II.

Нервна система и сетивни органи

Тема 30. Междинен мозък - хипоталамус.
Хипоталамусът, hypothalamus, се разполага базално (вентрално) спрямо таламуса. Има форма
на конус, насочен с върха си надолу. При сагитален пререз всяка половина на хипоталамуса има
триъгълна форма с основа, сраснала с вентралната повърхност на таламуса. Границата между
таламус и хипоталамус е sulcus hypothalamicus, който има очертание на разтегната, хоризонтално
разпложена буква S. Браздата е еквивалент на sulcus limitans на ембрионалната нервна тръба;
следователно хипоталамусът произлиза от базалната плочка на тръбата.
По базалната повърхност на главния мозък се виждат част от образуванията на хипоталамуса.
Напред той се ограничава от chiasma opticum, латерално от tractus opticus (зрителния път), а назад -
от corpora mammillaria. Към хипоталамуса спадат следните анатомични образувания: преоптичното
поле - area preoptica; chiasma opticum (кръстовище на зрителните нерви); tractus opticus (зрителен
път); сивата върга - tuber cinereum; фунията - infundibulum; мамиларните тела - corpora mamillaria;
хипофизната жлеза - hypophysis (glandula pituitaria).

• Chiasma opticum
- Бяла правоъгълна плочка, разположена под остър ъгъл спрямо хоризонталната равнина
(отговаря на ъгъла на външния нос)
- Тук се кръстосват само част от влакната на зрителните нерви.
- Функционално принадлежи към зрителната проводна система.
• Tractus opticus
- Принадлежи към зрителната проводна система
- Представлява бяла лента, ограничаваща латерално хипоталамуса.
• Infundibulum
- фуниевидно източване базално на сивото вещество на хипоталамуса като върхът на фунията
се уплътнява и се нарича дръжка на хипофизата, за която е прикрепена жлезата.
- образува дъното на III вентрикул.
• Tuber cinereum
- Представлява издутата предна стена на инфундибулума, която има тъмносин цвят.
- В средата се намира малко възвишение, eminentia mediana.
- Сивото му вещество е организирано в ядра, nuclei tuberales.
• Corpora mamillaria
- Две полусферични, добре изпъкващи бели телца, разположени в най-задната част на
хипоталамуса, непосредствено пред substantia perforata interpeduncularis.
- Във вътрешността им се намират сиви ядра - медиални и латерални.
• Area preoptica
- Областта, разположена напред (челно) от chiasma opticum до lamina terminalis и commissura
anterior
- Произхожда от крайния мозък, но функционално е звързана с хипоталамуса.
- В нея се намира група преоптични ядра.
Хипоталамусът е изграден от централно сиво вещество, което е организирано във вид на ядра,
на брой около 35, много от които не са добре морфологично обособени. Структурно и функционално
сивото вещество на хипоталамуса може да се раздели в два плана: медиолатерален и преднозаден
(вертикален).
В медиолатерален план, сивото вещество се разделя на латерална и медиална зона от
fasciculus mamillothalamicus и columnae fornicis (pars tecta).

• Mедиалната зона, area hypothalamica medialis, представлява латералната стена на III

вентрикул и затова се нарича перивентрикуларна зона
- Съставена от перивентрикуларно сиво вещество, substantia grisea periventricularis, което е
рострално продължение на централното сиво вещество от мозъчния дънер.
 • Латералната зона, area hypothalamica lateralis, представлява останалата
(паравентрикуларна) част от сивото вещество на хипоталамуса.
В преднозаден план сивото вещество на хипоталамуса се разделя на три области: предна,
междинна и задна.

• Предната област, regio hypothalamica anterior, се разполага над кръстовището на зрителния

нерв (chiasma opticum) и включва area preoptica. В областта се намират две много добре
отграничени ядра - nucleus supraoptius и nucleus paraventricularis, по-слабо очертани - nucleus
suprachiasmaticus, nucleus hypothalamicus anterior, както и ядрата на преоптичната зона -
nucleus preopticus lateralis et medialis.
- Nucleus supraopticus е разположено над chiasma opticum в area hypothalamica lateralis.
- Nucleus paraventricularis е разположено в area hypothalamica medialis в перивентрикуларното
сиво вещество.
Двете ядра са съставени от големи неврони, които в цитоплазмата си имат секреторни гранули -
секреторни неврони. В nucleus supraopticus - синтезират и секретират пептида вазопресин
(антидиуретичен хормон), а в nucleus paraventricularis - пептида окситоцин, свързани с пренасящия
протеин neurophysin, тези хормони се транспортират по аксоните на невросекреторните клетки до
неврохипофизата. Оттук те постъпват в кръвната циркулация чрез аксовазални синапси. Аксоните
образуват плътен сноп (дръжката на хипофизата), tractus hypothalamohypophysialis, който съдържа
супраоптикохипофизарни и паравентрикулохипофизарни влакна.
- Nucleus suprachiasmaticus се намира дорзално от зрителното кръстовище. Ядрото получава
директни аферентни влакна от ретината и индиректни от латералното коленчато тяло.
Еферентните влакна достигат до nuclei tuberalis на хипоталамуса и септалния комплекс.
Ядрото играе роля на ендогенен часовник на мозъка, който регулира биологичните ритми като:
събуждане - заспиване, нагласяне на функциите на организма към цикъла ден - нощ,
регулиране на телесната температура, хормоналната секреция и др. Чрез него зрителната
система участва в регулацията на поведението и ендокринната ритмичност.
- Nucleus preopticus lateralis et medialis се разполагат в area preoptica. Участват в регулиране
секрецията на гонадотропни хормони оот предния дял на хипофизата.
• Междинната област, regio hypothalamica intermedia, включва централния участък от сивото
вещество на страничната стена на III вентрикул. В тази зона се разполагат едно под друго от
дорзално към вентрално следните ядра: nucleus dorsomedialis, nucleus ventromedialis, nucleus
infundibularis (arcuatus). Те са съставени от малки овални клетки, които синтезират и секретират
освобождаващи и инхибиращи хормони, наречени рилизинг фактори. Чрез аксоните на тези
клетки хормоните попадат в порталната хипоталамохипофизарна венозна система и чрез нея
достигат аденохипофизата, като стимулират или инхибират синтеза и секрецията на хормони
от този дял на хипофизната жлеза.
• Задната област, regio hypothalamica posterior включва:
- Ядрата на corpora mamillaria:
Nucleus corporis mamillaris lateralis е по-малкото и до него достигат аферентни влакна от
хипокампалната формация чрез свода, fornix (tractus hypocampomamillaris).
Nucleus corporis mamillaris medialis е по-голямо и от него изхождат еферентни влакна,
организирани в дебело снопче, fasciculus mamillaris princeps. Една част от еферентните влакна
достигат до предната група ядра на таламуса, nuclei anteriores thalami, формирайки снопче, fasciculus
mamillothalamicus (на Vicq d'Azyr). Другата част отиват до ядрата на мозъчния ствол - fasciculus
mamillotegmentalis.
- Nucleus hypothalamicus posterior е разположено в дорзалната част на regio hypothalamica
posterior. Изпраща еферентни влакна към вегетативни центрове в мозъчния ствол и
гръбначния мозък, като по този начин регулира функциите на вътрешните органи и
сърдечносъдовата система.
 Хипоталамусът има сложни реципрочни връзки с различни части на ЦНС. Установени са връзки
с ретикуларната формация на мозъчния дънер, централното сиво вещество на тегментума, структури
на лимбичната система, таламуса, префронталния кортекс.
Хипоталамусът участва в регулирането на редица основни функции на организма. Шерингтон
нарича хипоталамуса главно ядро на вегетатичната нервна ссистема, поради контрола на редица
вегетативни функции:
1) Осъществява ендокринен контрол чрез рилизинг факторите,
2) Oсъществява невросекрецията и общи висцерални ефекти върху сърдечно-съдовата,
дихателната, храносмилателната системи.
3) В ростралните зони се стимулират парасимпатикови ефекти, а в каудалните - симпатикови.
4) Хипоталамусът контролира телесната температура като в ростралната му област се намира
антиповишаващ център, който стимулира вазодилатацията, изпотяването, ускоряване на
дишането, намаляване на топлопродукцията. В каудалната област се намира антипонижаващ
център, който стимулира вазоконстрикцията, повишаване на топлопродукцията.
5) В латералната зона се намира център на глада и жаждата, а в медиалната - център на
пресищането.
6) Сексуалното поведение и репродукцията се контролират чрез регулиране секрецията на
гонадотропните хормони.
7) Регулиране биологичните ритми в организма като сън и бодърстване, хормоналната активност,
терморегулацията, функциите на вътрешните органи в режим ден - нощ.
8) Чрез връзките си с лимбичната система, участва и във формиране на емоционалното
поведение на индивида - страх, ярост, радост, удоволствие, отвращение.