1.ТЪКАННА ТЕЧНОСТ И КРЪВНА ПЛАЗМА – СЪСТАВ И ФУНКЦИИ.

Човешкият организъм е отворена ситема, която непрекъснато обменя вещества и енргия с

околната среда. Условията на околната среда се променят. Независимо от това вътрешната
течна среда на организма (кръв, лимфа и тъканна течност) се поддържа относително
постоянна – хомеостаза.
Кръвта се състои от кръвна плазма и формени елементи (кръвни клетки). Кръвната плазма
е течната сътавка на кръвта. Формените елементи са три вида: червени кръвни клетки
(еритроцити), бели кръвни клетки (левкоцити) и кръвни плочици (тромбоцити).
Кръвната плазма представлява бледожълт воден разтвор на органични йони и молекули,
необходими за запазване на осмотичното равновесие между кръвта и съседните тъкани. Тя
съставлява 55 % от кръвта и съдържа 91% вода и 9% сухо вещество (8% белтъци, 0,9%
минерални соли и 0,1% нискомолекулни органични съединения. Основни белтъци на кръвната
плазма са:
- Албумини – серумният албумин е нискомолекулен водоразтворим белтък, който се
произвежда от черния дроб и се открива в кръвта. Има транспортна функция – свързва мастни
киселини, хормони, йони, медикаменти. При кръвни изследвания нивото на албумин се
използва за оценка на чернодробни и бъбречни заболявания, белтъчния баланс на организма
и др.
- Глобулини – три групи – α-, β- и γ-глобулини. Първите два са предимно транспортни
белтъци – пренасят стероидни хормони, витамин В12, желязо. γ-глобулиновата фракция се
състои от имуноглобини, които са специфични белтъци на имунната система (антитела,
синтезирани от диференцирани В-лимфоцити)
- Фибриноген – високомолекулен плазмен белтък, който се синтезира в черния дроб.
Участва в процеса на кръвосъсирване, като разтворимият фибриноген преминава в
неразтворим фибрин. Неговите дълги нишки образуват мрежа, която задържа формените
елементи. Образува се съсирек, който изпълва раната, запушва наранения кръвоносен съд и
спира кръвотечението.
Поддържането на постоянния състав на кръвната плазма е от жизненоважно значение.
Промяната в концентрацията на солите, глюкозата и други вещества води до нарушения в
структурата и функцията на кръвните клетки.
Тъканната течност осигурява връзката на кръвта с клетките. Намира се в междуклетъчните
пространства. Получава се вследствие на филтрирането на кръвната плазма през тънките стени
на капилярите. Може да се наблюдава при одраскване на кожата като бледожълти капчици,
както и в мехурите при изгаряне. Тъканната течност има значение при обмяната на веществата
между кръвта и клетките.

2.КРЪВОСЪСИРВАНЕ – МЕХАНИЗЪМ И ЗНАЧЕНИЕ.

Човешкият организъм е отворена ситема, която непрекъснато обменя вещества и енргия с

околната среда. Условията на околната среда се променят. Независимо от това вътрешната
течна среда на организма (кръв, лимфа и тъканна течност) се поддържа относително
постоянна – хомеостаза.
Кръвта се състои от кръвна плазма и формени елементи (кръвни клетки). Кръвната плазма
е течната сътавка на кръвта (55%). Формените елементи (45%) са три вида: червени кръвни
клетки (еритроцити), бели кръвни клетки (левкоцити) и кръвни плочици (тромбоцити).
Тромбоцитите са малки късчета от цитоплазмата на големи клетки, разположени в костния
мозък. Те са безядрени, броят им в 1 mm3 кръв е около 300 000. Живеят 8-10 дни като
непрекъснато се обновяват. Тромбоцитите имат значение за съсирването на кръвта. При
контакт с въздуха те се разрушават и отделят вещества, които спомагат съсирването и свиват
кръвоносните съдове.
Кръвосъсирването е важна защитна реакция, предпазваща организма от кръвозагуби и от
навлизане на болестотворни микроорганизми при наранявания.
Съсирването е сложен физиологичен процес. В основата му стои превръщането на
разтворения в кръвната плазма белтък фибриноген в неразтворим нишковиден фибрин.
Образува се мрежа от фибринови нишки, в която попадат кръвни клетки. Така се формира
съсирек. В този процес участват калциеви йони и други фактори.
След нарушаване на целостта на кръвоносния съд, той се свива. Тромбопластичното
вещество, освободено от разпадащите се тромбоцити, левкоцити и наранените тъкани,
действа върху съдържащия се в плазмата неактивен ензим протромбин и в присъствието на
калциеви йони го превръща в активен ензим тромбин:
Тромбопластин + Са2+ + протромбин = тромбин
Активният тромбин действа на разтворения в плазмата фибриноген и го превръща в
неразтворим фибрин:
Тромбин + фибриноген = фибрин
Фибринът образува плетени нишки, между които се задържат белите и червените кръвни
клетки, и по този начин се образува кръвната запушалка, която запушва наранения кръвоносен
съд и спира кръвотечението. С течение на времето фибринът се свива и придърпва ръбовете
на раната, улеснявайки нейното затваряне и зарастване.
Кръвна плазма, лишена от фибриноген, се нарича кръвен серум. За разлика от кръвната
плазма той не може да се съсирва.
Кръвосирването се регулира по нервен път (чрез положителна обратна връзка) и по
хуморален път.

3.ЕРИТРОЦИТИ – ФУНКЦИИ, СЪСТАВ И КОЛИЧЕСТВО.

Човешкият организъм е отворена ситема, която непрекъснато обменя вещества и енргия с

околната среда. Условията на околната среда се променят. Независимо от това вътрешната
течна среда на организма (кръв, лимфа и тъканна течност) се поддържа относително
постоянна – хомеостаза.
Кръвта се състои от кръвна плазма и формени елементи (кръвни клетки). Кръвната плазма
е течната сътавка на кръвта (55%). Формените елементи (45%) са три вида: червени кръвни
клетки (еритроцити), бели кръвни клетки (левкоцити) и кръвни плочици (тромбоцити).
При човека, както и при всички бозайници, еритроцитите нямат ядро и цитоплазмени
органели. През клетъчната им мембрана преминават газове, йони и вода. Еритроцитите имат
форма на двойно вдлъбнат диск, малки размери и са голям брой (около 5 млн. в 1 mm3 кръв).
Това определя голяма обща повърхност, превишаваща 1500 пъти повърхността на тялото.
Белтъкът хемоглобин е 90% от сухото вещество на еритроцитите. Той съдържа железни йони и
е обагрен в червено. Останалите 10% са минерални соли и други вещества.
Голямата обща повърхност на еритроцитите и високото съдържание на хемоглобин в тях
способстват за основната им функция – пренос на кислород и въглероден диоксид.
 Хемоглобинът лесно и обратимо се свързва с кислорода в белите дробове и образува
нетрайно съединение (оксихемоглобин). Артериалната кръв съдържа оксихемоглобин и има
аленочервен цвят. Тя разнася оксихемоглобина до всички клетки. В тъканите той се разгражда
до хемоглобин и кислород, който клетките използват. Венозната кръв е с виненочервен цвят.
Хемоглобинът в нея пренася част от въглеродния диоксид от клетките до белите дробове, като
обратимо образува нетрайно съединение (карбаминохемоглобин). В белите дробове то се
разгражда до хемоглобин и въглероден диоксид. По-голямата част от въглеродния диоксид се
пренася чрез кръвната плазма под формата на въглеродна киселина и нейни соли.
С въглеродния оксид хемоглобинът образува трайно съединение (карбоксихемоглобин).
Блокирането на хемоглобина в него е много опасно. Поради високото съдържание на
въглероден оксид в тютюневия дим при пушачите могат да настъпят неблагоприятни промени
в сърдечно-съдовата и нервната система.
Еритроцитите лесно се разрушават (хемолиза) при: висока концентрация на алкохол в
кръвта, ниска концентрация на минералнои соли, действие на змийска отрова или на нпкои
отровни гъби. Еритроцитите се образуват в костния мозък, който е основен кръвотворен орган.
За образуването им голямо значение има приемането на храни, съдържащи желязо и витамин
В12.
Еритроцитите живеят около 120 дни, след което се разрушават в черния дроб.
Количеството им в кръвта може да се променя под влияние на различни фактори (броят им и
количеството хемоглобин в тях се увеличават при продължителен престой на голяма
надморска височина, където въздухът е беден на кислород). Така се осигурява необходимото
количество кислород за тъканите. Силно чувствителен към недостиг на кислород е човешкият
мозък.

4.ХЕМОГЛОБИН – ФУНКЦИИ И ХИМИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ НА ХЕМОГЛОБИНА.

Човешкият организъм е отворена ситема, която непрекъснато обменя вещества и енргия с

околната среда. Условията на околната среда се променят. Независимо от това вътрешната
течна среда на организма (кръв, лимфа и тъканна течност) се поддържа относително
постоянна – хомеостаза.
Кръвта се състои от кръвна плазма и формени елементи (кръвни клетки). Кръвната плазма
е течната сътавка на кръвта (55%). Формените елементи (45%) са три вида: червени кръвни
клетки (еритроцити), бели кръвни клетки (левкоцити) и кръвни плочици (тромбоцити).
При човека, както и при всички бозайници, еритроцитите нямат ядро и цитоплазмени
органели. През клетъчната им мембрана преминават газове, йони и вода. Еритроцитите имат
форма на двойно вдлъбнат диск, малки размери и са голям брой (около 5 млн. в 1 mm3 кръв).
Това определя голяма обща повърхност, превишаваща 1500 пъти повърхността на тялото.
Белтъкът хемоглобин е 90% от сухото вещество на еритроцитите, чиято белтъчна част се състои
от четири полипептидни вериги (две по две еднакви). Той съдържа и железни йони и е
обагрен в червено. Останалите 10% са минерални соли и други вещества.
Голямата обща повърхност на еритроцитите и високото съдържание на хемоглобин в тях
способстват за основната им функция – пренос на кислород и въглероден диоксид.
Хемоглобинът лесно и обратимо се свързва с кислорода в белите дробове и образува
нетрайно съединение (оксихемоглобин). Артериалната кръв съдържа оксихемоглобин и има
аленочервен цвят. Тя разнася оксихемоглобина до всички клетки. В тъканите той се разгражда
до хемоглобин и кислород, който клетките използват. Венозната кръв е с виненочервен цвят.
Хемоглобинът в нея пренася част от въглеродния диоксид от клетките до белите дробове, като
обратимо образува нетрайно съединение (карбаминохемоглобин). В белите дробове то се
разгражда до хемоглобин и въглероден диоксид. По-голямата част от въглеродния диоксид се
пренася чрез кръвната плазма под формата на въглеродна киселина и нейни соли.
С въглеродния оксид хемоглобинът образува трайно съединение (карбоксихемоглобин).
Блокирането на хемоглобина в него е много опасно. Поради високото съдържание на
въглероден оксид в тютюневия дим при пушачите могат да настъпят неблагоприятни промени
в сърдечно-съдовата и нервната система.
Еритроцитите лесно се разрушават (хемолиза) при: висока концентрация на алкохол в
кръвта, ниска концентрация на минералнои соли, действие на змийска отрова или на нпкои
отровни гъби. Еритроцитите се образуват в костния мозък, който е основен кръвотворен орган.
За образуването им голямо значение има приемането на храни, съдържащи желязо и витамин
В12.
Еритроцитите живеят около 120 дни, след което се разрушават в черния дроб.
Количеството им в кръвта може да се променя под влияние на различни фактори (броят им и
количеството хемоглобин в тях се увеличават при продължителен престой на голяма
надморска височина, където въздухът е беден на кислород). Така се осигурява необходимото
количество кислород за тъканите. Силно чувствителен към недостиг на кислород е човешкият
мозък.

5.КРЪВНИ ГРУПИ – СИСТЕМА АВ0.

Човешкият организъм е отворена ситема, която непрекъснато обменя вещества и енргия с

околната среда. Условията на околната среда се променят. Независимо от това вътрешната
течна среда на организма (кръв, лимфа и тъканна течност) се поддържа относително
постоянна – хомеостаза.
Кръвта се състои от кръвна плазма и формени елементи (кръвни клетки). Кръвната плазма
е течната сътавка на кръвта (55%). Формените елементи (45%) са три вида: червени кръвни
клетки (еритроцити), бели кръвни клетки (левкоцити) и кръвни плочици (тромбоцити).
Еритроцитите на хората не са еднакви. При едни индивиди в мембраната на еритроцитите
се съдържа спефифично вещество – фактор А (антиген), при други – фактор В, при трети – и
дват фактора, а при четвърти – нито един от тях. Това разпределя хората в четири кръвни
крупи, наречени А, В, АВ, 0. Тези фактори се унаследяват. Всеки от двата фактора (А или В)
може да взаимодейства специфично с белтъци на кръвната плазма (α или β). При
взаимодействието на А с α или В с β еритроцитите бързо се слепват и не могат да изпълняват
функциите си. Затова кръвната плазма на хората от четирите кръвни групи не съдържа
„опасен“ белтък.
При загуба на кръв над 0,5 литра (при злополука, хирургическа операция и др.), за да бъде
спасен човек се налага да му се прелее кръв от друг човек (кръводарител). Те трябва да са от
една кръвна група. При нужда от преливане на по-малки обеми кръв е възможно
кръвопреливане и от друга кръвна група, но по определено правило.
 Малкото количество прелята кръв се разрежда многократно в кръвта на приемателя и
дори да се срещнат А с α или В с β, няма фатално значение.
Еритроцитите съдържат и друго специфично вещество – резус фактор (Rh-фактор). Той се
среща в около 85% от хората (резус-положителни – Rh+), а останалите 15% са резус-
отрицателни (Rh-). Ако кръв на човек, съдържаща този фактор, се прелее на друг, в чиято кръв
той липсва, се образува плазмен белтък срещу фактора. Повторно преливане на такава кръв
може да причини смърт. Rh-факторът играе съществена роля при бременност. Ако майката е
Rh-, а плодът – Rh+, в кръвта на майката се образува плазмен белтък, който преминава през
плацентата и предизвиква нарушение в кръвта на плода. Това може да се предотврати, като се
инжектира серум, който неутрализира плазмения белтък срещу Rh-фактора. Така се ражда
здраво дете.

6.КРЪВНИ ГРУПИ – СИСТЕМА РЕЗУС, КОНФЛИКТА МАЙКА-ПЛОД.

Човешкият организъм е отворена ситема, която непрекъснато обменя вещества и енргия с

околната среда. Условията на околната среда се променят. Независимо от това вътрешната
течна среда на организма (кръв, лимфа и тъканна течност) се поддържа относително
постоянна – хомеостаза.
Кръвта се състои от кръвна плазма и формени елементи (кръвни клетки). Кръвната плазма
е течната сътавка на кръвта (55%). Формените елементи (45%) са три вида: червени кръвни
клетки (еритроцити), бели кръвни клетки (левкоцити) и кръвни плочици (тромбоцити).
Еритроцитите на хората не са еднакви. При едни индивиди в мембраната на еритроцитите
се съдържа спефифично вещество – фактор А (антиген), при други – фактор В, при трети – и
дват фактора, а при четвърти – нито един от тях. Това разпределя хората в четири кръвни
крупи, наречени А, В, АВ, 0. Тези фактори се унаследяват. Всеки от двата фактора (А или В)
може да взаимодейства специфично с белтъци на кръвната плазма (α или β). При
взаимодействието на А с α или В с β еритроцитите бързо се слепват и не могат да изпълняват
функциите си. Затова кръвната плазма на хората от четирите кръвни групи не съдържа
„опасен“ белтък.
При загуба на кръв над 0,5 литра (при злополука, хирургическа операция и др.), за да бъде
спасен човек се налага да му се прелее кръв от друг човек (кръводарител). Те трябва да са от
една кръвна група. При нужда от преливане на по-малки обеми кръв е възможно
кръвопреливане и от друга кръвна група, но по определено правило.
 Малкото количество прелята кръв се разрежда многократно в кръвта на приемателя и
дори да се срещнат А с α или В с β, няма фатално значение.
Еритроцитите съдържат и друго специфично вещество – резус фактор (Rh-фактор). Той се
среща в около 85% от хората (резус-положителни – Rh+), а останалите 15% са резус-
отрицателни (Rh-). Ако кръв на човек, съдържаща този фактор, се прелее на друг, в чиято кръв
той липсва, се образува плазмен белтък срещу фактора. Повторно преливане на такава кръв
може да причини смърт. Rh-факторът играе съществена роля при бременност. Ако майката е
Rh-, а плодът – Rh+, в кръвта на майката се образува плазмен белтък, който преминава през
плацентата и предизвиква нарушение в кръвта на плода. Това може да се предотврати, като се
инжектира серум, който неутрализира плазмения белтък срещу Rh-фактора. Така се ражда
здраво дете.

7.ЛЕВКОЦИТИ – ВИДОВЕ, КОЛИЧЕСТВО, ФУНКЦИИ.

Човешкият организъм е отворена ситема, която непрекъснато обменя вещества и енргия с

околната среда. Условията на околната среда се променят. Независимо от това вътрешната
течна среда на организма (кръв, лимфа и тъканна течност) се поддържа относително
постоянна – хомеостаза.
Кръвта се състои от кръвна плазма и формени елементи (кръвни клетки). Кръвната плазма
е течната сътавка на кръвта (55%). Формените елементи (45%) са три вида: червени кръвни
клетки (еритроцити), бели кръвни клетки (левкоцити) и кръвни плочици (тромбоцити).
Левкоцитите (белите кръвни клетки) имат голямо значение за защитните и
възстановителните процеси в организма. Те са около 4000 - 10 000 в 1 mm3 кръв. Те биват:
Неутрофили – около два пъти по-големи от еритроцитите, имат ядро с 2-5 сегмента.
Представляват около 62% от белите кръвни клетки. Главната им функция е да фагоцитират
чужди агенти и участват в неспецифичния имунен отговор. Понижен брой неутрофили има
при: хиповитаминоза, хепатит и ХИВ. Повишен брой има при: възпаления, инфекции,
метаболитни и ендокринни заболявания, тумори.
Еозинофили – около два пъти по-големи от еритроцитите, имат двукомпонентно ядро.
Представляват около 2 - 4% от белите кръвни клетки. Главната им функция е да инактивират
вещества, които предизвикват възпаление, да атакуват паразити чрез токсични вещества и
ензими. Понижен брой еозинофили има при: остра бактериална инфекция (сепсис,
туберколоза, ботулизъм, холера и др.). повишен брой има при алергични реакции, малария,
свинска и говежда тения и др. и при скарлатина.
Базофили - около два пъти по-големи от еритроцитите, имат двукомпонентно ядро.
Представляват около 1% от левкоцитите. Главната им функция е да освобождават антикоагуант
за предпазване от кръвни съсиреци, да отделят хистамин, който причинява възпаление.
Повишен брой на базофилите има при възпаления (синузит, ринит и др.), алергични реакции
(астма и др,), артрит.
Моноцити – около два до три пъти по-големи от еритроцитите, формата на ядрото варира
от кръгка до сегментирана. Представляват около 4 – 6% от белите кръвни клетки. Главната им
функция е в периферните тъкани да се превръщат в макрофаги, които фагоцитират по-големи
частици., участват в специфичните имунни реакции. Понишен брой моноцити има при стрес, а
повишен – при: тумори (лимфом, рак), инфекциозни (сифилис, ХИВ и др.) и паразитни болести
(малаия и др.), инфаркт на миокарда, депресия, пневмония и др.
 Лимфоцити (В- и Т-лимфоцити) – малко по-големи от еритроцитите, ядрото почти изпълва
клетката. Представляват 30 – 40% от белите кръвни клетки. Те участва в имунния отговор.
Понижен брой лимфоцити има при чести инфекциозни заболявания, а повишен брой – при
вирусни инфекции.