Тема 28

Левкози-остри и хронични форми

Левкози-представляват група злокачествени кръвни заболявания с

непрекъснато разрастване на белите кръвни клетки. Левкозите биват
остри/бластни/ и хронични. Етиологията на левкозите е неизвестна,
приема се, че те са злокачествени заболявания. Причинните фактори се
разделят на 2 групи-Екзогенни-юнизиращи радиации, токсични
въздействия,вирусни и микоплазмени инфекции. Ендогенни-генетични
промени главно при хроничната миелолевкоза. Метаболитни нарушения,
недоимак на някои вещества и ензими.
Остра левкоза- остро злокачествено разрастване на клетки от белия
кръвен ред. Засягат се най-често деца на възраст между 18м. и 5 год. , по-
рядко възрастни хора.
Клинична картина-заболяването често започва остро с висока септична
температура, понякога с втрисане и изпотяване. Болните се оплакват от
болки в костите и ставите. Те изглеждат много бледи, наблюдава се
склонност от кръвоизливи в кожата и вътрешните органи. В кратко време
се развиват следните симптоми:
1. Язвено некротичен- с образуване на язвички покрити с мръсни
налепи в устната кухина, гърлото и венците
2. Анемичен- значителна анемия, която трудно се повлиява от лечение
3. Хеморогичен- с кръвоизливи по кожата и лигавиците от носа в
стомашно-чревната система и в урината
4. Увеличение на слезката, черния дроб и по-рядко на лимфните възли

Острата левкоза има бърза и прогресираща еволюция.

Лечение- задължително болните трябва да бъдат лекувани във
вътрешни отделения и спецелизирани хематологични клиники.
Препоръчва се смученето на пеницилинови таблетки/против
инфекции/. Храната трябва да бъде течно кашава, богати на плодове
и зеленчукови сокове. Основните групи лекарства са следните:
антиметаболити, цитостатици, кортикостереоиди. Освен това често
се прелива кръв, дават се в изобилие и витамини.
Хронична левкоза- миелогенна и лимфатична левкимия
Миелогенна: заболяване, което се характеризира с разрастване на
клетките от гранулоцитния ред в костния мозък, а също и в органи
извън костния мозък. Началото на заболяването е постепенно с не
характерни оплаквания- обща слабост, отпадналост, субфибрилна
температура и намалена трудоспособност. Болните често имат
неврологични и костни болки, оплакват се от тежки и тъпи болки в
лявото подребие, слезката е значително увеличена и оплътнена.
Броя на левкоцитите е силно увеличен. Болестта протича с периоди
на подобрение и влошаване.
Лечение- болните трябва да се предпазват от простуди и от контакт
със заразно-болни. Полагат се сериозни грижи за хигиената на устата
и кожата. Храната трябва да бъде пълноценна и витаминозна.
Прилагат се общоукрепващи лекарства, ренгеново облъчване и
цитостатични лекарства.

Лимфатична левкимия- заболяване, което се характеризира с

необратимо разрастване на лимфните клетки, слезката, лимфните
възли, костния мозък и някои вътрешни органи. Заболяването
започва постепенно с общи явления- отпадналост, лесна умора,
безсилие. При преглед се установява увеличение на лимфните възли
двустранно на шията, подмишниците и игвиналните гънки. Те са
меко еластични, не болезнени не срастнали с подлежащата тъкан.
Наблюдават се обриви по кожата с упорит сърбеж. В крайните
стадий болните отслабват значително. Появява се склонност към
кръвоизливи. Тези болни показват намалена устойчивост към
инфекции.

Лечение- състои се в общоукрепване на организма, чести разходки и

физиотерапия. Диетата трябва да бъде пълноценна и богата на
витамини. Цитостатичното лечение се съчетава с малки дози
дехидрокортизон/противовъзпалително антиалергично действие
подтискащо отговор на имунната система/. При по-значително
уголемяване на лимфните възли или на слезката се прибягва и до
ренгеново облъчване.