Мозъчен инсулт.

Исхемичен Мозъчен Инсулт

Лекция №4 Нервни Болести 4-ти курс
Студенти по Медицина
Ключови послания
1. Най-важната клинична особеност на мозъчния инсулт е остро настъпил
огнищен неврологичен дефицит.
2. ТИА /транзиторна исхемична атака/ се отличава с преходен огнищен
неврологичен дефицит / трае мин. До часове, не повече от 24ч./, но е е
алармиращ инцидент за повишен риск от настъпване на мозъчен
инсулт.
3. Най-важният модифицируем рисков фактор за настъпване на мозъчен
инсулт е артериалната хипертония.
4. Уточняването на етиологията на мозъчния инсулт е ключов фактор за
лечението в острия стадий и провеждането на ефективна вторична
профилактика.
5. Основните видове исхемичен мозъчен инсулт са:
a. Атеротромботичен, причинен от руптура на атеросклеротична
плака;
b. Кардиоемболичен, при пациенти с ППМ;
c. Лакунарни, при болест на малките съдове
d. Други причини за мозъчен инсулт: артериална дисекация,
хиперкоагулабилитет, злоупотреба с непозволени субстанции,
инфекциозни/възпалителни състояния.
6. Неконтрастна компютърна томография е златен стандарт в
диагностиката за изключване на хеморагия или тумор /не
диагностицира исхемичен инсулт!/.
7. Преценката за провеждане на специфично лечение с интравенозна
тромболиза се основава на информацията за начало на инсулта/
точния час на възникване на симптомите/.
8. Клиничното влошаване в острата фаза на инсулта се асоциира с оклузия
на голям съд, развитие на мозъчен оток с вклиняване или хеморагична
трансформация на инфаркта.
9. Единственото одобрено специфично лечение, което подобрява
клиничния изход от исхемичен мозъчен инсулт, е интравенозното
 приложение на интравенозен тъканен плазминоген активатор (IVtPA) в
терапевтичен прозорец- до 4.5 часа от възникване на симптомите.
10. Diffusion-weighted MRI се препоръчва в случаите, когато не е известно
началото на мозъчния инсулт, най-често това са т.н. инсулти при
събуждане /wake-up strokes/.
11. КАТ и МРТ ангиограмите се прилагат за доказване на етиологията на
мозъчния инсулт: артериална тромбоза, дисекация или стеноза на
артериален съд.
12. Симптомната каротидна стеноза налага интервенционално лечение,
асимптомните каротидни стенози не.
13. При кардиоемболичните инсулти, причинени от ППМ, провеждането
на антикоагулантна терапия намалява риска от последващи инсулти в
60%