Тема 24/25

Желязодефицитна анемия
Пернициозна анемия

Анемия – намаление на еротрицитната маса и/или на съдържанието на

хемоглобин в червените кръвни клетки. Съществуват в многобройни
класификации на анемиите, като по-често срещани са:
1 - анемии в резултат на остра или хронична кръвозагуба
2 – желязо дефицитни анемии
3 – витамин В12 /пернициозна анемия/
4 – хемолитични анемии /повишено разрушаване на еротрицитите/

Желязо дефицитната анемия се характеризира с недостиг на желязо в

организма, вследствие на което не може да се осъществи достатъчен
синтез на хемоглобин и да се осигури нормално производство на червени
кръвни клетки. Причините водещи до тази анемия могат да се групират в
следните подгрупи:
1- Екзогенни – при изкуствено хранени кърмачета, особено с козе
мляко; при недоносени деца; при хранене с бедна на желязо храна.
2- Ендогенни – тези анемии са по-чести, например при: повишена
загуба на желязо /най-често при кръвоизливи/; частична или пълна
резекция на стомаха или на тънкото черво; недостатъчна секреция
на стомашен сок; при усилен растеж; през време на пубертет и
други.
Анемията води до намален приток на кислород /хипоксия/ в тъканите,
като се нарушава тяхното хранене, особено на кожата, лигавицата и
ноктите. Характеризира се с постепенно начало, обща отпадналост, лесна
умора, притъмнява пред очите. Нерядко се срещат и оплаквания от страна
на храносмилателната система – затруднено гълтане, лигавицата на
устната кухина е суха, цепнатини по ъглите на устата и други. Кожата и
лигавиците са бледи, космите посивяват и опадат, ноктите са по-тънки и
чупливи.
 Лечение – когато състоянието им го позволява, лечението им се състои от
– разходки и леки екскурзии на чист въздух, почивки в планински курорти,
умерено физическо натоварване. Диетата се състои от храни, които са
богати на желязо. Основното лечебно средство при тази анемия е
желязото, като то може да се прилага перурално и инжекционно. Желязо
предписано за приемане през устата, трябва да се взема веднага след
хранене.

Пернициозна анемия /витамин В12 анемия; анемия на Адисон-Бирмер/ –

представлява мегалобластна анемия, която се дължи на липса на т.нар.
вътрешен фактор в стомашния сок с последващо нарушение на
резорбцията на витамин В12.
Витамин В12 е необходим за синтезата на нуклеиновите киселини и
особено на ДНК. Този витамин участва в превръщането на тимина в
тимидин. Тимидинът е градивен материал за синтеза на ДНК, в резултата
на тези метаболитни нарушения, костния мозък започва да произвежда
червени кръвни клетки от патологичен мегалобластен тип. Тези клетки са с
намалена жиненоспособност. В резултат се развива прогресираща анемия.
Липсата на витамин В12 води и до увреждане на НС или по-специално
нервните влакна. Среща се еднакво и в двата пола, обикновено след 35
годишна възраст.
Клинична картина – бавно и постепенно начало. Първите оплаквания са
от общ характер – безсилие, умора, безапетитие, отпадналост. Постепенно
се развиват и основните синдроми на болестта.
1 – от страна на храносмилателната система – тежест след нахранване,
лош вкус в устата, парене по езика, гадене и диарии.
2– От страна на ССС – виене на свят, сърцебиене, недостиг на въздух, лесна
умора
3- от страна на НС – тръпнене и мравучкане в крайниците, залитане и
несигурна походка, може да има психични смущения
Кожата на тези болни е със сламено-жълт оттенък; трофични промени в
ноктите; често болните имат субфибрилна температура. В напреднал
стадии болните могат да изпадат в безсъзнание /пернициозна кома/.
 Лечение – провежда през целия живот на болния, главната задача е да се
предостави липсващия В12. В диетата се включват задължително – черен
дроб, месо, риба, яйца, мляко, зеленчуци и плодове.
Медикаментозно лечение се започва с големи дози витамин В12,
прилаган в мускулна инжекция. Прилагат се и други витамини от групата В,
по-рядко фолиева киселина. При много тежко болни се прави
кръвопреливане.