Вискозност на кръвта и начини за нейното измерване.

Фактори от които зависи

вискозността на кръвта. Деформируемост на
еритроцитите.
Вискозността на кръвта е важен параметър, от който зависи хидравличното съпротивление на
кръвоносните съдове. Вискозността ηкр на нормалната кръв, съдържаща е около 4.5 сР. При
някои заболявания (анемия, цироза на черния дроб, туберкулоза) тя се понижава, докато при
атеросклероза, инфаркт на миокарда, захарен диабет, рак на костния мозък вискозността на
кръвта нараства значително.

Кръвта е ненютонова течност, защото нейната вискозност зависи от това, с каква скорост тече
кръвта. Известни са три метода за пряко определяне вискозността η на дадена течност, които
се използват и за определяне вискозността на кръвта:

1. Капилярен метод - подходящ за нютонови течности с ниска вискозност (вода, кръвна

плазма, ликвор). През капиляра с диаметър 100 μм и дължина L се пропуска
изследваната течност при постоянна разлика в налягането. За време Δt, през капиляра
ще изтече течност с обем W. По закона на Поазьой, W = К.Δt/η, където К е константа.
Това равенство дава възможност, ако е известно К да се определи η по измерени Δt и
W. На практика, определянето на К се избягва, като при една и съща разлика в
налягането, през капиляра се пропуща и еталонна течност (дестилирана вода) с
известна вискозност ηвода. При 20оС, вискозността на водата е 0.01 P (пуаз) = 1 cP
(сантипуаз). В този случай се определя относителната вискозност η/ηвода.
2. Ротационен вискозиметър - подходящ за ненютонови течности с голяма вискозност
(кръв, полимерни разтвори). Състои се от неподвижен цилиндър, в който е поставена
изследваната течност и вътрешен ротор, който се върти от електродвигател. Върху
въртящия вал е поставена пружина, която се усуква толкова повече, колкото по-голямо
съпротивление изпитва ротора при своето въртене. Колкото по-вискозна е течността,
толкова по-голямо съпротивление ще окаже тя върху въртенето на ротора и пружината
ще се деформира на по-голям ъгъл.
3. Вискозиметър с падащо топче - Вискозността на вискозни среди (глицерин, смола)
се определя, като през тях се пусне да пада сферично топче с подходяща, по-висока
плътност от тази на средата. При падането си топчето среща една съпротивителна сила
(сила на Стокс), която е толкова по-голяма колкото скоростта на падане е по-висока. Ето
защо ускоряването на топчето продължава до момента, когато силата на тежестта се
изравни със съпротивителната сила. От този момент нататък падането се извършва с
постоянна скорост, която е обратно пропорционална на вискозността η. Така,
определянето на вискозността се свежда до измерване на скоростта на равномерно
падане на топчето.

4. В ултразвуковия вискозиметър се измерва скоростта и затихването на ултразвукова

вълна в изследваната течност, от които се определя търсената вискозност. При
вибрационните вискозиметри, в течността се потопява пластинка. В един момент тя се
привежда в трептене с постоянна амплитуда. Измерва се енергията, необходима за
поддържане на трептенията, от което се определя вискозността на течността.
 5. Скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) на кръвна проба, смесена с
противосъсирващо вещество. Пробата се поставя във вертикална тръбичка и се изчаква
определено време за утаяване на еритроцитите. Утаяването става по същия механизъм,
както се движи падащото топче при вискозиметъра. Параметърът СУЕ се използва
широко при клиничното изследване на кръвта на болни.

Цялостната кръв е суспензия от кръвни клетки (главно еритроцити) в разтвор, наречен кръвна
плазма. Кръвната плазма е изотоничен воден разтвор на соли (главно NaCl) и белтъци (главно
албумин). Тя е нютонова течност с вискозност около 1.7 сР, която не зависи от скоростта на
течене.
Кръвта обаче е ненютонова течност, защото нейната вискозност зависи от скоростта й на
течене. Това се дължи на способността на еритроцитите да се деформират и агрегират.
Вискозността на кръвта, съдържаща неагрегирали клетки, зависи от два фактора: количеството
на еритроцитите в кръвта и тяхната деформируемост. За разлика от еритроцитната суспензия,
визкозността на цялостната кръв зависи и от трети физичен фактор - скоростта на течене.

Обратимата деформируемост на еритроцитите е основен фактор за нормалното

кръвообръщение и зависи от следните три величини: а) вискозността на цитоплазмата б)
деформируемостта на мембраните. в) от съотношението площ на мембраната/обем на
клетката.

Деформируемостта на еритроцитите се измерва чрез следните методи:

1. Под действието на налягане порция кръв се прекарва през филтър, който има пори с
размер малко по-малък от диаметъра на еритроцитите. Колкото повече кръв се
филтрира за единица време през филтъра, толкова деформируемостта на клетките е
по-голяма.
2. Под микроскоп и с помощта на микроманипулатор, до определен еритроцит се допира
микропипета. В микропипетата се създава подналягане при което част от еритроцита се
засмуква. Дължината на засмуканата част (т.н. език) се измерва и по нея се изчислява
деформируемостта на клетката и нейната мембрана.

Промяната във вискозността на кръвта ηкр се използва за определяне параметрите на

кръвосъсирването. При метода тромбоеластография се предизвиква съсирване на кръвна
проба и се измерва промяната на ηкр. В малка кювета се поставя кръвната проба, а в нея се
потопява метален диск, окачен на тънка торзионна нишка. Кюветата се привежда в
махалообразно въртене (люлеене), което посредством кръвта се предава на диска, оттам на
торзионната нишка. Амплитудата на трептене на диска в началото е малка, но с настъпване на
кръвосъсирването нараства, защото нараства вискозността на пробата. Така се измерват
няколко важни параметъра на хемостазата: времето на реакция R, времето на кръвосъсирване
Т, скоростта на кръвосъсирване α, и амплитудата (ma), която характеризира еластичността на
получения съсирек.