ПОДРОБЕН КОНСПЕКТ ЗА ИЗПИТА

ПО БИОХИМИЯ ЗА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА, II КУРС – 2021 год.,

Медицински факултет, Софийски университет

➢ Белтъци: значение, аминокиселинен състав, класификации на

аминокиселините.
➢ Ковалентни връзки и нековалентни взаимодействия в белтъчната
молекула.
➢ Първична структура. Особености на пептидната връзка.
➢ Вторична, третична и четвъртична структура на белтъците.
➢ Глобуларни и фибриларни белтъци – примери, функция.
➢ Структура и функция на хемоглобин. Разлика в структурата и функцията
на Hb А и Hb S.
➢ Инсулин и захарен диабет. Синтез, зреене и структура на инсулина.
➢ Гликиран хемоглобин – структура, роля и значение при определяне на
глюкозната концентрация.
➢ Структура и видове колаген. Нарушения в синтезата на колагена, примери.
➢ Денатурация и ренатурация на белтъците.
➢ Връзка между белтъчна структура и функция. Сърповидно-клетъчна анемия и прионови болести.
➢ Зарядови свойства на аминокиселини и белтъци. Титрувални криви.
➢ Електрофоретични профили на серумни белтъци, роля за диагностиката.
➢ Качествен и количествен анализ на белтъци. Електрофореза. Хроматографски техники.
➢ Сърповидно-клетьчна анемия и фенилкетонурия – примери за молекулни болести.
➢ Нуклеинови киселини – видове и биологична роля.
➢ Химичен състав, химични връзки в нуклеотидите и между нуклеотидите.
➢ Свободни нуклеотиди с важно биологично значение, примери.
➢ Пуринови и пиримидинови аналози като антиракови и антивирусни агенти.
➢ Структура на нуклеиновите киселини. Конформация на ДНК и на различните видове РНК.
➢ Особености на ензимите като биологични катализатори. Коензими и простетични групи.
➢ Kласификация на ензимите.
➢ Формиране на ензим-субстратен комплекс. Активен център на ензима. Специфичност на
ензимното действие.
➢ Кинетика на ензимние реакции. Уравнение на Михаелис-Ментен. Ензимни единици.
➢ Определяне на Vmax и Km чрез уравнението на Лайнуевър-Бърк.
➢ Промени в Km и Vmax на ФРФФ синтетазата при подагра.
➢ Влияние на рН и температурата върху скоростта на ензимните реакции.
➢ Промени в алкохол дехидрогеназа и ацеталалдехид дехидрогеназата при повишена чувствителност
към алкохол.
➢ Регулация на ензимната активност – примери.
➢ Тъканна и органна специфичност на ензимното действие.
➢ Необратимо инхибиране. Обратимо конкурентно и неконкурентно инхибиране. Антиметаболити.
➢ Активатори. Алостерично повлияване. Подагра при дефектен алостеричен център на ФРФФ-
амидотрансфераза. Оротатурия.
➢ Фосфорилиране-дефосфорилиране на ензимите – главен вътреклетъчен регулаторен механизъм.
➢ Протеин кинази и протеин фосфатази – класификация, роля.
➢ Сигнална каскада за повлияване на гликогенфосфорилазата и гликогенсинтазата.
➢ Клинично значение на ензимите. Изоензими. Електрофореза на изоензими на ЛДХ.
➢ Увеличени нива на нехарактерни за серума вътреклетъчни ензими (при инфаркт, хепатит).
➢ Промени в типични за серума функционални ензими.
➢ Генетично обусловени ензимопатии (подагра, синдром на Леш-Нихан).
➢ Компартментализация на обменните процеси. Метаболитни пътища – видове, биомедицинско
значение. Особености на организмите като отворени химични системи.

1
➢ Спрягане на ендергонични и екзергонични процеси чрез макроергични съединения.
➢ Видове макроергични съединения. Централна роля на системата АТФ/АДФ.
➢ Особености на биологичното окисление. Субстрати на биологичното окисление и крайни
акцептори на водорода.
➢ Оксидоредуктази. Структура и функции на важни редокс-системи: НАД+ /HАДН,
НАДФ+/HАДФН, ФМН/ФМН.Н2, ФАД/ФАДН2, KoQ/KoQH2, хемове на цитохроми, липоева
киселина, аскорбинова киселина.
➢ Окислително фосфорилиране на субстратно ниво: синтез на АТФ при окисление на глицералдехид
3-фосфат, енолазна реакция.
➢ Окислително декарбоксилиране на α-кетокиселини (пируватдехидрогеназен комплекс; роля на
кофакторите ТФФ, липоева киселина, КоА, ФАД и НАД+).
➢ Пируват дехидрогеназна недостатъчност. Бери-бери.
➢ Дихателна верига (ДВ) - локализация, функция и молекулно устройство.
➢ Места за протонна транслокация в ДВ.
➢ Инхибитори на електронния транспорт (барбитурати, антимицин А, КCN). Ефект от комбинацията
на барбитурати с алкохол.
➢ Митохондрийни болести – примери.
➢ Химио-осмотична теория за механизма на окислителното фосфорилиране в ДВ. АТФ синтаза –
устройство, механизъм на действие.
➢ Действие на разпрягащи агенти (2,4-динитрофенол). Естествени разпрягащи агенти. Инхибитори
на окислителното фосфорилиране (олигомицин).
➢ Свободно окисление. Топлопродукция. Роля на термогенина в митохондриите на кафявата мастна
тъкан.
➢ Електронен пренос в ендоплазмения ретикулум - примери. Роля на цитохроми Р450 и b5.
➢ Образуване и обезвреждане на супероксид, водороден прекис и свободен хидроксилен радикал.
➢ Цикъл на лимонената киселина - значение за катаболизма и анаболизма.
➢ Цикъл на лимонената киселина - химични реакции, метаболитна и енергийна равносметка.
➢ Цикъл на лимонената киселина - механизми на регулация. Попълващи реакции.
➢ Гликолиза – значение, химически реакци, енергийна равносметка при анаеробни и аеробни
условия.
➢ Специфичност на гликолизата в еритроцити и миоцити.
➢ Метаболитна съдба на НАДН, лактат и пируват, получени в гликолизата. Връзки с цитратния
цикъл и дихателните вериги.
➢ Малатна совалкова система за пренос на протони и електрони от цитоплазмата кьм
митохондриите.
➢ Глицерол-фосфатна совалкова система за пренос на протони и електрони от цитоплазмата кьм
митохондриите.
➢ Ефект на Пастьор.
➢ Лактатна ацидоза. Хемолитична анемия, предизвикана от пируваткиназна недостатъчност.
➢ Глюконеогенеза. Значение.
➢ Преодоляване на необратимите стъпала в гликолизата.
➢ Глюконеогенеза. Енергийна равносметка. Регулация.
➢ Недостатъчност на фруктозо-1,6-бисфосфатазата; хипогликемия и недоносени бебета;
хипогликемия и алкохолно отравяне.
➢ Пентозо-фосфатен път. Окислителна фаза.
➢ Пентозо-фосфатен път. Неокислителна фаза.
➢ Недостатъчност на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа.
➢ Обмяна на галактоза,. Галактоземия (тип І и тип ІІ).
➢ Обмяна на фруктоза. Есенциална фруктозурия. Фруктозна непоносимост.
➢ Гликоген – структура, хидролитично разграждане.
➢ Гликоген – структура, фосфоролитично разграждане.
➢ Синтез на гликоген.

2
➢ Регулация на гликогенолизата и гликогеносинтезата. Гликогенози.
➢ Регулация на концентрацията на кръвната глюкоза. Участие на различните тъкани и органи.
➢ Цикъл на Кори.
➢ Класификация на липидите.
➢ Карнитинова совалка.
➢ Окисление на мастни киселини с четен брой въглеродни атоми. Енергийна равносметка на β-
окислението.
➢ Окисление на мастни киселини с нечетен брой въглеродни атоми.
➢ Ензимни дефекти в окислението на мастните киселини.
➢ Изнасяне на ацетилови групи от митохондрии към цитоплазма.
➢ Ацетил-КоА карбоксилаза – роля и регулация.
➢ Биосинтеза на мастни киселини. Ацилсинтаза. Регулация.
➢ Десатурация на мастни киселини. Недостатъчност на есенциални мастни киселини.
➢ Ейкозаноиди – видове и биологична роля. Основни метаболитни пътища. Инхибитори.
➢ Мобилизация на мастни запаси (TAГ). Роля на хормон-чувствителна липаза.
➢ Разграждане на ТАГ.
➢ Биосинтеза на ТАГ.
➢ Обмяна на глицерол.
➢ Синтез на глицерофосфолипиди, основни стратегии.
➢ Разграждане на глицерофосфолипиди.
➢ Сфинголипиди – видове, структура и значение.
➢ Синтез на сфингозин и глюкоцереброзиди.
➢ Сфинголипидози.
➢ Кетогенеза.
➢ Използване и окисление на кетонови тела в извънчернодробни тъкани.
➢ Кетонемия и кетонурия. Кетоацидоза при гладуване и при диабет.
➢ Транспорт на липиди в организма. Състав, произход и роля на липопротеиновите комплекси (ЛП).
➢ Роля на белтъците в ЛП. Bзаимопревръщане на ЛП.
➢ Рецептори за ЛП. Наследствена хиперхолестеролемия.
➢ Метаболизъм на хиломикрони.
➢ Метаболизъм на VLDL. Роля на LDL.
➢ Метаболизъм на HDL.
➢ Структура, роля и синтез на холестерол.
➢ Регулация на синтеза на холестерол. Изнасяне от организма.
➢ Производни на холестерол (жлъчни киселини) – структура и биологична роля.
➢ Производни на холестерол (стероидни хормони) – структура и биологична роля.
➢ Производни на холестерол (витамин D). Рахит.
➢ Ентерохепатален кръговрат на жлъчни киселини. Холелитиаза - лечение.
➢ Затлъстяване. Роля на лептина при затлъстяване. Мастен черен дроб.
➢ Атеросклероза – формирана на атеросклеротични плаки; тъканна исхемия и инфаркт на миокарда.
➢ Адаптация на организма при гладуване.
➢ Окислително дезаминиране на аминокиселини, глутамат дехидрогеназа, оксидази.
➢ Трансаминиране и трансдезаминиране на аминокиселини. Роля на витамин В6.
➢ Клинично значение на трансаминазите.
➢ Декарбоксилиране на аминокиселини. Биогенни амини - роля.
➢ Обезвреждане на амоняк – синтеза на Глу и Глн.
➢ Обезвреждане на амоняк – амониогенеза. Глюкозо-аланинов цикъл.
➢ Обезвреждане на амоняк – уреен цикьл: значение, реакции.
➢ Уреен цикьл – връзки с цитратния цикъл, ензимни дефекти.
➢ Гликогенни и кетогенни аминокиселини – примери, роля.
➢ Заменими и незаменими аминокиселини – примери, роля.
➢ Едновъглеродни отломки – видове, източници, значение.

3
➢ Синтез на S-аденозилметионин. Роля на витамин В12.
➢ Роля на S-аденозилметионин и на производните на фолиева киселина. Терапевтични приложения на
фолатните аналози.
➢ Ензимопатии, свързани с обмяната на аминокиселини (фенилкетонурия, алкаптонурия,
метилмалонилемия).
➢ Превръщане на аминокиселини в специализирани продукти – синтез на катехоламини, меланин,
креатинфосфат.
➢ Биосинтеза на пуринови нуклеотиди. Регулаторни ензими в биосинтезата.
➢ Разграждане на пуринови нуклеотиди. Регулаторни ензими. Инхибиране на ксантиноксидазата.
➢ Хиперурикемия, дължаща се на ензимни дефекти (подагра, синдром на Леш-Нихан).
➢ Биосинтеза на пиримидинови нуклеотиди. Регулаторни ензими.
➢ Разграждане на пиримидинови нуклеотиди Алостерично повлияване и оротатурия.
➢ Структура, роля и синтез на порфирини.
➢ Типове порфирии.
➢ Разграждане на хемоглобин.
➢ Жлъчни пигменти. Ентерохепатален кръговрат на жлъчните багрила. Жълтеници.
➢ Репликация на ДНК – общи принципи, ензими в прокариоти и еукариоти, етапи.
➢ Поправящи механизми. Роля на туморния супресор р53.
➢ Лекарства, повлияващи репликацията. Неполипозен рак на дебелото черво и Xeroderma
pigmentosum – симптоми и лечение.
➢ Биосинтеза на различните видове РНК (транскрипция) - обща характеристика, ензими, етапи.
➢ Зреене на РНК молекули.
➢ Инхибитори на траскрипцията. Бета-таласемии. Чуплива хромозома.
➢ Биосинтеза на белтьци – етапи и ензими. Инхибитори на белтъчната биосинтеза.
➢ Регулация на генната експресия в еукариоти.
➢ Структура на прокариотните и еукариотните гени.
➢ Обща регулация на обмяната на равнището на организма. Хормони – класификация.
➢ Молекулни механизми на действие на стероидните хормони.
➢ Молекулни механизми на действие на пептидни хормони, растежни фактори и цитокини.
➢ Вторични посредници в сигналната трансдукция: цАМФ, цГМФ, инозитол-3-Ф, диацилглицерол,
Ca2+.
➢ Механизъм на действие на инсулина. Маркери за предсказване на диабет.
➢ Диабет І тип – особености в обмяната, терапия.
➢ Диабет тип II – особености в обмяната, терапия.
➢ Редки форми на диабет – LADA, MODY.
➢ Усложнения при двата типа диабет.
➢ Апоптоза – молекулни механизми и биологична роля. Регулация и клинично значение на
програмираната клетъчна смърт.
➢ Особености на метаболизма в раковите клетки. Молекулни механизми на онкогенезата – протеин
кинази, растежни фактори, онкогени и протоонкогени.
➢ Водно-разтворими витамини. Значение за метаболизма.
➢ Мастно-разтворими витамини. Значение за метаболизма.
➢ Химичен състав и ензимно съдържание на храносмилателните сокове - слюнка, стомашен сок,
панкреатичен сок, чревен сок.
➢ Разграждане на хранителните вещества и абсорбиране на продуктите на храносмилането.
➢ Биохимия на черния дроб – инактивиране и обезвреждане на ксенобиотици.
➢ Обмяна на етанол. Отравяне с метанол и етиленгликол.
➢ Биохимични процеси в еритроцитите.
➢ Хемоглобинопатии. Диагностика. Сравнение между миоглобин и хемоглобин.
➢ Криви на асоциация/дисоциация на О2 при Mb и Hb; разлики между HbA и HbF.
➢ Биохимични процеси в мозък и нервна тъкан. Невротрансмитери – биосинтеза и механизъм на
действие.

4
➢ Биохимични процеси при физическо натоварване в мускулната тъкан. Мускулни дистрофии.
➢ Обмяна на калций и фосфор. Роля на витамин D, калцитонин и паратхормон. Регулация.
Oстеопороза и хормон-заместваща терапия.

Структурни формули на важни органични съединения, които трябва

да разпознавате и да обяснявате основната им роля в метаболизма

✓ Всички витамини и производните им съединения

✓ 20-те аминокиселини
✓ Производни на аминокиселини – катехоламини, серотонин, мелатонин,
карнитин, таурин, креатин.
✓ Разпознаване на нивата на организация на белтъчни молекули по наличието
на специфични връзки
✓ НАД+/НАДН; ФАД/ФАДН2; НАДФ+/НАДФН
✓ Коензим А, коензим Q10
✓ Глутатион
✓ S-аденозилметионин
✓ Стероидни хормони и прекурсори
✓ Жлъчни киселини и производни
✓ Липопротеинови комплекси (разпознаване по специфичните апопротеини)
✓ Макроергични съединения (АТФ, ГТФ, ЦТФ, УТФ, креатин фосфат)
✓ Разпознаване на полимерни молекули (амилоза, амилопектин, гликоген,
целулоза)
✓ Фосфолипиди и сфинголипиди
✓ Обща структура на инсулин, цитохроми
✓ Важни метаболитни съединения в изучаваните метаболитни пътища
✓ Анализ на кинетични зависимости (напр. обясняване как се определя Км,
стандартни криви за определяне на неизвестна концентрация)