61.

Тумори на централната нервна система

Произлизат от неврони, невроепител, глия, периферни и черепномозъчни нерви, мозъчни обвивки,
съдови структури.
Астроцитом – глиален тумор, предимно в бялото в-во на крайномозъчните хемисфери. Паренхимът е от
зрели астроцити. Различаваме протоплазматичен астроцитом (мн глетки, малко глиофибрили, мек) и
фибриларен астроцитом (малко клетки, мнного глиофибрили, плътен)
Мултиформен глиобластом – в дълбоките части на крайномозъчните хемисфери, преминава в
срещуположната хемисфера по corpus callosum. Микро: в зависимисот от глетките бива фузиформен,
мултиформен и кръглоклетъчен.
Олигодендроглиом – в бялого в-во на големите полукълба. Паренхим от малки, кръгли
лимфоцитоподобни клетки с тъмни ядра и цитоплазматичен пояс.
Епендимом – от епендимните клетки и супемендимната глия на мозъчните стомахчета. Микро: овални,
светли клетки. Бива три типа: клетъчен (с образуване на розетки около каналчета и лумени); епителен
(подреждане на клетките около съдовете, с образуване на светла безядрена зона около съда);
миксопапиларен; Клетките са с много реснички и микровили, свързани са с десмозоми
Папилом на plexus choroideus – от покривните клетки на хороидните сплетения. Типично устройство на
папилом
Медулобластом – злокачествен, неизяснен произход. Среща се най-често по средната линия на малкия
мозък, във вермиса и 4-тото стомахче. Микро: недиференциирани клетки, хиперхромни ядра, оскъдна
цитоплазма.
Менингеом – доброкачествен, произхожда от менингоцитите. Локализация: близо до венозните синуси
на dura mater, около sinus sagittalis superior. Микро: овални клетки, наредени като люспи на луковица
(една около друга). Образуват гнезда и повлекла, в ц-ра на които има кръвоносен съд, хиалинни
отлагания и калциеви соли.
Неврином – от Швановите клетки. Най-често – м/у моста и продълговатия мозък (неврином на слуховия
нерв). Микро: източени клетки, групирани в снопчета. Ядрата са като дъски на ограда (палисадни).