Кръвообращение.

Физиология на сърцето
Отпрепариране и наблюдение на
сърце от жаба. Регистриране на
сърдечна дейност. Влияние на
някои фактори върху сърдечната
дейност.
 Кръвообращение
Придвижването на кръвта
по кръвоносните съдове се
осъществява от ритмич-
ните съкращения на
сърцето.
Кръговото движение на
кръвта, наречено кръвоо-
бращение, е необходимо за
нормалното протичане на
физиологичните процеси.
 Кръвообращение
Голям кръг на кръвообращение
(системно) – открит от Уйлям
Харвей 1628 г.

Малък кръг на кръвообращение

(белодробно) – открит от
Мигел Сервет през 16 – ти век
 Физиология на сърцето
Сърце – cor (гр. kardia)
централен орган на ССС,
обезпечаващ движението
на кръвта и лимфата в
целия организъм.
Представлява кух,
мускулест орган ,
разположен предимно в
лявата половина на
гръдната кухина, между
двата белодробни дяла.
Физиология на сърцето
Отвън сърцето е
обвито от двулистна
серозна торба –
перикард.

Между двата листа е

поместена серозна
перикардиална
течност.
 Физиология на сърцето
Чрез надлъжна преграда
сърцето при бозайниците е
разделено на две изолирани
половини (лява и дясна).
Всяка половини напречно се
разделя на две - предсърдие
(atrium) и камера (ventricul),
свързани чрез предсърдно-
камерни (атриовентрикулар-
ни) клапи ( дясна – трику-
спидална и лява – бикуспи-
дална).
 Физиология на сърцето
От лява камера излиза
аортата, а от дясната –
белодробната артерия.
Ляво предсърдие е
свързано с белодробните
вени, а дясното с предна и
задна вена
Предсърдията имат обем
1/3 от камерите.
 Физиология на сърцето
Сърдечната стена е
изградена от три слоя :
епикард – серозна
обвивка ( вътрешен
лист на перикарда)
миокард – сърдечен
мускулест слой
ендокард – вътрешна
ендотелна обвивка
 Миокард на сърцето
Предсърдия – два слоя –
външен – общ, вътрешен –
самостоятелен
Камери – три слоя: външен
и вътрешен – общи, с над-
лъжно разположени влакна;
среден – самостоятелен за
всяка камера, с пръстено-
видни мускулни влакна.
Съединително – тъканна,
атриовентрикуларна
преграда
 Миокард на сърцето
Напречно набразден
Два вида мускулни влакна:
• типични – основни, свър-
зани чрез протоплазмени
провлаци в единна систе-
ма, наречена синтициум.
• нетипични – изграждат
проводящата система на
сърцето.
Тегло на сърцето
Мъжки животни –
0.43% от теглото на
тялото

Женски животни –
0.40% от телесното
тегло
 Сърдечна дейност
Систола
Диастола
Сърдечна пауза.
Систолата, диастолата и
паузата на сърцето
протичат съгласувано и
образуват сърдечен
цикъл или сърдечна
революция
Кон – 1.7s, говеда – 1.0s,
овца, коза и свиня – 0.8s.
 Фази на сърдечния цикъл
Фаза на напрежението –
по време на напълването на
камерите налягането в тях
бързо се повишава и
атриовентрикуларните
клапи се затварят.
Полулунните клапи на
аортата и белодробната
артерия също са затворени
поради по- високото
налягане в тях. Мускулните
влакна се съкращават
изометрично.
 Фази на сърдечния цикъл
Фаза на изтласкване –
налягането в камерите
надхвърля налягането в
аортата и белодробната
артерия (120 mmHg за
лява и 30 mmHg за дясна
камера), полулунните
клапи се отварят, кръвта
от камерите се изласква
по кръвоносните съдове.
 Фази на сърдечния цикъл
Фаза на разпускане –
съвпада с диастолата на
камерите. Мускулите се
отпускат, налягането в
камерите намалява и
когато стане по – ниско
от налягането на аортата
и белодробната артерия,
полулунните клапи в тях
се затварят.
 Фази на сърдечния цикъл
Фаза на набавянето –
налягането в камерите
продължава да се понижава
и когато стане по- ниско
отколкото в предсърдията
настъпва отваряне на
атриовентри-куларните
клапи. Кръвта се стича от
предсърдията в камерите.
Тази фаза се осъществява
по време на паузата на
сърцето.
 Честота на сърдечната дейност
кон 25-50 свиня 60-80
говедо 40-80 куче 70-120
бивол 35-60 заек 120-160
овца 60-80 кокошка 200-400
коза 60-80 патица 200-400
Тахикардия
Брадикардия
Фактори: порода, възраст, вид, големина, продуктивност,
пол, физиологично състояние, температура на тялото и на
околната среда, и др.
 Систоличен и минутен обем
Систоличен
(ударен) обем – Вид Систоличен Минутен
количеството кръв, обем (ml) обем(ml)
което сърцето Говедо 580 34.8
изтласква при една
систола Кон 583 29.0
Минутен обем – Овца 54 3.9
количеството кръв,
което сърцето Куче 14 1.4
изтласква за една
минута Човек 72 5.0
 Части на електрокардиограмата
По предложение на
Айнтховен в ЕКГ се
различават:
• зъбци - P, Q, R, S и T
• сегменти - PQ и ST (RT)
• интервали - P-Q, QRS, Q-T и
T-P
Всяка част на ЕКГ
характеризира определен
стадий от възбудния
процес и отразява
неговата сила и поляритет
 Части на
електрокардиограмата
Зъбец P – възбуждането
на предсърдната
мускулатура.

Интервалът P-Q -
времето на преминаване
на импулса от началото
на възбуждането на
предсърдия до началото
на възбуждането на
камерите.
 Части на
електрокардиограмата
Комплексът QRS –
разпространение на
възбудния процес в
камерите на сърцето.

Зъбецът Q –
възбуждане на
миокарда в базалните
отдели на сърцето.
 Части на
електрокардиограмата
Зъбецът R– обхващане
на камерите от
възбудния процес.

Зъбецът S –
апикалните части на
сърцето.
 Части на
електрокардиограмата
Сегментът S-T –
отговаря на времето,
когато камерите са
изцяло обхванати от
възбудния процес и
начало на ранна
реполяризация
Вълната T – процеса
на бърза реполя-
ризация на камерите
Части на
електрокардиограмата
Особености на сърце при жаба
 Лабораторна работа
Отпрепариране и наблюдение на сърце от жаба
Регистриране на сърдечната дейност, сърдечен цикъл
Влияние на адреналина и ацетилхолина върху
сърдечната дейност
Влияние на калиевите и калциевите йони върху
сърдечната дейност
Влияние на температурата върху дейността на
сърцето
край