6-Предлежание и изпадане на пъпна връв и дребни плодни части

Предлежание на пъпна връв и дребни плодни части представлява палпиране на

пъпна връв или дребни части на плода (крачета или ръчички) по време на бимануално
вагинално изследване при запазен околоплоден мехур.
Пролапс (изпадане) на пъпна връв и дребни плодни части представлява изпадане на
конволут от пъпна връв или дребни части на плода пред предлежащата част, в
цервикалния канал или влагалището при разкъсан околоплоден мехур. В някои случаи
пролабиралите части се подават пред вулвата.
 Предлежание и пролапс на пъпна връв – среща се веднъж на 300 раждания,
като честотата им е по-голяма при многораждалите.
Разновидности на предлежанието на пъпната връв:
 -пъпната връв стои до предлежащата част (глава, седалище, рамо, крачета) и не
се палпира при вагинално изследване.
 -пъпната връв се спуска до нивото на прeдлежащата част, а понякога застава
пред нея и при вагинално изследване се палпира.
При нормално протичаща бременност налице е плътен контакт на предлежащата част
на плода до маточните стени (пръстен на съприкосновение), което прави невъзможно
както предлежанието, така и пролапса на пъпна връв. Всички причини, водещи до
недостатъчно плътен контакт между предлежащата част и входа на таза, или които
пречат на слизането на предлежащата част в таза, предразполагат към предлежание и
пролапс на пъпна връв, а именно:
o преждевременно раждане

o дълга пъпна връв

o тесен таз

o nоради невъзможност главата на плода да слиза към входа на таза

o неправилни предлежания - напречно, косо.

o ниско прикрепена плацента

o акушерски операции, съчетани с промяна на положението на плода

o верзио

o многоплодна бременност, особенно след раждане на първия близнак

o hydramnion
Диагноза; Предлежание или пролапс на пъпна връв се открива при бимануално
вагинално изследване. Също така, ако в хода на нормално протичащо раждане настъпи
рязко влошаване на сърдечната дейност на плода, се мисли за пролапс на пъпна връв.
Липсата на пулсации на пъпната връв, говори за предстояща или настъпила смърт на
плода. Важното е да се долавят пулсации в паузите между контракциите.
Притискането на пъпната връв води до остра хипоксия. Найсилно е притискането
между os pubis и главата на плода. Притискане към задната стена на матката е по-
трудно да стане поради изпъкналия промонториум. Пъпната връв може да се притисне
и при определено положение на бременната – такъв риск съществува при всяка
бременност и не може да бъде предвиден.

Поведение
 ако няма индикации за спешно родоразрешение при запазен околоплоден мехур
 лягане в странично положение (на обратната страна, в която е открита
предлежащата пъпна връв), като таза трябва да е над нивото на fundus uteri
 предлежащата част под тежестта си отива нагоре. Тези мероприятия са временни и
се прилагат до взимане на решение за начина на родоразрешение.
 околоплодния мехур се разкъсва на върха на контракциията, като акушера държи
ръката си във влагалището на бременната с цел по-бавно изтичане на
околоплодната течност.
 в периода между контракциите пролабиралата пъпна връв се репонира обратно.
 при пълно разкритие и глава на изхода на таза – изходяш форцепс.

 ако пролапса се открие по-рано и при липса на тежко увреждане на плода –

цезарово сечение (предотвратява травматичните увреждания при бързата
екстракция на плода с форцепс или при мануална екстракция при седалищно
предлежание). Също така, рисковете за плода са по-малки защото не се чака
разкритие и спускане на прилежащата част.

Причини – същите, както при предлежание и изпадане на пъпната връв –

недостатъчно плътен контакт между входа на таза и предлежащата част.