Цветанка Петкова фак.но 117847 гр.

11

Статични заболяаванич на женските полови органи

Вътрещните женски полови органи са разположени в пределите на малкия таз.Те имат своя
нормална анатомична позиция,която се осигорява от специялен потдържащ апарат.При
нарушаване на неговия интегритет или увреждане на функцията му настъпват отклонения от
нормалното им положения.Тези отклнения представляват патологични процеси който се
появяват както под формата на различни видими анатомични дефекти, така и чрез
разнообразни субективни оплаквания или функционални нарушения от страна на въвлечените
и съседните им органи и структори.

Промени в положението на матката са възможни по отношение на:

 позицията и спрямо страничните тазови стени:ante-,retro-,lateropositio

 ориентацията и във съгитална плоскост (ъгъла между оста на матката и оста на

влагалището/или ъгъла между маточното тяло и маточната
шиика):ante-,retro-,lateroversio

 собствената и надлъжна ос (завъртане или матката спрямо шииката):rotatio uteri,torsio

uteri

 положението и във вертикална плоскост(издигане или спадане):descensus et prolaps

uteri et vaginae

Гениталният пролапс е понятие, което обединява няколко статични заболявания на женските

полови органи. Причината е недостатъчност на поддържащия апарат на матката и тазовото
дъно. Терминът включва няколко анатомични промени на гениталиите: спадане на предна
и/или задна влагалищна стена, спадане на матката, спадане на уретрата и Дъгласовото
пространство.

В зависимост от засегнатата анатомична структура гениталният пролапс се разделя на

няколко вида:

 Уретроцеле – спадане на уретрата и мехурната шийка и херниирането им във

влагалището поради отслабване на поддържащите ги връзки.
 Цистоцеле – хернииране на пикочния мехур (задната му стена) във влагалището.
Състоянието може да се комбинира с уретроцеле. Терминологично се означава
като цистоуретроцеле.
 Ректоцеле – хернииране на ректума към влагалището поради отслабване или
разкъсване на ректовагиналната преграда или поради разтягане на задната влагалищна
стена. Нарича се още спадане на задна влагалищна стена. Клинично се проявяват с
подутина и чувство за пълнота във влагалището, затруднение при дефекация, което се
преодолява с избутване на ректума с пръст през влагалището.
 Ентероцеле – пролабиране на дъгласовото пространство и неговото съдържимо
(коремни органи) във влагалището. Среща се по-често при жени във менопауза и след
хистеректомия. 
 Десцензусът на матката се проявява с дискомфорт, болки в кръста, чувство за
чуждо тяло във влагалището (това е спадналата маточна шийка). При пролапс се създават
условия за декубитални разязвявания и кървене от триенето на органите в кожата на
краката на жената. Уринирането е значително затруднено, а в някои случаи се стига и
до хронично задържане на урина.

Лечение: Зависи от възраста на пациентката,общото състояание и придружаващите

заболявания,неопходимоста от спазване на репродуктивната функция,коитална функция и
степента на пролапса.

При млади жени и при липса на сингнификантни симптоми препоръчва се въздържане от

активни намеси.Прилагат се лечебна физкултура,песари(издигане на матката по време на
бременост и правилна инволюция на тъканите след бременност) и естрогени.Ако се
наложи оперативна намеса тя включва:предна влагалищтна пластика(апликация на
фацията на Halban под пикочния мехур и сфинктерография),задна влагалищна
пластика(леваторопластика-пришиване на мускулите на тазовото дъно но без прекалено
стесняване на влагалището). При жени с испълнени репродуктивни функции над 40
годишна възраст се прави влагалищрна хистеректомия по Mayo с предна
влагалищтна пластика.При възрастни постменопаузални жени предвид оперативната
смъртност се преминава към конзервативното лечение като се исползват песарите
на Hoge и Smith като най-използван е кърглия песар.Той се въвежда във
влагалищетп косо и се потавя върху шенкелите на m.levator ani.Променя се всяка
година като трябва да се спазва и хигиена с промивки с слаби антисептични
разтвори и внасяне на естрогени за подобряване на трофиката на влагалищната
лигавица. Ако не се спазва хигиена може да настпат усложнения като
улцераций,намалена влагалищна чувствителност и инкарнация ако не се сменя
редовно песара.Ако няма жената придружаващи заболчвания се прилага оперативно
лечение:влагалищна хистеректомия и предна и задна влагалищна пластика.

 Възможни са рецидиви!