Professional Documents
Culture Documents
кръвопреливане
кръвопреливане
1. Определение – лечебен метод, при който се въвежда кръв или отделни нейни съставки във венозната система от
здрав човек - дарител (донор) на болен – приемател (реципиент)
Заместващо – замества загубената кръв. Заместващото действие се изразява в повишаване на кръвното налягане,
подобряване на сърдечния тонус
Стимулиращо – възбуждащо действие върху кръвотворнта система. Подобрява функцията на костния мозък, увеличава
производството на еритроцитите, усилва обмяната на веществата, подобрява съсирваемостта. Количеството внесена
кръв е 100-150 мл
Антитоксично – обезвреждащо действие (при всички екзо- и ендогенни интоксикации) чрез намаляване на
концентрацията на токсините в организма и формените елементи на кръвта. Съдействат за за елеминиране на отровите в
организма. Количеството внесена кръв е 100-150 мл
3. Показания
След изгаряния
Отравяния Тежки инфекции
Анемия
За лечение на шок Сепсис
След големи кръвозагуби
При Rh несъвместимост Измръзвания
Левкози
Хеморагична диатеза При заболявания на
След тежки операции кръвотворните органи
Хемофилия
4. Противопоказания
Бъбречна недостатъчност
Остър белодробен оток Сърдечна емболия
Мозъчни кръвоизливи
Инфаркт на миокарда
Разстройство на ССС
Активна форма на туберкулоза
5. Методи на извършване
* директен – от дарителя се въвежда непосредствено в кръвното русло на приемателя кръв чрез апарата на Цанк. Влива
се пълноценна непроменена кръв. Съществува опасност от емболия или внасяне на инфекция от донора на пациента.
Необходимо е кръвопреливането да се извърши бързо, за да не се съсире кръвта
* индиректен – когато кръвта се получава в сакове. Налице са по-малки усложнения. Може да се извърши по всяко
време
* ексангвинотрансфузия – (обемно кръвопреливане). Прилага се при хемолитична болест в резултат на несъвместимост;
при отравяния, при възрастни
* автохемотрансфузия – при големи кръвоизливи несъсирената още кръв се аспирира, обработва се и се въвежда отново
на пациента.
6. Видове биопродукти
Пълноценна (хомоложна / sanguis) кръв – Една стандартна единица кръв е кръвта взета от един кръводарител 450 мл +/-
10 мл. Трансфузията на хомоложна кръв осигурява подобряването на кис-лородната доставка в организма. Хомоложна
кръв се прелива при остра кръвозагуба, при опасност от хиповолемичен шок, при тежка анемия, при тежки хирургически
интервенции, при което се предпо-лага, че очакваната кръвозагуба ще бъде около и над 1000-1500 мл. Пълноценната
кръв съдържа плазма и затова се прилага за по-добро обемно заместване. Получаването от дарителя кръв се счита за
прясна кръв до 48 ч, max до 72 ч след дарението. До 6 ч.след кръводаряването много бързо нама-лява
жизнеспособността на тромбоцитите. Срока на годност е 35 дни. Единствения недостатък на пълноценната кръв е, че се
въвежда и много други антитела и той сенсибилизира
Еритроцитен конентрат (Еr маса) – една единица еритроцитна маса е равна на количеството еритроцити, което се
получава от една единица цяла кръв. При Еr маса са отстранени около 70 % от левкоцитите. Тя е много подходяща за
пациенти, които имат нужда от еритроцити, но не и от обемно заместване, както е при пълноценнта кръв. Тя се
съхранява при 2-6о С. Срокът на годност е 35 дни.
Прясно замразена плазма – плазмата е кръв без формените елементи. Получава се от пълноцен-нта кръв при пълното
утяване на еритроцитите. Използва се метода на центрофугиране на кръвта при високи обороти. След даряването на
кръв плазмата се отделя до 18 ч. Замразява се в система до -30 о С в рамките на 1 ч. Трябва да се замрази до 6 часа от
получаването. Плазмата може да се съхра-нява до 24 месеца при температура - 40 о; до 12 месеца при температура
-30 о до -40 о ; до 6 месеца при tо -25 о до -30 о, до 3 месеца -18 о до -25 о. Срока на годност зависи от температура на
съхране-нието. Размразената плазма трябва да се прелее най-късно до 24 ч. и не се разрешава повторно зам-ръзяване.
Плазмата се размразява бавно на водна баня, за да се избегне коагулирането и. Плазмата може да бъде суха,
концентрирана, стабилизирана, замразена и смесена. Прелива се съобразно кръвногрупавата принадлежност поради
наличие на естествени антитела
Нативна плазма – отделя се от клетъчните елементи на прясна кръв. Съхранява се при t о + 4о за 24ч. Съдържа главно
фибриноген и албумин. Прилага се при шок, хипопротеинемия и изгаряния.
Тромбоцитен концентрат (тромбоцитна маса) – при пациенти с тромбоцитопения или тромбоцитна дисфункция. Най-
често това се прилага при обилно кървене. Срокът на годност е 3-5 денонощия, ако е получен в пластмасов сак. Изписва
се в единици, а не в милилитри, както е при всички останали.
Замразени еритроцити
Човешки албумини
7. Видове кръвопреливане
Струйно Бледа кожа
Венозно
Капково Втисване
Артериално
9. Странични явления Студена пот
Костно-мозъчно
Безпокойство Алергия
Ексангвинотрансфузия
Болки в сърдечната и лумбалната
Автохемотрансфузия област
Септичен шок (когато се прелива замърсена кръв - главоболие, повръщане, загуба на съзнание, хипертермия – 40-41 о)
Въздушна емболия
Хематом
Имунни усложнения – хемолитична реакция и нехемолитични имунни реакции (в резултат на сенсибилизация към
белите кръвни клетки на дарителя и се изразява във фебрилна реакция); уртикария (характеризира се с еритема, сърбеж,
без втрисване), анафилактична реакция, имунна супресия (до задръжка на имунитета в резултат на съдържащите се
левкоцити)
Метаболитни усложнения – хиперкалимия (когато кръвта е съхранявана повече от 15 дена), цитратна интоксикация
(бронхоспазъм, сърдечна недостатъчност)
Късни реакции – след 7-10 дни – анемия, субиктер, втрисане, бъбречна недостатъчност
Основна и най-опасна грешка е погрешното определяне на кръвните групи – преливане на несъвместима кръв. Грешките
може да произлизат при неспазване инструкцията за кръвопреливане. Тогава веднага се спира вливането, сменя се
банката заедно със системата, включват се водно-солеви разтвори и се поставят кортизонови препарати
Извършва макроскопси оглед на сака - не бива да има розов пръстен между еритроцитите и плазмата (това говори за
хемолизирана кръв). Не бива също да има съсиреци и пресечки
Индиректна проба – изследва се кръвните групи на всеки един от саковете и ги сравнява с кръвната група на болния
Директна проба – смесва се серума от болния с кръвта от сака в съотношение 1:10 в полза на серума и кръвопреливането
може да започне само ако резултата е отрицателен
Предава се по рапорт
5. Мед.сестра подготвя пациента
Пробата се извършва по следния начин: струйно вливане на 40 мл. кръв, след това се преминава на много бавна капка.
Изчакваме около 10 мин., ако болния не даде оплаквания се регулира кръвопреливането както е назначено от лекар
2. По време на кръвопреливането мед.сестра наблюдава болния и контролира пулса, RR, температура, диуреза. Ако
настъпи усложнения или оплаквания от страна на пациента веднага системата се спира. Ако пациентът има темпаратура
се изчаква до снижаването и.
3. При висока температура се уведомява лекаря и спираме системата