Медицинска биомеханика.

Биомеханика на
сърцето и кръвоносните съдове. Хемодинамика.
Биомеханика на дишането. Биомеханика на
храносмилателната система. Биомеханика на
опорно-двигателния апарат. Биомеханика на
окото.
 Биомеханика на сърцето
Основни функции на сърцето
Осигурява циркулацията на кръвта;
Може да се разглежда като двойна сгъстително-
разредителна помпа;
Поема кръвта от венозния дял на кръвоносната
система и я прехвърля в артериалния дял при
значително съпротивление;
Поддържа непрекъснат кръговрат на кръвта;
 Биомеханика на сърцето

Работата на сърцето се разделя на 3 фази

Диастола;
Систола;
Пауза;
В сърцето кръвта се движи еднопосочно:
От двете кухи вени попада в дясното предсърдие и
дясната камера;
От белодробните вени попада в лявото предсърдие и
лявата камера;
 Биомеханика на сърцето.
Възбудно-продна система ВПС
В миокарда има два вида мускулна тъкан:
Работен миокард
Спонтанно възбуждащи се пейсмейкърни
клетки
Основни функции на ВПС са:
провеждане на възбудните импулси с постоянна
скорост;
ритмично възбуждане -автоматия;
 Действие на работния миокард.

Основни функции на Свойства на работния

работния миокард миокард.
Деполяризира се и Възбудимост;
генерира акционен Проводимост;
потенциал , тип
Съкратимост;
плато.
Клетките му не
притежават
автоматия.
 Акционен потенциал на действие на
работния миокард
Основни фази Основни фази
Фаза 2 - при отваряне на
бавни потенциал зависими
бавни потенциал калиеви канали и
зависими калиеви канали затварянето на бавни
се образува плато на калциеви канали.
акционния потенциал. Фаза 4 Покой.
Фаза 3 - крайната
реполяризация е
свързана с отварянето на
Разпространение на възбуждането
Възбуждането се разпространява с различна
скорост в отделните участъци на сърцето.
Най-бавно преминава през предсърдно-
камерния възел.
Това осигурява последователност на
съкращенията - първо се съкращават
предсърдията, а след това камерите.
 Акционен потенциал на действие на
работния миокард
Акционен потенциал на Основни фази
миокарда фаза 0-бързата и голяма
деполяризация се дължи на
отваряне на потенциал
зависими бързи натриеви
канали;
фаза 1- бърза реполяризация,
дължаща се на активиране на
бързи калиеви канали и начало
на инактивиране на натриевите
канали.
 Рефрактерен период

Периодът, през който миокардът е напълно

невъзбудим, се нарича абсолютно
рефрактерен период.

Продължителността му е голяма 250 ms и

обхваща фази 0, 1, 2 и част от фаза 3.
 Относителен рефрактерен период
Наблюдава се след рефрактерния период;
Продължава до напълно възстановяване на
мембранния потенциал на покой;
През този период възбудимостта на миокарда
е намалена;
Може да се възбуди отново под действие на
много силен дразнител;
 Биодинамика на сърдечните
съкращения
Периодът между две последователни систоли
се нарича сърдечен цикъл.
Продължителността му при спокойно състояние
на организма е 0.8 s.
Последователното съкращение на
предсърдията и камерите осигурява
еднопосочното движение на кръвта.
 Биодинамика на сърдечните
съкращения
Фази на сърдечния цикъл
Фаза 1: Пауза на сърцето
Предсърдията и камерите са отпуснати (диастола) и
се пълнят с кръв от големите вени.
Фаза 2: Предсърдна систола
Предсърдията се съкращават, камерите се
донапълват с кръв и обемът им достига крайния
диастолен обем.
 Биодинамика на сърдечните
съкращения
Фаза 3: Съкращение на камерите
Камерната мускулатура се съкращава, налягането в камерите
се повишава, обемът им остава постоянен,
предсърднокамерните клапи се затварят.
Фаза 4: Изтласкване на кръв от камерите
Камерите изтласкват първоначално бързо в артериите ударен
обем кръв.
Фаза 5: Отпускане на камерите
Отпуска се мускулатурата на камерите и налягането в тях рязко спада.
 Принцип на работа на сърцето

Извършва работа най-вече при съкращение

на камерите.
При контракция на лявата камера се
извършва работа за преодоляване на
налягането в кръвоносните съдове и за
придаване на кинетична енергия на кръвта.
 Работа в лявата камера
За изтласкване в аортата на определен обем
при дадено налягане.
А 1  p.V0
За придаване на кинетична енергия на кръвта
2
v
A 2  V0
2
Пълната работа на лява камера се дава
съответно
А  А1  А 2
 Хемодинамика
Хемодинамиката включва физични принципи, на
чиято база се основава движението на кръвта в
кръвоносната система.
Кръвта тече от място с по-високо налягане към
място с по-ниско.
Скоростта на преместване на единица обем кръв за
единица време се нарича обемна скорост на
кръвта.
 Кръвен поток

p1  p 2
Q
X

Кръвният поток Q е правопропорционален на

разликата в налягането между краищата на
кръвоносния съд и обратно пропорционален на
съдовото съпротивление X.
 Закон на Поазьой

V 1 R 4
От закона се вижда, че Q  . . p1  p2 
кръвния поток зависи t  8L
от :
 пресорния
градиент;
 радиуса на
кръвоносните
съдове;
 Съдово съпротивление

Х-зависи от геометричните размери на

кръвоносния съд и вискозитета на кръвта.
8L
X 4
R
Основни величини в хемодинамиката
Разстоянието, което кръвта изминава за
единица време в кръвоносния съд, се нарича
линейна скорост на движение.
Времето, за което кръвта прави пълна обиколка
през двата кръга на кръвообръщението
(системно кръвообръщение -голям кръг и
белодробно кръвообръщение -малък кръг), се
нарича обиколно време.
 Биомеханика на кръвоносната
система

АОРТА
• Има разтегателни стени.
• Кръвта навлиза в аортата на порции-
пулсации.
• Скоростта на кръвта в аортата е 0.5 m/s.
• Течението на кръвта в аортата е
турбулентно.
 Биомеханика на кръвоносната система
АРТЕРИИ
Скоростта на кръвта в артериите е по- малка ,
отколкото в аортата, поради по- голямото общо
сечение на тези кръвоносни съдове.
Движението на кръвта е ламинарно защото:
сборното сечение на съдовете е по- голямо и
скоростта е по- малка.
разтегливите стени на кръвоносните съдове са
изгладили пулсациите.
 Биомеханика на кръвоносната
система
КАПИЛЯРИ и ВЕНИ
• Скоростта на кръвта в капилярите пада до 0.5
mm/s.
• Във вените скоростта нараства до 0.35 m/s-
сборното сечение на съдовете намалява.
• Навсякъде в капилярите и вените течението на
кръвта е ламинарно.
 Линейна скорост на движение на
кръвта в различни кръвоносни съдове

Основи на анатомията и физиологията, Д. Кръстев, Ел. Джамбазова, 2017

 Движение на кръвта

Течението на кръвта в норма е

- Турбулентно в аортата и край клапите.
-Ламинарно в другите кръвоносни съдове.
В артериите числото на Рейнолдс е близко до
критичната стойност и при спадане на
вискозитета или намаляване на диаметъра на
съда може да се появи турбулентност.
 Турбулентност на кръвния поток
Турбулентното течение е свързано с
допълнителна загуба на енергия поради
увеличеното вътрешно триене.
При кръвта турбулентното течение води до
увеличаване на работата, извършвана от
сърцето.
Шумът, получаван при турбулентното движение
на кръвта може да се използва за диагностика -
например при измерване на кръвното налягане.
 Движение на кръвта по кръвоносен
съд
Частици, които са на еднакво разстояние от
оста на кръвоносен съд се движат с еднаква
скорост.
Най –бързо се движат частиците по оста.
Кръвоносната система на човек се състои от
съдове с цилиндрична форма.
 Свойства и функции на вените
Основни свойства на венозните съдове:
ниско съпротивление;
голяма разтегливост;
голямо напречно сечение;
ниска скорост на кръвта;
 Свойства и функции на вените
Основни функции на венозните съдове:
транспортна
резервоарна
Връщайки кръвта към сърцето, играят ролята на резервоар на
кръв.
Чрез промяна на тонуса на гладките мускули в стените им може
да се променя и регулира обемът на циркулиращата кръв.
 Механизъм на движение на кръвта
по вените
Движението на кръвта във
вените се движи под влияние на
малка разлика в налягането.
В легнало положение тази
разлика от (10-15) mmHg е
достатъчен.
В изправено положение обаче,
за да кръвта да се върне
обратно към сърцето се
включват подпомагащи
механизми.
Основи на анатомията и физиологията, Д. Кръстев, Ел. Джамбазова, 2017
 Механизъм на движение на кръвта
по вените
Примери за подпомагащи механизми:
Мускулна помпа - съкращението на мускулите на долните
крайници притиска вените и кара кръвта да се придвижва
към сърцето.
Венозни клапи- не позволяват кръвта да се връща и така
осигуряват еднопосочното движение на кръвта към сърцето
Гръдна помпа- налягането при вдишване в гръдния кош
намалява,а се увеличава в коремната кухина , което води
до увеличаване на венозния приток на кръв към сърцето.
 Дишане

• Дишането е процес на приемане на кислород от

въздуха, транспортирането и отдаването му на
тъканите, както и изнасянето на въглеродния
диоксид навън от организма.
• Дихателен орган- бял дроб
• Дихателна мускулатура- междуребрени мускули и
диафрагма.
 Етапи на дишането
Извършва се обмяна на въздух между атмосферата
и алвеолите (белодробна вентилация);
Обмяна на кислород и въглероден диоксид между
въздуха в алвеолите и кръвта (чрез дифузия);
Транспорт на кислород до тъканите и на
въглероден диоксид до белия дроб с кръвта;
Обмяна на кислород и въглероден диоксид между
кръвта и клетките (чрез дифузия);
 Бели дробове
• Разположени са в гръдния кош.
• Свързани са с атмосферата чрез трахея, бронхи,
носоглътка.
• От физична гледна точка са пластична газова
торба, обвита с въздухонепроницаем пласт-
плевра, разположени във въздухонепроницаем
контейнер- гръден кош
 Плевра
Това е двуслойна обвивка на белите дробове
външният слой е прилепен към стената на гръдния
кош;
вътрешният към белодробния паренхим;
Между двата листа на плевралната кухина налягането
винаги е по- ниско от атмосферното и белите
дробове са разпънати.
 α-лецитин (сърфактант)

Белтъчно ПАВ, което покрива с

мономолекулярен слой вътрешната
повърхност на алвеолите.
Намалява повърхностното напрежение на
водните капки;
При липсата му алвеолите са слепнати и
дробовете не се отварят.
 Дихателна мускулатура
Мускулите, осъществяващи дишането чрез
промяна обема на белите дробове са :
Инспираторни- за вдишване
Междуребрени мускули;
диафрагма
Експираторни- за издишване;
 Инспираторни мускули
• Диафрагмата е мускул с изпъкнала нагоре
форма, чиято изпъкналост при контракция
намалява.
• Междуребрените мускули повдигат
ребрените пръстени и се разширяват
встрани.
 Биомеханика на дишането
Активното разширение на гръдния кош при
нормално вдишване е резултат от :
Съкращение на диафрагмата -
придвижването й надолу и напред увеличава
гръдното пространство във вертикална посока.
Съкращение на външните междуребрени
мускули-скъсяването им измества ребрените
пръстени като ги повдига в предната им част
нагоре и напред, а в страничните им части
навън и нагоре.
 Биомеханика на дишането
Пасивното разширение на белите дробове е
резултат от :
Силата на кохезия между двете плеври - висцерална
и париетална, която държи здраво прикрепени белите
дробове към вътрешната повърхност на гръдния кош.
Понижение на интраплевралното налягане, водещо
до увеличаване на градиента на налягане между
вътребелодробното налягане и интраплевралното
налягане, който разтяга белодробните торби.
 Белодробна вентилация -вдишване

При свиване на инспираторните мускули

Увеличава се обемът на гръдния кош;
 налягането в плевралната кухина намалява до
1200 Ра под атмосферното;
Вътрешният лист разширява дробовете;
През трахеята нахлува въздух;
 Белодробна вентилация -издишване

При отпускане на инспираторните и свиване на

експираторните мускули
Намалява се обемът на гръдния кош
Налягането в плевралната кухина нараства до
500 Ра под атмосферното.
Дробовете се свиват и въздухът се изтласква
навън.
Биомеханика на храносмилателната
система

Основни части на храносмилателната

система са устна кухина, гълтач, хранопровод,
стомах, тънко и дебело черво.
Към нея принадлежат слюнчени жлези,
задстомашна жлеза и черен дроб.
Биомеханика на храносмилателната
система
Видове движения, осъществяващи се в хода на
храносмилането:
Смесващи движения, подпомагащи процеса
на химична обработка на храната. Извършват
се в отделни части на храносмилателната
система и смесват хранителните вещества с
храносмилателните сокове.
Биомеханика на храносмилателната
система

Перисталтични движения - придвижват

съдържимото по хода на храносмилателния
тракт. Тези движения започват с циркулярен
съкратителен пръстен на дадено място,
придвижващ се напред, тласкайки съдържимото
пред себе си.
 Биомеханика на опорно-двигателния апарат
(ОДА)
Пример за лост на
равновесието
Черепа
Приложната точка е в
атлантоокципиталната
става;
Приложната точка на
силата на товара е пред
ставата;
https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Biomehanika-na-choveshkoto-tialo_24680.html
Приложната точка на
мускулната сила е зад
ставата;
Биомеханика на храносмилателната
система
Като основа на биомеханиката на храносмилателната
система ще разгледаме видовете движения на стомаха и
тънките черва.
Движения на пълен стомах:
Непосредствено след нахранването в стомаха се
появяват вълни на съкращение, разпространяващи се
към неговия изход.
Изпразването на стомаха се осъществява чрез
периодично отваряне и затваряне на пилора. За целта в
превратника възникват силни перисталтични вълни.
Биомеханика на храносмилателната
система
Видове движения,
извършвани в стената
на тънкото черво:
Сегментни
Перисталтични
Махаловидни

Основи на анатомията и физиологията, Д. Кръстев, Ел. Джамбазова, 2017

 Биомеханика на храносмилателната
система
Сегментни движения Перисталтични движения
Представляват Осигуряват придвижване
пръстеновидни свивания и на съдържимото от
отпускания на тънкото към дебелото
циркулярния мускулен черво.
слой в съседни участъци. Възниква перисталтична
Така съкратените участъци вълна като резултат от
изтласкват съдържимото правилна и координирана
си в съседни отпуснати дейност на циркулярния и
участъци. надлъжния слой гладка
мускулатура
Биомеханика на храносмилателната
система
Махаловидни движения:
Ритмични периодични съкращения на по-големи
участъци.
 При тях се съгласува движението на два слоя
чревни мускули.
Наблюдава се ритмично свиване и отпускане на
надлъжните мускули. На известно разстояние се
наблюдава скъсяване или удължаване на тънкото
черво.
Биомеханика на опорно-двигателния
апарат (ОДА)

Основните части на ОДА са:

Активна част;
Пасивна част.
Пасивната част е изградена от кости и стави,
образуващи скелета на човека;
Активната част е изградена от мускули;
 Биомеханика на опорно-
двигателния апарат (ОДА)
Костите са свързани със скелета посредством ставни връзки
или неподвижно.
Според посоката на движение се различават едноосни,
двуосни, многоосни и полуподвижни стави.
При едноосните стави –движенията се извършват около
една ос на ставата;
При двуосните стави има две взаимно перпендикулярни
оси;
При полуподвижните се извършва разместване на ставните
повърхности в повече от една посока, но в ограничен обем;
 Биомеханика на опорно-
двигателния апарат (ОДА)
Мускулите се съкращават и при това развиват
сила, която се придава в точките на
прикрепване на костите на скелета и
предизвиква тяхното преместване.
В резултат на това се получава движение на
части на тялото.
Биомеханиката разглежда опорно
двигателната система като свързани лостове и
приложени към тях сили.
 Биомеханика на опорно-
двигателния апарат (ОДА)

Съществуват три вида лостове в човешкия

организъм:
Лост от I род, наречен лост на равновесието;
Лост от II род, наречен лост на силата- печели се
сила, но се губи скорост, разстояние и преместване;
Лост от III род, наречен лост на скоростта- печели
се сила и разстояние на преместване, но се губи
скорост;
 Биомеханика на опорно-двигателния
апарат (ОДА)
Лост на силата
Лост на скоростта
Долната част на ръката при Костиците в средното ухо
свиване Опорната точка е в ставата
Опорната точка е в между чукчето и наковалнята;
лакътната става; Приложната точка на товара е
Приложната точка на товара върху овалното прозорче и
е в дланта; стремето;
Приложната точка на силата Приложната точка на
на бицепса е в лъчевата задвижващата сила е върху
кост;
тъпанчето и чукчето;
 Биомеханика на опорно-
двигателния апарат (ОДА)
Скелетните мускули осъществяват движението на
костите в ставите.
Краищата на мускулните влакна са обвити спирално с
колагенни влакна, които се събират в снопове,
изграждащи сухожилието на мускула.
При промяна на дължината на мускула се извършва
определена работа.
Мускули с еднакво действие, се наричат синергисти;
При различно положение на мускула спрямо оста на
ставата и при различен начин на действие се говори
за мускули антагонисти.
 Биомеханика на окото
Очните мускули са шест на брой – два
коси и четири прави.
Движат очната ябълка в различни посоки;
Те са вертикални, хоризонтални и
торзионни;
 Биомеханика на окото
Правите очни мускули са горен, долен,
външен и вътрешен;
Те започват от влакнест пръстен и завършват
пред екватора на склерата;
Косите очни мускули са горен и долен.
Започват от орбитата и завършват зад екватора
на склерата;
 Биомеханика на окото
Видове двуочни движения
Погледни;
Вергентни;
При първия вид движения зрителните оси
остават успоредни;
При втория вид движения ъгълът между двете
оси се променя;
 Биомеханика на окото
Функция на очните мускули:
Поддържат двете очни ябълки в балансирано
състояние;
Обезпечават сливането на образите при
двуочното зрение;
Осигуряват синхрон на движенията на очните
ябълки;
 Биомеханика на окото
Поради еластичността и
съкращението на цилиниарния
мускул оптичната леща на окото
променя формата си;
При отпуснат цилиарен мускул
циниевите връзки не позволяват на
лещата да изпъкне и тя има плоска
форма;
При съкращение на мускула под
Механизъм на акомодация чрез
промяна на кривината влияние на парасимпатиковата
стимулация връзките се отпускат и
лещата става със сферична форма.
 Биомеханика на окото
Промените в кривината на очната леща са
необходими за акомодацията при близко и
далечно виждане;
Под акомодация се разбира способността на
окото да настройва оптичния си апарат за
ясно виждане на различно отдалечени обекти;
 Биомеханика на окото
Зенични реакции:
При промяна на ширината на зеницата се извършва
контрол на количеството светлина, попаднало в окото.
На тъмно зеницата се разширява, под влияние на
симпатикуса се съкращава радиалният мускул на
ириса;
На светло зеницата се стеснява, под влияние на
парасимпатикуса се съкращава циркулярният мускул
на ириса;