МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ

МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ
Катедра Патофизиология

Доц. д-р Симеон Лазоров д.м.

клиничен патофизиолог, интернист и кардиолог
 Кой има тонус ?
Тонус имат мускулите
Кой има налягане ?
Кръвта има налягане
(тензио)
Трайно повишено АН, над определените референтни
стойности, установено при поне два прегледа (или
при мониториранена АН). Привсеки от тях АН е
измерено поне два пъти на двете ръце. АН е
повишено при условие, че пациентът не приема
лекарствени средства, влияещивърху стойностите на
АН. При това заболяване лечението носи по-скоро
полза, отколкото вреда.
 Артериалната хипертензия е социално
значима болест на “цивилизацията” (най-
разпространената хронична болест),
протичаща дълго време безсимптомно
(при около 42% от българите на възраст
25-64 г) и водеща до сигурен фатален край.

100%
50% от болните с АХ нямат
50%


симптоми и не знаят, че са
болни (“Тихия Убиец”.).
 50% от болните с открита
АХ, не се лекуват.
25%
 50% от болните с АХ, които се лекуват, не
се лекуват правилно.

12.5%

6.25%
 Според стойностите на артериалното налягане АХ бива:
 АХ първа степен (лека);
 АХ втора степен (умерена);
 АХ трета степен (тежка);
 Злокачествена АХ;
 Хипертензивна криза (≥210/120 mmHg).
 Според засягането на прицелните органи АХ бива :
 АХ първи стадий (без засягане на прицелните органи);
 АХ втори стадий (миокардна хипертрофия, офталмопатия, протеинурия);
 АХ трети стадий (миокарден инфаркт, мозъчен инсулт).
 Според типа на повишеното налягане АХ бива :
 Систолно-диастолна (≥140/90 mmHg);
 Изолирана систолна (≥140/<90 mmHg).
 Според етиологията АХ бива :
 Първична (есенциална) АХ (хипертензивна болест) – 90-95%;
 Вторична (симптоматична) АХ – 5–10%.
 Класификация на АХ според стойностите на
артериалното налягане за лица ≥ 18 годишна възраст

Систолно Диастолно Категория системно кръвно налягане

(mm Kg) (mm Hg) при индивиди ≥ 18 г
< 120 < 80 Оптимално
120-129 80 - 84 Нормално
130 -139 85 - 89 Високо нормално
140 - 159 90 - 99 Артериална хипертензия I ст (лека)
160 - 179 100 - 109 Артериална хипертензия II ст (умерена)
> 180 > 110 Артериална хипертензия III ст (тежка)
140 - 159 < 90 Изолирана систолна АХ I ст (лека)
160 - 179 < 90 Изолирана систолна АХ II ст (умерена)
> 180 < 90 Изолирана систолна АХ III ст (тежка)
 Есенциалната хипертензия (хипертензивна болест)
е първична сърдечно-съдова болест, която се характеризира
с абнормно повишаване на системното артериално
кръвно налягане
(систолно и/или диастолно). Тя е резултат от генетична
предиспозиция и действието на екзогенни фактори, при
което се нарушава нервно-хормонално-хуморалната
регулация на
артериалното налягане, с превалиране на пресорните над
депресорните регулаторни механизми.
 Есенциалната (първична) артериална хипертензия е най-
честото сърдечно-съдово заболяване:
 Обхваща около 90 - 95% от хипертензивно болните;
 Доскоро се считаше, че по правило тя се манифестира
 след 30- годишна възраст;
 Днес се наблюдава отчетлива тенденция за
“подмладяване” на заболяването;
 При над 60% от случаите се касае за полигенно
детерминирана генетична предиспозиция.
 Есенциалната хипертензия често се съчетава с четири
други болести (затлъстяване от андроиден тип,
патологичен глюкозен толеранс/захарен диабет II тип,
дислипопротеинемия и хиперурикемия) в т. нар.
метаболитен синдром X.
 Р1 (бъбреци)
АХ повишена
чувствителност АХ
Е1
Повишен към NaCl
прием на
NaCl ПК Е3
Кадмий Стрес
Пушене
Алкохол
Р2 (скелетна Олово
мускулатура) G1 Р3 (ЦНС)
повишена G2 G3 повишена
инсулинова активност
резистентност Е2 G4 на САС
Затлъстяване
Прехранване
Хипокинезия Е4
Сънна апнея
↓K+ ↓Mg²+
Атеросклероза

АХ Р4 ↑Ca²+ ↑ Na+
(малки съдове) Васкулит АХ
нарушения на
функция и
и структура
Затлъстяване Нерационално Стрес Тютюнопушене
хранене

Артериална Лекарства и Захарен диабет

хипертензия токсини
Прогресивното разрушаване на бъбречния паренхим
и заместването му с фиброзна съединителна тъкан
намалява гломерулната филтрация.
Бъбречната хипоперфузия води до намаляване на Na
в първичната урина, което повишава секреция на
Ренин и предизвиква свръхактивация на РААС.
Т3 стимулира САС и повишава
отделянето на Норадреналин,
който чрез 1-АR предизвиква
синусова тахикардия
(хиперкинетична циркулация).
Алдостеронът и кортизола повишават реабсорбцията
на NaCl през бъбречните тубули.
Васкулитите предизвикват повишаване
на периферното съдово съпротивление.
Предполага се, че отключващия фактор е навлизане
на бластоцисти в плацентарните съдове,
което води до намалена утеро-плацентарна перфузия.
Плацентарната исхемия води до ендотелна дисфункция :
↑PgF2, TxA2, ET-1 и AT-I; ↓NO, PgE2, PgI2 и EHPF.
 Наркотици – хероин, кокаин, амфетамини.

 Медикаменти – ГКС, такролимус, циклоспорин,

еритропоетин, НСПВС, андрогени, МАО-инхибитори,
естрогени.

 Тежки метали – олово, талий, кадмий.

 Билки – корен от сладник, червен кантарион.

 Хранителни добавки и др. – тирамин ликорице.

Тирамин и анаболни стероиди.
Атеросклероза Артериолохиалиноза Хипертрофична
артериолосклероза
 Хипертензивната криза води до :
Мозъчен инсулт;

Миокарден инфаркт;

Остра сърдечна недостатъчност

Бостра бъбречна недостатъчност

Дисекация на аортата;

Прееклампсия.

Хипертензивната криза Признаците и симптомите на

се характеризира с хипертензивната криза включват :
изключително Силна болка в гърдите

високо кръвно налягане Силно главоболие, придружено

180/120 mm Hg или по- от обърканост и замъглено зрение

високо, свързано с тежко Гадене и повръщане

увреждане на кръвоносните Силна тревожност

съдове (некротизиращ Недостиг на въздух

артериолит) и прицелните Припадъци

органи. Липса на реакция

Бързо и внезапно повишаване на артериалното налягане > 180/120 mmHg.

Развива се некротизиращ артериолит с фибриноидна некроза,

който може да увреди един или повече органти и системи
(бъбреци, мозък, очи, сърце, панкреас и черен дроб ).
 Спадане на АН с около 30 mmHg под нормалните
стойности, или < 90/60 mmHg

Патологична
Медикаменти : Захарен диабет. Физиологична
Анксиолитици;
Сърдечна недостатъчност.
Наркотични аналгетици;
Ендокринопатии :
Антидепресанти;
Хипоалдостеронизъм
Диуретици;
Хипопитуитаризъм;
α-блокери;
Хипоадренализъм;
Дехидратация.
Хипотиреоидизъм.
Преходна загуба на съзнание, която се характеризира
с бързо начало, кратка продължителност и спонтанно
възстановяване, в резултат на глобалната мозъчна
хипоперфузия, която най-често е резултат от локална
артериална хипотензия.