Катедра по обща и клинична патология

ПАТОЛОГИЯ НА
НЕРВНАТА СИСТЕМА

Медицински факултет
Тракийски университет
 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС
ИСХЕМИЯ
1. Глобална исхемия – получава се при понижаване на АКН под 45
mmHg и намаляване на мозъчния кръвоток.
Етиология. Шок, продължителна хипотензия, ЧМТ, субарахноидални
кръвоизливи.
Макроскопски. Мозъчен оток с изглаждане на релефа и вклиняване.
Кората става бледа, настъпва невронална смърт и астроцитарна
пролиферация.

2. Регионална исхемия / мозъчен инфаркт / - ограничена тъканна

некроза в следствие исхемия, съдово запушване, др.
Етиология. Тромбоза, тромбоемболия, релативна исхемия, закрита
ЧМТ.
Разделят се на анемичен и хеморагичен мозъчен инфаркт.
 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС
3. Исхемия/ артериална хипертония
• лакуни – микрокисти 0,2 – 15 мм в базалните ганглии, таламуса и понса
причинени от запушване на артерии;

• субкортикална левкоенцефалопатия /болест на Binswager /

характеризира се с дифузна демиелинизация или аксонална
дегенерация на бялото мозъчно вещество на ГМХ;

• хипертензивна енцефалопатия – малигнена хипертония –

фибриноидна некроза на артериолите, перивазални хеморагии и
микропсевдо кисти около съдовете.
 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС

Лакунен инфаркт в понса – микроскопски

изглед

Лакунен инфаркт в понса

 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС

Билатерален – върхов и
латерален мозъчен инфаркт

Типичен изглед на остър

инфаркт на мозъка
 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС

Тромбоза на вътрешна
каротидна артерия –
макро/микроскопски изглед
 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС

Инфаркт на фронталния лоб

с формиране на кистична
кухина.
 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС
МОЗЪЧНИ КРЪВОИЗЛИВИ
1. Масивни хеморагии – колекции от кръв в мозъчния паренхим с
размери минимум 3 см за хемисферите, 2 см за малкия мозък и 1 см за
ствола.

Етиология. Артерилна хипертония, алергични васкулити, ЧМТ.

Макроскопски. Различаваме латерални / в путамен и латерално от него/

и медиални /в таламуса и n.pallidus /. Те са добре ограничени – тип
хематом.

Микроскопски. Първите 2-4 дни след кръвоизлива се натрупват

макрофаги, неутрофили. По-късно се образува псевдокиста с
глиофиброзна стена с ръждивокафяв цвят.
 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС
 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС

Масивен мозъчен кръвоизлив

Латерален мозъчен
кръвоизлив в путамена
 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС
2. Точковидни мозъчни кръвоизливи / purpura cerebri /
Етиология. Кръвни заболявания, шок, мастна емболия, хеморагична
диетеза, интоксикация с тежки метали, СО, инфекциозни болести и
други.
Макроскопски. Точковидни кръвоизливи с диаметър 2-3 мм.
 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС
3. Субарахноиден кръвоизлив – натрупване на кръвна колекция в
субарахноидалното пространство.

Етиология. Руптура на аневризма или малформация, васкулити,

левкемична менингеоза, антикоагулантна терапия.

Макроскопски. Аневризмите са от два типа:

• торбовидни – 95% от всичките, локализирани в предната комуницираща
артерия;
• фузиформени – по-чести в базиларната и вертебралните артерии.
 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС
Билатерален субарахноиден
хроничен хематом

Руптурирала аневризма –
субарахноиден кръвоизлив
 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС

Субарахноиден кръвоизлив

Торбовидни аневризми
 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС
ОБЩИ НАРУШЕНИЯ НА КРЪВНАТА И ЛИКВОРНАТА ЦИРКУЛАЦИЯ

1.Мозъчен оток
• вазогенен;
• цитогенен;
• интерстициален;
Макроскопски. Увеличен обем и тегло на мозъка, изгладен релеф,
стеснени бразди. Мозъчните вентрикули са цепковидни, при напредване
на процеса се получава оточна некроза на бялото вещество.
 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС
 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС
2. Хидроцефалия – патологичен процес при който има увеличение на
обема на ликворните пространства и силно разширение на вентрикулите
поради нарушен баланс на ликворното образуване и абсорбцията.

Видове:
• некомуницираща – млформации, вътреутробни инфекции, абсцеси;
• комуницираща – често при папилом на pl.chorioideus;
• хидроцефалия ex vacuo – в следствие атрофия на мозъка;
 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС
 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС
3. СПВЧН – увеличение на ликворното налягане над 200 мм воден или
над 15 mmHg стълб в странично положение.
Етиология. Мозъчен тумор, абсцес, хеморагия, др.
Макроскопски. Мозъчно вклиняване – херниране при което пролабират
части от мозъка през отвори на черепа или през гънка на dura mater.
Видове.
• малкомозъчно вклиняване – тонзилите на малкия мозък се вмъкват в
големия тилен отвор;
• темпорално /субтенториално / - долната темпорална гънка се вмъква
през тенториума и притиска мезенцефалона и задната мозъчна артерия;
• субфалксово /цингуларно/ - при него gyrus cinguly хернира под falx
cerebri;
• горно малкомозъчно вклиняване – част от vermix и краниалната
малкомозъчна кора пролабират през тенториума в средната черепна
ямка;
 ЦИРКУЛАТОРНИ
РАЗСТРОЙСТВА НА ЦНС

Малкомозъчно вклиняване

Темпорално вклиняване
 ИНФЕКЦИОЗНИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА НС
МЕНИНГИТИ

- възпаление на лептоменингите с набиране на ексудат в

субарахноидалното пространство.
Етиология. Разделят се на бактериални, вирусни, специфични / ТВС,
lues, микози/
Описание.
• вирусни менингити – серозни, дифузни, Ly в ликвора;
• бактериални менингити – гнойни, конвекситет + базални ганглии;
• грануломатозни – ТВС – базален-пихтиест;
Sp.palida – базален – млечнобял;
микози – базален – грануломи;
• хроничен неспецифичен – полиетиологична генеза, базален, плътни
некротични менинги с кисти;
 ИНФЕКЦИОЗНИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА НС

Aspergillus
 ИНФЕКЦИОЗНИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА НС
ЕНЦЕФАЛИТИ
- възпаление на мозъчното вещество с фокални гнойни-некротични
промени.
Етиология. Както при менингитите.
а/ бактериални - мозъчен абсцес;
- дифузен емболичен гноен енцефалит;
б/ вирусни енцефалити – причиняват се от невротропни вируси, които
достигат хематогенно, чрез виремия или периневрално;
Микроскопски. Клетъчна алтерация, присъствие на макрофаги и
лимфоцити; глиална пролиферация;
Поява на вътреядрени включения които са 2 типа:
тип А – еозинофилни, хомогенни със светло хало;
тип В – множествени малки без хало;
 ИНФЕКЦИОЗНИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА НС

Мозъчен абсцес
 ИНФЕКЦИОЗНИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА НС

Herpes simplex virus инфекция

 ДЕМИЕЛИНИЗИРАЩИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЦНС
МУЛТИПЛЕНА СКЛЕРОЗА
- хронично неврологично заболяване с рецидивиращ ход, проявява се с
демиелинизация в ЦНС под формата на глиосклеротични плаки.
Етиология. Предполага се вирусна етиология, интоксикация с тежки
метали, автоимунни реакции.
Патоморфология. Рязко ограничени плаки на демиелинизация. Делят се
на:
• хронични неактивни плаки;
• свежи активни плаки;
• плаки сенки;
В бяломозъчното вещество на ГМХ , в ствола на IVти вентрикул,
малкомозъчните крачета и продължават в гръбначния мозък. Засяга се
и зрителният нерв.
Свежите плаки са бледорозови, зърнисти и меки.
Хроничните плаки – рязко ограничени, без блясък, консистенция
подобна на гума.
 ДЕМИЕЛИНИЗИРАЩИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЦНС
 ДЕМИЕЛИНИЗИРАЩИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЦНС
 ДЕМИЕЛИНИЗИРАЩИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЦНС
БОЛЕСТ НА ALZHEIMER
Етиология. 5-10% се предава автозомно-доминантно,; асоциирана е с
болестта на Даун, отношение има и супероксиддисмутазната активност.

Макроскопски.
Екстремна атрофия на челни, темпорални и париетални дялове с
дифузен характер. Теглото на мозъка спада.

Микроскопски.
Загуба на кортикални неврони до 30-40%, силно редуцирана
синаптогенеза и невронна дегенерация, проявена в следните форми:
• невритни плаки;
• грануловакуолерна дегенерация;
• телца на Hirano;
 ДЕМИЕЛИНИЗИРАЩИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЦНС
 ДЕМИЕЛИНИЗИРАЩИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЦНС
БОЛЕСТ НА PARKINSON
- включва спектър от болести, които се манифестират с брадикинетично-
хипертоничен синдром.
Най-чести са:
• идиопатичен паркинсонизъм;
• постенцефалитен паркинсонизъм;
 НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИ
ТУМОРИ НА ЦНС
МЕНИНГЕОМ
- представлява тумор на мозъчните обвивки свързан с dura mater
обичайно разположен по конвекситета.

Макроскопски.
Има окръглена форма, като повърхността му е неравна, а
консистенцията плътна. Има слабобелезникава повърхност.

Микроскопски.
Изграден от еднообразни овални или полигонални клетки аналогични на
ендотелните кл. на мозъчните обвивки. Ядрата са окръглени, уголемени
с нежен хроматин. Съдовете на тумора са от зрял тип понякога с
натрупан хиалин.
НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИ
ТУМОРИ НА ЦНС
 НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИ
ТУМОРИ НА ЦНС
ГЛИОБЛАСТОМ
- представлява слабо диференциран ембрионален тумор, чиито клетки
наподобяват клетките на астроглиалния ред.

Макроскопски.
Има наличие на инфилтративен растеж. Често обхващата изцяло едната
ГМХ и се прехвърля и върху другата. Срезната повърхност е осеяна с
много полета с кръвоизливи, обширни зони на коагулационна некроза.

Микроскопски.
Наричат го още мултиформен поради голямото разнообразие на клетки.
• Мултиформен глиобластом – състои се от гигантски многоядрени
“чудовищни” клетки и малки уни- и мултиполарни окръглени клетки.
Наблюдават се некротични полета и характерни псевдопалисади.
• Глиосарком – малигнена трансформация и индуцирана фибробластна
пролиферация.
НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИ
ТУМОРИ НА ЦНС
 НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИ
ТУМОРИ НА ЦНС
МЕДУЛОБЛАСТОМ
- също представлява слабо диференциран ембрионален тумор, който се
локализира по вермиса на церебелума откъдето инфилтрира малкия
мозък или IV вентрикул. Характерен за детската възраст.

Макроскопски.
Еднородна бледорозова туморна маса. Обикновено мековата
консистенция. Рядко образува кисти.

Микроскопски.
Мономорфна картина с малки, окръглени и овални клетки, оскъдна
цитоплазма и овално ядро. Често клетките са като “псевдорозетки”. Има
чести митози, но обширни некрози тук не са характерни. Бързо
метастазира.

Електронномикроскопски.
В клетките богати на митохондрии се откриват снопчета от
глиофибрили.
НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИ
ТУМОРИ НА ЦНС