Главов мозък

Мозъчен ствол и краен мозък

Нервна система

• Централната нервна система

(ЦНС) е част от нервната система
и се състои от: главен и гръбначен
мозък. Главният мозък се състои
от шест дяла – краен, междинен,
мост, продълговат, среден, малък.

• Дейността на ЦНС се обосновава

принципно върху два
противоположни физиологични
процеса – възбуждане и
задържане.
 Значение за живота

• Централната нервна система е част от нервната система и функциите ѝ са да координира

дейността на всички части на тялото.
• При гръбначните животни, централната нервна система е затворена в менингите. Съставена
е от по-голямата част от нервната система и се състои от главния и гръбначния мозък.
• Заедно с периферната нервна система, тя има основна роля в контрола на цялостното
поведение, също и работата на някои от органите – сърце, бронхи, черва, стомах.
• Гръбначният мозък има значение за усещането на топло, студено, болка, допир.
• Главниятмозък (на латински: cerebrum; на старогръцки: ἐγκέφαλος) е главният и най-сложно устроен
орган на централната нервна система при хордовите животни, като при черепните се намира изцяло в
черепна кутия. Има важна регулираща, обединяваща и координираща роля по отношение функциите
на всички други органи.
• Подобно на гръбначния мозък, главният мозък се състои от сиво
мозъчно вещество и бяло мозъчно вещество.
 Сиво мозъчно вещество

• Съдържа неврони (около 86 милиарда).

• Сетивни ядра – получават нервни импулси от рецепторите и ги препращат към другите ядра.

• Собствени – получават и предават нервни импулси само в границите на мозъка.

• Моторни (двигателни) – получават нервни импулси от първите две и ги предават към

мускулите. Ако импулсите достигат до вътрешни органи, ядрата се наричат висцемоторни.
 Бяло мозъчно вещество

• Съдържа аксоните на невроните, които са групирани във:

• Възходящи пътища – свързват по-долни отдели от гръбначния мозък с по-високи от

гръбначния и главния мозък;

• Низходящи пътища – свързват по-горни отдели от главния или гръбначния мозък с по-
долни.
• Представлява продължение на
гръбначния мозък в черепната кухина.
Има приблизително цилиндрична
форма, леко разширена в горната част.
• Сивото мозъчно вещество е групирано
в ядра, свързани с образуването на
някои черепномозъчни нерви, които
участват в рефлекси, като кашляне,
кихане, повръщане. Там се намират
важните центрове за дишане и
сърдечен ритъм. От него излиза така
нареченият блуждаещ нерв, който
преминава през гръдния кош и стига до
коремната област, където инервира
вътрешните органи.
Мост
• Разположен е между продълговатия и
средния мозък. На повърхността му
излизат черепномозъчни нерви. Ядрата,
които се намират във вътрешността на
моста, са сетивни и моторни.
• Осигуряват сетивността в областта на
главата и регулират мускулите на лицето.
Ядрата на моста са свързани със слуха и
равновесието.
Среден мозък
• Средният мозък е продължение на моста и е разположен между него и
междинния мозък.
• Във вътрешността му се намират моторните ядра на 2 черепномозъчни
нерва.
• Заедно с още един нерв, който се намира в моста, се осигурява
движението на очните ябълки.
• По предната страна на средния мозък преминават 2 големи потока бяло
мозъчно вещество, които се наричат мозъчни крачета.
• В задната страна се намират 4 възвишения наречени четирихълмие.
• Всяко възвишение съдържа мозъчни ядра. Двете горни са свързани със
зрителната функция, а двете долни със слуховата.
• Регулират безусловните ориентировъчни реакции (реакции за „заставане
нащрек“) – при слухово или светлинно дразнение насочват тялото по
посока на дразнението, или несъзнателно затваря съответния клепач преди
да се осъзнае, че някой предмет лети към окото.
 Малък мозък
• Разположен е зад моста и чрез 3 чифта бяло мозъчно вещество се свъзва с продълговатия мозък,
моста и средния мозък. р

• Изграден е от 2 полукълба, които са свързани с междинна част, наречена червей.

• Сивото вещество е разположено главно в кората му и се нарича малкомозъчна кора. Тя е

набраздена, което увеличава повърхността ѝ.

• Вътрешността е изградена от бяло мозъчно вещество, което заобикаля центрове от сиво мозъчно
вещество.

• Свързан е с гръбначния мозък, двигателната част на мозъчната кора и равновесния апарат.

• Малкият мозък регулира дейността на опорно-двигателния апарат, като участва в равновесието

координирането на движенията в пространството и запазването на мускулния тонус.
 Междинен мозък. Таламус

• Междинният мозък се намира в сърцевината на главния мозък, разположен е след средния

мозък и е изцяло покрит от двете полукълба на крайния мозък. Към междинния мозък се
отнасят двата хълма (таламус) и подхълмието (хипоталамус). Хълмовете са съставени от
множество ядра, до които достигат всички възходящи пътища от сетивните органи с
изключение на обонянието. Таламусът е наричан още вратата на сетивността. На нивото на
таламуса се извършва първата елементарна обработка на постъпващата сетивна
информация.
 Хипоталамус

• Хипоталамусът е разположен под таламуса. От най-ниско разположената

му част излиза тънко стъбло, на което е прикрепена хипофизата.
Хипоталамусът съдържа множество ядра, които са свързани с важни
функции на организма. В него се намират центровете за регулиране на
апетита, телесната температура и кръвното налягане.

• В някои центрове се синтезират хормони, които отиват до задния дял на

хипофизата и от там в кръвта, а в други хормони, които постъпват
направо в кръвообращението и регулират функции на някои жлези.
Основната му роля е да обединява нервните, в частност нервно-
вегетативните, с ендокринните функции в организма.
• Смята се, че заедно с мрежестата
формация и мозъчната кора,
междинният мозък е един от
центровете на болевата
чувствителност. Тук се намира
най-важният център на
вегетативните функции, както и
на някои форми на поведение.
От прикачената към него
ендокринна жлеза (епифиза) се
контролират и функции от
сетивен и хуморален характер.
 Краен мозък

• Крайният мозък е доминиращата част на главния мозък.

• Състои се от две полукълба (хемисфери), наречени церебрални, които са свързани
помежду си с бяло мозъчно вещество, наречено мазолесто тяло (корпус калозум).
• Към мозъчните хемисфери принадлежат и структури на т.нар. базални ганглии
(подкорови ядра) и на лимбичната система.
• Базалните ганглии участват в регулацията на движенията, а лимбичната система
участва в механизмите на емоциите и паметта.
• През него минават аксони, които свързват симетрични части от двете полукълба.
• Крайният мозък е толкова силно развит при човека, че „покрива“ почти изцяло
останалите дялове на мозъка. Те може да се видят, само ако се повдигнат
полукълбата му или частично се отстранят.
• Разполага се в черепната кутия, заемайки и трите черепни ямки.
• Челен (Lobus frontalis)
• Теменен (Lobus parietalis)
• Тилен (Lobus occipitalis)
• Слепоочен (Lobus temporalis)
• Островен (Lobus insularis)
• Лимбичен (Lobus limbicus)
Ляво полукълбо

• логика
• детайлно ориентиране
• факти, правила
• думи и език
• научно познание, математика
• търсене на доказателства
• последователност и закономерност в
разбиранията
• използва база реалност и конкретни
факти
• създаване на стратегия
• практичност
Дясно полукълбо

• чувства
• ориентирано към общата картина
• въображението
• настояща и бъдеща философия и
религия
• интуитивна преценка на обстоятелства
и ситуация
• специални възприятия и усет
• база-фантазия и допускания
• настоящи възможности
• импулсивност
• ум
 В заключение

• Като цяло хората с по-развито мислене чрез лявото полукълбо на мозъка са хора на
логиката, детайлите, правилата, думите, познанието, практичността и реализма.

• Хората с по-развито мислене чрез дясното полукълбо на мозъка са хора на чувствата,

ориентирани към „голямата картина“, въображението, символизма, философията и
поемането на рискове.
Изобщо…гении
Благодаря за вашето внимание!