киселини. Нуклеотиди – киселинно-основни свойства и
тавтомерия. Пространствена структура на РНК и ДНК – комплементарност.
Денатурация на ДНК. Полимерна верижна реакция. Метод на Sanger за
секвениране на ДНК. Рекомбинантни технологии. Геномикс.
16. Липиди
16.1. Липиди – определение и класификации. Кетоацилни липиди. Висши мастни
киселини. Мазнини - строеж и свойства. Окисление. Осапунване на мазнините.
Глицерофосфолипиди – структура, видове и биологично значение. Сфингозин
и сфингофосфолипиди - структура и биологично значение.
16.2. Изопрен и изопреноидни липиди. Структура и номенклатура. Ациклични и
циклични терпени. Каротеноиди. Мастноразтворими витамини (А, Е и К) -
биологични функции.
16.3. Изопреноидни липиди. Стероиди - определение, строеж и класификация.
Холестерол – биологичен синтез. Транспортни комплекси за пренос на
холестерол. Статини. Витамини от група Д - биологична функция.
16.4. Изопреноидни липиди. Полови хормони. Противозачатъчни средстава
(контрацептиви). Анаболни стероиди. Кортикостероиди - минералокортико-
стероиди и гликокортико-стероиди.
Учебна литература:

1. Иванова, М., Костадинова, Зл., Найденов, К., Николов, М., Робев, Ст., “Учебник по
химия”, Медицинско издателство “АРСО”, София, 2012.
2. Гаджева, В., Желева, Ант., “Лекции по химия за студенти по медицина”, “КОТА“,
2007.
3. Иванов, И., “Виртуален учебник по органична химия” (свободен достъп на адрес:
http://ochemist.losttribesource.org/orgchem/pdf/lect.htm).
4. Михов Б., “Химия в медицината“, Медицина и физкултура, 2001.
5. Петков, Д. Д., “Биоорганична химия. I. Информационни биополимери”,
Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София, 1998.
6. Ронков,Б.,“Обща химия“, Селскостопанската литература, София, 1976.
7. Хауптман, З. Грефе, Ю., Ремане, Х., “Органична химия“, Наука и изкуство, София,
1985.
8. Костадинова, Зл., Найденов, К., Николов, М., “Ръководство за упражнения по
химия за студенти по медицина и стоматология”, Медицинско издателство
“АРСО”, София, 2015.