Новородени деца с повишен

риск
Определение:

Рискови новородени са тези деца,

чиито живот и здраве са застрашени
от различни патологични фактори,
действащи преди, по време на
раждането и в неонаталния период.
Адаптацията им към
екстраутеринните (извънутробни)
условия на живот е затруднена. За да
преживеят те се нуждаят от
интензивно лечение и
специализирани медицински грижи.
В повечето случаи по­специалното
поведение спрямо тях продължава
седмици и месеци в амбулаторни
условия, след изписването от
родилното заведение.

Дялът на децата с висок риск

варира около 10­15% от всички
новородени.
 Главни фактори, предразполагащи
повишен риск за новороденото дете са:

• Нисък социално­икономически статус на

майката.
• Живот в среда с вредни външни
въздействия.
• Хронични заболявания на майката преди
бременността.
• Заболявания и усложнения на
бременността.
• Усложнения на раждането.
Класификация на рисковите новородени
деца:
1. Деца с медицински риск:

• Гестационна възраст по­малка от 37 г.с. или

по­голяма от 42 г.с., тегло при раждането под
2500 г и над 4000 г.

• Неадекватно за гестационната възраст тегло –

хипотрофично или хипертрофично
новородено дете.

• Деца с тежка асфиксия при раждането.

• Деца с тежки родово­травматични
увреждания.

• Новородени с ранна /в първите часове

след раждането/ и протрахирана
/удължена/ жълтеница.

• Новородени с вродени малформации

или наследствени заболявания.
• Деца с вродени /по време на
бременността/ или постнатално /след
раждането/ придобити инфекции.

• Деца с трайни неврологични

увреждания.

• Деца от многоплодна бременност

/близнаци, тризнаци/.
• Новородени подложени на интензивно
лечение след раждането – изкуствена
белодробна вентилация, интензивна
кислородотерапия, продължително
парентерално хранене /венозни инфузии
на основните хранителни вещества/,
вливане на биопродукти /кръв, плазма,
тромбоцитна маса и др./.
2. Деца със социален риск:

Нежелано дете, дете на самотна майка,

на родители наркомани и други вредни
навици, неграмотност, бедност, възраст
на майката под 16 и над 35 години.
 Недоносени новородени

Новородените недоносени деца са едни

от „специалните” пациенти на
неонатолога. За тях са характерни
незрялостта на всички органи и системи,
което обуславя най­важните им клинични
проблеми в ранния неонатален период:
1. Неадекватна адаптация на
дихателната система:

• дефицит на сърфактант /хиалинно –

мембранна болест/,

• ритъмни нарушения на дишането

/дихателни паузи­апнеи/,

• чести усложнения при провежданата

апаратна вентилация / пневмоторакс,
пневмония, бронхо­пулмонална
дисплазия/ и др.
1. Несъвършен контрол на телесната
температура – хипотермия, хипертермия
/необходимост от продължително
отглеждане в инкубатор/.
2. Неадекватна кардио­циркулаторна
адаптация:

• артериална хипотония,

• ПАК /персистиращ артериален канал –

често при недоносени, налагащо
специфично медикаментозно и
хирургично лечение/,

• нарушения в сърдечния ритъм и други.

1. Висока честота на церебралните
увреждания:

• интравентрикуларен кръвоизлив,

• перивентрикулна левкомалация.
1. Нарушения в метаболитната
хомеостаза:

• хипогликемия /ниска кръвна захар/,

• хипергликемии /висока кр. захар/,

• хипербилирубинемия /жълтеница/,

• хипопротеинемия /нисък общ белтък,

албумин/.
1. Недостатъчна имунологична
компетентност /незряла имунна
система/ ­ висока честота на ранни
генерализирани бактериални
инфекции.
Най­проблемни са децата родени
преди 33­34 г.с. с тегло под 1500г.
В болнични условия се решават следните
задачи:
а/ Постоянно мониториране /наблюдение/ на
основните жизнени функции – дишане,
сърдечна дейност, кръвно налягане, диуреза
/количество урина/, насищането на кръвта с
кислород, въглероден двуокис, pH на кръвта и
корекция на възникналите нарушения.

б/ Корекция на незрелостта на дихателната

система – приложение на сърфактант,
изкуствена белодробна вентилация и
кислородотерапия, лечение на апнеите.
в/ Осигуряване на калорийните нужди чрез
тотално или допълващо парентерално хранене в
първите дни, съчетано в следващите дни с
хранене чрез сонда с кърма или специални храни
за недоносени.

г/ Продължително подпомагане на
несъвършенната терморегулация чрез
отглеждане в инкубатор.

д/ Корекция на електролитни и метаболитни

нарушения.
В амбулаторни условия след изписването
на тези деца могат да са налице следните
усложнения:

• Ретинопатия на недоносеното.
• Бронхопулмонална дисплазия.
• Интравентрикуларен кръвоизлив.
• Анемия на недоносеното.
• Изоставане във физическото и
психомоторно развитие.
• Недоносените родени след 34 г.с.
са сравнително зрели и изискват
по­кратка и в по­малък обем
поддържаща терапия. Тези деца
няколко дни след раждането се
адаптират към кърмене или хранене
с биберон и отглеждане на легло.
• За тях не са характерни описаните по­
горе трайни усложнения на
недоносеността. Физическото и
психомоторно развитие се изравнява с
това на доносените деца най­късно до
1 годишна възраст.
Новородени с интраутеринна хипотрофия
/малки за гестационната възраст деца/

Нарушеният интраутеринен растеж може

да се дължи на хронично заболяване на
майката, плода или плацентарна
недостатъчност.
Фактори повлияващи феталния растеж
през първата половина на бременността,
водят до т. нар. „симетрична фетална
ретардация” /засегнати са теглото,
ръста и обиколката на главата/. Такива
фактори са – трансплацентарни
инфекции /токсоплазмоза,
цитомегаловирус и др./, хромозомни
аномалии, хронични заболявания,
интоксикации у майката.
Фактори, влияещи през последния
триместър от бременността водят до
развитието на „асиметрична фетална
ретардация” /засегнато е само теглото, а
ръстът и обиколката на главата
съответстват на гестационната възраст/.
Клинични проблеми при новородени с
интраутеринна хипотрофия са:

• Перинатална асфиксия, мекониум

аспирационен синдром, синдром на
хипервискозитет.

• Неврологична симптоматика, свързана с

интраутеринни или перинатални
увреждания на ЦНС.
• Метаболитни отклонения – хипогликемии,
хипокалциемии и др.

• Специфични синдроми, свързани с

трансплацентартарни инфекции и
хромозомни аномалии.
 Преносени новородени деца
/гестационна възраст над 42г.с./

Това са новородени от бременност с

продължителност повече от 42г.с.
Честота: около 17% от всички
живородени. Настъпват изменения на
плацентата, които водят до нарушаване на
основните и функции /респираторни и
нутритивни/. Намалява количеството на
околоплодната течност и тя често е
мекониално оцветена.
Клинични белези на преносеност са:

а/кожата ­ суха, залющена, зеленикаво

оцветена /мекониум в околоплодната
течност/, пергаментоподобна, липсващ
верникс, редуцирана подкожна мастна
тъкан.

б/ длани и ходила – набръчкани и

мацерирани.
в/ ноктите преминават върха на
пръстите.

г/ пъпната връв е изтънена и оцветена

зеленикаво.
Основни клинични проблеми в неонаталния
период:

1. Перинатална асфиксия.

2. Мекониум аспирационен синдром.

3. Полицитемия

4. Хипоглекимия и други.
Смъртността в тази група новородени
е 3 пъти по­висока в сравнение с
родените на термин деца.
 Новородени на майка с диабет

Това са сравнително малка, но рискова

група деца. Особено проблемни са
родените деца от майки с неконтролиран,
инсулинозависим диабет.
Тези новородени имат характерен външен
вид:

а/ макрозомия ­ високо тегло при

раждането /над 4000г/.

б/ Къшингоиден фациес, кръгло лице.

в/ изразено окосмяване.
г/ обилно подкожна мастна тъкан по
цялото тяло.

д/ кожата е лъскава, еритемна /интезивно

червена/.

е/ висцеромегалия /уголемени вътрешни

органи/ ­ кардиомегалия, хепатомегалия,
спленомегалия.
 Основни клинични проблеми:

• Усложнения във връзка с раждането –

травматизъм, пареза на раменния сплит,
асфиксиа при раждането.

• Респираторен дистрес синдром – ХМБ.

Нарушена е синтезата на сърфактант.

• Вродени аномалии – недоразвита

дистална част на гастроинтестиналния
тракт, отделителната система, аномалии
на краката, сърдечни аномалии и др.
• Хипербилирубинемия /изразена
жълтеница/.

• Метаболитни отклонения –
хипогликемия, хипокалциемия.

• Синдром на хипервискозитет /високи

хемоглобин и хематокрит/.
Функционалната незрялост при тези
деца персистира няколко месеца. Те
са склонни към затлъстяване и с
повишен риск от развитие на
диабет, особено при изкуствено
хранене.
Новородени с перинатална асфиксия

Дефиниране на понятието асфиксия:

състояние, свързано с нарушена обмяна
на газовете преди и по време на
раждането, водещо до невъзможност за
поява и установяване на ефективно
спонтанно дишане и циркулация /сърдечна
дейност/ непосредствено след раждането.
При 15­40% от починалите в неонаталния
период основна причина за смърт е
асфиксията. Голям процент от
преживелите перинатална асфиксия
остават с трайни увреждания: ДЦП,
епилепсия, умствено изоставане.
Успешният изход за роденото в асфиксия
дете зависи в голяма степен от:

• добрата колаборация между акушер­

гинеколози, акушерки, неонатолози и
специалисти по здравни грижи.

• от своевременното изясняване на
основните рискови фактори,
застрашаващи плода,

• от осигуряването на адекватна по обем и

качество първична реанимация и
последваща интензивна терапия.
На тази група рискови новородени
деца ще се спрем в отделно
изложение.
БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!