ДИАГНОЗА И ДИФЕРЕНЦИАЛНА

ДИАГНОЗА НА БРЕМЕННОСТТА.
ХИГИЕНА И ДИЕТЕТИКА НА
БРЕМЕННОСТТА.
ЖЕНСКА КОНСУЛТАЦИЯ.

Доц. д-р Е. Ковачев, дм

Катедра „Акушерство и гинекология”
МУ – Варна
 ДИАГНОЗА НА БРЕМЕННОСТТА

За да се постави диагнозата бременност на жена в репродуктивна

възраст, освен спазването на всички основни медицински правила е
необходимо да се прилагат и много други специфични методи за
изследване. Преди да се постави диагнозата бременност е необходимо
да се отговори на следните въпроси:
 има или няма бременност;
 ако има, къде е разположен плодът – в матката или извън нея;
 какво е разположението му в матката;
 до какъв срок е достигнала бременността;
 съответства ли развитието на плода на установения срок на
бременността;
 по структура плодът нормален ли е или се установяват отклонения;
 едноплодна или многоплодна е бременността.
Въз основа на класически и специални акушерски изследвания трябва
да се отговори на тези въпроси. Получените отговори позволяват да се
докаже или отрече наличието на бременност у всяка жена във фертилна
възраст.
 I. ДИАГНОЗА НА РАННА БРЕМЕННОСТ
АКУШЕРСКА АНАМНЕЗА

Пълната и правилно събрана информация на пациентите има

изключително важно значение за изграждането на всяка
медицинска диагноза. Разпитва се жената за първия ден на
последната менструация. Чрез допълнителни въпроси се уточнява
дали последната менструация е дошла в очаквания срок и дали е
била нормално силна и продължителна. Едновременно с това се
разпитва дали менструацията е протичала нормално през
последните месеци преди забременяването, в какви средни
интервали и средно времетраене. Тези данни би трябвало да се
вземат от менструалния календар на бременната.
Липсата на менструация не е сигурен белег за бременност.
Аменорея може да възникне при много други обстоятелства –
заболявания от общ и гинекологичен характер, психични
сътресения, промени на климата, храненето, бита и други.
 По-нататък пациентката трябва да се запита дали след
последната нормална менструация е имала отново
кръвотечения. В такива случаи може да се касае за така
наречената псевдоменструация на бременността, която се
появява при 4 – 6 % от всички бременни и за които причините
не са изяснени.
Не трябва да се забравя, че те могат да се дължат на
заплашващ аборт или да са обусловени от карцином на
маточната шийка, изменение на порциото, полипи и други. При
кървене и едновременно с това поява на болки в малкия таз
трябва да се мисли също и за извънматочна бременност.
Необходимо е да се изяснят следните въпроси: кога е станало
първото забременяване, имало ли е първично или вторично
безплодие, ако е имало, установена ли е неговата причина,
употребявани ли са медикаментозни и механични
противозачатъчни средства, за колко време и кога, имало ли е
усложнения, свързани с тяхното прилагане.
 Събират се сведения за субективните оплаквания от
храносмилателната, нервновегетативната и пикочната
система. Пример: сутрешни повръщания, слюнотечение,
промяна на апетита, подбор на храни с подчертано
предпочитание към кисели, солени и други, смущения в
дефекацията, в честотата на уринирането, лесна
уморяемост, безсъние, сънливост, раздразнителност,
капризност, главоболие, разстройства в обонянието,
изпитване на отвращение към миризмата на никотин,
алкохол и други. Тези субективни оплаквания не са
задължителни. Те зависят от типа на вегетативната
нервна система. Могат да бъдат симптоми и на други
органични заболявания.
 ОБЕКТИВНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Включва следните елементи: оглед, палпация,

аускултация и мензурация.
Разделя се на две части:
 Общо изследване;
 Акушеро-гинекологично изследване.
 Симптоми от общото изследване на майчиния организъм,
които биха допринесли за поставяне на диагнозата –
бременност:
 ОГЛЕД - Започва при първата среща с пациентката. От
пръв поглед се добива впечатление за общия вид на
жената, нейния ръст, охраненост, телосложение и
походка. Огледът обхваща последователно и кожата,
млечните жлези, които реагират първи на сигналите,
идващи от настъпилата бременност.
 КОЖА - По време на бременност се засилва
пигментацията на кожата на лицето, окологръдните зърна,
средната линия на корема, ануса и по външните полови
органи. Често се откриват седефенобели линии по корема
и бедрата. Те се дължат на преразтягане на кожата и са
указание за предшестващи бременности. Тези белези по
кожата са само предполагаеми признаци за бременност,
защото могат да бъдат и симптоми на обменни
заболявания.
 МЛЕЧНИ ЖЛЕЗИ - Промените им са най-изразени.
Те се увеличават по обем. Пигментацията
около ареолата им нараства. Увеличава се и
броят на монгомеровите малки жлези по
ареолата около зърната. По увеличения обем
на гърдите прозират множество венозни
съдове, наричани - мрежа на Халер. След 16-
та гестационна седмица се получава секреция
/коластра/ от зърната.
 КРАЙНИЦИ - Получава се лек оток на горните
крайници. Ако на някой пръст има пръстен, той
трудно се изважда. Долните крайници се
оглеждат внимателно за евентуално откриване
на отоци и разширени вени. Ако ги има и
жената е бременна, това задължава да се
постави в рискова група с опасност от тромбози
по време на бременността и раждането.
 Акушеро-гинекологично изследване. Специалните обективни
акушерски методи, чрез които се подпомага изграждането на
диагнозата – бременност, имат различни характеристики. Те
зависят от сроковете на бременността. Затова се извършва:
 Обективно акушерско изследване през първата половина

на бременността;
 Обективно акушерско изследване през втората половина на

бременността;
 Лабораторни и апаратни изследвания през двете половини

на бременността, с които се обективизира доказването й.

Обективното изследване през първата половина на
бременността включва два основни момента - оглед и палпация.
 ОГЛЕД НА ВУЛВАТА, ИНТРОИТУСА, ПЕРИНЕУМА И
АНУСА

Най-напред се изследват външните гениталии за

възпалителни изменения, за остри или плоски
кондиломи и варици на вулвата или други
изменения. Огледът на перинеума и ануса
ориентират за наличието на хемороиди или
фистули, както и за състоянието на тазовото дъно.
След това се разгъват лабиите и се установява
дали интроитусът е ливидно оцветен /несигурен
признак на бременност/.
ИЗСЛЕДВАНЕ СЪССПЕКУЛУМ, С КОЛПОСКОПИЯ И ЦИТОТЕСТ

След въвеждането на валви или спекулум се оглежда

стената на вагината за ливидно оцветяване, като се
внимава и за белези на колпит. Трябва да се преценят
количеството и свойствата на вагиналния секрет. При
обилен флуор и белези на възпаление трябва да се
проведе микроскопско, а евентуално и бактериологично
изследване.
Важно за прогнозата на бременността е състоянието
на маточната шийка. При поставянето на спекулума и
туширането на порциото се преценяват дължината,
цветът, консистенцията и позицията на маточната шийка,
както и състоянието на външния и вътрешния
орифициум. Установените находки се обобщават в
статус на маточната шийка. Не трябва да се забравя, че
ливидният цвят на външните гениталии се получава и
при застойни явления на кръвообращението в малкия
таз, дължащи се на сърдечно-съдови заболявания или
тумор.
 Палпацията изисква комбиниран вагино-абдоминален
преглед. Гинекологичният преглед трябва да се извършва
много внимателно, за да не предизвика неприятни усещания
и болки. Тазовите резервоари /пикочен мехур и ректум/
трябва да са празни. При наличие на бременност се
установяват следните палпаторни изменения:
 Размекване на маточната шийка. То започва от
външния цервикален канал и обхваща цялата шийка,
която не си променя формата и обема.
 Промени в тялото на матката. Установените промени
в маточното тяло са най-важните и основни симптоми,
които насочват към диагнозата. Те са: - големина на
матката; - консистенция на матката.
 Големина на матката - Нарастването на
матката е най-важният клиничен критерий за
диагнозата и за определянето срока на
бременността. В ранната бременност тя се
определя чрез бимануалното изследване, а от
16-та седмица на бременността нататък –
предимно чрез външното палпиране на нивото
на фундуса.
 Консистенция и положение на матката - При
настъпването на бременност тялото на матката
губи своята плътна консистенция и при
палпиране се усеща тестовидна до мека.
Контракционното състояние на бременната
матка се променя непрекъснато, така че по
време на бимануалната палпация
консистенцията на corpus uteri може да се
променя от мека до твърда.
 Нерядко на мястото, където е прикрепено
плодното яйце, може да се палпира издутина -
признак на Пискачек. Този симптом е най-
забележителен между 8-а и 12-а г.с. Към 15-а – 16а
г.с. започва да се губи и изчезва напълно към 20-а
г.с. Не трябва да се забравя, че асиметрията на
матката може да се дължи и на миомен възел, на
прилепнал екстраутеринен тубарен сак или на
аднексиален възпалителен процес. Към 22-а г.с.
матката има яйцевидно - надлъжна овална форма,
а към 24-а г.с. - овоидна. В последствие формата
на матката се моделира различно в зависимост от
това, дали жената е първескиня или
многораждала, от големината и местоположението
на плода, от количеството на околоплодните води
и начина на прикрепване на плацентата.
 При бременност маточното тяло е много размекнато.
Консистенцията му се сравнява с мекотата на узряла смокиня.
При бимануален преглед маточното тяло се контрахира и
отпуска, като при най-малкото дразнене бързо променя
консистенцията си от твърда до мека. Размекването е най-
изразено в истмичната част на матката. Вагиналните пръсти
влизат в пряк контакт с абдоминалните пръсти, така че тялото на
матката изглежда като че ли е по-горе от нивото на контакта и е
отделено от шийката. Даже понякога може да се предположи, че
има тумор. Този признак е известен като симптом на Хегар.
Важно е положението на матката. Поради увеличената й
маса при настъпила бременност физиологичната антеверзия и
антефлексия се засилва. Шийката на матката се отмята назад.
Това е симптомът на Хектор. От 16-а г.с. антефлексията на
матката изчезва и тя заема изправено положение.
 ЛАБОРАТОРНИ ТЕСТОВЕ ЗА БРЕМЕННОСТ

Ако бременността не може със сигурност да се потвърди или

изключи чрез гинекологичното изследване, се налага да се
използва тест за бременност. Докато в миналото все още се
прилагаха биологични тестове за бременност /доказване на
човешки хорионгонадотропин чрез опити с животни, мишки, жаби,
зайци/ или фармакологични проби /прилагане на стероидни
хормони/, днес се използват само имунологични тестове. Те се
основават на доказването на човешки хорионгонадотропин /ЧХГ/ в
урината и кръвта на бременната жена. За отговор на въпроса
бременност - ДА или НЕ, е достатъчно прилагането на качествен
тест за бременност. За определянето срока на бременността и за
диагностика на заплашващ аборт, както и при съмнение за
трофобластни тумори са необходими количествени определения
на хормона.
 Качествени имунологични тестове за бременност.

Принципът на имунологичните тестове за бременност почива на

антигенния характер на хорионгонадотропина. Чрез
имунизирането на зайци се получава имунен серум с антитела
срещу ЧХГ. Ако се смеси този анти-ЧХГ серум с разтвор,
съдържащ свободен ЧХГ, се осъществява реакция антиген -
антитяло, която обаче е невидима /латексови частици, еритроцити
и други/. Чрез свързване на антигена с определени носещи
вещества реакцията може да стане видима. Ако жената е
бременна, в урината се съдържа свободен ЧХГ. Той свързва
антителата ЧХГ и ги неутрализира, така че последващата реакция
е отрицателна. Доказването на ЧХГ, а с това и на бременността се
осъществява всъщност чрез потискане на аглутинацията.
 Имунологични тестове.

Редица фирми произвеждат тестови набори, които

почиват на този принцип, при които носещи частици са
специално обработени овчи еритроцити. При други тестове за
носещо вещество служат латексови частици. При тестовите
набори с латексни частици се наблюдава аглутинация на
предметно стъкло, където отчитането може да се осъществи
за 3 минути. Те са бързи тестове. Урината трябва да има
определени качества : - да бъде прясна, без примеси от кръв,
слуз, гной, бактерии и белтъци.
 Чувствителността на имунологичните тестове може да се
фиксира в определени граници. При фиксиране на теста между 1000
и 3500 UI ЧХГ, може да се разчита на положителна реакция около
третата седмица след концепцията. При чувствителност от 500 до
800 UI/1 тестът е положителен вече около времето на липсващата
менструация, а при чувствителност под 500 UI/1 – още на десетия
ден след концепцията. Увеличението на чувствителността на теста
стана възможно само чрез въвеждането на т.нар. бета – ЧХГ –
тестове. Те са изработени с приложението на моноклонални
антитела срещу бета-субединици на ЧХГ. Това доведе до
намаляване до минимум на кръстосаните реакции срещу ЛХ, така,
че да не се получават псевдоположителни резултати. Най-висока
специфичност и чувствителност имат новоразработените тестове,
които съдържат 2 моноклонални антитела /срещу т.нар. алфа-бета-
детерминанта и срещу карбокситерминалния пептид = СТР на бета-
веригата/. Като материал за изследване може да се използва урина
или кръв от бременната взета от върха на пръста.
 Определяне на ЧХГ в серума. При диагностичните определяния на ЧХГ
в серума трябва да се има предвид, че нивото на ЧХГ в серума се удвоява
на всеки 2,5 дни през първите 7 седмици на бременността. След това
нивото на ЧХГ в серума остава сравнително постоянно и постепенно
спада след 12-та седмица на бременността. При многоплодна бременност
удвояването става за по-кратко време, отколкото при едноплодна
бременност. Така ъгълът на покачването става по-остър.
 Базална темепература. Ако пациентката е измервала редовна базална
температура преди, по време и след концепцията, с помощта на кривата
на базалната температура може да се определи настъпването на
бременността твърде рано. Не се ли появи очакваната менструация и ако
хипертермичната фаза трае повече от 16 дни с голяма вероятност може да
се приеме наличието на бременност. Повишението на базалната
температура продължава през първите 3 месеца на бременността, след
което спада постепенно.
 КЛИНИЧНИ МЕТОДИ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА АПАРАТУРА

 Ултразвукова диагноза на ранна бременност. През 5-а - 6-а

гестационна седмица се вижда плоден сак като малък
белезникав пръстен. Той обгражда тъмно хомогенно поле
/амниотичната течност/. При внимателен оглед могат да се
открият и сърдечни пулсации през 7-а гест. седм.
 Доказване чрез акушерски монитор на детски сърдечни
пулсации. Те са сигурни белези за наличието на бременност.
 II. ДИАГНОЗА НА НАПРЕДНАЛА БРЕМЕННОСТ.
АНАМНЕЗА

Осведомяваме се за общите субективни оплаквания.

Главоболието, трептенето пред очите и оплакванията от тежест и
болки в горната част на корема са съмнителни за гестоза. При някои
бременни жени се наблюдава сутришно или през целия ден
повръщане с различна кратност.
Следващият въпрос се отнася до появата на движения на плода.
Първескините усещат първите движения около 20-та гест. седм. на
бременността, а при многораждали към 18-та гест. седм.
Субективното усещане за движения, съобщени от жената, не винаги
е сигурно доказателство за бременност. Те могат да бъдат сбъркани с
движения на червата.
Ако обаче данните за последната менструация за времето на
концепцията и за появата на първите движения на плода не си
противоречат и отговарят на находката от акушерския статус,
изчислената дата на раждането е в голяма степен сигурна.
 ОГЛЕД НА КОРЕМА

Още по външната форма на корема може да

се извади заключение особено през последните
месеци на бременността относно положението на
плода. Striae gravidarum се появяват през
последните три месеца при около 70 % от всички
бременни. Освен стриите често се наблюдават
пигментирания на кожата.
 ПАЛПАЦИЯ

Чрез нея се добива информация за: състоянието на

коремната стена, нейната еластичност и състоянието
на правите мускули на корема, симфизата, пъпа и
ребрената дъга, напипват се плодни части – глава,
седалище, крайници, и се определят големината на
плода, положението и позицията на плода в матката и
нейното отношение към костния таз, движенията на
плода, честотата и интензивността им. Това се
установява чрез ръчните прийоми на Леополд.
 АУСКУЛТАЦИЯ

Установяването на детски сърдечни тонове е

най-сигурният белег за бременност. Извършва се
с акушерски стетоскоп или чрез ултразвуков уред.
 АПАРАТНИ МЕТОДИКИ:

 Рентгенография - използва се за доказване и преценка

на феталния скелет. Понастоящем този метод е
изместен от ултразвуковото изследване.
 Ултразвук - използва се за доказване на плода,
плацентата и околоплодните води.
 Фонокардиография на плод.
 Електрокардиография на плода.
Симптомите и белезите, които позволяват да се изгради
диагнозата бременност, се квалифицират като сигурни и
несигурни симптоми.
 НЕСИГУРНИ БЕЛЕЗИ НА БРЕМЕННОСТ СИГУРНИ БЕЛЕЗИ НА БРЕМЕННОСТ

 По данни на бременната: - опипване на детски части;

- липса на менструация; - движения на плода, усетени от
- смущения на апетит; акушерката или лекаря;
- утринно повдигане; - аускултаторно установяване на детски
- утринно повръщане; сърдечни тонове;
- напрежение на гръдните жлези; - фонокардиограма на фетуса;
 По данни на изследването: - доказване на сърдечна дейност на
- ливидност на интроитуса, влагалището плода чрез ултразвук;
и порциото; - доказване на сърдечна дейност на
- увеличена разтегливост на матката, плода с помощта на фетална
промяна на консистенцията; електрокардиограм;
- маточни признаци на Хегар, Пискачек - рентгенологично доказване на
и др.; фетален скелет.
- изтичане на коластра от гърдите;
- Striae gravidarum;
- Усилено пигментиране;
- Положителен “папратов феномен”;
- Повишаване на базалната температура
след 16-ия ден.
 ХИГИЕНЕН РЕЖИМ НА БРЕМЕННАТА

Профилактиката на акушерските усложнения е с

много по-голяма стойност и е по-ефективна, отколкото
лечението на усложненията, настъпили по време на
бременността.
Грижите за бременната трябва да започнат още
преди забременяването. Уточняването на гинеколо-
гичния статус и щателното изследване в периода
преди желаната бременност може да открие
отклонения, които да доведат до сериозни усложнения
по време на бременността. Данните от тези прегледи
могат да дадат основание да се препоръча отлагане
на забременяването за известен период от време.
 Още от началните стадии на бременността,
бременната трябва да спазва определен режим,
който да е съобразен с нейната индивидуалност и да
й помага да понесе по-леко и без увреждания
натоварването по време на бременността, раждането
и следродилния период. По правило повечето
бременни без съпътстващи заболявания могат да
продължат режима на живот, който са имали преди
забременяването. Същото важи и за режима на
хранене, ако той е бил поначало правилен. Има
редица професии, които създават повишен риск за
бременната и плода и налагат известни промени в
режима, съобразени поотделно за всяка бременна.
 Съответни промени в начина на живот и хранене
се налагат и при жени, които не са полагали
достатъчно грижи за здравето си, продължават да
употребяват алкохол, наркотици, пушат, не се
съобразяват с никакъв диетичен режим. При тях с
оглед на оптималното протичане на бременността се
налагат промени, които да оптимизират режима и
храненето им.
Хигиенният режим на бременната трябва да се
контролира от самата бременна, от нейните близки и
от съответните медицински специалисти /женска
консултация/.
 Физическото натоварване по време на бременността НЕ
трябва да се свежда до нула. Ако двигателната активност преди
забременяването не е била прекомерна, промени по време на
бременността не се налагат. Професии с прекомерно физическо
натоварване са несъвместими с бременността - спортистки,
циркови артистки, балерини, професии с тежка физическа
работа и опасност от наранявания и прочие. Обездвижването е
несъвместимо с нормалното протичане на бременността и води
до влошаване на дихателната функция, смущения в
кръвообращението на тъканите, включително и на
плацентарното място, влошава съпротивителните сили на
бременната и предразполага към заболявания, влошава апетита
и храносмилането, предразполага към констипация и забавено
изпразване на пикочопроводните пътища. Сутрешни и
следобедни разходки се препоръчват на всяка здрава бременна,
без да се допуска физическо натоварване, стигащо до степен на
умора.
 Професия. Повечето от т. нар. женски професии са напълно
съвместими с бременността и в това отношение не се налагат
ограничения. Професии, свързани с усилено и продължително
въздействие на физически и химични агенти и работа трябва да
се избягват - наситеност на работната среда с химикали, работа
с изотопи или инфекциозен материал в микробиологични
лаборатории, работа при високи или ниски температури, работа
с рентгенова апаратура или някои физиотерапевтични апарати,
работа с машини, които създават повишен риск от нараняване.
Особено опасна за бременната е работа в среда с вибрации –
вибрационна болест. Доказано е, че единичната травма е по-
малко опасна за бременната, отколкото продължителните,
макар и слаби трептения /вибрации/, които са налице на места,
където се работи с тежки ударни машини. Вибрациите
предразполагат маточната мускулатура към контракции и
повишават опасността от аборт или преждевременно раждане.
 В работното време независимо от естеството на
работата се препоръчва да се определят през
известни интервали периоди за почивка.
Осигуряването на периоди за почивка на бременните
е задължение на нейния работодател. Ако
естеството на работа не предоставя такава
възможност, въпросът трябва да се реши
индивидуално и със съдействието на здравните
специалисти.
Становището на здравния специалист е от
решаващо значение при определяне дали жената
може да остане на работното си място след
забременяването или естеството на работата й
трябва да се промени.
 Облекло на бременната. Основно изискване е
облеклото да не води до прекомерен натиск в
коремната област. Пристягането в областта на
долните крайници може да улесни появата на отоци
и разширени вени. В някои случаи е уместно да се
осигури без притискане поддържане на гръдните
жлези. Обувки с по-високи токове не са подходящи за
бременните. Облеклото трябва да осигурява
поддържането на оптимална температура на тялото,
да не допуска охлаждане или прегряване. Все още не
е решен въпросът, дали облеклото на бременната
трябва да е устроено така, че да осъществява
“поддържане” на нарастващата матка. Този въпрос
трябва да се реши индивидуално. Подобно облекло е
подходящо при случай с “увиснал корем”,
наблюдаван много често при многораждали.
 Дефекация и микция. Поради общата хипотония на
гладкомускулните органи при бременни има
тенденция към поява на констипация и забавено
изпразване на пикочопроводните пътища /бъбречни
легенчета, уретери, пикочен мехур/. Тази тенденция
се усилва и от натиска на бременната матка върху
пикочния мехур и ректума. Съчетанието на
констипация, хемороиди и фисури в аналната област
причиняват понякога много силна болка при
дефекация. Констипацията може до голяма степен да
се профилактира чрез поемане на прясна храна,
съответно количество течности и ежедневен
двигателен режим - разходки и леки до умерено
тежки физически натоварвания, свързани с домашна
работа или с професията на бременната.
 Застоялият живот или продължителният режим на легло
усилва тенденцията към констипация и уринарен застой. При
невъзможност дефекацията да се регулира само със
съответен хранителен режим и двигателна активност могат
да се приложат някои медикаменти с умерен лаксативен
ефект /дулколакс, перилакс, базилакс/. Очистителни с
драстично действие като Ol. ricini или Mg. sulfuricum не се
препоръчват поради опасност от маточни контракции.
Очистителни клизми могат да се използват в краен случай
при неуспех от медикаментозното лечение. По този начин се
избягва както механичното въздействие на пълния пикочен
мехур върху матката, така и нежеланият застой на урина, към
който бременните са предразположени. Абсолютно
необходимо е спазването на стриктна хигиена в областта на
външните гениталии и аналната област.
 Полов живот. Половите сношения повишават риска от
предизвикване на маточни контракции и са особено опасни при
бременни, предразположени към спонтанни аборти или
преждевременни раждания. Със специална апаратура е
установено, че при оргазъм при бременни трайно се повишава
маточният тонус /продължителна маточна контракция/ с влошаване
състоянието на плода, породено от нарушения в утеро-
плацентарния кръвен ток и хипоксия на плода. При невъзможност
да се преустановят половите сношения бременните трябва да се
посъветват, да се предпазват от прекомерно механично
въздействие върху предната коремна стена /матката/ по време на
coitus. При бременни с генитални кръвотечения от какъвто и да е
произход трябва да се препоръча въздържане от полови
сношения. Половият живот по време на бременност повишава
риска от проникване на инфекция в горните отдели на влагалището
и в цервикалния канал.
 Влагалищни промивки. По начало влагалищните
промивки крият опасност за бременната през
всичките срокове на бременността. Особено опасни
са влагалищните промивки, извършени с балон за
ръчна употреба. Има описани случаи с exitus след
въздушна емболия. Бременността води по правило до
увеличаване на вагиналния флуор, което в повечето
случаи не налага никакво лечение. Не се препоръчват
вани поради опасност от проникване на инфектиран
материал в родилния път.
 Грижи за зъбите и устната кухина. Приетото от
мнозина схващане, че лечението на зъбните
заболявания е противопоказно по време на
бременност не се оправдава от практиката. Напротив,
наличието на кариеси или дори и на леки степени на
гингивити и стоматити е по-неприятно за бременната.
Отлагането на лечението поради наличната
бременност води до задълбочаването на
заболяването и уврежда още повече зъбите и устната
кухина.
 Бременността предразполага към поява на кариеси и
гингивит. Поради това се препоръчва лечение и на най-леките
заболявания на зъбите и на венците още в периода преди
забременяването. По време на бременност всички манипулации
трябва да се извършват със щателно обезболяване.
Използването на медикаменти, съдържащи адреналин, трябва
да се избягва при бременни с повишено кръвно налягане. Ако
лечението изисква по-сериозни интервенции и бременността е
към термин, би трябвало при всеки конкретен случай да се
обмисли дали оперативната намеса не може да се отложи за
периода след раждането. Извън съмнение е фактът, че по-
сериозните оперативни вмешателства в устната кухина,
особено когато са свързани с болкови усещания, повишават
опасността от аборт или преждевременно раждане.
Извършването на стоматологични интервенции с козметична
цел би трябвало да се отложи за периода след раждането.
 Грижи за гръдните жлези и коремната стена.
Абсолютно необходимо е поддържането на добра
хигиена на гръдните жлези - измиване с вода и
сапун. Често на бременните се препоръчват масажи
на гръдните жлези, за да се развие жлезистият
паренхим и да се изтеглят гръдните зърна при
плоски или вдлъбнати зърна. Опитът показва, че
тези процедури имат твърде малък положителен
ефект върху формата на гръдните зърна и върху
отделянето на мляко от гръдните жлези.
Съществува рефлексна връзка между гръдните
зърна и маточната мускулатура. Поради това
“изтеглянето” на гръдните зърна може да повиши
маточната активност.
 Особено неблагоприятни последици може да имат
тези маточни контракции при бременни,
предразположени към спонтанни аборти или
преждевременни раждания. Профилактиката на
рагадите на гръдните зърна и подготовката им за
лактация трябва да започнат едва към края на
бременността, когато появата на нежелани маточни
контракции няма да има толкова неблагоприятни
последици. Масажът на гръдните жлези и на коремната
стена, както и използването на унгвенти /балсами/ с цел
да се ограничи появата на стрии са на практика
безрезултатни. Появата на стрии, както и степента на
тяхната изразеност са в зависимост от прираста на
телесната маса и от степента на разтягане на кожата на
гърдите и на предната коремна стена.
 Прилагане на медикаменти по време на
бременност. Основно правило е да се ограничава
прилагането на каквито и да е медикаменти. При
всички случаи това трябва да става под лекарски
контрол, като се взема под внимание както срока на
бременността, така и естеството на прилагания
медикамент. Част от медикаментите, приложени на
бременната, преминават през плацентата и
въздействат на ембриона и на плода. Много
бременни, а и медицински специалисти подценяват
тази опасност, като считат, че плодът е защитен от
действието на медикамента по пътя на
“плацентарната бариера”.
 Имунизации по време на бременност. Наличието на
бременност е сериозно противопоказание за ваксинация против
рубеола. Останалите рутинно провеждани имунизации не създават
повишен риск за развитието на бременността и плода. Въпросът
за увреждането на плода от рубеолната ваксинация не е изяснен
напълно. Поради това се препоръчва въздържание от рубеолна
ваксинация на жени, при които се очаква забременяване в
следващите 2-3 месеца. По време на бременност заболяването от
полиомиелит протича по-тежко и с повече остатъчни явления
/парализи/. Бременните са по-податливи на инфектиране с
полиомиелитния вирус. Поради това на всички жени, които не са
ваксинирани, е желателно в месеците преди забременяването да
се извърши ваксинация против полиомиелит. Навременната
ваксинация при тези случаи зависи не само от медицинските
специалисти, но и от здравната култура на обслужваното от тях
население.
 При грипни епидемии или при опасност от
поява на такава, бременните трябва да се
ваксинират. Грипният вирус е опасен за
бременната и плода, особено в по-ранните
срокове от развитието му /в ембрионалния
период/. Бронхопневмония като усложнение на
грип се среща по-често при бременни, отколкото
извън бременността.
 Психично състояние по време на бременността.
Емоционалният стрес може да повлияе нормалното
развитие на бременността. Неподходящи за бременните
са и книги, в които се описват тежки усложнения,
свързани с бременността, или случаи с раждане на деца
с уродства. Много важен фактор за доброто психично
състояние на бременната е доверието, което тя има в
медицинските специалисти, които контролират
развитието на бременността. Умственото напрежение и
усиленият умствен труд по време на бременност са
нежелателни и по възможност трябва да се избягват.
 Често срещани при бременните са повишената
раздразнителност, безсъние, лесна физическа и
умствена умора, понижена способност за
концентрация и запаметяване. С цел да се понижи
психичният стрес, свързан с бременността, и да се
постигне по-добро психично равновесие преди
раждането на много места препоръчват в края на
бременността да се организират училища за
бременни, посещение в родилната зала и дори
присъствие на раждане.
 Принос към подобряване на психичното състояние на
бременната и към стабилизиране на нейната нервна
система има и запознаването й с всички промени, които
настъпват в нейния организъм, с развитието на плода
през различните срокове на бременността и с
механизма на раждането. Всичко това е едно от важните
задължения на медицинските специалисти /лекари и
акушерки/, работещи в женските консултации.
Работещите в женските консултации имат неоценим
принос за правилното развитие на бременността и за
опазване здравето на бременната през всички срокове
на бременността.
 ХРАНЕНЕ НА БРЕМЕННАТА

Качеството и количеството на храната,

използвана от бременната /диета/, е от
първостепенно значение както за нейното здраве,
така и за оптималното развитие на плода.
 ХРАНА НЕбременни В повече при В повече при
бременни кърмачки
Енергия /kJ/ 8793 1256 2094
Протеини /g/ 44 30 20
Витамин А /UI/ 5000 1000 2000
Витамин D /mg/ 7,5 5,0 5,0
Витамин E /mg/ 10 2,0 3,0
Витамин B1 /mg/ 1,1 0,4 0,5
Витамин B2 /mg/ 1,3 0,3 0,5
Витамин B6 /mg/ 2,0 0,6 0,5
ВитаминB12 /mg/ 3,0 1,0 1,0
Ac. Folici /mg/ 0,4 0,4 0,1
Фосфор /mg/ 800,0 400,0 400,0
Йод /mg/ 150,0 25,0 50,0
Желязо /mg/ 18,8 Без увеличение Без увеличение
Магнезий /mg/ 300,0 150,0 150,0
Цинк /mg/ 15,0 5,0 10,0
Никотинова киселина /mg/ 13,0 2,0 7,0
Витамин C /mg/ 50,0 20,0 40,0
 Непълноценното хранене и боледуването по време на
бременност намалява телесната маса на новородените.
Ежедневните необходими количества храни за бременни и
родилки са показани в таблицата. Това са препоръки на Food and
Nutrition Board of the National Research Council – USA.
Увеличаването на телесната маса в известни граници е неизбежно
по време на бременността и трябва да се смята като
физиологично явление. Ако то липсва, особено във втори и трети
триместър, дава основание да се приеме, че бременността не
протича в оптимални граници. Изходът на бременността при жени,
които са имали телесна маса в границите на нормата преди
забременяването и са с прираст по време на бременността в
рамките на 9 до 12 кг., имат оптимално развитие на плода и
новороденото. В тази група честотата на усложненията, свързани с
протичането на бременността и развитието на плода, е най-ниска.
 Повишаването на телесната маса по време на
бременност е необходимо, когато е в границите на
нормата. Честотата на новородени с ниска за
гестационната възраст телесна маса е най-висока при
жени, които преди забременяването са били с
телесна маса под 55 кг. и по време на бременността
са повишили телесната си маса с по-малко от 5 кг.
Повишена е перинаталната смъртност и честотата на
преждевременните раждания. При някои случаи
проследяването на бременните в женските
консултации може да открие бързо нарастване на
телесната маса в относително кратки срокове. Това
може да е първият симптом на настъпващо
усложнение на бременността.
 Трябва да се прави разлика между случаите с акутно
повишаване на телесната маса, което е симптом на
усложнение на бременността и случаите с постепенно
повишаване на телесната маса, което е физиологично и влиза
в рамките на неусложненото протичане на бременността. Сега
се приема, че при пълноценно хранене и добре балансирана
диета оптималният прираст в телесната маса при
неусложнена бременност е към 11 кг. Телесната маса се
увеличава предимно през втората половина на бременността
и е със стойности около 400-500 грама седмично.
Безконтролното поемане на храна и неконтролираното
повишаване на телесната маса се отразяват неблагоприятно
върху плода и на практика водят до затлъстяване, което се
възстановява трудно в периода след раждането.
 ЕНЕРГИЯ. При непълноценно хранене на майката плодът
изостава в развитието си, понижени са неговите
компенсаторни резерви, увеличена е перинаталната
заболеваемост и смъртност. Много остаряло и невярно е
схващането, че “бременната трябва да яде за двама”. Вярно
е обаче това, че бременността поставя повишени
изисквания към майчиния организъм и че нарастването на
плода става единствено за сметка на поетата от бременната
храна. Енергията в повече, необходима за цялата
бременност, е от порядъка на 334 960 kJ. Диетата на
бременните трябва да съдържа около 1256 kJ в повече,
отколкото при НЕбременните. При жени, които кърмят,
енергийните нужди нарастват и достигат около 2094 kJ
дневно в повече, отколкото при НЕбременни.
 Голяма част от бременните намаляват двигателната си
активност по време на бременност. Това се отнася особено
подчертано за нашите условия и води до “икономия” на част
от поетата с храната енергия и неоправдано повишаване на
телесната маса за сметка най-вече на натрупване на мастна
тъкан. Заседналият живот, обездвижването и прекомерното
удължаване на почивката на легло са оправдани само в
изключителни случаи при тежки усложнения на
бременността. В нормалния режим на бременната, дори и
при някои усложнения на бременността трябва да има
периоди на изразена двигателна активност, разходки на
открито, ежедневна домашна работа и изпълняване на
професионални задължения, ако те не са свързани с по-
тежък труд и въздействие на производствени вредности.
 Режимът на бременната трябва да се контролира от
медицинските специалисти от женската консултация.
Прекомерното напълняване /затлъстяване/ на бременната
често е свързано и с лош контрол от страна на женската
консултация, която проследява развитието на
бременността. Практиката у нас показва, че макар и с
висока енергийност, храната на голяма част от
бременните е непълноценна. Поемането на големи
количества въглехидрати /десерти, хляб/ и мазнини
повишава енергийността на храната /понякога до 16 800 –
20 940 kJ дневно/. Неизбежна последица от това е
вредното за бременната затлъстяване. Не е възможно да
се определи хранителен режим, който да е валиден за
всички случаи независимо от бита, религиозните и
етническите фактори и естеството на труда на
бременната.
 В най-общи линии при неусложнена
бременност храната на бременната трябва да
включва достатъчно количество белтъчини и
пресни зеленчуци и плодове. Подобна храна е
напълно достъпна за условията у нас. Трябва да
се ограничи до минимум поемането на мазнини и
силно дразнещи храни /подправки/, както и на
препържени и препечени ястия. Най-подходящо
за бременната е задушеното месо. Нуждата от
протеини към края на бременността възлиза на
около 70 до 80 грама дневно.
 Хроничният недоимък на белтъчната храна на бременните
може да доведе до увреждане на ЦНС на плода. Един грам
протеини освобождава около 1 kJ енергия. За нашите условия
основната въглехидратна храна са хлябът и захарта. Те
доставят 60 до 70 % от енергията, налична в дневната храна на
бременните. В някои слоеве на населението въглехидратната
храна е много по-застъпена, отколкото белтъчините. Като
основна причина за това може да се посочи по-ниската цена на
зърнените храни, отколкото на храните от животински произход.
Един g въглехидрати освобождават около 1 kJ. Диетата на
бременните трябва да съдържа 300 до 400g въглехидрати
дневно, т.е. около 5024 до 6700 kJ за сметка на въглехидратите.
При пълноценно хранене дневната храна на бременните
съдържа около 100 g мазнини. Един грам масти освобождават
при изгаряне около 38 kJ енергия. В оптималната за бременните
храна трябва да се съдържат и определено количество
минерали, витамини и микроелементи.
 ХРАНИТЕЛЕН РЕЖИМ ПРИ ПОДРАСТВАЩИ
БРЕМЕННИ. Освен за изграждане и поддържане на
бременността подрастващите имат допълнителна
нужда от храна, необходима за завършване на
растежа им. Основното тук е осигуряване на храна с
по-висока енергийност. Недоимъчното хранене при
тази група бременни крие по-голям риск както за
самата бременна, така и за плода.
 ХРАНИТЕЛЕН РЕЖИМ ПРИ БРЕМЕННИ,
УПОТРЕБЯВАЩИ АЛКОХОЛ. Алкохолът може да се
приеме и като хранителна субстанция, тъй като 1 g
алкохол освобождава при горене 30 kJ енергия. От
друга страна, алкохолът преминава през плацентата
и е типична отрова за незрелите тъкани на ембриона
и плода. Хроничната употреба на алкохол има тежки
последици върху здравето на бременната и
развитието на плода. Поради това при изчисление на
енергийността на поетата от бременната храна
трябва да се отчита и количествата на консумирания
алкохол.
 За нашата страна употребата на алкохол по време на
бременност не е много честа, но наблюденията показват, че
особено при по-младите бременни и при подрастващите
съчетанието на бременност и консумация на алкохол, дори и
до степен на хроничен алкохолизъм, се среща все по-често.
Черният дроб, който е по начало увреден при хронична
употреба на алкохол, се натоварва все повече по време на
бременност. Това повишава риска от поява на клинично
изявена чернодробна недостатъчност. Честото поемане и на
относително малки количества алкохол води до нежелано
затлъстяване както преди забременяването, така и по време
на самата бременност, често се среща белтъчен недоимък
поради лошото и нередовно хранене при хроничните
алкохолички, съчетано с нарушена чревна резорбция.
 ТЮТЮНОПУШЕНЕ И БРЕМЕННОСТ.
Тютюнопушенето уврежда развитието на
плода, смущават утеро-плацентарния обмен и
нарушават храненето на плода. При
хроничните пушачки са по-чести случаите с
изоставане в развитието на плода и случаите
със спонтанни аборти и мъртвораждания.
Наблюдения на голям контингент бременни,
които пушат от дълги години, показват, че
средната телесна маса на новородените при
тях е с около 350 до 400 g по-малка от това на
НЕпушачките.
 По-чести са усложненията и по време на раждане,
дължащи се на увреждане на дихателната и сърдечно-
съдовата система на бременните. За съжаление все
повече жени още от млада възраст са пристрастени към
употребата на алкохол и към тютюнопушене и
продължават да пушат и по време на бременност.
Борбата срещу тези вредни за бременната и плода
навици не може да е дело само на медицинските
специалисти – лекари, акушерки, медицински сестри и
други. Това е социално явление, борбата с което трябва
да е дело на цялото общество.