Вегетативна

нервна система
1.Функции
– инервира вътрешните органи, потните жлези, сърцето,
кръвоносните съдове, мускулите на космите в кожата

-контролира храносмилането, дишането, кръвообращението,

обмяната на веществата, секрецията, водно-солевия баланс,
постоянството на телесната температура, размножаването.

– някои нейни функции може да се влияят от емоционалното

състояние и като резултат да се получи сърцебиене, потни
длани, пребледняване, повишено кръвно налягане, сухота в
устата, повишена активност на червата и пикочния мехур.

-нервните пътища са двуневронни

 Нервна
система
на
човека

Соматична Вегетативна
нервна нервна
система система

Сензорен Двигателе
Симпатиков Парасимпати-
отдел: н отдел:
отдел: ков отдел:
възприема контроли-
ускорява забавя
информа- ра двига-
функциите; функциите;
ция от вън- телната
активира отпуска
шната активност
тялото тялото
среда
2.Устройство:
включва симпатикова и
парасимпатикова ВНС, като
всяка от тях има централна и
периферна част.

В централната част се намират

клетки, чиито аксони достигат
до вегетативни ганглии /извън
ЦНС/ в шията, гръдния кош и
коремната кухина.
Те се свързват с неврони,
които обрауват вегетативни
нерви достигащи до
вътрешните органи, сърце,
кръвоносни съдове,жлези и
мускулите на космите.
3. Особености на ВНС:

а/ неволева; автономна
-функционира самостоятелно, дори и в състояние на
безсъзнание
-някои функции, може да се повлияят от човешките
преживявания.

б/ вегетативните нервни влакна провеждат по- бавно

нервните импулси, защото са по - тънки от влакната на
соматичната НС и в периферната им част липсват
миелинови обвивки.
в/нервният импулс достига до реагиращият орган,
преминавайки през два последователни неврона,
свързани във вегетативен възел
-тялото на първия неврон е в ЦНС, а аксонът му
завършва във вегетативния възел
- тялото на втория неврон е във вегетативния
възел, а аксонът му стига до реагиращият орган
4. Части на вегетативната
нервна система
а/симпатиков дял
-централна част от
неврони в страничните
рога на гръбначния мозък,
в сегменти от първи
гръден до втори поясен.

-периферна част от възли

и вегетативни нервни
влакна, които образуват
двойна колона от двете
страни на гръбнака
-нервни влакна, които излизат от вегетативните възли
а някои образуват в коремната и тазовата кухина
сплитове: слънчев сплит и тазов сплит
б/парасимпатиков дял

-централна част от
парасимпатикови ядра в
продълговатия мозък,
средния мозък и
варолиевият мост, както и в
кръстцовите сегменти на
гръбначния мозък

-периферна част от нервни

влакна, нервни възли
разположени по стените на
вътрешните органи и от
вегетативни нервни влакна
навлизащи във вътрешните
органи.
-парасимпатиковите
нервни влакна се
движат заедно с
черепномозъчни и
гръбначномозъчни
нерви; блуждаещият
нерв, който води
началото си от продъл-
говатия мозък е най
важният нерв със
смесено участие
5. Функции:
-контролират се от подхълмието на междинният
мозък
-имат предимно противоположно действие
 Симпатикусът мобилизира тялото: ускорява сърдечната
дейност и дишането, повишава телесната температура,
стеснява съдовете и така се повишава кръвното налягане,
понижава се перисталтиката на стомаха и червата,
разширява се зеницата.

Парасимпатикусът от своя страна усилва активността на

стомаха и червата и засилва секрецията на слюнчените
жлези, забавя сърдечната дейност, понижава кръвното
налягане, понижава дихателна активност, стеснява
зеницата.

Чрез тези части се контролира изпразване на пикочен

мехур, право черво, полови функции.

Централните части на симпатиковата и парасимпатиковата

ВНС са под контрол на подхълмието на междинния мозък.
 Името симпатикус произлиза от
гръцката дума симпатия – чувства.
Учените преди много години са
установили, че сърцето ускорява
своята дейност в присъствието на
хора, към които изпитваме добри
или лоши чувства. Установено
било, че нервите, които изпращат
информация до сърцето, идват от
вегетативната нервна система.

Невро-вегетативните оплаквания като изпотяване, световъртеж,

сухота в устата, напрегнатост, изтръпвания и студени крайници и
др. са често срещани. Те са проява на специфична реакция на
нервната система на човека при различни ситуации.
Най-често поставяната диагноза в такива случаи е невро-
вегетативна дистония.
 мозъчен ствол
(среден мозък, мост и
продълговат мозък)
ядра на черепномозъчни
нерви

гръдни сегменти
и до 2-ри поясен

кръстни сегменти
симпа-
тиков
ствол преганглийни нервни влакна
постганглийни нервни влакна

Симпатиков дял Парасимпатиков дял

(адреналин и норадреналин) (ацетилхолин)