Хемохроматоза

Цветомила Кичукова, 16-та група, фак. №11016061

1. Определение

 Идиопатична хемохроматоза – наследствено заболяване, водещо до

повишена до 3 пъти резорбция на желязо в дуоденума, при което то се
натрупва в органите и води до дисфункция
 Хемосидероза – вторично железно обременяване, вследствие на чести
хемотрансфузии, парентерално лечение с железни препарати при
хрониохемодиализа, хемолитични анемии (вкл. бета-таласемия), МДС,
сидеробластна анемия, алкохолна цироза, неалкохолен стеатохепатит,
порфирия кутанеа тарда, африканска сидероза; по правило количествата
натрупано желязо не са толкова големи като при хемохроматозата и не
водят до органни увреди
2. Първична хемохроматоза –
класификация и етиология
• Автозомно-рецесивно заболяване, при което е нарушена функцията на
хепцидина, който в норма потиска резорбцията на желязо
 Класическа/възрастова хемохроматоза – мъже:жени = 10:1
 90% са хомозиготи за мутацията C282Y на гена HFE, но само 25% от хомозиготите
по мутацията имат манифестно заболяване
 5% са хетерозиготни и имат един алел от типа H63D и един с C282Y мутация
(compound хетерозиготи), като самостоятелното наличие на H63D алела не води
до развитие на хемохроматоза
 Хетерозиготните носители на C282Y също не развиват заболяване, но са
предразположение към тежки увреждания на ЧД в комбинация с други нокси
(алкохол, НСV)
 Ювенилна хемохроматоза – клинична манифестация преди 30 г.в., по-
тежко протичане с главно засягане на сърцето и гонадите, по-рядко
развитие на цироза; причинява се от мутации на HJV или комбинация от
мутации на HFE и TfR2/HAMP и HJV; съществува и неонатална форма
 Тип 4 = феропортинова болест, наличие на нормална Tf сатурация и
повишен феритин
3. Вторична хемохроматоза
 При анемии с прекомерно натрупване на желязо
 Има повишена вторично неконтролируема
резорбция на желязо в ГИТ
 Честите кръвопреливания водят до голям
парентерален внос
 При алкохолици – вероятно също се
повишава резорбцията
 Хронични ЧД заболявания – при почти всички в крайните стадии се наблюдава
повишаване на феритина/вторично отлагане на желязо
 Натрупването става екстрапаренхимно, т.е. в ендотела, стелатните и
Купферовите клетки; феропортинова болест – мезенхима (за разлика от
първичната хемохроматоза, при която желязото се намира паренхимно в
хепатоцитите и билиарния епител)
4. Клиника
 Преминава през хепатитен стадий
 По-късно порто-портална фиброза и
цироза
 Желязо се отлага в кожата, сърцето,
панкреаса, бъбреците, слезката,
тестисите, АХФ, ставите
 Съдържанието на желязо в грам сухо
тегло ЧД е нормално по-малко от 1200
µmol, при хемохроматоза в циротичен
стадий достига до над 22 000 µmol
 Здравите хора резорбират по 1-2мг
желязо дневно, а засегнатите ок. 3-4мг
дневно
 Стадии: 1. Латентен прециротичен
2. Манифестен циротичен
 4. Клиника

 Най-често мъже на 40-60год., жените боледуват след менопауза

 Хепатомегалия, цироза, спленомегалия, асцит
 Бронзов диабет
 Тъмно пигментиране на кожата, особено под мишниците, където липсва и окосмяване
 Вторична дилатативна кардиомиопатия с ритъмни нарушения (най-честа причина за
смърт)
 Увреждане на ХФ с хипофизарен хипогонадизъм, тестикуларна атрофия и
импотентност
 Увреда на НБЖ
 Болезнена артропатия, типично се засягат ПИФ на ръцете
 Рискът от ХЦК е 20 пъти по-висок от общата популация, дори при липса на цироза
5. Диагноза и ДД
 Анамнеза + клинична картина
 АТ са леко до средно повишени при половината пациенти
 Повишено серумно желязо >36 μmol/L
 Трансферинова сатурация >45% за жени и 50% за мъже
 Плазмен феритин >200 μg/L за жени и >300 μg/L за мъже
 Генетичните изследвания са скъпи и не доказват диагнозата, тъй като дори
наличието на хомозиготна мутация не винаги води до изява, а липсата на
мутации в най-често изследвания ген HFE не изключва non-HFE
хемохроматоза; находката се преценява единствено във връзка с клиниката
и лабораторната находка

 ДД се прави главно с вторичните сидерози; повишени феритинови нива има

при възпаление, онкологични заболявания, некроза, алкохолизъм други ЧД
заболявания (феритинът е позитивен ОФБ)
 Леко повишаване на серумното желязо може да се наблюдава при всяка
цироза, поради цитолизата; повишена Тф сатурация може да има при
порфирия
 Пункционна биопсия и доказване на
желязо с реакция с берлинско синьо по
Перлс – рядко се извършва; може да се
измери и ЧД железен индекс –
концентрация на желязо в ЧД/възрастта >
1,9; положително оцветяване на желязо в
стомашна/ректална биопсия също
поставя диагнозата
 Неивназивно определяне на желязото в
ЧД чрез биомагнетометрия
 Ехография – определяне стадия на ЧД
заболяване, усложненията на цирозата,
скрининг за ХЦК (+ α-fetoprotein); оценява
и състоянието на панкреаса
 СТ – полуколичествено определяне на
желязото в ЧД
 MRI-T2 – като СТ + определяне на
сърдечното натрупване и функция
 При първичния вариант се търсят други
случаи на заболяването в семейството
6. Лечение
 Флеботомии/кръвопускания
 500 мл веднъж седмично (еквивалент на 250
мг желязо), докато феритинът спадне под 50
μg/L, а Tf сатурация – под 50%; след това
венепункциите се редуцират до веднъж
месечно, по-късно до 4 пъти годишно
 На всеки 1-2 месеца се провеждат контролни
изследвания – Hb не бива да спада под 110 g/l
 За около 3 години се губят 40 г желязо, колкото
е било и натрупването приблизително
 Фиброзата регресира в до 69% от болните в ІІІ
стадий (септална фиброза)
 Може да се използва еритрофореза
(отнемане на еритроцитни концентрати), за
да се избегнат загубите на плазмени
протеини
AVOID!
6. Лечение

 Спазване на бедна на желязо диета; прием на черен чай с храненията,

който намалява чревната резорбция
 Желязо-хелираща терапия – при противопоказания за флеботомии като
анемия, СН
 Парентерални – Deferoxamine (Desferal) – 1 amp. 500mg, подкожно в
инфузионни помпи за 8-12ч. дневно, но терапията не е достатъчно ефективна;
НЛР – невротоксични: увреда на вътрешното ухо, тинитус, ретинални
поражения
 Ентерални – Deferasirox (Exjade) 10-40 мг/кг дневно, Deferiprone (Ferriprox) 75-100
мг/кг дневно; НЛР – покачване на креатинина, ТА, оплаквания от ГИТ, кожен
обрив
 Използват се и при ювенилни форми, както и при вторични сидерози
 ЧД трансплантация – рядко, поради мултиорганното засягане и риска от
инфекции
7. Прогноза
 Добра е при пациенти, които са лекувани в прециротичната
фаза – те имат нормална продължителност на живот
 Около ¾ от всички болни преживяват над 10 години